Лятото след COVID-19 – много туристи, малки приходи за бранша

В края на септември все още няма официален отчет за летния туристически сезон. Наличната към момента статистика сочи, че за месеците юни и юли 2022 г. общият брой регистрации в местата за настаняване е надхвърлил 1,8 млн. Вътрешният пазар е водещ с над 990 хил. българи, следван от Румъния – повече от 260 хил. души, Полша – над 98 хил., Германия – повече от 70 хил., Чехия – над 56 хил., Великобритания – повече от 50 хил., Израел – над 33 хил., Молдова – повече от 29 хил.

Според данните на Националния статистически институт през седмия месец т.г. в страната са били отворени 3615 обекта с над 10 легла – хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване, със 144 000 стаи и 327 900 легла в тях.

През юли в хотелите с 4 и 5 звезди са реализирани две трети от общия брой нощувки на гости от чужбина, докато процентът на пренощувалите български граждани е 38,8. В по-нискокатегорийните места за настаняване българите са били повече.

На тази база от Министерството на туризма прогнозираха, че изминалият летен сезон ще е на равнище малко над 80% от резултатите на 2019 г., но ако се вземе предвид 2021-ва, е по-добър с 55%. Големият проблем, дефиниран от служебния ресорен министър Илин Димитров, е, че „по-големият брой туристи не значи по-високи печалби, защото инфлацията ги изяжда, като тя намалява и качеството на продукта“. Той смята, че България предлага добър туристически продукт, но той не е разпознаваем и големият проблем на страната ни е, че няма бранд в туризма. Като причина посочва ниските суми, давани за реклама. „В момента бюджетът на министерството е 0,02% от брутния вътрешен продукт, като за него нормалното е да стигне поне 1% от БВП, за да се изгради имидж чрез реклами“, заявява министър Димитров.

В пика през август т.г. летищата във Варна и Бургас отбелязват добри резултати, като са обслужили общо над 743 хил. пътници. Това представлявлява ръст от 18% спрямо същия период на миналата година.

Доволни ли са от бранша и местните власти?

Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози в туризма, обяви, че това лято е било по-силно от миналогодишното, като една от причините е подобряването на услугата в България. Освен това са се променили и навиците за консумация вследствие на пандемията – не се поръчва толкова много твърд алкохол, а повече коктейли, храненето е станало не толкова разточително, а бързо и икономично.

„През 2022 година виждаме, че тези, които успяват да покажат качествен туристически продукт, които си знаят занаята, нямат проблеми. Дали някой фалира? Ние в България нямаме думата „фалит“, но много хора излязоха от бранша, защото не го умеят. Сега останаха тези, които умеят“, смята анализаторът.

Все пак войната в Украйна и бързото нарастване на случаите на COVID-19, както и ситуацията по летищата в Европа с отменените полети продължават да имат негативен ефект върху туристическата индустрия и транспорта в целия свят. Поради комбинираното влияние не е напълно изключено целият ръст на туризма за летния сезон да е под 10%.

Общото мнение е, че въпреки многото хора по плажовете, нивата отпреди пандемията все още не са достигнати. А причината основно е, че българите, които по време на здравната криза гледаха към родното, сега масово са предпочели пътувания в чужбина. У нас по-големият приход от туризъм е от чуждестранни туристи – повече, отколкото от българските, и това е може би негативната тенденция.

Морските курорти тепърва ще правят обобщения

Все пак кметът на Китен Николай Марков отчита положителни резултати. Посетителите там традиционно са били предимно българи.

„Имахме един добър туристически сезон. Наблюдава се обаче една тенденция, че покупателната способност на туристите понамаля. По обясними причини и инфлацията, и постоянното говорене за тежка зима хората предпочетоха да поспестят за предстоящите студени месеци. За мен лично като кмет най-важното е, че нямахме инциденти, тежки престъпления благодарение на полицията“, сподели той.

Марков поясни, че част от украинците, настанени в държавни бази в Китен, са били наети да работят от местните хотелиери и ресторантьори. „Проблемът с кадрите бе актуален и през изминалото лято, но това е нормално за нас“, обясни още Марков. „Сезонът е едва два месеца и хората трудно си оставят постоянната работа, за да дойдат за това време при нас“, допълни той.

