Заради липсата на индексация спират строителни обекти в Смолян и Златоград

Емил Христов

Ренета Николова

Среща-дискусия на тема „Бъдещето на строителния сектор в Родопите“ се проведе в Златоград. Домакин на събитието бе председателят на Областното представителство на КСБ в Смолян и член на УС на Камарата Владимир Кехайов. Във форума се включиха кметът на Златоград Мирослав Янчев, Емил Хумчев, областен управител на Смолян, и Николай Мелемов, кмет на Смолян. От страна на КСБ участие взеха инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, инж. Благой Козарев, инж. Емил Младенов, председател на ОП на КСБ - Кърджали, Кремен Красин, член на ОблС на ОП на КСБ - Смолян, и Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“.  „Добре дошли в Родопите, в едно от най-китните кътчета на нашата планина – Златоград, място, съхранило българския дух през вековете“. Това заяви при откриването на събитието Владимир Кехайов. Той коментира, че секторът не само в областта, но и в страната е в много тежка ситуация заради високите цени на материалите и липсата на индексация. „Надявам се държавата да се намеси в най-кратки срокове, защото в противен случай много проекти в областта няма да бъдат реализирани“, подчерта той. Кметът на Златоград Мирослав Янчев коментира, че липсата на индексация рефлектира не само върху строителния бранш, но и на общините. „Липсата на методика за индексиране на договорите доведе до спирането на редица обекти в общината“, сподели Янчев. Председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев посочи, че ръководството на Камарата работи по темата индексация от почти 1 година и че очаква Народното събрание да гласува промените в Закона за обществени поръчки, които да позволят индексиране на договорите в строителството. „През последните месеци инж. Илиян Терзиев и инж. Благой Козарев заедно с други колеги от ИБ и УС на Камарата проведоха десетки разговори с държавните институции и хвърлиха много труд, за да може час по-скоро да бъде решен проблемът с липсата на индексация. Прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова също сериозно работи в тази сфера, но за съжаление отговорните институции не проявиха разбиране към проблемите на бранша“, каза Владимир Кехайов. Темата индексация остава основен приоритет, подчерта Кехайов. Кметът на Златоград Мирослав Янчев коментира, че липсата на индексация рефлектира не само върху строителния бранш, но и на общините. „Нашият град е наистина малък, но се опитваме в последните над 20 г. да развиваме културния и исторически туризъм. Смятам, че се справяме доста успешно. В тази връзка работата на строителите е много важна, за да можем да благоустроим региона“, заяви той. Мирослав Янчев сподели, че за да се развива общината, е нужно местната власт, бизнесът и строителите да обединят усилия и да работят съвместно. „За съжаление в момента строителният бранш се намира в една изключително трудна ситуация“, допълни кметът на Златоград. Той заяви, че нещата се усложняват още повече и с непрестанното покачване на цените на горивата и електроенергията, които рефлектират върху работата на строителите и общините.

„Липсата на методика за индексиране на договорите доведе до спирането на редица обекти в общината.

Ще се наложи да прекратим договорите. Голяма опасност има и много от фирмите да фалират“,

 коментира Янчев. По думите му ще останат нереализирани проекти за милиони левове. „Цифрата става още по-голяма, ако се погледне в национален мащаб“, каза кметът на Златоград. Мирослав Янчев сподели, че допълнителен проблем пред фирмите в региона е и липсата на кадри. „Със спирането на работата по обектите този проблем ще се задълбочи, тъй като работниците ще търсят заетост извън страната“, подчерта Янчев. Той благодари на строителните компании от областта, които коректно и стриктно изпълняват обектите си. „Искам да засегна и една тема, която според мен е от изключително значение за успешното реализиране на обектите, тя е свързана с качеството на проектите. Много пъти съм казвал, че когато става дума за строителен процес и благоустрояване на едно място, отговорността не трябва да пада само върху строителя и възложителя, но и върху проектанта“, коментира кметът на Златоград. Той апелира да се проведе специална дискусия по темата, на която да се поканят всички заинтересовани страни. Областният управител на Смолян Емил Хумчев заяви, че

строителните фирми са едни от най-потърпевшите

заради кризите на световно и държавно ниво през последните години.

