Индексацията е наложителна, категорични са участниците в 13-ата открита приемна на в. „Строител“

Вестник „Строител“ проведе 13-ата открита приемна в Кюстендил, която организира съвместно с Областното представителство на Камарата на строителите в България (ОП на КСБ) в града. Домакин на събитието бе инж. Стоян Стоилов, председател на ОП на КСБ – Кюстендил. В него се включиха инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, и кметът на община Кюстендил Петър Паунов. В приемната участваха и инж. Илиян Фусков, началник-отдел „Капиталово строителство и екология“ в общината, инж. Светослав Борисов, член на УС на КСБ и на Областния съвет (ОблС) на ОП Кюстендил, инж. Атанас Кирилов, член на Контролния съвет на КСБ и член на ОблС на ОП Кюстендил, Владислав Харалампиев, член на ОблС на ОП Кюстендил, Румен Митев, представител на „Строителна фирма Рила“ ЕООД, Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“.

Досега в. „Строител“ е провел открити изнесени приемни в Кърджали, Смолян, Пазарджик, Пловдив, Варна, Бургас, Габрово, Видин, Ямбол, Русе, Велико Търново и Стара Загора.

Събитието в Кюстендил откри инж. Стоян Стоилов. Той поздрави в. „Строител“ за инициативата да провежда открити приемни в Областните представителства на КСБ. „Така може най-добре да се чуе гласът на строителите на местно ниво – както проблемите ни, така и ангажиментите, които можем да поемем“, посочи той. Инж. Стоилов благодари на кмета на Кюстендил Петър Паунов, че се е отзовал на поканата да се включи в дискусията, и подчерта, че

местният строителен бранш и общината винаги са работили в добра комуникация.

След това инж. Стоилов даде думата на Паунов, за да представи приоритетите на общината и плановете на администрацията да кандидатства с проекти за европейско финансиране.

„Първо искам да поздравя организаторите на откритата приемна в Кюстендил за тази чудесна инициатива. Добре е, че строителният сектор все още успява да устои на всички трудности, пред които е изправен“, каза Паунов. Той обясни, че сред най-сериозните проблеми пред местната власт са

постоянно повишаващите се цени на строителните материали,

което от своя страна води до увеличение на стойността на обектите, респективно и до липса на кандидати за изпълнението на обявяваните обществени поръчки. „Имаме подготвени проекти във ВиК сектора, които са предоставени на ВиК оператора още през 2021 г. Един от тях беше готов още през 2015 г. Той е за над 80 млн. лв. Проектът включва Кюстендил и три от селата от общината. Направихме актуализация на стойността към днешна дата и дейностите само в селата възлизат на 64 млн. лв. Подадохме заявления, с които да кандидатстваме за финансиране за изграждане на водопровод в 6 други села. Бяхме одобрени и се подготвяхме да обявим обществени поръчки, като средствата трябваше да се осигурят през актуализацията на държавния бюджет. Впоследствие стана ясно, че предвижданите 500 млн. лв. за общините няма да бъдат осигурени“, коментира Паунов. Той припомни, че е имало заявка от страна на правителството през актуализацията на бюджета да се отпуснат 500 млн. лв. за общинската пътна инфраструктура, но това не се е изпълнило. „Обяви се, че ще бъде създаден Фонд за общините в размер на 1 млрд. лв., но и това не е факт. Затова сега изпълняваме основно ремонти на покриви на сгради общинска собственост“, изтъкна кметът на Кюстендил. Той добави, че администрацията е в очак­ване да разбере какви възможности ще осигурява новата програма за саниране на сгради в рамките на НПВУ. Според него планираните средства за енергийна ефективност са крайно недостатъчни. „По Националната програма за ЕЕ на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) с 2 млрд. лв. бяха обновени близо 2 хил. здания. Сега при предвидени 1,4 млрд. лв. и при тези цени и изискване за клас А на ЕЕ не може да се прогнозира какъв брой обекти ще бъдат обхванати, не мисля, че ще са повече от 500“, каза той. Паунов обясни, че от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) в преговори с Министерството на регионалното развитие и благоустройството са поставили въпроса да не се изисква постигане на енергиен клас А на сградите, но това не е било възприето. „Освен това обследването на сградите ще се прави за сметка на собствениците, което е доста сериозен ресурс. То обаче не дава гаранция за участие в новата програма, т.е. има доста недомислици в нея. НСОРБ предложи държавата да инвестира в обследването на сградите, защото необходимият ресурс ще е символичен на базата на 1,4 млрд. лв., но и това не се прие. Да не говорим, че 2023 г. обектите трябва да бъдат завършени, а никакви дейности все още не са стартирали“, обърна внимание кметът. Той добави, че в Кюстендил има над 80 сдружения на собствениците, които са с подадени документи в Българската банка за развитие, но за тях не е имало финансиране по НПЕЕМЖС, като те няма да бъдат включени автоматично в новата програма за обновяване на жилищните сгради.

