На 6 и 7 октомври в Несебър се проведе 15-ата Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие. Тя се организира от Института по транспортна инфраструктура (ИТИ), Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и Сдружение „Български форум по транспортна инфраструктура“. Традиционно вестник „Строител“ бе медиен партньор на събитието.

Конференцията бе открита от д-р инж. Христо Грозданов, управител на ИТИ и преподавател в УАСГ, заедно с проф. д.ик.н инж. Николай Михайлов, председател на Научния съвет на ИТИ, проф. д-р инж. Иван Марков, ректор на УАСГ, Теодор Радонов, ръководител на офиса на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в България, доц. д-р Николай Цонков, изп. директор на Сдружение „Български форум по транспортна инфраструктура“, Мария Лазарова, зам.-председател на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, и инж. Николай Николов, зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП Бургас. Сред официалните гости бяха Генчо Керезов, зам.-кмет по „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“ на Столичната община, д-р инж. Павол Ковачик, президент на Асоциацията на строителните предприемачи в Словакия, доц. д-р инж. Ивайло Иванов, декан на Факултета по транспортно строителство, УАСГ, Джо Филипс, ръководител на инвестиционния фонд към Инициативата „Три морета“ в Amber Infrastructure Group, Асен Антов от ЕИБ, Александру Гроник, Министерство на инфраструктурата и регионалното развитие, Република Молдова, инж. Десислава Паунова, член на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“.

„За 15-а поредна година се събираме на това събитие. За изминалото време като общество и бизнес се изправихме пред много препятствия. Истината е, че в последните години строителният бранш е сред най-пострадалите от всички негативни събития, а в същото време доверието на обществото към сектора като че ли е на най-ниско ниво“, каза при откриването д-р инж. Христо Грозданов. Той изтъкна, че една от причините да бъде създадена конференцията и да продължава да съществува е

експертите в сферата заедно да дават предложения към обществото и управляващите,

които да отговарят на нуждите им.

„Радвам се, че вече 15 години се виждаме тук, и се надявам традицията да продължи и през следващите 15 години. Устойчивост, свързаност, достъпност и безопасност – това са ключови думи и послания, които ще определят приоритетите и развитието на транспортната система през следващите десетилетия“, каза проф. Николай Михайлов.

По думите му, когато аудиторията е експертна, е необходимо професионално и визионерски да се открият най-добрите становища и препоръки, които да се използват от всички в процеса на изграждане на интелигентна, конкурентна и безопасна инфраструктура, която е гръбнакът, свързващ граждани, бизнес и държава. Според него войната в Украйна е оставила траен отпечатък върху транспортната свързаност, което неминуемо ще доведе до

разработването на нови и алтернативни маршрути за възстановяване на свързаността в Европа.

„Нямаме време за губене“, бе категоричен проф. Михайлов.

Проф. Иван Марков посочи, че международният форум е изключително събитие, защото не само поставя редица въпроси, важни за развитието на транспортната инфраструктура, но също така предлага и решения. Той изтъкна, че пътната инфраструктура е кръвоносната система на държавата и без нея няма развитие.

„Много се радвам, че за втора година успявам да присъствам на тази утвърдена и полезна конференция. Предполагам повечето от Вас са чували за китайското проклятие – да ти се падне да живееш в интересни времена. Може да се каже, че това ни се случи и трета година живеем в интересни времена. Кризите рефлектират във всички сфери на живота, но те водят след себе си и различни шансове. Ние от ЕИБ предпочитаме да разглеждаме кризата от ъгъла на възможностите“, каза Теодор Радонов. По думите му

транспортната инфраструктура е сред четирите основни приоритета на ЕИБ.

„Европейската инвестиционна банка отдавна подкрепя българското правителство в ключови инфраструктурни проекти – както национални, така и с регионален аспект. Ще продължим да подпомагаме добре обмислени начинания, които ни поставят в правилната посока към по-устойчиво и „зелено” бъдеще. А именно тук транспортната инфраструктура ще играе ключова роля“, добави той.