„Компаниите няма как да се справят сами с непрекъснато покачващите се цени на материалите, ако държавата не предприеме необходимите мерки за въвеждане на индексация“, подчерта областният управител на Смолян. Той заяви, че има отличен диалог с ОП на КСБ – Смолян, и още в началото на мандата си е провел среща с местните фирми. „Моето желание още тогава е било да има предвидимост в нашата работа, защото в областта като цяло проблемите са много.“ Емил Хумчев сподели, че има огромно желание да се обърне по-голямо внимание на областта. „За да се случи това, е необходимо строителството да не спира, да се изграждат хубави пътища и да се укрепят свлачищата. За съжаление за всичко това трябва бюджет, който в сегашната ситуация е повече от недостатъчен“, подчерта той. Областният управител на Смолян заяви, че непрекъснато провежда срещи и с кметовете от региона. „Макар и от различни политически сили, ние си даваме сметка, че ако не работим заедно, единствените потърпевши ще са хората. Полагаме огромни усилия да намерим средства за укрепване на свлачища и възстановяване на пътни отсечки, пострадали от такива“, посочи той. Емил Хумчев коментира и нуждата от ремонт на пътната мрежа в областта. „При всеки сериозен снеговалеж се отваря нов проблем. Поради тази причина сме в непрекъснат диалог с Агенция „Пътна инфраструктура“, за да насочим вниманието им към пътищата в региона. Необходими са повече средства, за да може да поддържаме пътната мрежа в изправност. Ако не се случат ремонтите до края на годината, зимата ще сме изправени пред много сериозен проблем“, заяви Хумчев. Той информира присъстващите на срещата, че има изготвени и подадени към Министерството на регионалното развитие и благоустройството 25 проекта за възстановяване на пътната настилка след наводнения. „Общата им стойност е малко над 14 млн. лв. Считам, че това не е толкова сериозна сума, за да се предотвратят последващи проблеми най-вече по пътната общинска инфраструктура“, допълни областният управител на Смолян. Хумчев подчерта, че областта разчита много на европейски средства по оперативните програми, и добави, че редица общини в страната са успели да се развият благодарение на европейската солидарност. „За съжаление кризите в България съвпаднаха с края на програмния период и началото на новия, което неминуемо ще се отрази на реализирането на заложените проекти“, каза Хумчев.

Областният управител на Смолян обърна специално внимание

и на нуждата от реализирането на два стратегически проекта в областта.

„Първият е пътят Смолян – Асеновград, а вторият - изграждането на геотермална централа в Златоград.“ „От години кметовете се борят да получат държавна подкрепа. За съжаление не успяваме на този етап да убедим управляващите да осигурят финансиране“, поясни той. „Работим и по прединвестиционното проучване за водоснабдяването на Мадан и Рудозем от яз. „Пловдивци”. Ще са нужни около 35 млн. лв. за неговото реализиране, като се надявам все пак държавата да намери пари и да започне същинската работа по него“, информира Хумчев. Той съобщи, че е почти готов и граничният пункт с Гърция - ГКПП Рудозем - Ксанти. „Остават дребни технически детайли за оформяне. Надявам се скоро да предадем обекта на Гранична полиция и Агениця „Митници“. Имам уверението от колегите в Гърция, че до края на септември ще бъде положен асфалтът от тяхна страна, така че очаквам януари 2023 г. да бъде пуснат пунктът за автомобили“, завърши Емил Хумчев. „Общините и строителният бранш сме в една лодка. Когато морето е бурно, страдаме заедно. Ситуацията е трудна, защото липсата на предвидимост прави много неща невъзможни, заради това разчитаме индексацията да се случи“, каза кметът на община Смолян Николай Мелемов. Той даде пример, че

в общината вече има прекратени договори за строителство на социални жилища.