Петър Паунов информира, че

Планът за интегрирано развитие на община Кюстендил е приет.

В него са заложени проекти за приблизително един милиард лева, които се надява да се реализират през настоящия програмен период 2021 - 2023 г. „Имаме много инвестиционни намерения, но и финансите на местните власти, и икономиката на държавата са заложени на карта. Не се ли индексират цените на енергоносителите, на горивата, на материалите, не може да има никаква прогнозируемост. Разполагаме с много подготвени проекти и можем да започнем да работим веднага по тях, но финансирането е проблем“, заяви кметът Паунов.

Той коментира, че през тази година общините не получават подкрепа от държавата. „Например беше заложена индексация на възнагражденията на администрацията с 2,01%, което е 17 лв. на човек. За нас задържането на кадрите е голям проблем, защото има сериозно текучество“, обясни той.

Паунов добави, че местната власт е подготвила и проекти, които са в изпълнение на Зелената сделка – за нови мощности за преработка на отпадъци, за изграждане на фотоволтаици на покривите на 24 общински сгради. „Общината има стройна програма за инвестиции, но всичко зависи от централната власт. Имаме технически проекти за над 300 млн. лв., които могат да започнат да се изпълняват веднага – за пътна, ВиК, културна инфраструктура, но реалните дейности по европейските програми едва ли ще стартират преди средата на 2023 г.“, каза кметът. Той добави, че

общината е изпълнила всички проекти, за които е получила финансиране в рамките на програмен период 2014 - 2020 г.

Администрацията е успяла да реализира икономия от осигурените средства, която е вложена в изпълнението на два нови проекта. Паунов посочи като проблем факта, че различните участници в строително-инвестиционния процес настояват за законодателни промени, които да са им от полза в зависимост от сферата, в която работят. „Всеки си иска своето, но накрая потърпевши са общините. Например някои искат да премахнат инженеринга, за да не се прави проектирането от строителя. Но никой не мисли откъде местните власти ще намерят необходимите средства за проектиране. Според мен трябва да се мисли за крайния резултат, а не всеки да гледа себе си“, бе категоричен Петър Паунов.

„Благодаря на нашия областен председател инж. Стоилов и на Вас, г-н Паунов, за това, че успяхме да реализираме тази среща в днешното динамично време. За мен провеждането на тези срещи с ОП и местните власти е много важно, защото искам да чуя какво е положението по места, кои са основните проблеми пред фирмите. С какво можем да помогнем, какво очакват от нас като ръководство на Камарата. Това, от една страна, а от друга – общините, които са наш основен партньор и възложител – как се справят със ситуацията в момента“, каза инж. Илиян Терзиев.

Той също акцентира върху темата

за индексацията на строителните договори.

„КСБ работи по въпроса от една година. Увеличението на цените на материалите и затрудненията в доставките на суровини са безпрецедентни. Оказа се, че всички държави в Европа имат изработен механизъм за индексация. Но в България това не се случва“, подчерта инж. Терзиев. Той припомни, че ръководството на Камарата е провело поредица от срещи по темата с министерствата на финансите и на регионалното развитие и благоустройството, с НСОРБ, с политическите сили в НС. „Необходима е спешна индексация на цените на договорите в строителството, като КСБ настоява за адекватна индексация, а не за 15%“, бе категоричен председателят на УС на Камарата. Той добави, че

държавата трябва да даде средства на бизнеса, за да работи,

за да се разплаща със служителите си и да извършва всички данъчни и социални плащания към бюджета.