Мария Лазарова поздрави организаторите на събитието, че с годините са успели да затвърдят връзката между бизнеса, научните среди и държавната администрация. „Конференцията ни предоставя възможност да обменим идеи и да работим в насока подобряване на безопасността на движение по пътищата в България. Лично за мен ключовата дума на събитието е знание. Като под нея се обединяват опитът на строителите, уменията на архитектите и иновациите на академичните среди. Важно е да има места, на които тези фактори да се събират“, заяви Лазарова.

„Искам да изкажа дълбокото си убеждение, че ние като строители сме призвани чрез работата си и участвайки в инфраструктурни проекти да помогнем за стабилизирането на държавата и излизането от поредната криза“, каза инж. Николай Николов. Той прочете

поздравителен адрес от председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев до организаторите и участниците в конференцията.

„Позволете ми да изразя своите адмирации към организаторите, които за пореден път събират експерти, научни специалисти, ръководители на държавни институции, представители на бизнеса и браншови организации и други заинтересовани страни. През годините форумът се утвърди като трибуна, която дава гласност на проблемите, свързани с изграждането, поддържането и управлението на транспортна ифраструктура“, се казва в адреса.

„Моето мнение, което е пряко свързано с проблематиката на конференцията, е, че намирайки се в Югоизточна Европа, България драматично изостава. Поглеждайки съседните страни, виждаме колко добре развита е тяхната пътна инфраструктура. Доказано е и на теория, и на практика, че тя е основната база за развитие на всяка икономика“, каза в речта си доц. д-р Николай Цонков. Според него пред експерти, научни среди, бизнес и управляващи има много трудна задача – как да се преодолеят сериозните дефицити, които са се натрупали през всичките години. „Настоящият форум дава възможност, разговаряйки помежду си и представяйки различните направления, свързани със строителство, стратегическото виждане на държавата за развитие на национална транспортна инфраструктура и какви са достиженията на научните среди в областта на транспорта, заедно да намерим общия интерес и да започнем да гледаме в една посока. Проблемът в България е, че нямаме дългосрочната визия, за да постигнем добра свързаност“, изтъкна той.

В дните на форума участниците дискутираха нормативната уредба, пътната безопасност, иновативни градове и екологията, както и Инициативата „Три морета“.

Д-р инж. Христо Грозданов, управител на Института по транспортна инфраструктура и преподавател в УАСГ: Процесът по нормотворчество трябва да стане постоянен

Д-р Грозданов, какви са изводите от 15-ата Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие?

Събитието постигна своята основна задача, по която работихме през изминалите години – да изградим стабилна връзка между държавата, науката и бизнеса, затова ще сменим цялостната политика на конференцията. Гостите и лекторите на форума акцентираха точно върху това – че симбиозата между трите е в ход. Много ми се иска да помислим как да материализираме тази колаборация. Как да направим така, че обществото да усети ползата от правилната работа на всички участници в инвестиционния процес? Може би трябва да се започне по-активен диалог с него. Все пак инфраструктурата, която ние изграждаме, я правим за потребителите. Тя трябва да отговаря на нуждите на хората.

В тази връзка какво трябва да се направи, за да се подобри тази инфраструктура?

Големият проблем е в правилата. Много често си говорим колко са некачествени улиците, а те са изградени по дадени норми. И всичките отговарят на закона. Големият проблем е, че не актуализираме постоянно нормативните уредби. Процесът по нормотворчество трябва да стане постоянен. Преди 4 години завършихме наредбата за проектиране на пътища и тази за градска среда и още тогава знаехме, че веднага трябва да се започне работа за нова актуализация. А не се направи.

На конференцията засегнахме темата за иновациите – те трябва постоянно да бъдат внедрявани в законодателството. Другите държави ги имат за даденост, а ние не сме започнали и да мислим за тях. Как да управляваме стратегическата инфраструктура с иновации, как да се оптимизира градският транспорт и т.н. Има доста какво да правим в тази посока.