Анализи
Икономически отчет за сектор „Строителство“ за деветмесечието на 2022 г.
Екип КСБ
ЕВРОПЕЙСКА
ИКОНОМИКА
Брутен вътрешен продукт
По предварителни данни на статистическата служба на Европейския съюз сезонно изгладеният Брутен вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2022 г. се увеличава с 0,3% в еврозоната (EA19) и с 0,4% в ЕС-27 спрямо предходното тримесечие. В сравнение с третото тримесечие на предходната година сезонно изгладеният БВП се увеличава с 2,3% в еврозоната и с 2,5% в ЕС-27.
Темп на БВП по държави членки
Сред страните на ЕС за третото тримесечие на 2022 г. най-голям ръст на БВП спрямо второто тримесечие регистрират Ирландия (+2,3%), Швеция (+2%) и Кипър, Малта и Румъния (и трите с +1,3%). Най-голям спад на БВП се наблюдава в Естония (-1,8%), Латвия (-1,7%) и Словения (-1,4%). България бележи ръст от 0,6%.
Темпът на БВП за третото тримесечие на 2022 г. спрямо същия период на 2021 г. показва най-голям ръст в Ирландия (+10,6%), Хърватия (+5,5%), Кипър (+5,4%) и Малта (+5,2%). Спад се наблюдава в Естония (-2,3%) и Латвия (-0,4%). Най-малък ръст на БВП се отчита във Финландия и Франция (и двете с +1%), Германия (+1,3%) и Словакия (+1,4%) на годишна база. В България се наблюдава увеличение (+3,3%).
Заети лица в еврозоната и ЕС
Броят на заетите лица се увеличава с 0,3% в еврозоната и с 0,2% в ЕС през третото тримесечие на 2022 г. в сравнение с предходното тримесечие. Спрямо същото тримесечие на предходната година заетостта нараства с 1,8% в еврозоната и с 1,5% в ЕС през третото тримесечие на 2022 г.
Темп на заетостта в държавите членки
През третото тримесечие на 2022 г. Испания (+1,4%), Кипър и Малта (и двете с +1%) и Люксембург (+0,7%) отбелязват най-висок ръст в сравнение с предходното тримесечие. Най-голям спад се наблюдава във Финландия (-0,8%), Румъния (-0,6%) и Полша (-0,4%). България бележи ръст (+0,2%).
В сравнение с третото тримесечие на 2021 г. най-голямо увеличение регистрират Малта (+6%), Литва (+5,7%) и Естония (+3,7%), а спад се наблюдава в Полша (-0,9%) и Румъния (-0,1%). Най-малък ръст има в Германия (+1,1%). България отбелязва ръст (+1,2%) на годишна база.
Строителна продукция на страните членки на ЕС
По предварителни данни на Евростат за третото тримесечие на 2022 г. строителната продукция намалява с 0,8% в еврозоната, като сградното строителство е с 1% по-малко, а инженерното – с 0,8%, спрямо предходното тримесечие. В ЕС-27 се наблюдава понижение на строителната продукция с 0,7% за третото тримесечие на 2022 г., като при сградното строителство продукцията намалява с 1%, а при инженерното с 0,4% в сравнение с предходното тримесечие.
Сред държавите членки на ЕС, за които са налични данни, най-голям ръст на строителната продукция през третото тримесечие на 2022 г. спрямо предходното тримесечие се наблюдава в Румъния с 4,6%, Португалия и Унгария – и двете с 1,5%, и Словения с 1,3%. България бележи спад на строителна продукция от 1,2% спрямо предходното тримесечие. Сред страните, регистрирали спад, най-голям е в Австрия (-5,4%), Полша (-3,7%), Латвия (-3,2%) и Чехия (-3,1%).
Строителната продукция в еврозоната, отчетена за третото тримесечие на 2022 г., нараства с 1,9% в сравнение с третото тримесечие на 2021 г., при ръст от 1,9% на сградното строителство и от 1,2% на инженерното. В ЕС-27 увеличението е с 2,2% на строителната продукция на годишна база, при ръст от 2,2% на сградното строителство и от 1,7% на инженерното.
Сред страните в ЕС, за които са налични данни, най-голям годишен ръст на строителната продукция се наблюдава в Словения с 29,1%, Румъния с 16,9%, Австрия с 9,1% и Нидерландия с 4,7%. България отчита спад на строителна продукция от 0,7%. Намаления са регистрирани и в Латвия (-13,6%), Испания (-8,5%), Чехия (-2,3%) и Германия (-1,3%) на годишна база.
ИКОНОМИКАТА
НА БЪЛГАРИЯ
Темпът на прираст на БВП по сезонно изгладени данни през третото тримесечие на 2022 г. регистрира ръст от 0,6% спрямо предходното тримесечие, а в сравнение със същия период на 2021 г. нараства с 3,3%.
По предварителни данни произведеният Брутен вътрешен продукт за страната през третото тримесечие на 2022 г. възлиза на 44 959 млн. лв. по текущи цени, като спрямо същото тримесечие на 2021 г. се увеличава с 6 792 млн. лв.
Брутната добавена стойност (БДС) общо за икономиката за третото тримесечие на 2022 г. е 39 530 млн. лв. с относителен дял в БВП от 87,9%. В сравнение със същия период на 2021 г. БДС нараства с 6 253 млн. лв.
За сектор „Строителство“ БДС за третото тримесечие на 2022 г. е 1 359 млн. лв., с относителен дял в БВП от 3%, като се увеличава с 87 млн. лв. спрямо предходното тримесечие и намалява с 316 млн. лв. в сравнение с третото тримесечие на 2021 г.