„Фирмите се отказват, защото просто не могат да изпълнят обектите, без да има индексация. Това ни поставя в сложна ситуация като възложители, тъй като не можем да реализираме планирани проекти и ще понесем финансови корекции“, коментира Мелемов. Кметът на Смолян допълни, че се опитва да изпълни заложените цели според бюджета на общината, но увеличението на цените на електроенергията и различните други проблеми през последната една година са направили тази задача много трудна. „През декември 2020 г. токът в общината беше 92 хил. лв., а през 2021 г. вече стана 280 000 лв. Вдигна се и минималната заплата. Местната власт откъде да вземе пари освен от капиталовите разходи. От това страда освен общината и бизнесът“, каза той. Мелемов подчерта, че поради тази причина в момента местната администрация може да реагира само при бедствия и аварии, инвестиции е трудно да се планират. „Спецификата на община Смолян е, че имаме 86 населени места и 486 км общинска пътна мрежа. Сами разбирате, че това, съчетано с липсата на достатъчно средства, ни изправя пред много трудности“, посочи той. Кметът на Смолян изрази благодарност към местните фирми, които по време на изпълнението на първата част от водния цикъл в града са си свършили работата отлично. Председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев изтъкна, че ръководството на Камарата работи по темата индексация от почти 1 година. „В началото на седмицата изпратихме писма с искане за срещи с премиера, председателя на Народното събрание, финансовия и регионалния министър и политическите партии, за да поставим отново директно въпроса, защото много фирми са пред фалит и много хора ще останат без работа“, заяви инж. Терзиев. Той допълни, че исканията на Камарата са подкрепени от КРИБ и синдикатите.

Инж. Терзиев бе категоричен, че

браншът очаква спешно решение на проблема от страна на държавата, а ако няма такова, фирмите, изпълняващи обекти в сградното и инфраструктурното строителство, ще бъдат принудени от обстоятелствата да пристъпят към спиране на работа или протестни действия.

Той добави също така, че КСБ настоява за адекватна индексация, която да не бъде само 15%. „Това е крайно недостатъчно и очакваме да видим какво решение ще вземе държавата“, посочи инж. Терзиев.

Председателят на УС на КСБ сподели пред присъстващите на срещата, че Камарата е направила анализ как се случва индексацията в Европа. „Оказа се, че няма държава, която да не е въвела механизъм за индексация“, подчерта инж. Терзиев. Той допълни, че едната причина това да е така е, защото в тези страни статистическите институти събират информация за цените на строителните материали. „В България Националният статистически институт не разполага с необходимите данни. Поради тази причина ние събрахме добрите практики от Европа и предложихме вариант на методология за индексация“, заяви инж. Илиян Терзиев. Той даде пример с Румъния, където проблемът е решен с постановление на Министерския съвет още през август миналата година. „Методиката, която изготвихме съвместно с МРРБ и Министерството на финансите, е готова, имаме консенсус по нея“, каза от своя страна инж. Благой Козарев. Той посочи, че според сега изготвените документи всички проекти, които са в ход в момента, могат да бъдат индексирани, а ако възложителят няма възможност да приложи индексацията, има право да прекрати договора по взаимно съгласие, като заплати за извършените строително-монтажни работи до момента. „Предвидена е и опцията обектът да може да бъде замразен до момента, в който не се намери финансиране“, добави инж. Козарев.

Инж. Илиян Терзиев каза в заключение, че браншът очаква Народното събрание да гласува промените в Закона за обществени поръчки,

които да позволят индексиране на договорите в строителството.

В дискусията се включи и председателят на ОП на КСБ – Кърджали, инж. Емил Младенов. „Радвам се, че присъствам на толкова интересна и важна среща. Мисля, че подобен формат трябва да бъде реализиран и в Кърджали“, сподели той. „С Областното представителство на Камарата в Смолян и нейния председател Владимир Кехайов ни свързва дългогодишно партньорство и приятелство. За екипа на в. „Строител“ винаги е удоволствие да идваме тук”, заяви прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ Ренета Николова. Тя подчерта, че на страниците на изданието се публикуват успехите на родопските строители. Николова припомни, че инициативата за провеждане на открити приемни стартира от Смолян, където се организира първата изнесена приемна на вестника. 