Инж. Терзиев запозна присъстващите с резултатите от конференцията на високо ниво „Дигиталните и иновационни предизвикателства пред строителния сектор в България“ в Брюксел, организирана от КСБ и в. „Строител“. „Бъдещето е дигитализацията, въвеждането на BIM технологии и иновации. Особено горд съм да съобщя, че проектът, на който основен инициатор е КСБ за създаването на Цифров иновационен хъб в строителството, вече е одобрен от ЕК. На него разчитаме за модернизиране на бранша“, подчерта инж. Терзиев.

Присъстващите поставиха въпроса и за нуждата от изменения в Закона за обществените поръчки, като инж. Терзиев подчерта, че КСБ е предоставила редица предложения за подобряване както на ЗОП, така и на ЗУТ.

Прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова също благодари на председателя на ОП на КСБ – Кюстендил, и екипа на Областното представителство за сътрудничеството за провеждането на откритата приемна на вестника, както и на кмета Паунов за приемането на поканата за участие в срещата. „Благодаря, че имаме възможност да си говорим открито за реалните проблеми. Политическото напрежение е факт, но проектите трябва да се реализират и общините, и строителите трябва да работят. Радвам се, че успяхме да направим тази приемна, за да дискутираме всички предизвикателства, с които браншът се среща на местно ниво“, каза Николова.

Тя постави въпроса дали има опасност някои от проектите в Кюстендил, които са в процес на реализация, да не бъдат завършени заради липсата на индексация. „Строителите, с които работим, са изключително коректни. Хората са изумителни като ниво на професионализъм. Затова Кюстендил се слави с изпълнените си проекти. Засега нямаме застрашени обекти в изпълнение“, заяви кметът. Той обаче допълни, че в Кюстендил вече има обявени от общината тръжни процедури, за които не са се явили кандидати. „Става въпрос за два проекта за социални домове“, уточни Паунов.

В рамките на приемната председателят на ОП на КСБ – Кюстендил, инж. Стоян Стоилов

представи анализ на строителния сектор в областта.

По думите му в община Кюстендил са стартирали ремонтни дейности на пътни настилки на стойност около 1,3 млн. лв.

В Дупница в процес на реализация са проекти за около 804 хил. лв. С тях се осъществяват СМР на главен водопровод, обновяване на вътрешна улична мрежа в малките села, както и ремонт на общински пътища.

В община Бобов дол се очаква да започне строителство за около 2,5 млн. лв. Ще се извършва ремонт чрез изкърпване на асфалтова настилка на пътища и улици, като предвидени за подмяна са 137 бр. сградни водопроводни отклонения, по-голямата част от които захранват многоетажни жилищни блокове. В ход е и реконструкцията на мостово съоръжение на р. Бобовдолска и ул. „Сълзица” в с. Мламолово на стойност 240 хил. лв.

В община Рила се обновяват пътни настилки с около 583 хил. лв., а в Сапарева баня се очаква да започнат СМР по уличната канализация за 3,1 млн. лв.

В Бобошево предстои да стартира ремонт на уличната мрежа в гр. Бобошево, с. Усойка, с. Слатино, с. Доброво, с. Скрино, с. Блажиево и рекултивация на общинско депо за неопасни отпадъци в местността Къро. Планираните инвестиции са 796 хил. лв.

По данни на НСИ през първото тримесечие на 2022 г. в община Кюстендил са въведени в експлоатация 13 новопостроени жилищни сгради с обща разгъната застроена площ 1824 кв. м. От тях 12 са стоманобетонна конструкция и 1 е с друга. За сравнение за същия период на 2021 г. въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради са общо 9 с 1492 кв. м РЗП, като от тях стоманобетонни са 8 бр., а други - 1 бр.

По данни на Агенцията по обществени поръчки за полугодието на 2022 г. сключените договори в сектор „Строителство“ са на стойност 14 895 552 лв. На годишна база се отчита спад от 2% - за същия период на 2021 г. договорите са били за 15 536 281,25 лв.