С над половин милион лева приходи повече и постъпления от 1 625 411 лв. отчете „Слънчев бряг“ АД към 31 август 2022 г. в сравнение със същия период на миналата година. Своевременно реализираните инвестиции от страна на дружеството преди сезона само в поддръжка на инфраструктурата са в размер на над 1 млн. лева. В тази сума влизат обновяването на улици, алеи, тротоари, поддръжка на алейно осветление, озеленяване и паркоподдържане, санитарна дезинфекционна дейност, както и разходи за видео наблюдение, контрол на достъпа, ред и сигурност.

Прави впечатление, че през втората половина на септември 2022 г. комплексът регистрира повишен брой туристи в сравнение с 2021 г. Това са предимно гости от Великобритания и Полша.

Планината остава просто алтернатива

„Определено имахме силен сезон в Банско спрямо последните две години“, каза Малин Бистрин, председател на Съюза на туристическия бизнес. Като „виновник“ той посочи изключително богатата програма, която бе подготвил бизнесът заедно с общината, както и добрата хотелска база. Мотоциклетно състезание, панаир на занаятите, фолклорен фестивал, дни на българското кино, оперна вечер под небето и, разбира се, традиционният джаз фестивал през август бяха само част от събитията, които привличат гости.

Българите си остават основните посетители на планинския курорт през лятото, но и чужденци не липсват. „В последно време се наблюдава тенденция след гръцкото море румънците да се отбият за два-три дни и в Банско на път за вкъщи“, каза Малин Бистрин. Той допълни, че за любителите на вкусните гозби тази година за първи път се организира фестивал на открито, на който всеки ще може да опита от „банскалийските вкусотии“.

В Боровец обаче не са доволни от сезона, сравнявайки резултатите. В първата година на пандемията там са почивали 17 хил. туристи, а миналото лято 47 000. „През 2022 г. имаме 38 000 души, като намалението никак не е малко. Легловата база тук е за над 8000 души“, информира зам.-кметът по туризъм на Самоков Люба Кленова.

Общината е единствената планинска със зам.-кмет специално за туризма. Местната власт е убедена, че тепърва секторът ще набира инерция. В момента там се строи мегакомплекс в местността Окол и грандиозно голф игрище. И затова основна грижа на администрацията е подобряването на инфраструктурата на курорта. Само това лято общината има няколко пътни проекта, по които работи. До дни ще тръгне изграждането на трасе от основен път от кабинковата линия до хотелите към писта Ястребец, финансирано от държавата с 1,27 хил. лв. „На участък от път към хотел, който минаваше през писта, се изгражда надлез, като там ще се промени и водопроводът. Имаме зона в новия център на курорта около писта Червено знаме, която да го свърже със старата част на курорта. Там ще има места за релакс и пешеходна пътека до стария център. Планираме реконструкция на зоната с фонтаните, както и велоалея. Сериозен проблем е липсата на кадри въпреки наличието на гимназия по туризъм. Близостта до София предразполага завършилите младежи да предпочетат работа като строители“, каза зам.-кметът Кленова.

По-скоро добър летен сезон отбелязаха в Родопите. „Хората искат да пътуват независимо от повишените цени“, каза Георги Пампоров, председател на Съюза на родопските хотелиери и ресторантьори. Всъщност там отчитат най-силното лято за последните 20 г. през трудната 2021 г. и на нейния фон настоящата е стъпка назад. Според данни на Таня Маринова, маркетинг директор на „Пампорово“ АД, индивидуалните туристи в курорта са били малко, преобладавали са българските клиенти, а индивидуалните чуждестранни са от съседните балкански държави – гръцки, турски, сръбски летовници.

От бранша имат една мечта – държавата да се погрижи за пътищата в планинските райони. „Докато не се развие инфраструктурата, не можем да говорим за високо ниво на предлаганата услуга, колкото и старания да полагаме“, категорични са хотелиерите.

Виненият туризъм набира популярност

Междувременно се вижда нова ниша във винения туризъм, който набира популярност. Някои региони, като долината на Струма и Южен Сакар, се превръщат в истински дестинации за този тип туризъм, като избите там работят сплотено за развитието на маршрути, фестивали, празници.

Сериозен тласък за подема на сегмента са дали европейските средства, които са помогнали на много винари да изградят хубави дегустационни зали и места за настаняване.

