КСБ изрази категорично несъгласие за предлаганите изменения в ЗОП, касаещи инженеринга

В Народното събрание е внесен за разглеждане и обсъждане Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗОП), който касае инженеринга в строителството. Съгласно предложените текстове строителството при условия на инженеринг ще се допуска в три случая.

Единият е при изграждане на национални обекти по смисъла на допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, за които в България не са налични познания и опит за тяхното проектиране и/или технология за тяхното изпълнение. Вторият е при строителство на общински обекти от III, IV, V и VI категория, по чл. 137 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), финансирани по европейски програми или от общинските бюджети, със срок на изпълнение до една календарна година и строителна стойност до 120 хил. лв. без ДДС. Третият случай е при изграждане или възстановяване на обекти във връзка с отстраняване на последици от природни бедствия, аварии или други форсмажорни обстоятелства.

В проектозакона е записано, че при строителство на обекти чрез инженеринг изпълнителят е длъжен да изготви от името и за сметка на възложителя подробен устройствен план, инвестиционен проект, да се снабди с разрешение за строеж и да извърши строителство. С текстовете се въвежда, че за строежи, които не се изпълняват чрез инженеринг, задължително се провеждат отделни конкурси и/или търгове за проектиране, за надзор и за строителство. Контролният инженер по част „Конструкции“ се избира от възложителя.

Камарата на строителите в България (КСБ) изрази в свое становище категорично несъгласие за предлаганите изменения в ЗОП и към съдържащите се в мотивите твърдения и изводи. Становището е изпратено до Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание.

От КСБ подчертават, че предлаганият законопроект противоречи на целите на ЗОП.

„Съгласно ал.1 на чл. 2, обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на: равнопоставеност и недопускане на дискриминация; свободна конкуренция; пропорционалност; публичност и прозрачност.

Чрез ограничаване приложното поле на инженеринга вносителите поставят в неравностойно положение възложителите, които са лишени от възможността да използват този полезен инструмент, спрямо тези, за които остава тази възможност“, е записано в становището на Камарата на строителите.

КСБ счита, че

проектозаконът противоречи и на Конституцията

на Република България, по-специално на чл.19, ал. 2, която изисква законът да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. „Предлаганите ограничения на правата на възложителите не само няма да бъдат „лекарство срещу корупцията“, но и ще наложат различни условия за реализация на едни и същи инвестиционни проекти“, категорични са от браншовата организация.

От Камарата алармират още, че предлаганите текстове показват

непознаване на реалната картина в инвестиционния процес,

като за пример посочват т. 2 на чл. 3, ал. 2, ограничаваща приложното поле на инженеринга на общинските обекти до строежи от III, IV, V и VI категория, по чл. 137 от ЗУТ, финансирани по европейски програми или от общинските бюджети, със срок на изпълнение до една календарна година и строителна стойност до 120 хил. лв. без ДДС. „Понастоящем тази сума представлява строителната стойност на едно жилище“, е коментарът на Камарата.

Според КСБ

предлаганият законопроект навлиза в предмета на правна регламентация на ЗУТ,

който, по силата на ал. 2 на чл. 1, урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в България и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели. „Дори да се приеме, че предлаганата неудачна промяна в законодателството следва да стане част от правния мир, то тя следва да намери своето място в ЗУТ при материята, уреждаща отношенията между страните в строителния процес (чл. 157 и сл.).

В становището на Камарата се посочва и какви ползи носи прилагането на стратегията инженеринг:

Бързо изпълнение

Инженерингът предлага бързо изпълнение, тъй като проектирането и строителството се случват едновременно и понеже има само една фаза за подбор вместо две.

Гладък и безболезнен за възложителя инвестиционен процес

Елиминират се главоболията, създавани от лоша координация между многобройни екипи и възложителите. Отговорността, поета изцяло от един изпълнител, предлагана от инженеринга, е определено в полза на възложителя, спестявайки му неприятностите от „прехвърляне на топката“ между няколко участника в процеса.