В края на срещата присъстващите дискутираха липсата на квалифицирана работна ръка както в строителството, така и в местните администрации, проблемите с надзора на строителните обекти и отговорността на надзорните фирми, както и на всички участници в строително-инвестиционния процес. Срещата беше закрита от инж. Стоян Стоилов, който благодари за ползотворната дискусия. „Нека инициативата на вестник „Строител“ за провеждане на открити приемни да се превърне в традиция“, завърши той.

Инж. Стоян Стоилов, председател на ОП на КСБ – Кюстендил:

Държавата трябваше да си влезе в ролята и да вземе решение за индексацията на централно ниво

Инж. Стоилов, ОП на КСБ – Кюстендил бе домакин на 13-ата открита приемна на в. „Строител“. Полезна ли бе тя според Вас?

Според мен тази среща беше много полезна и най-вече конструктивна, защото се чуха доста мнения. Много се радвам, че откритата приемна бе уважена лично от кмета на Кюстендил Петър Паунов. Оказа се, че основните трудности, с които се сблъскват строителите и общината, са от едно и също естество. Трябва да си взаимодействаме, за да може да изискваме от централната власт да решава проблемите ни. Всички заедно трябва да се борим с предизвикателствата, няма как всеки сам да се оправя в ситуацията.

Разкажете ни малко повече за състоянието на сектора в областта.

При нас особеното е, че основната част от строителите, които са регистрирани в ЦПРС, са малки или микрофирми. Процентът на средните и големи компании е незначителен. В тази връзка ние си имаме по-специфични проблеми. Един от големите е невъзможността на болшинството от колегите да участват самостоятелно по обществени поръчки, тъй като там се поставят условия и изисквания, които те няма как да изпълнят.

Другият проблем, който се задълбочава сериозно в последните години, е липсата на квалифицирана работна ръка. Както стана ясно и на приемната в областта вече нямаме професионална гимназия, която да подготвя кадри за сектор „Строителство“. Липсват специалисти, като например електромонтьори, заварчици, кофражисти. Във всяка една сфера на строителния процес кадрите стават все по-малко, а възрастта им напредва. Няма какво да се лъжем – строителната работа е тежка. Почти няма млади хора, които да искат да се захващат с този бизнес. Това за предприемачите в строителството е пагубно.

Местните фирми много разчитаха на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, която приключи преди няколко години. Там имаше окрупняване на проектите и голяма част от колегите от района на Кюстендил не можаха да участват в обществените поръчки, но все пак се включиха в строителния процес като подизпълнители. На всички е ясно, че като такъв ти можеш да си осигуриш някакво съществуване на фирмата, но няма как да вървиш с големи крачки напред и да развиваш бизнеса си.

Основният проблем в областта, пак ще кажа, е липсата на кадри. Не виждаме никаква светлина в тунела. Какви ли не варианти сме обсъждали, дори и да се внасят работници от чужди страни, но не сме намирали работещи опции. Трябва да се намери вариант строителният сектор да стане привлекателен.

Какви са основните обекти, които в момента се изпълняват в Кюстендил и на тях работят местни фирми?

В общината основно се работи по ремонти на пътната настилка. Кметът на Кюстендил информира, че може би сме сред малкото общини, които са успели да завършат в срок обектите, за да не възникне проблем с прекратяване на договорите заради високите цени на строителните материали.

В Дупница се осъществяват СМР на главен водопровод, обновяване на вътрешна улична мрежа в малките села. В Бобов дол са в ход аварийно-възстановителни дейности по реконструкция на мостово съоръжение. В Рила също се работи по ремонт на пътища. В общи линии това е възложено в момента от общините. Частни инвеститори няма кой знае колко много в областта.

Очаквате ли да бъдат обявени поръчки за изпълнението на някакви по-сериозни обекти в региона?

Искам отново да подчертая, че всички очаквахме, че програмата за саниране ще бъде възобновена, но предвид цялата политическа обстановка в държавата това очевидно няма да се случи. Кметът Паунов каза, че имат готови проекти, но не могат да намерят финансиране за тях. Надяваме се все пак, че средства ще се намерят и ще бъдат стартирани.

Как се справяте с проблема с високите цени на строителните материали и това, че индексацията не се случи?