„Като официално издание на КСБ ние присъстваме на всички срещи на ръководството на КСБ и се стремим да бъдем максимално близо и до ОП на Камарата. Нашата работа е да бъдем платформата,

в която да се дискутират важните теми за бранша,

да достигат до възможно най-голям брой хора

и да се търсят най-добрите решения на проблемите пред строителните фирми“,

каза тя. Прокуристът и главен редактор на в. „Строител“ сподели задоволството си, че създадената рубрика на сайта на в. „Строител” „Индексация сега!“ само за месец е събрала над 500 000 прочитания. „Това е основен проблем за сектор „Строителство“ в момента и ние полагаме всички усилия да сме максимално полезни, търсейки мненията по темата на общините, синдикатите и работодателите. Желанието ни е хората, които взимат решенията в държавата, чувайки позициите на всички участници в икономическия процес, да разберат, че е крайно наложително индексацията да се случи сега“, подчерта Николова. Тя заяви, че в. „Строител“ отделя сериозно внимание и на проблемите и предизвикателствата пред българските общини, посочи, че рубриката „Кметовете говорят“ се радва на голям интерес, и изрази благодарност, че усилията на екипа са забелязани и оценени от Националното сдружение на общините в Република България, което е отличило именно в. „Строител“ с приза „Глас на българските общини“. „Както ОП на КСБ, така и местните власти винаги могат да разчитат на изданието за популяризиране на важните теми от дневния ред и за поставянето на актуалните проблеми за дискусия пред обществото“, завърши тя. Участниците в срещата се обединиха, че това е добра инициатива, която трябва да се превърне в традиция.

Владимир Кехайов, член на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – Смолян: Жизненоважно за нашия сектор е максимално бързо да се въведе адекватен механизъм за индексация на договорите

Не само малките, но средните и по-големите фирми са на ръба на оцеляването

Благодаря за дългогодишното ни коректно и плодотворно сътрудничество с в. „Строител“ и се надявам на нови съвместни инициативи

Недялка Маргаритова,

ОП на КСБ – Смолян,

Ренета Николова 

Г-н Кехайов, какво е състоянието на строителния бранш в община Смолян?

Строителният бранш в цялата Смолянска област е сериозно застрашен. От една страна страда от дългогодишната тенденция за обезлюдяване на региона. Не само специалистите и работниците напускат пределите на Родопите. Цели фирми изнасят дейността си във вътрешността на страната. Тук липсват големи частни инвеститори, обществените поръчки не са много, а строителството е по-скъпо и по-сложно поради пресечените терени, свлачищата, допълнителните логистични разходи и т.н. Към всичко това с особена острота добавям въпроса с липсата на работеща методика за индексация по договорите. При нас освен цените на материалите важен дял в ценообразуването имат цените на горивата. Техните промени кардинално променят разходите на фирмите. Ще спомена и цената на труда, която в нашия регион няма как да бъде конкурентоспособна, защото фирмите не могат да си позволят съответните разходи. Ще подчертая - жизненоважно за нашия сектор е максимално бързо да се въведе адекватен механизъм за индексация по договорите. Не само малките, но средните и по-големите фирми са на ръба на оцеляването.

Както и Вие казахте, строителните фирми са изправени пред сериозни предизвикателства, цените на материалите растат, доставките се бавят, липсва индексация на договорите в строителството. Как се справят със създалата се ситуация членовете на Областното представителство на КСБ в Смолян?

Част от малките фирми, каквито са повечето наши членове, работят по частни проекти, в които договарянето с възложителите е по-гъвкаво и често не подлежи на формални правила. В някои случаи възложителите участват в доставките и са наясно с динамиката на цените на материалите. Фирмите, които работят по обществени поръчки, са изправени пред сериозен проблем. За тях това дълго отлагане на индексацията може да бъде унищожително. Твърдя, че и възложителите дават знак за безпокойство по този повод. В офиса на ОП на КСБ – Смолян, често получаваме обаждания с въпроси за хода на преговорите за индексацията. Положението е критично!

В Народното събрание са внесени предложения за промени в ЗОП и ЗУТ. Според Вас какво би било отражението от приемането на подобни изменения?

В дискусиите с ръководството на Областното представителство Смолян констатираме нагласа сред нашите членове против ограничаването на инженеринга, каквото се предвижда с предложените промени в ЗОП. С времето този тип договаряне е доказало своята удачност. Нашите фирми притежават както опита, така и капацитета да работят в рамките на този международно приложим формат. Същевременно неведнъж сме повтаряли, че е важно законодателно да се разпишат пределно ясно отговорностите и задълженията на всички участници в строителния процес. Такава регулация е крайно необходима, както и въвеждането на срокове за разглеждане на офертите, особено в условията на галопираща инфлация. Вече споменах индексацията и необходимостта тя да залегне като задължителна клауза в договорите. Това ще даде възможност и на възложителите да планират разходите си, да осигуряват необходимия ресурс, а ние, изпълнителите, да си свършим работата по най-добрия начин. По отношение на някои от предвижданите законодателни промени в ЗУТ, свързани с обжалването например, считаме, че те могат да блокират мащабни проекти от обществена важност. Административни актове като разрешенията за строеж и разрешенията за ползване трябва да запазят своята стабилност, за да не се компрометира и бъде устойчив целият строителен процес.