По общото мнение на бранша нишата има огромен потенциал като различен и допълващ продукт, който може да помогне за диверсифицирането на туристическия сектор в страната, така че той да стане по-разнообразен, по-устойчив на кризи и с по-голяма добавена стойност. Виненият туризъм е ключов и за селските райони и може да даде силен импулс за развитието им. Вече поне стотина от близо 350 изби в България предлагат винен туризъм под някаква форма, но тези с добра услуга и редовни гости са около 50 по оценка на представители на бранша. Основен проблем за тях е липсата на добра инфраструктура, както и настаняване – ако не в избата, то поне наблизо, а и местата за хранене са сериозна пречка пред посещенията. В това отношение Северна България е най-ощетена, но също и в иначе привлекателни региони като Сакар изпитват трудности. Хората, които се интересуват от вино, обикновено са с добри доходи, търсят и качествени услуги и настаняване, а в страната няма много опции. Това ограничава развитието на местните инициативи.

Може би най-значителната полза от винения туризъм е, че той развива икономически регионите. Една успешна изба отваря вратите на другите, мотивира създаването на допълнителни услуги – настаняване, хранене, атракции, транспорт, сувенири и т.н.

На прага на зимата притесненията са повече

Според министъра на туризма Илин Димитров подготовката за следващия сезон върви добре, като има 20% ръст на регистрациите от англичани. Още отсега обаче е ясно, че почивката ще е по-скъпа, защото ще се включат отопление и други разходи. Очакваното повишение спрямо миналата година надхвърля 30%.

Обобщено на база ранни записвания, браншът очаква около 1,2 млн. чуждестранни туристи да влязат през декември, януари, февруари и март в България с цел туризъм. Остава въпросът дали секторът ще бъде в състояние да поеме разходите по поддръжката на базите.

Искания на фокус

За да се развива успешно българският туризъм, първо и най-важно е отрасълът, който допринася за близо 13 на сто от БВП, да бъде определен като приоритет за държавата, призоваха от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Необходимо е и да се обърне повече внимание на стимулите за привличане на гости от чужбина.

Според най-голямата асоциация в бранша най-напред трябва да се развият базисните неща, а после да се говори за конкурентоспособност. От организацията смятат, че трябва да се осигури отделен бюджет само за така наречените ваучери за туризъм, а не както е в момента - да се ползва един и същи бюджет за туризъм и за храна.

БХРА са на мнение, че обединението на сектора в единна структура трябва да е на принципна основа. Настояват и за регламентиране на състава на Националния съвет по туризъм според приноса на туристическите отрасли в държавния бюджет.

Необходима е промяна в нормативната уредба за концесиониране в туризма. Проблем според БХРА са високите стойности на картите на ски лифтовете и липсващата предвидимост за бизнеса в зимните ни курорти, тъй като цените се определят непосредствено преди началото на сезона, а туристическите пакети, на които те се продават на партньори и крайни клиенти – месеци по-рано.

Друга идея, за която хотелиерите говорят вече от повече от десетилетие, е да се отделя един процент от приходите в бюджета от туризъм за национална реклама и да се задели специален бюджет за дигитална реклама.

Туристическият бранш настоява и секторът да има възможност да получи финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и да се осигури безвъзмездно финансиране за енергоспестяващи системи за туризма, който е сред най-енергоемките сектори в икономиката.

„Черноморското крайбрежие и плажните ивици са основен ресурс за развитие на националния туризъм и следва да се приоритизира тяхната защита чрез изграждане на брегозащитни и брегоукрепителни съоръжения“, категорични са от БХРА.

Темата за нов закон остава актуална

Законът за туризма в България трябва да се облекчи, категоричен е Румен Драганов. Той е общо 730 страници. Същевременно трябва да се създадат четири закона за браншовите камари – на хотелиерите, на туроператорите и туристическите агенции, на заведенията за хранене и развлечение и камара за туристическите екскурзоводи и планински водачи и ски учителите. „И отделно трябва да има единен нормативен акт за националната туристическа организация, която да извършва националната реклама в туризма. Плюс такъв за туристическите места и точки, който да обобщи цялото управление на курорти, комплекси, туристическите зони, паметниците на културата, които са публична собственост, археологическите резервати и въобще да направи туризма действащ на територията на страната. Защото сега в планините нямаме туристическа зона. Освен това самият Закон за туризма ще бъде разтоварен от всичките му несвойствени дейности. По това работим“, каза Драганов.