Тема

Фирми, членове на КСБ, се включиха във възстановителните дейности след водното бедствие в Карловско

Екип на в. „Строител“ бе на място на събитието в едни от най-засегнатите от наводнението села в региона

Специализирана механизация на строителни компании, членове на Камарата на строителите в България (КСБ) и на Българска браншова камара „Пътища” (ББКП), се включи в разчистването на пострадалите при бедствията села Каравелово, Богдан и Слатина в община Карлово. На терен помагат машини на фирмите „Европейски Пътища” АД, „Джи Пи Груп” АД, „Главболгарстрой Холдинг” АД, „Трейс Груп Холд” АД, „Витез Проспект” АД и други. Вследствие на продължителен интензивен дъжд, паднал на територията на община Карлово на 2.09.2022 г., бяха наводнени етажи на жилищни и търговски сгради, промишлени предприятия, нарушена е пътната настилка, навлечени са инертни материали в с. Богдан, с. Столетово, с. Каравелово, с. Московец, гр. Клисура, с. Розино, с. Слатина и с. Христо Даново. За провеждане на неотложни спасителни и аварийно-възстановителни работи кметът на община Карлово д-р Емил Кабаиванов обяви частично бедствено положение във всички селища, намиращи се западно от гр. Карлово.

КСБ и ББКП съвместно с Агенция „Пътна инфраструктура”, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, община Карлово и Стрямската механизирана бригада набелязаха критичните точки в населените места. Приоритетно тежката механизация почиства речните корита.

Екип на в. „Строител“ бе на мястото на събитието в едни от най-засегнатите от наводнението села в региона – Богдан, Каравелово и Слатина, за да разговаря с пострадалите от бедствието, местните власти и строителните фирми на терен.

„Искам да благодаря на строителните компании, че се включиха с тежка строителна механизация. Те помагат за отстраняване на последиците от изключителното бедствие, което сполетя региона на община Карлово“, сподели специално за в. „Строител“ д-р Емил Кабаиванов.

При отразяването на ситуацията в най-тежко засегнатите населени места Богдан, Каравелово и Слатина екипът на изданието се сблъска с трудно проходими улици и повсеместна разруха. Атмосферта е тягостна, навсякъде се виждат приведени хора, изриващи калта и наносите от приземните стаи или от дворовете, изхвърлящи повредена покъщнина. Безкрайно трудна работа – наносите на повечето места са над метър, тонове земна маса.

Прави впечатление и създадената организация -

на много места багери и булдозери чистят и товарят на камиони калта

и я извозват от улиците. Действията са добре синхронизирани. Тежките превозни средства се изчакват, защото улиците все едно са еднопосочни, в проправените пътеки трудно могат да се разминат два камиона. Има и полицаи, повечето млади момчета. Под палещите лъчи на тракийското слънце служителите на реда са добре обгрижени с вода от местните. Полицаите са безкомпромисни в разпорежданията си. Достигайки поредно трудно проходимо място, те се обърнаха към нас: „По-нататък не може! Мостът е срутен”. Журналистическите карти не ни помогнаха. Свалиха ни от автомобила и „заджапахме” из калта. Добре че операторът си беше взел ботушите. Патил човек.

Малко по-късно с колата си „на помощ” се притече Мария Дишлиева, техн. ръководител от „Европейски Пътища” АД. Тя от няколко дни организира работата на компанията, която помага активно за възстановяването на нормалния живот в Богдан, Каравелово и Слатина в Карловско. Тя ни информира, че колегите й от „Джи Пи Груп” АД, „Главболгарстрой Холдинг” АД, „Трейс Груп Холд” АД, „Витез Проспект” АД също са разположили техника и в трите села.

В една от покритите с тонове кал и коренища улица на с. Каравелово, където Мария Дишлиева изчакваше камионите да освободят пътя, срещнахме кмета на община Карлово д-р Емил Кабаиванов, който неведнъж е давал интервюта за в. „Строител”. „Такова природно бедствие, което сполетя нашите села, не се е случвало в последните 50 години. Огромно количество водна маса от един голям водосборен район на Средна гора от около 25 кв. км площ, с 200 л дъжд на кв. м за осем часа и цялата тази природна стихия с кал, пясък, камъни и около 6000 куб. м дървен материал се струпа в Богдан, Каравелово и Слатина”, разказа пред екипа ни д-р Кабаиванов.