Проблемът е много сериозен. В тази насока може би по-лесно се справиха фирмите, които имаха договор с частни инвеститори. При договори с държавата и общински ситуацията е много по различна. С частния инвеститор може да говориш и да ти влезе в положението, докато местната власт разполага с определен бюджет и няма как да го надвиши.

Държавата трябваше да си влезе в ролята и да вземе решение на централно ниво, при положение, че се получиха тези турбуленции. Властта не си свърши работата и надолу по веригата всички ще останат с празни ръце. Това ще доведе до прекратени проекти, до разправии между възложители и изпълнители. Не са виновни строителите, че цените са високи, нито общините. Всички са губещи в създалата се ситуация.

За какво най-често Ви търсят членовете на Областното представителство?

Както казах, някои от проблемите на строителите са свързани с това, че като се обявяват обществени поръчки, не са достъпни за всички фирми. Залагат се критерии, които много малка част от колегите на местно ниво могат да покрият. Това пак опира до законодателството, защото всеки един възложител, който иска да изразходва публични средства трябва да се придържа към законите. Пак опираме до законодателни промени, за които е хубаво и Камарата на строителите в България да продължава да работи. Определено трябват промени в Закона за обществените поръчки и Закона за устройство на територията. Ужасна е административната тежест. България е може би една от страните, в които да се работи в строителството е много трудно.

На приемната впечатление направи, че Областното представителство има добра комуникация с местната власт. Така ли е? Търси ли общината експертизата на ОП на КСБ – Кюстендил?

Да, с местната власт имаме много добра комуникация. Винаги са откликвали на нашите проблеми. Помагали са ни при нужда, защото затрудненията ни са били общи.

Обикновено когато ние имаме казус, веднага сигнализираме администрацията, поставяме го на дневен ред, за да може своевременно да се намери решение, което да е работещо и за двете страни.

Как оценявате инициативата на в. „Строител“ за провеждането на откритите приемни?

Чудесна е, наистина. Аз на няколко пъти имах възможността да Ви похваля за тази инициатива. Надявам се това да стане традиция, защото си мисля, че на такива срещи хората се отпускат и говорят свободно за своите проблеми. Няма го очакването за някакви гръмки изказвания, за ръкопляскания. Адмирирам усилията Ви. Пожелавам приемните да станат традиция. Обещавам, че през следващата година пак ще Ви посрещнем подобаващо.

Инж. Светослав Борисов, член на УС на КСБ и ОблС на ОП на КСБ – Кюстендил:

На срещата бяха поставени актуалните теми пред строителите

Радвам се, че Кюстендил е домакин на поредната открита приемна на в. „Строител“. На срещата бяха поставени актуалните проблеми пред строителния бранш в областта. Надявам се в най-скоро време да успеем да намерим решение за повечето от тях.

Определено мога да кажа, че за строителните компании в Кюстендил най-голямото предизвикателство е липсата на кадри. В нашия град преди години имаше строително училище, но то бе закрито. Сега няма възможност да се обучават млади специалисти и местният бранш страда от това.

Притеснява ме и липсата на индексация на цените на договорите в строителството. Очакванията са стойностите на строителните материали да продължат да се покачват. Каквото и да бъде направено от страна на държавата, ще бъде късно, но все пак трябва да се поеме в тази посока. Нещата наистина не са никак розови. Има опасност заради кризата много фирми да бъдат закрити. Това ще бъде огромен проблем, особено когато стане време да се реализират проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост.

За съжаление тази година в Кюстендил не стартираха по-значителни обекти именно заради неактуалните цени, на които се обявяват обществените поръчки.

Румен Митев, представител на „Строителна фирма Рила“ ЕООД: Вярвам, че заедно ще намерим решение на проблемите в бранша

Приемната на в. „Строител“ бе изключително полезна, защото на нея се поставиха въпроси, които са наше ежедневие. От чутото вярвам, че ако продължим да работим заедно в правилната посока, ще намерим решение на проблемите пред бранша. В момента определено един от най-големите проблеми в региона, освен нуждата от индексация на договорите в строителството, е липсата на кадри.