Кои са най-значимите обекти, които се изпълняваха на територията на общината през последната една година?

Както навсякъде в страната, строителната активност в Смолянски регион също спадна драстично. Проекти, които бяха в процес на изпълнение, на практика са блокирани. Други, по-мащабни и с по-дълъг срок на изпълнение, като например т.нар. воден цикъл на града, вървят със сериозно планиране и се движат - бих казал - от известна инерция, но едно е безспорно - строителството без механизъм за индексиране е пред абсолютен срив. Трудно ще се намерят и изпълнители за нови проекти, които са належащи - пътни, ВиК, ремонти и др.

Кои са основните приоритети, по които ще работи ОП на КСБ – Смолян, до края на годината?

Традиционен приоритет пред ОП на КСБ – Смолян, е обучението на кадри. Убедихме се, че фирмите се възползват активно и интересът расте. Правим всичко възможно да организираме максимален брой обучения по теми, подадени от строителите, и да включим всички заинтересовани. Благодаря на „Строителна квалификация“ ЕАД – наш незаменим партньор в това отношение! Последната инициатива в тази посока беше преди седмица, когато връчихме дипломите на 9 нови строителни техници, специалисти, които получиха своята квалификация успоредно с текущата им работа. Като значимо събитие предстои провеждането на Общото събрание на ОП на КСБ – Смолян. През 2022 г. то ще бъде отчетно-изборно и се надявам както всяка година да се превърне във форум за обсъждане на всичко важно за сектора.

Вие сте член на УС на КСБ. Според Вас освен към търсене на решение на ключовия въпрос с индексацията, към какви други проблеми в сектора трябва да насочи вниманието си ръководството на КСБ?

Мисля, че е много важно Камарата на строителите в България да остане силна, консолидирана, дейна организация, за да продължи настоящата си роля в защита на българския строител. Само в единността си можем да формираме разумни и адекватни предложения в законодателен и икономически план. Не трябва да позволяваме политически пристрастия да петнят името ни, да се възползват от периодите на промени, за да омаловажат труда и усилията на една съществена част от българското общество. Надявам се ръководството да продължи линията на активен диалог с институциите, за да защитим и съхраним целия строителен сектор, всички фирми, независимо от техния мащаб и специализация.

Как оценявате сътрудничеството между ОП на КСБ – Смолян, и в. „Строител“?

Приветствам вестник „Строител“ за продължаването на серията открити приемни в страната! Това е най-ясният начин, по който строителите по места могат да изразят своите позиции в съпоставка с виждането на представителите на местната и централната власт. Неведнъж съм казвал, че нашата браншова медия е ценна не само заради реализирането на добри идеи като тази, но и заради принципността, професионализма и последователността си. Благодаря за дългогодишното ни коректно и плодотворно сътрудничество и се надявам на нови съвместни инициативи!

С Емил Хумчев, областен управител на Смолян, Николай Мелемов, кмет на Смолян, и Мирослав  Янчев, кмет на Златоград, разговаря гл. редактор на в. „Строител“ Ренета Николова

Диалогът между общините и строителите е много важен

Проблемите на строителния бранш и на местните власти са общи

ОП на КСБ – Смолян, и в. „Строител“ организираха среща-дискусия на тема „Бъдещето на строителния сектор в Родопите“, в която Вие взехте активно участие. Какви са Вашите впечатления от събитието и полезно ли беше за Вас?

Николай Мелемов, кмет на Смолян: Срещата бе изключително полезна. Смятам, че подобни събития трябва да се превърнат в традиция, защото диалогът между общините и строителите е много важен. По време на дискусията успяхме да обсъдим много от наболелите проблеми в региона и се опитахме да намерим решение за тях. Важно е да продължим отличната си комуникация не само на местно ниво, но и на национално. Може да се каже, че с бранша вече си говорим на „ти“.