Той заяви, че за щастие и благодарение на спешната намеса на общината заедно със служителите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ и със силите на 61-ва Стрямска механизирана бригада и 21-ви Средногорски полк човешки жертви няма. „От самото начало на извънредната ситуация концентрирахме усилията си да изведем хората от пострадалите къщи. Това беше първата част от борбата ни с наводнението. Сега в продължение на няколко месеца ни предстои ежедневен труд в помощ на населението.

С тежката верижна техника на строителните фирми от КСБ вкарваме в коритото им реките и потоците.

Същевременно вървят и трудните почистващи дейности в и около дворовете на хората със серизона колесна техника – челни товарачи, багери и самосвали. И за неспециалистите е видно, че е предизвикателство да се създаде фронт за работа на десет багера, двайсет самосвала, 300 доброволци и т.н. в условията на затлачени с по метър наноси улици и порутени асфалтови настилки, но ние сме твърдо решени да се справим. Чака ни много работа!”, заяви пред в. „Строител“ кметът на Карлово. Д-р Кабаиванов специално благодари на строителните компании - членове на КСБ, за оказваната помощ.

Разговаряме с Иван Богоев от „Трейс Груп Холд” АД, който работи с техника на компанията в с. Каравелово.

„Тежките дънери и изкоренените дървета затлачиха и „помогнаха” за срутищата на пътните съоръжения. Сега почистваме с тежка техника, а впоследствие за работата в дворовете на хората ще докараме и малки комбинирани багери и камиони”, сподели той.

По време на обиколката си в засегнатите места екипът на вестника успя да разговаря и с пострадали жители, които изразиха притесненията си от труднопоправимите щети, които природата е нанесла, и от неяснотите относно обезщетенията, които биха получили.

Янко Яков от с. Богдан е изключително обезпокоен за бъдещето си.

Неговото семейство е загубило семейната къща, цялата покъщнина – телевизори, хладилници, печки, мебели. Добре все пак, че е успял да изпрати близките си в съседната махала, преди сградата да се срути. Всичко станало много бързо. Едно чисто пространство пред погледа му и съвсем скоро – няма коли, няма къщи, само едно бучене. И огромни дънери, пънове и клонаци, които водата е влачила.

На брега на Татлъ дере, което се влива в р. Стряма по-надолу по течението, разговаряхме с

Янко Костов от с. Каравелово, чиято красиво направена къща буквално виси над дерето,

а гаражите пред нея са отнесени от стихията. „Голямата вълна просто ни помля. Тъкмо се бяхме стабилизирали, изградили дом, малък семеен ресторант, хубав двор, и всичко отиде в Татлъ дере. На какво да се надяваме? На 350 лв. от държавата? Та аз загубих милиони… Добре все пак, че всичко е застраховано”.

Магдалена Митова от с. Богдан се чувства в безизходица.

„Няма вече улица, има река. Нашият двор е засипан от кал, тиня, дървета. Вътре има към метър наноси. А всичко, което имаше в кухнята и стаите, изхвърлихме. Събирано е цял живот и сега - на боклука”, изтъкна тя. „С тези 350 лв., дето ги дава държавата, за какво по-напред? Хладилници, фризери, перални, телевизори, всичко е много скъпо. Исках да направя пилешка супа за доброволците, но и кокошките изчезнаха…”, не крие тревогата си Магдалена.

Нейната съседка

Марийка Ранчева сподели, че лятото прекарват в къщата си в селото, но сега вече няма да е възможно.

„Виждате последиците от бурята – мръсотия, коренища и дървета горе от сечищата в Средна гора. Беше истински потоп. Краят на света. Това беше усещането, когато отгоре се понесе грохотът на реката”, каза Ранчева.

По време на разговорите ни с хората разбрахме, че болшинството от пострадалите са пенсионери с ниски доходи, изхранват се благодарение на градините си. Сега очакват държавата да им помогне.

В с. Богдан срещнахме и Данка Люртова, зам.-кмет на община Карлово по европейски проекти и общинска собственост. Тя заедно с кмета на селото отговаря за цялостната организация на техниката, доброволците, за местното население, за преодоляване на всичко онова, което природното бедствие нанесе на населеното място. „Има налична тежка техника от строителните фирми, членове на КСБ, от Агенция „Пътна инфраструктура“, от Държавното горско стопанство – Карлово, от Южноцентралното държавно предприятие - Смолян, техника на нашата община, на пожарната.