Инж. Атанас Кирилов, член на КС на КСБ и ОблС на ОП на КСБ – Кюстендил:

Хубаво е, че кметът Петър Паунов дойде да чуе затрудненията на фирмите в региона

Много приятно ме изненада, че на срещата присъства и кметът на Кюстендил Петър Паунов. Благодаря и на председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, че уважи приемната. Прави му чест, че дойде и изслуша проблемите на бранша. Лично аз съм много доволен от проведения разговор.

Със сигурност на дневен ред пред строителите е спешната нужда от индексация, за да могат да се завършват обектите, които в момента няма как да бъдат реализирани. За радост в Кюстендил почти няма заплашени от спиране строителни обекти.

Притеснява ме и липсата на работници в областта. Минаха повече от 20 г. от периода, в който затвориха строителния техникум в града. Още тогава исках да организирам стачка. Преди около 5 - 6 г. се опитахме да възродим интереса сред младото поколение към строителната професия, посетихме местните училища, но само две деца проявиха желание. Нужно е държавата да се намеси и да помогне за решаването на проблема с професионалното образование.

Надявам се кметът Паунов да получава в. „Строител“, защото чрез него може да научи много и да разбере какви са актуалните проблеми пред строителния сектор. Използвам случая да благодаря на прокуриста и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова и на екипа на изданието за активната работа. Като ръководител на медията Николова много сърцато пое задачата да създаде и развие изданието. Намирам вестника за изключително полезен и го чета всяка седмица.

Инж. Илиян Фусков, началник-отдел „Капиталово строителство и екология“ в община Кюстендил:

Нови проекти не стартират

Срещата с представителите на строителния бранш в Кюстендил, организирана от в. „Строител“ и ОП на КСБ – Кюстендил, беше много полезна. Подобни дискусии са изключително градивни, защото обменяме опит и подобряваме контактите си.

Проблемите, които обсъждахме, трябва да намерят решение на централно ниво. Такъв е въпросът с индексацията на договорите в строителството. В община Кюстендил нямаме договори, които да са застрашени да не бъдат изпълнени. Проектите ни са на финална фаза и предстои въвеждането им в експлоатация. Нови проекти обаче не стартират.

Имаме два обекта в социалната сфера, които са неизпълними заради непрекъснатото покачване на цените на строителните материали. Предвиждаме срещи с Управляващите органи, защото те трябва да се реализират с европейско финансиране. Но дали и с колко ще индексират договорите, това не мога да кажа, защото не е в нашите компетенции.

Петър Паунов, кмет на Кюстендил:

Липсата на индексация на строителните договори обрича на неизпълнение много проекти

Строителите в Кюстендил са изключителни професионалисти

Приемната бе изключително важна и се състоя в ключов момент

Г-н Паунов, взехте участие в открита приемна, организирана от в. „Строител“ и ОП Кюстендил, на която разговаряхте с представители на строителния бранш от областта. Каква е Вашата оценка за събитието, беше ли полезно?

Събитието бе изключително важно и се състоя в ключов момент. Проблемите, които стоят пред строителния бранш, затрудняват дейността и на общините, както и живота на гражданите. Строителният сектор е много важен за икономиката и за облика на цялата страна, той влияе на качеството на живот.

Предизвикателствата, пред които сме изправени местните власти заради високите цени на енергоносителите, ни карат да взимаме решения, съобразени с всеки един отрасъл на икономиката ни. Има и други пречки, пред които сме изправени и общините, и строителите, но се неглижират от държавата. Жизненоважно да е да бъдат преодолени своевременно. Затова срещата беше изключително навременна и полезна.

Високите цени на енергоносителите и недостатъчното средства от държавата за местните власти бяха сред проблемите, които постави Общото събрание на Националното сдружение на общините в Република България. В чисто финансов аспект каква е ситуацията в община Кюстендил?

Към настоящия момент бих я определил като кошмарна. Като кмет успях да овладея тежката ситуация, която възникна при спирането на преноса на газ през Украйна. Тогава съумяхме да оцелеем, но сега заради цените на енергоносителите сме изправени пред колапс. Необходими са бързи мерки.

Надявам се държавата да започне балансирана политика, чрез която да се намалят цените на енергоносителите, и незабавно към общините да бъдат изплатени компенсации. В момента нямаме яснота дали през предстоящата зима няма да бъдем на тъмно и на студено. Общината ни е четвърта по територия в страната, съставена е от над 70 населени места и навсякъде нещата са много тревожни. Не можем да започнем реализирането на социалната си програма, много въпросителни стоят и пред училищата и детските ни градини. Ключово е да има бързи решения.

