През 2023 г. приоритет в дейността на НАГ ще е обезпечаването на бъдещи трасета на метрополитена

На 28 януари 2023 г. се навършват 25 години от въвеждането в експлоатация на първия участък от Софийското метро – между станциите „Сливница“ и „Константин Величков“, който е част от Линия 1 на подземната железница. По повод юбилея „Метрополитен“ ЕАД организира Научно-техническа конференция с международно участие на тема „Иновативни архитектурни, конструктивни и технически решения при строителството на метрополитени“, която ще се състои на 26 и 27 януари в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. В рамките на програмата на форума ще се проведат и посещения на обекти от метрото, включително и на изграждащо се трасе от Линия 3, изложба и тържествен концерт, на който ще бъдат наградени участници в строителството и експлоатацията на подземната железница. В „Строител“ е официален медиен партньор на проявите. Стартирахме и специална рубрика „25 г. Софийско метро“, в която представяме историята на строителството на подземната железница, разговаряме с личности, дали своя принос за развитието й, в това число проектанти, архитекти, строители, представители на „Метрополитен“ ЕАД и на местната власт.

В този брой Ви срещаме с арх. Петър Диков, главен архитект на Столичната община в периода 2006-2016 г., и с арх. Здравко Здравков, главен архитект на София от 2016 г. до сега.

През 2006 г., когато арх. Здравко Здравков става главен архитект на Столичната община (СО), в процес на строителство е третата линия на метрото от жк „Хаджи Димитър“ до кв. „Горна баня“. Той застава начело на Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) към СО и в момента, когато започва детайлна разработка на разширението на третия лъч и обезпечаването на проекта. Главният архитект на София разказа пред в. „Строител“, че през последните години експертите от НАГ работят последователно в тази посока. „Анализът за развитие на метрото е свързан с обезпечеността не само на трасетата, но и с потенциалния брой граждани, които ще използват тези линии. Например в местност Къро на бул. „Цариградско шосе“ има терени с отпаднала необходимост, собственост на Министерството на културата или на Министерството на отбраната, които са с огромен потенциал. Нашата задача като орган, който управлява територията, и то с далечен хоризонт на развитие, е да предложим правилните решения за разширението на метрото – да продължи в посока, в която обхваща най-голям брой ползватели, но и да не компрометира останалите линии на масовия градски транспорт. Радостен съм, че с решение на Столичния общински съвет бе приет Подробният устройствен план (ПУП) на разширението на подземната железница към кв. „Слатина“. Надявам се процедурите, свързани с изграждането на съоръженията, да стартират още през пролетта на 2023 г.“, каза арх. Здравков. По думите му се

проучват няколко концепции за бъдещото развитие на метрото.

 Главният архитект разказа, че се работи по анализи, които са свързани с продължаване на метрото от станция „Люлин“ в западна посока към Софийския околовръстен път (СОП). „След МС „Люлин“ подземната железница завива в северна посока към МС „Сливница“. Правим проучвания за изграждане на нова станция, която да обвърже жп линията София – Драгоман – Калотина с нови жп и автогара, които ще се намират в жк „Обеля“. По този начин в началото на жк „Обеля“ ще се обособи транспортен хъб. След реализирането на настоящите етапи по третата линия това ще най-спешният проект за изпълнение. В тази територия са отчуждени всички трасета на довеждащите връзки“, обясни арх. Здравков.

Той е категоричен, че метрото трябва да намери развитие след МС „Люлин“ в западна посока към СОП. Причината е, че станциите, които ще се обособят, ще дадат огромен тласък на първи, втори, трети и четвърти микрорайон на „Люлин“. „В този участък са планирани две метростанции, предвижда се и създаване на буферен паркинг, който да даде възможност на хората от Перник, Кюстендил или Благоевград да оставят автомобилите си и да влизат в града с метрото“, обясни главният архитект и допълни, че всяка една от тези крайни станции се разглежда през призмата на концепцията „Паркирай и пътувай“. За трасе от жк „Люлин“ към СОП има изработен ПУП, подготвени са документи и предстои отчуждаване на имотите по неговата дължина. „Срещали сме се със собствениците на терените на търговските обекти в близост до СОП, част от които трябва да бъдат отчуждени за една от станциите на метрото. Ще вмъкна, че това са парцели с потенциал и за изграждане на национален стадион. Винаги съм считал, че националният стадион трябва да се изнесе от центъра на столицата, за да не се товари допълнително автомобилният трафик при мероприятия“, поясни арх. Здравков.