Емил Хумчев, областен управител на Смолян: Първо искам да Ви благодаря, че насочихте фокуса към областта и специално към Златоград. Тези срещи са важни за всички нас, защото се изговарят на висок глас проблемите, а в нашия регион те не са никак малко. В срещата се спомена колко е красиво в Родопите, но за да се развива тази красота, се изискват доста усилия и без подкрепа от страна на държавата това много трудно ще се случи. Даваме си ясна сметка, че общинските бюджети не са достатъчни, за да се развиват областите. Заради това нашето усилие е да ангажираме властта с трудностите и да я приканим да ни помогне да ги решим. За нас най-важна е свързаността с Централна България и съседна Гърция. Концентрирали сме се върху развитието на пътните връзки в района, за да подсигурим условия за туризъм и да помагаме на бизнеса като цяло. Искаме да запазим и работните места на хората, както и да създадем нови. За съжаление всички тези кризи, които ни връхлетяха последните няколко години, успяха да повлияят на развитието на региона. Ние притежаваме огромен потенциал да станем много посещавана дестинация и с малко подкрепа от страна на държавата ще се получи видим ефект.

Мирослав Янчев, кмет на Златоград: Радвам се, че именно Златоград бе домакин на тази среща-дискусия. Успяхме да поговорим освен за проблемите в региона и за тези в национален план. Дадоха се много примери и се обсъдиха редица казуси. Важно е, че днес се коментираха теми, които ще бъдат поставени и на по-високо държавно равнище, като индексацията. Проблемите на строителния бранш и на местните власти са общи. Камарата на строителите в България има изключително важната роля при търсенето и намирането на решения на възникнали казуси. На форума доказахме, че не обръщаме внимание на политическата принадлежност. За нас е важно да се справим с проблемите, пред които сме изправени. Аз лично приемам тази среща като много полезна и може да се каже, че от нея излизаме по-информирани. Вярвам, че това е пътят да се стигне до конкретни предложения и решения при последващи разговори.

Най-сериозният проблем пред строителния сектор е постоянно покачващите се цени на строителните материали. Към момента държавата не е намерила решение за индексация на договорите за СМР. Как това се отразява на изпълнението на проектите на общините ? Има ли обекти, заплашени от спиране?

М.Я.: Това, което в момента се случва с увеличението на цените на електроенергията и на материалите, ни постави в сложна ситуация. Ние вече имаме много примери за обекти, които не сме стартирали заради повишаването на стойностите на материалите. Те са зависими и от цените на електроенергията и горивата. Има обекти, които сме замразили заради изчакването на промяната на Закона за обществени поръчки, която да ни даде възможност да индексираме цените, като ще търсим опции за осигуряване на необходимите средства. Важно е обаче да има законодателна промяна в тази посока. Запознат съм, че има общини, където вече са спрени започнати обекти по средата на работата. Например в дадено населено място е разкопан площадът, но фирмата е спряла работа по него, защото няма повече средства. Така центърът стои разкопан и няма възможност за продължаване на дейностите. Ситуацията е неприятна за всички страни. Това води до една несигурност и непредвидимост и ние в момента като възложители по ЗОП сме притеснени да обявяваме поръчки. Да не говорим, че вече има и случаи, когато на обявени търгове не се явява нито един кандидат. Като добавим към този проблем и дефицита на работна ръка, тогава нещата стават много тежки. В момента няма нито една община, която може да обяви бъдещите си планове. Наближават и местните избори, а да не говорим, че политическата ситуация в страната също не е добра. Влизайки в едни нови избори, не само държавата, но и общините спираме да работим за няколко месеца. От всичко това най-негативният ефект е за строителите и за хората.

Е.Х.: Искам да обърна специално внимание на важен акцент от дискусията, а именно, че на нея стана ясно, че има изработен вече механизъм за индексиране с активното участие на КСБ. Разбрахме, че ръководството на Камарата е провело разговори с Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството и нещата са били уточнени. Дадоха се примери с редица европейски държави, където индексацията е въведена и функционира. Това е доказателство, че при тях има воля и разбиране за подкрепа на строителния бранш и на общините. Надяваме се, че и в България ще достигнем до този момент и Народното събрание ще приеме промените в ЗОП. Там вече няколко пъти се разискваха. Трябва да се отбележи, че измененията са изключително важни, защото в момента е активният строителен сезон.