Тази година бюджетът на община Кюстендил е 66 млн. лв., като от тях над 40 млн. лв. са разпределени за държавно делегирани дейности, а над 508 хил. лв. са за доплащане на тези дейности. За реализиране на местни инициативи имаме 25 млн. лв.

Очакваме повишение на събираемостта на местните данъци, както и по-високи приходи от стари задължения. Повече постъпления предвиждаме да постигнем чрез откритите изнесени каси на общината и чрез събиране на средства от държавни и частни съдебни изпълнители.

Въпреки финансовите трудности отново ще осигурим стипендии за даровити деца, еднократни помощи за новородени, ще подпомагаме инвитро процедури и хора със здравословни и социални проблеми. Отпускаме средства и за детските ясли и градини, които от първи април станаха безплатни за ползвателите им.

Най-сериозният проблем пред строителния сектор е постоянно покачващите се цени на строителните материали. Към момента държавата не предвижда да направи индексация на договорите за СМР. Как ще коментирате това?

С неприемането на решение на Народното събрание, с което да се позволи индексация на строителните договори, се обричат на неизпълнение много инвестиционни проекти. Да не говорим, че предвижданата евентуална промяна в стойностите на договорите въобще не трябваше да бъде 15%. Това изобщо не е достатъчно, за да се компенсира натрупаното повишаване на цените на материалите и услугите. Но все пак наличието на някаква индексация щеше да е стъпка в правилната посока.

Проектите, които се изпълняват със средства от оперативните програми в период 2014 – 2020 г., са на финален етап. В община Кюстендил има ли забавяне на обекти, които се реализират с финансиране от ЕС?

Нямаме проекти, които да са извън планирания срок за завършване. Причината е, че навреме проведохме обществените поръчки. Изпълнителите, които бяха избрани, си свършиха съвестно работата. Дори при проектите с финансиране от Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ успяхме да реализираме икономия от 1,2 млн. лв., с които осъществихме два допълнителни проекта.

Целият усвоен финансов ресурс по „ОПРР 2014 – 2020“ е 18,8 млн. лв. С тези пари община Кюстендил обнови две училища – Природо-математическата гимназия „Професор Емануил Иванов“ и ОУ „Даскал Димитри“, и една детска градина – ОДЗ „Зорница“. Благоустроихме градската среда, като променихме целия й облик. С последния завършен проект ремонтирахме парк „Галерията“, бе обновена физическата среда по поречието на река Банщица. По „ОПРР 2014 – 2020“ изградихме улица и парцел за озеленяване в кв. „270”, където обособихме детска площадка, подновихме настилките, обзаведохме местата за отдих с пейки, кошчета за отпадъци и информационни табели. В рамките на проекта беше осигурена и достъпна среда за хора в неравностойно положение. С изпълнението му успяхме да реновираме и създадем над 59 хил. кв. м зелени площи в градския ареал, поставихме и ново осветление. Срокът за реализация беше 21 месеца, а стойността му над 4,6 млн. лв.

Отново със средства от ЕС ремонтирахме сградата на общината. Защитихме над 1,51 млн. лв., от които повече от 1,13 млн. лв. бяха от Европейския фонд за регионално развитие, националното съфинансиране - 200 664,07 лв., и 176 640 лв. - собствен принос. По „ОПРР 2014 - 2020“ санирахме и 5 жилищни сгради, като в мерките за енергийна ефективност вложихме 2,5 млн. лв.

Имаме само два проекта в сферата на социалната инфраструктура, които не може да се реализират. Актуализирахме на два пъти прогнозните цени в обществените поръчки, два пъти обявявахме търгове за избор на изпълнител, но кандидати не се явиха. Това показва какво е отражението на повишаването на цените на строителните материали и на енергоносителите.

Вече сме в новия програмен период 2021 - 2027 г. С какви проекти ще кандидатства община Кюстендил за финансиране?

