Тема

Магистралата – начин на шофиране

Репортаж в една от авторитетните национални телевизии смути съня и на шофьори, и на пътищари, а и на журналисти - фенове на пътния отрасъл в строителството. В телевизионния материал се твърдеше категорично, че некачествена маркировка пречи на шофьорите да се ориентират накъде да карат, а на места по мостовете има течове на фугите. И екипът на в. „Строител“ реши да провери на място какво е състоянието на магистралата. Първото, което трябва да е ясно, е че една година след пускането на магистралата в експлоатация тя се наблюдава от специална комисия и констатираните неизправности по цялото съоръжение се отстраняват за сметка на изпълнителя.
Започнахме нашето наблюдение при една от най-сложните „детелини” в цялата пътна инфраструктура на страната – въртележката на излизане от Перник. Разбира се, организацията на движение е сложна. Детелината трябва да поеме и отведе в съответните посоки трафика от и за АМ „Люлин”, от Перник, от София по старото трасе… Конструкцията радва окото. И проектът, и изпълнението говорят за сериозни възможности при реализацията на големи мостови конструкции.
Твърдя, че на сложното мостово съоръжение отговаря и адекватна организация на движението. Трябва малко – да се кара внимателно и стриктно да се спазват пътните знаци. И шофьор на един месец не е задължително точно тук да пробва уменията си.
Ние този път пробвахме уменията си да шофираме, наблюдавайки реакциите на колегите. Когато една магистрала е направена грамотно, грамотни са и действията на участниците в движението. Едното води след себе си другото. Взаимен респект.
Този респект го имах по време на цялото изграждане на магистралата. В битността си на репортер на вестника съм присъствал на няколко от проверките, които министър-председателят Бойко Борисов правеше по време на строежа.
Здраво се работеше и на трите тунела на магистралата. Тези тунели впрочем бяха повод за многобройни питания на медиите относно тяхната целесъобразност – много по-просто изглеждаше да се обрушат скатовете и трасето свободно да премине… На специалистите, които подробно тогава обясняваха, че природата е нещо сериозно и трябва да се съобразяваме с нея, никой не обръщаше внимание и никой не написа нито ред за тези сериозни пътни конструкции.
Необходимостта от тях много простичко ми обясни един селянин от Мало Бучино, който пасеше двете си крави току до тунела, като на ранина ги беше превел отгоре. Та този нашенец, без да е агроном, зоотехник или пък някакъв специалист от Лесотехническия университет, беше открил, че рекултивацията на наранената земя от строителството на мостовете е извършена по всички агромелиоративни изисквания. Само половин година след предаването на магистралата в експлоатация на рекултивираните терени расте трева и тя е годна за паша на добитъка. Насипаната земя е с високо съдържание на хумус и майката природа върши останалото. Същият този малобучиновец ме „светна”, че е намирал следи от диви свине точно върху тунелите. Той не разбираше много от местообитания на горските животни, но му беше ясно, че естествената връзка на Витоша и нейните предпланини чак до Люлин планина не е прекъсната. Животът си продължаваше своя естествен ход, този път с грамотната намеса на пътищарите.
Пътищарите са отговорили на още едно от изискванията на Европа за строеж на магистрали. Отбихме се и в Мало Бучино, и в Големо Бучино на по студена кола в продължаващите летни жеги. Шумът от магистралата не се чуваше и кокошките на местните си снасяха яйцата, несмущавани от никого. Е, само някой и друг пор смущава натуралното яйцепроизводство, но това е друга тема и тя не представляваше интерес за нас. Шумозаглушителните прегради на определените места бяха ефективни, а и красиви като решение на фона на планината.
На фона на жилищния комплекс „Люлин” пристигаме до края на трасето на магистралата. Прави впечатление, че само на метри от печално известния стълб с високо напрежение е издигнат друг. Припомняме, че старият железен стълб беше отнесен от румънски ТИР с домати и краставици, за щастие – без човешки жертви. Броени дни след тази катастрофа последва нова – разликата беше, че украинският ТИР беше натоварен с… праскови. От двете катастрофи „намазаха” мургавите братя на Цар Киро, които подсладиха скромните си трапези с огромни количества от сезонните плодове и зеленчуци.
Сезоните са затова, за да се сменят, и като дългогодишен шофьор, смея да прогнозирам, че този железен стълб на електропреносната мрежа няма да оцелее и два сезона – есента и зимата с валежите, снегонавяванията, поледиците и прочее пътни изненади. Вината, ако не дай си боже, тези сблъсъци станат, ще бъде разделена поравно – и на проектантите и монтажниците на електросъоръжението, и на пътищарите, които в завоя и в нанадолнището при края на магистралата вероятно трябваше да налеят по-друг тип асфалт, грапав, или както се казва там на пътищарски език… Ще поживеем, ще видим.
Отсега е видно, че все повече тирове използват магистралата, но невъзможната тапа срещу жк „Люлин” до левия завой за Калотина и Западна Европа ще продължава да травматизира и без това изнервеното шофьорско съсловие.