Благодаря на всичките строителни фирми, предоставили техника и работници”,

заяви пред в. „Строител“ Люртова. Тя специално изтъкна и помощта на 40 души от Военновъздушните сили на България от поделението в Крумово, които успешно са се включили в нарязването на падналата дървесна маса в поречието. Данка Люртова е разпределила хората така, че да не си пречат при работата със строителната техника.

Улиците са трудно проходими и за техниката, а и за личните автомобили на доброволците и хората от населените места в региона, които по един или друг повод пътуват към пострадалите селища, но животът продължава.

Пет или повече къщи са напълно срутени само в с. Богдан, в други 20 сгради просто не може да се влезе, защото са пълни с тонове кал. Ситуацията не е проста нито за местните, нито за общинската администрация, а и за хората, които се притекоха на помощ. В края на обиколката си срещнахме точно такъв човек – Ангел Русев. Той спря управлявания от него микробус, пълен с хранителни продукти, дарени чрез социалните мрежи от пловдивската фирма, за която работи, пред магазина на с. Богдан. Докато разтоварваше бутилирана вода, ориз, захар, олио, хляб, пред магазина спря още едно МПС с жизненоважни продукти.

На редовното си заседание на 7 септември служебното правителство прие конкретни мерки, с които ще бъдат подпомогнати пострадалите от наводненията общини. С решение на кабинета от държавния резерв бяха освободени 68 040 л бутилирана вода, както и 32 920 кг консервирани хранителни продукти. Кметовете на засегнатите населени места ще бъдат освободени от отчисление за заплащане на тон отпадък, който към момента съгласно закона е 95 лв. на тон. Държавата ще помогне за възстановяването на засегнатата от стихията общинска инфраструктура. Първо ще се отстранят щетите по ВиК мрежата, за да може после да се ремонтират улици и мостове. Дървесината, донесена от водната стихия в района на Карлово, остава безплатна за местното население. Земеделците могат да подават заявления за подпомагане.


Камарата винаги помага при природни стихии и тежки инциденти

Водени от убеждението, че Камарата на строителите в България е обществено отговорна организация, ръководството на КСБ и фирмите членове винаги са сред първите, които реагират при природни бедствия и тежки инциденти. От създаването си КСБ помага за овладяване на кризи и за възстановяване на щети, причинени от злощастни събития. Камарата застава и зад инициативи за опазване на паметници, църкви, културно-историческо наследство, участва и в реновацията на значими обществени сгради. Благородните начинания заемат важна част от дейността на КСБ, с което строителите продължават традицията от времето на Кольо Фичето да даряват и да не щадят средства, усилия и време, за да правят добро.

Включването на компании членове на Камарата в разчистването на пострадалите от опустошителното наводнение села Каравелово, Богдан и Слатина в община Карлово е едно от многото дела на съпричастност. През годините КСБ оказва помощ при: опустошителното наводнение в с. Бисер (2012 г.), земетресението в района на Перник (2012 г.), водното бедствие във Варна, Добрич и Велико Търново (2014 г.), трагичния инцидент в с. Хитрино (2019 г.), водната криза в Перник (2020 г.), дарява средства в ковид пандемията за медицинско оборудване и предпазни средства (2020 г.).

Сред значимите инициативи за опазване на обществени сгради и културно-историческо наследство са: реконструкцията на музея на Кольо Фичето в Дряново (2010 г.), обновяване на двора на Университета по архитектура, строителство и геодезия (2009 г.), реставрация на паметника на Цар Освободител Александър Втори в София (2012 г.), ремонт на покрива на църквата „Св. св. Константин и Елена“ във Велико Търново (2013 г.), довършителни дейности на храма „Св. Лазар български“ в с. Дебел дял (2013 г.), изграждане на осветление на каменния мост на Кольо Фичето в Дряново (2015 г.), инициатива за възстановяването на Голямата базилика в Плиска (2015 г.), реставрация на пристанищния кей на Зографската света обител „Свети Великомъченик Георги Победоносец“ – Атон (2016 г.), осигуряване на финансиране за СМР в ДГ 81 „Лилия“ в район „Възраждане“ (2017 г.).