За съжаление новият програмен период все още реално не е стартирал. Ние се подготвяме с проекти в сферата на туристическата, образователната и културната инфраструктура. Също така сме се насочили към търсене на финансиране за стартъпи, за реализиране на технологични паркове, на индустриални зони. Но от случващото се в момента можем да си направим извод, че кандидатстването за средства ще може да започне най-рано в началото на 2023 г. Администрацията на Кюстендил разработи План за интегрирано развитие на общината (ПИРО), в който разписахме посоката за развитие на общината в следващите години. Неговата стойност е приблизително 1 млрд. лв., но с промяната в цените на строителните материали, на енергоносителите размерът на ПИРО може да се увеличи в пъти.

В стратегическия документ общината е разделена на няколко зони, в които през следващите години ще бъдат реализират различни инвестиции. Според нашите предвиждания за подобряване на социалната инфраструктура ще ни е необходимо финансиране за повече от 31,7 млн. лв.

Над 102 млн. лв. планираме в следващите години да бъдат вложени в опазване, реставриране, съхраняване и консервиране на културно-историческите обекти, включително са предвидени дейности за читалищата за запазване на културната идентичност на общината. За повече от 18 млн. лв. са проектите, които са свързани с подобряване на условията за здравословен начин на живот.

В ПИРО над 86 млн. лв. са заложени за осигуряване на по-добра и по-качествена свързаност между населените места в общината, областта и региона и достъпността до тях. 375 млн. лв. са разписани под формата на различни мерки за решаване на проблемите в сферата на управлението на водите, достъпа на населението до канализация, подобряване на технологиите за пречистване на води и свързаност на селищната мрежа с пречиствателни станции. По отношение на енергоспестяването, повишаване на енергийната ефективност на сградите, насърчаване на нарастването на дела на енергията от ВЕИ се предвиждат проекти за 148,5 млн. лв.

Общо 9,65 млн. лв. ще инвестираме за подобряване на цифровата свързаност в общината, а повече от 90 млн. лв. планираме за устойчиво развитие на туризма.

Над 107,2 млн. лв. ще вложим в сътрудничество и подобряване на партньорството ни с други общини както в страната, така и от Северна Македония и Сърбия.

В стратегическия документ са разписани още мерки за развитие на устойчиво селско стопанство, опазване на биологичното разнообразие, повишаване на екологичната култура, адаптиране към измененията на климата, успешно развитие на предприятията в община Кюстендил. Също така ще насочим усилията си в подобряване организацията на дейността в общинската администрация, в повишаване квалификацията и уменията на служителите и административния капацитет, както и в подобряване на условията на работа на общинските служители.

Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) беше прокламиран като финансов инструмент, който ще подпомага местните власти и бизнеса.

Това е другата ни тъга. Повече от година и половина документът не беше приет от правителството и съответно се забави за внасяне за одобрение в Брюксел. Този етап вече е преминат, но НПВУ се обезцени с над 50% вследствие на повишаващите се цени на строителните материали и на енергоносителите. Документът е подписан от ЕК, но авансовите суми по него още не са стигнали до България. Програмите, които могат да получат финансиране, не са профилирани, няма разписани критерии. Затова според мен всичко, свързано с НПВУ, е далечно от реалността и имагинерно.

Впоследствие се оказа, че средства от този финансов източник почти няма да достигнат до местните власти. Говори се за грантови схеми в областта на „зелената“ енергетика, като ние трябва да изграждаме фотоволтаици на покривите на сградите, но и там няма яснота за ресурса и за критериите за кандидатстване.

Какъв е размерът на капиталовата програма на общината за 2022 г.?

Това, което ние можем да си позволим през тази година, е инвестиция в размер на 2,5 млн. лв. Голяма част от проектите, които предварително бяхме заложили за 2022 г., няма да се реализират, тъй като не можем да компенсираме повишаващите се цени на строителните материали. Планирали сме доизграждане на спортното игрище в ЕГ „Петър Берон“, ремонт на сградата на покрива на ДГ „Първи юни“, както и довършване на други започнати от миналата година обекти в общината.

Как си сътрудничите с ОП на КСБ - Кюстендил?

Както вече имах възможност да кажа по време на приемната на вестник „Строител“, строителите в Кюстендил са изключителни професионалисти – те работят много добре, с отлично качество на изпълнение и на балансирани цени.