Йоханес Любкинг, главен съветник на ръководителя на Работната група за възстановяване и устойчивост на ЕК: България може да получи 2,6 млрд. евро за преход в енергетиката по НПВУ

„Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) работи с резултати, ще получаваме пари по него само ако постигаме заложените цели.“ Това заяви вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов по време на първото у нас годишно събитие, посветено на прогреса на България по реализиране на НПВУ. В него взеха участие ген. директор на Работната група за възстановяване и устойчивост на Европейската комисия (ЕК) Селин Гауер, Йоханес Любкинг, главен съветник на ръководителя на Работната група за възстановяване и устойчивост на ЕК, зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройство Деница Георгиева, зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова, зам.-министърът на правосъдието Мария Павлова, Румен Радев, вицепрезидент на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), директорът на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерството на иновациите и растежа Илияна Илиева, Огнян Атанасов вицепрезидент на Конфедерацията на независимите синдикати в България. „Целта на Плана е да предостави финансова подкрепа за редица инвестиционни намерения и проекти, които да променят страната“, припомни Пеканов. Според него всички реформи и законодателни промени, заложени в НПВУ, са важни за България, но като приоритетни вицепремиерът открои върховенството на закона и изсветляването на обществените поръчки. Атанас Пеканов изтъкна, че България вече получи одобрение за първия превод на средства по НПВУ, и допълни, че

второто плащане ще бъде свързано със сериозни предизвикателства,

тъй като е необходимо реализирането на много мерки, част от които изискват санкцията на българския законодателен орган. „Планът освен пътна карта за инвестиции и реформи в България е и договор между българската държава и ЕК. Това е документ, който трябва да уважаваме и следваме и който ще допринесе за отключването на нашия потенциал“, посочи Пеканов. Той добави, че с европейските средства по НПВУ ще се направят важни вложения в сферите на образованието, науката, здравеопазването, декарбонизацията и други. Атанас Пеканов посочи, че сроковете за изпълнение на проектите са много кратки и ще има трудности, което налага „да се движим по-възможно най-бързия начин“. „Българският план за възстановяване и устойчивост е амбициозен“, заяви Селин Гауер. Тя подчерта, че България е достигнала до първото плащане, но в същото време

има държави от ЕС, които вече са заявили трето искане за получаване на средства по националните си планове за възстановяване и устойчивост.

Гауер посъветва страната ни да „ускори работата си, за да не акумулира забавяне и да не губи средства“. В своето изказване тя обърна специално внимание на важността на „зеления” преход и декарбонизацията. „Трудно е за България и за всички страни членки да се откажат от въглищата, но е задължително заради общественото здраве и конкурентоспособността“, посочи ген. директор на Работната група за възстановяване и устойчивост на ЕК. „Трябва да имаме кураж и политическа стабилност, за да реализираме всички необходими инвестиции в тази посока“, каза Селин Гауер. „България може да получи 2,6 млрд. евро за преход в енергетиката по НПВУ. Тоест най-много средства от Плана ще са налични, за да се постигне тази ключова за Европа цел“, коментира Йоханес Любкинг. „С това финансиране ще могат да се реализират мащабни мерки за енергийно обновяване на сгради, за съхранение на енергия от индустрията, утрояване на инвестициите във ВЕИ, геотермална енергия, „зелен” водород, цифровизация на електропреносната мрежа и т.н. Но за да може България да се възползва максимално добре от финансирането от ЕС, трябва да подходи ефективно. Комисията отчита като сериозна стъпка създаването на Консултативния съвет за европейската Зелена сделка и Комисията за енергиен преход за подпомагане на изпълнението на Плана, но за нас са ключови трите елемента – реформи, инвестиции, декарбонизация“, каза той. Главният съветник на ръководителя на Работната група за възстановяване и устойчивост на ЕК поясни, че България извън Плана не е приела мерки за декарбонизация. Любкинг подчерта, че Румъния и Гърция предприемат конкретни стъпки в тази посока. Според него темата за декарбонизация и намаляване с 40% на емисиите до 2026 г. предизвиква най-много спорове. „Министерството на енергетиката предложи на обществено обсъждане промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, които въвеждат ускоряване, улесняване на процедурите и присъединяване. Изпълнява се инвестицията за дигитализация и на електроенергийната система, която да поеме 4500 мегавата ВЕИ към 2026 г.“, сподели Ива Петрова. По думите й до края на 2022 г. ще се вземат мерки за реализиране на схемите за батерии, за използване на ВЕИ при домакинствата, като 10 000 ще могат да сменят начина на отопление. „До края на годината ще тръгне и първата схема за енергоефективно осветление в общините, очакваме във всички, които ще бъдат финансирани, да се постигнат 30% спестяване на енергия“, съобщи Петрова. Тя информира още, че Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност е на финала на работата си за избор на критерий за енергийна бедност. „Той ще бъде включен като изменение в Закона за енергетиката съвсем скоро“, подчерта Ива Петрова. Тя посочи, че Министерството на енергетиката работи и за инфраструктурата и междусистемната свързаност със съседните страни.