По-добра комуникация и по-малко проблеми

Създаването на екипно-ориентиран подход насърчава високи нива на комуникация и прозрачност, и двете абсолютно задължителни за успеха на всеки проект. Екипно-ориентираният подход осигурява и съвместното усилие, необходимо за оценяването на целите на проекта, на графиците и анализирането на възможностите с напредването на проекта. Инженерингът прави това възможно. Всички членове на екипа гледат в една и съща посока, тъй като всеки работи по един и същи договор. А възложителите контактуват с едно лице за контакт, оторизирано от изпълнителя. По тази причина, инженерингът е подходящ за най-сложните обекти, като ги опростява, за да могат възложителите да реализират по-добро качество, отправят по-малко претенции и получат строеж, без да се стига до съдебни спорове.

Пестене от разходите

Поради своята ефикасност инженерингът в много случаи намалява разходите за строителство на възложителите. През 1998 г. Журналът за инженеринг и управление на строителството (Journal of Construction Engineering and Management) публикува подробна статия, показваща колко време и пари пести инженерингът в сравнение с другите стратегии. Констатирано е, че проектите от типа инженеринг се изпълняват по-бързо, с по-голяма разходоефективност и с по-малко заявки за промени в хода на строителството, които водят до непредвидени разходи и забавяне в графиците. С други думи, инженерингът позволява обектите да се приключват навреме и в рамките на бюджета. Това позволява изпълнението на даден проект да поевтинее с близо 9 процента.

„Имайки предвид всичко изложено дотук, заявяваме, че предлаганият законопроект за изменение и допълнение на ЗОП почива на неверни констатации, изразени в мотивите към него, предлага изключително неподходящи решения за оптимизиране на процеса по възлагане и изпълнение на обществени поръчки с предмет проектиране и строителство, неоправдано ограничава свободата на договаряне и лишава възложителите на сложни проекти от най-подходящия инструментариум за тяхното осъществяване. Постигането на желаните от вносителите резултати би могло да се осъществи не с рестриктивни мерки, а с регламентиране на принципно нов механизъм за оценка на офертите, за изпълнение на строителството по правилата на FIDIC, както и за въвеждане на по-ефективна система за контрол в хода на целия инвестиционен процес“, се посочва в заключение в становището на КСБ.

Цялото становище на КСБ можете да видите на следния линк:

https://ksb.bg/wp-content/uploads/2022/06/20220627152505.pdf

Публикуваха за обществено обсъждане законодателни промени, целящи прозрачност при възлагането

На 22 юни в Портала за обществени консултации към Министерския съвет www.strategy.bg е публикуван Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, който е подготвен от Министерството на електронното управление. В мотивите за предлаганите изменения е записано, че се цели прозрачност при процеса на възлагане на обществени поръчки.

Съгласно новите текстове данните от Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ ще се публикуват в отворен, машинночетим формат съгласно международен стандарт. Въвеждат се и изисквания за съхраняване и публикуване в структуриран вид на данни, които ще разширят възможностите за анализ на дан­ни­те.

Създава се и допълнително задължение за прозрачност при възлагане на проекти и дейности в сферата на електронното управление и информационните и комуникационни технологии в администрациите. Освен техническите спецификации възложителите ще трябва да мотивират изискванията в тези спецификации, както и да публикуват пазарните проучвания, които са извършвали преди обявяване на процедурата. Техническите спецификации ще трябва да са преминали публично обсъждане преди обявяване на обществената поръчка с цел максимално широк консенсус около специфичните изисквания.

Създава се и задължение за използване на шаблони за техническо и ценово предложение с оглед максимално детайлно описание на предложенията.

Със законопроекта се разширява задължението за публикуване на обявленията за всички сключени договори, попадащи в изключенията на ЗОП, но не и на тези, при които разкриване на информация противоречи на основен интерес, с цел повишаване на прозрачността на възлагането.

Предвижда се и разкриване на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на лица, които пряко контролират изпълнители по обществени поръчки, спечелили поръчки за над половин милион лева на годишна база.

Коментари по законопроекта могат да се правят до 22 юли.