Друга възможност за разширението на подземната железница е в посока „Студентски град“.

„Линията до „Студентски град“ е проучена. Аз издадох заповед за допускане на изработването на ПУП за това отклонение. Идеята е от кв. „Витоша“ подземната железница да продължи в южна посока, да завие към кв. „Витоша – ВЕЦ Симеоново“ и след това към „Студентски град“. Участъкът е проучен до бул. „Симеоновско шосе“ и обезпечен с трасе. Предвидени са 2 станции – едната ще е в кв. „Витоша – ВЕЦ Симеоново“, а другата – в „Студентски град“, разясни главният архитект.

В рамките на дейността на НАГ е направен анализ за развитие на метрото от летище София към кв. „Кремиковци“, като са проучени възможностите за обезпечаване на квартала и бившия комбинат на територията му с наземна инфраструктура. „Сравнявахме проекти за метро, наземен трамвай и развитие на жп ареала. Оказа се, че най-добре би функционирала жп инфраструктура, която да обслужва и прилежащите населени места“, сподели арх. Здравко Здравков.

Той коментира и проучваната някога линия към бул. „Рожен“, която се счита за далекоперспективна възможност за бъдещо разширение. „В този район няма натоварване, което да я обезпечи. Трасето е заложено в ОУП и може би някога ще се случи, но сега, както казах, приоритетът е новите линии да обслужват колкото се може повече граждани. В момента по бул. „Рожен“ се предвижда изграждането на трамвай. Приключихме всички процедури по отчуждаване на частните имоти и дейностите може да стартират още 2023 г.“, убеден е арх. Здравков. Той подчерта, че инвестициите в метрото не само за строителство, но и за експлоатацията му са много по-високи спрямо останалите видове транспортна инфраструктура. „Трябва да се мисли как да се направят връзките с метрото и жп линиите, защото е много по-евтино и рационално, отколкото да се изграждат трасета на подземната железница без необходимата натовареност“, допълни главният архитект на София.

Той разказа, че се търсят възможности за строителство на буферни паркинги.

СО е придобила терен от държавата, който се намира до Бизнес парк София, и там може да се мисли за обособяването на нов буферен паркинг. „При МС 18 при бъдещия булевард „Копенхаген“ се търси възможност за подобно съоръжение. Работим за такъв паркинг и при МС „Г. М. Димитров“. Търсим възможност за обособяването на повече такива съоръжения до метрото, за да може хората да спрат да използват автомобилите си в рамките на града“, продължи гл. архитект.

По отношение на дейността на НАГ през 2023 г. арх. Здравков информира, че във фокуса на експертите ще е да обезпечат няколко трасета на метрото. „След като разширението на третия лъч разполага с ПУП-ове, ще работим по одобряване на инвестиционните проекти. Друг приоритет ще е довършването на всички дейности, свързани с ПУП, за разширение на подземната железница от жк „Люлин“ към СОП. През 2023 г. ще бъдат приключени анализите относно развитието на метрото след Бизнес парк София, както и проучване на връзката със Симеоновския лифт“, каза главният архитект. Той поясни, че по трасето към лифта се предвижда междинна спирка на метрото, която ще се намира при голям търговски комплекс за спортни стоки. Тази станция ще обслужва огромни територии, които активно се застрояват. „Срещнахме подкрепа от страна на собствениците на търговски обект, които учредиха безсрочно и безвъзмездно право на преминаване на бъдещото трасе към лифта през техния имот“, обясни още той.

Арх. Здравко Здравков разказа и за други любопитни моменти по време на работата си по метрото като главен архитект на София. По думите му СО се е сблъсквала с много казуси и всеки един е решаван с цената на редица срещи между всички заинтересовани лица. „Например с кмета на София Йорданка Фандъкова и с изп. директор на „Метрополитен“ ЕАД проф. д-р инж. Стоян Братоев трябваше да убедим един от министрите на отбраната, че бъдещото преминаване на метрото под Военната академия „Г. С. Раковски“ няма да компрометира сградата на учебното заведение, която е със статут на недвижима културна ценност“, спомни си главният архитект на Столичната община.