Десислава Георгиева изтъкна, че

още от този месец бизнесът и гражданите ще могат да подават заявления за финансова подкрепа на мерки за енергийна ефективност

на нежилищни и жилищни сгради. „Чрез Националния план за възстановяване и устойчивост Министерството на регионалното развитие и благоустройството има отговорност по отношение повишаване на енергийната ефективност и подпомагане развитието на регионите в този аспект“, подчерта Георгиева и добави, че екипът й вече е на етап подготовка на финалния вариант на поканите за кандидатстване за финансиране. В момента ведомството е съсредоточило усилията си в активна информационна кампания за привличане на всички заинтересовани страни за обществено обсъждане, включително браншовите организации, с които разговарят непрекъснато, стана ясно от думите на заместник-министъра.  „Идеята е да дадем достатъчно информация на всички, които ще участват в процеса по обновяване на сградния фонд“, обясни още Десислава Георгиева и допълни, че в

 реализирането на мерките за енергийна ефективност важна роля ще има местната власт

и ще се разчита на нейния административен капацитет. Зам.-министърът на регионалното развитие призова всеки, който има интерес към мерките, да се обръща към общинските администрации, които разполагат с информация и са готови да подпомогнат процеса – от структуриране на сдружения на собствениците през подготовката на обследвания и на заявления за кандидатстване. На форума тя информира отново, че обновяването на сградите за бизнеса и гражданите ще е свързано с интегриране на енергоспестяващи мерки и възобновяеми енергийни източници. Ще се разчита на амбициозност, постигане на енергиен клас „В”, прилагане на „зелени” обществени поръчки, екосъобразни материали. „Ново изискване, което Европейската комисия залага, е в посока много високи стандарти с принципа за ненанасяне на значителни вреди“, коментира още Георгиева и посочи, че МРРБ полага усилия да представя тези нови принципи, които са важни за българската икономика да стане по-„зелена”, и именно в този аспект МРРБ насърчава „зелените“ инвестиции и диалога с гражданите. „С гордост мога да заявя, че Министерството на правосъдието е изпълнило в цялост ангажиментите си по Националния план за възстановяване и устойчивост. Заложените в него реформи в об­ласт­та на върховенството на правото имат за цел да продължат усилията за реформа в съдебната система. Същите са насочени и към гражданите и бизнеса“. Това заяви Мария Павлова. По думите й реформите, заложени в законопроектите, целят най-вече разширяване на достъпа до правосъдие чрез разширяване на обхвата и представителството на кръга на лицата. Освен това трябва да се постигне облекчаване на бизнеса и гражданите чрез цялостно въвеждане на електронното правосъдие, включително и по административни дела. С реформите ще се осигурят и условия за нови инвестиции чрез създаване на среда, нетолерантна към корупцията - през промени, които от Министерството на правосъдието предлагат в нов Антикорупционен закон. Той предвижда създаването на агенция, която да се занимава само с разследване на високите етажи на властта за корупция. Павлова подчерта още, че всички законопроекти, които са подготвени от ведомството, са минали през Министерския съвет, както и през широко обществено обсъждане, а някои от тях вече са разглеждани и в парламентарни комисии. Вицепрезидентът на АИКБ Румен Радев заяви, че инвестициите, реализирани чрез финансови инструменти и субсидии за съхранение на енергия, са прекрасен модел. Според него трябва да се наблегне на ускоряването на въвеждането на ВЕИ, подобряването на енергийната ефективност в битовата сфера, въвеждането на умни мрежи и на системи за съхранение на енергия по часове, по месеци, сезонни цикли, както и на развитието на електромобилността. „Без да имаме подходи за въвеждане на ВЕИ в мрежата, не може да кажем как ще извеждаме въглищните централи“, подчерта Радев. „Гърция затвори 4 от въглищните си централи и внася 350 мегавата от България, да внасяме и ние ли енергия? Затова настояваме от Националния план за възстановяване и устойчивост да отпадне 40% намаляване на емисиите до 2026 г. спрямо 2019 г.“, бе категоричен вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов.

Той счита, че такова намаление няма как да се случи, без да бъдат затворени въглищни мощности в комплекса „Марица Изток”. Според него за постигане на въглеродна неутралност трябва бързо да се приеме Планът за климат и енергетика и енергийната стратегия до 2030 г., а Комисията за енергиен преход да излезе с доклад и незабавно да се пристъпи към одобрение от Народното събрание. „За първи път чрез НПВУ държавата ще финансира компании, получили знака „Печат за високи постижения“ (Seals of Excellence) на ЕК. Иновативните им идеи ще бъдат подкрепени с общо 118 млн. лв.“. Това съобщи директорът на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерството на иновациите и растежа Илияна Илиева. По думите й процедурата ще бъде обявена до дни за обществено обсъждане, след което компаниите ще могат да подават проектните си предложения. Кандидатстването ще е облекчено, тъй като дирекцията, която ръководи, ще се позове на оценката на ЕК.