Н.М.: Има много обекти, които са в риск заради инфлацията. Индексирането е много хубаво, но с губенето на време то става закъсняло и в един момент се променя и неговата актуалност. Нужна е политическа воля, за да се приеме решение за индексация. Губим ценни месеци, в които може да се изгражда. В крайна сметка най-потърпевши са гражданите. В Смолян имаме обекти, които са под риск. Ще дам пример с проект за изграждане на социални жилища. Фирмата се отказа от вече подписан договор. Добре че същинското изпълнение беше само на 20%. Сега имаме два варианта – да изтеглим заем и да го довършим, или да се откажем от реализирането му. Ще предложа на Общинския съвет да вземат решение кой от двата варианта да изберем.

Какво ще бъде отражението върху общините, ако за пореден път не бъдат взети мерки и не бъде прието решение за индексиране на договорите?

Н.М.: С всеки ден, който пропускаме, става все по-трудно и по-сложно. Аз съм убеден, че рано или късно ще се случи, но все пак е хубаво да е навреме. Няма как - иначе ще се блокира работата на цялата държава.

В началото на новия програмен период сме. Какви са възможностите пред общините и областната управа? Изготвят ли се вече проекти по европейските програми? Имате ли яснота за начините на кандидатстване по Националния план за възстановяване и устойчивост?

М.Я.: Аз съм объркан, защото до момента има една голяма неяснота какво ще се случва. Не е ясно например дали можем да обявяваме обществени поръчки в аванс, тъй като не сме сигурни дали законите ни го позволяват. В момента Министерството на финансите (МФ) следи общините по 5 критерия и ако три от тях бъдат нарушени, като единият е поемане на задължения без финансиране, общината влиза в оздравителна програма. Заради това ние не можем да си позволим да предприемем каквито и да е стъпки по наша инициатива, тъй като правилата не са ясни. В община Златоград стриктно спазваме финансова дисциплина от години и нямаме намерение да нарушаваме законите и критериите на МФ. Вторият проблем, който виждам относно Плана за възстановяване и устойчивост на България, е, че има много неща, които не са обяснени по него. Не сме сигурни какво предстои да се финансира, за да можем да насочим вниманието си в тази посока. Има някакви индикатори, които не са много ясни. Що се отнася за следващия програмен период, мога да кажа, че община Златоград може да участва с проекти само по Програмата за развитие на селските райони. Имаме вече няколко работни проекта и ги подготвяме. Лично аз съм на мнение, че средствата трябва да достигнат до всеки един жител на общините. В този процес активна роля трябва да играят всички страни, не само кметът да бъде инициативен, а е необходимо да има и разяснителни кампании от Управляващите органи. Важно е да се информират всички участници в процеса за възможностите за кандидатстване и съответните процедури. За да стане един качествен проект, е нужно да има качествена разяснителна програма какво ще се финансира. Проект не се прави за три месеца, а в момента се налага точно така да се работи. За да сме готови за това, което се задава, трябва да подготвяме проектите на крак. За съжаление сме принудени да работим така заради държавата, и то от години. Налага се да правим компромиси, а проектантските екипи ги избираме по ниска цена и къси срокове. Така често резултатът се разминава с очакванията ни. Според мен в новия програмен период трябва да се даде предимство на благоустрояването и на обекти, които имат добавена стойност, защото това е много важно. В община Златоград такъв е проектът ни за минерална вода. На много други места пък има такива за соларни централи или пътища. За съжаление не мисля, че това ще бъде фокусът за периода до 2027 г. Аз лично пратих до всички Управляващи органи по оперативни програми запитване за интегрирано използване на минерални води, които се намират на територията на общината, но никъде не видях категоричен отговор, че такива проекти ще се финансират. Желанието ни е да изградим тръбопровод с дължина 13,5 км. И геотермална централа. Също така искаме да направим и вътрешна топлопреносна мрежа между общинските сгради. Никой обаче не ми даде отговор дали има възможност да кандидатстваме за финансиране. Заради това имам леки притеснения, че не се обръща внимание на приоритетните проекти, които са важни и стратегически за дадена област. За тях е необходимо и повече време за проучване и съгласуване. Що се отнася до мерки за енергийна ефективност в общината, за мен това са най-оправданите средства в инфраструктура. Благодарение на тях сме санирали 52 сгради. Финансирането дойде по 4 програми – Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, Фонд „Козлодуй“, Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ и „ПРСР 2014-2020”. Тези жилищни постройки са дали своята икономия, която е позволила да не пипаме данък сгради, както и да поддържаме всичко това, което е строено през годините. Смятам, че подходът да поставим приоритет на енергийната ефективност е дал своя резултат. По този начин общината успя да оптимизира разходите.

Е.Х.: В средата на месеца организирах среща с областните управители на Благоевград, Кърджали и Хасково, за да изговорим какви са бъдещите ни плановете относно европейските програми и проектите, с които можем да бъдем активни и полезни. На тази дискусия дадохме приоритет най-вече на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-A „Гърция-България“. Стигнахме до заключението, че трябва да работим по инфраструктурни проекти и такива с добавена стойност. Проблемът при нас като областни управители е, че сме второстепенни разпоредители. Поради тази причина изпратихме искане до Министерския съвет, Министерството на финансите и до Министерството на регионалното развитие и благоустройството да се разработи инструмент, в който областните администрации да бъдат малко по-независими и гъвкави за националното съфинансиране и участие по програми. Друг проблем, с който се сблъсках в работата си, е като участник в комитета по наблюдение по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“. На едно от заседанията, което се проведе в София, стана ясно, че има около 60 млн. лв. - конкретно по ос 4, като средствата са предвидени за подкрепа при бедствия и аварии. По мое настояване в следващия програмен период областните управители ще бъдат включени в тази приоритетна ос, за да можем да използваме споменатия ресурс при нужда. С него ще могат да се изграждат съоръжения, които да предотвратяват бедствия и аварии. Това са основните неща, по които работим, и се надявам областните администрации като цяло да имат по-голяма свобода на действие. Считам, че областните администрации, реализирайки в годините назад редица важни за обществото инфраструктурни проекти, имат опита и капацитета да участват по-активно по европейските програми.

Н.М.: Аз съм песимист за следващия програмен период. По НПВУ пък има голяма неяснота. Дори и ако трябва да говорим за санирането, където община Смолян е един от отличниците по програмата, в момента имаме готови проекти за 60 блока с документи и всичко необходимо, само че парите няма да стигнат за всички тях. Ние трябва да направим енергийно обследване, но не е ясно на колко от тях и на какъв принцип. Заради това съм и песимист, че няма яснота къде да заложим нашите усилия, за да може гражданите да се възползват от наличния ресурс. Предвид и изборите за местна власт през следващата година, още по-силно става усещането в мен, че няма да има отпуснати средства скоро.

М.Я.: През последните години кметовете сме се научили да се справяме индивидуално. Поради тази причина търсим информация в аванс, говорим с консултанти и набираме външни специалисти. Целта е все пак да сме подготвени, ако имаме възможност, да реализираме някой от важните ни проекти. Според мен сега е моментът Управляващите органи да започнат да дават предварителна информация какво предстои по дадената програма и по Плана. Важно е да има информираност, за да можем да предвидим и планираме какво ще възлагаме. Въпреки че вече сме в периода, в който трябва да се правят проекти за следващия кметски мандат, независимо дали ще бъдем избрани отново или не, ние трябва да поставим основата, а не след нас и потоп.

Последен въпрос, но за нас обратната връзка е много важна. Получавате ли в. „Строител“, четете ли го и какво е мнението Ви за изданието?

Е.Х.: Получавам вестника в областната администрация. С удоволствие чета изданието и винаги намирам нещо, което да грабне интереса ми. Пожелавам Ви успех и все така да сте инициативни и да информирате обществото за предстоящите и настоящи събития.

М.Я.: На мен лично изданието винаги ми дава интересна и свежа информация. Хубавото е, че показвате добри примери. Редовно от Вас научавам какви обекти се правят, защото в интернет няма никъде толкова подробна и систематизирана информация за проектите. От в. „Строител“ съм черпил и примери за моята програма за управление. Вършите си отлично работата.

Н.М.: Вестникът винаги дава актуална информация, търсите проблемите пред бранша и давате трибуна на различни гледни точки. Продължавайте все така!