СТРОИТЕЛСТВОТО
В БЪЛГАРИЯ
Обща строителна активност
Общата строителна активност за деветмесечието на 2022 г. спрямо същия период на предходната година по основни показатели:
✓Строителна продукция – 10 635 млн. лв., спад от 8,2%;
– „Сградно строителство“ – 6 045 млн. лв., понижение от 7%;
– „Инженерно строителство“ – 4 590 млн. лв., спад от 9,8%;
– Издадени разрешения за строеж на нови сгради – 9 758 разрешения, ръст от 12%;
– Започнато строителство на нови сгради – 6 094 сгради, увеличение от 8,8%;
– Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради – 3 650 сгради, ръст от 36,3%;
– Обявени обществени поръчки – 3 267 бр. на стойност 10 077 млн. лв., увеличение от 14,7% на броя и ръст от 136,5% на стойността;
– Сключени договори – 2 367 бр. на стойност 2 064,8 млн. лв., спад от 15,2% на броя и от 20,1% на стойността.
Произведена продукция в строителството
По предварителни данни произведената продукция в отрасъл „Строителство” за деветмесечието на 2022 г. е на обща стойност 10 635 млн. лв., като спрямо деветмесечието на 2021 г. намалява с 8,2%.
Произведена продукция по сегменти:
– „Сградно строителство“, което включва жилищно и нежилищно строителство, формира произведена продукция за деветмесечието на 2022 г. в размер на 6 045 млн. лв., или с дял от 56,8% от общо произведената продукция в сектора за разглеждания период. Произведената продукция в сегмента намалява със 7% в сравнение с деветмесечието на 2021 г. по предварителни данни на НСИ.
– В „Инженерна инфраструктура“ произведената продукция за деветмесечието на 2022 г. възлиза на 4 590 млн. лв. и е с дял от 43,2% от общо произведената продукция в строителството за същия период. По предварителни данни на НСИ произведената продукция в сегмената намалява с 9,8% спрямо деветмесечието на 2021 г.
Разходи за труд/отработени човекочаса
За деветмесечието на 2022 г. са отчетени общо 142,2 млн. отработени човекочаса в строителството, като спрямо същия период на предходната година те намаляват с 4,4%. В сектор „Строителство“ отработените човекочаса от един нает по трудово правоотношение за деветмесечието на 2022 г. са 1 232 при 1 240 отработени човекочаса за същия период на 2021 г., което показва, че на годишна база намаляват с 0,6%.
Разходите на работодателя за труд за деветмесечието на 2022 г. възлизат на 1 568,5 млн. лв., като на годишна база предварителните данни показват увеличаване на разходите с 6,8%. Разходите на работодателя за труд за един отработен човекочас от наетите по трудово правоотношение за деветмесечието на 2022 г. са средно 11,03 лв. при 9,87 лв. за същия период на 2021 г., или те се увеличават с 11,8% на годишна база.
Издадени разрешения за строеж на нови сгради
Издадените разрешения за строеж на нови сгради за деветмесечието на 2022 г. са за 6 258 жилищни сгради с 38 007 жилища в тях и 4 517 640 кв. м разгъната застроена площ (РЗП). В сравнение с деветмесечието на 2021 г. издадените разрешения за строеж на жилищни сгради се увеличават с 21,8%, жилищата в тях – с 37,7%, а общата им РЗП – с 38%.
За административни сгради са издадени 52 разрешения за строеж с 97 167 кв. м РЗП, които спрямо деветмесечието на 2021 г. са със 17,5% по-малко, намаление има и при РЗП с 32,6%. За други сгради – 3 448 разрешения за строеж с 1 993 327 кв. м РЗП, като в сравнение с деветмесечието на 2021 г. издадените разрешения за строеж се понижават с 1,9%, а РЗП се увеличава с 13,9%.
Издадените разрешения за строеж на нови сгради за деветмесечието на 2022 г. са общо 9 758 бр. с 6 608 134 кв. м РЗП, от които:
– 6 258 жилищни сгради, включващи 38 007 жилища с 4 517 640 кв. м РЗП;
– 52 административни сгради/офиси с 97 167 кв. м РЗП;
– 3 448 други сгради с 1 993 327 кв. м РЗП.
Издадени разрешения за строеж на нови сгради по области
За деветмесечието на 2022 г. най-много разрешения за строеж на нови сгради са издадени в областите:
Жилищни сгради
Пловдив – 1 065 разрешения за жилищни сгради с 8 501 жилища в тях;
София (столица) – 1 017 разрешения за жилищни сгради с 14 707 жилища в тях;
София – 685 разрешения за жилищни сгради с 897 жилища в тях;
Варна – 553 разрешения за жилищни сгради с 5 040 жилища в тях;
Бургас – 483 разрешения за жилищни сгради с 1 933 жилища в тях.
Други сгради
Стара Загора – 405 разрешения за строеж;
Пловдив – 372 разрешения за строеж;
София – 221 разрешения за строеж;
Перник – 206 разрешения за строеж.
Административни сгради
София (столица) – 9 разрешения за строеж;
Пловдив – 7 разрешения за строеж.
Започнато строителство на нови сгради
За деветмесечието на 2022 г. е започнато строителството на 6 094 нови сгради с 4 206 233 кв. м РЗП, като от тях 4 216 жилищни сгради с 23 682 жилища в тях и 2 794 240 кв. м обща РЗП. Спрямо деветмесечието на 2021 г. започнатото строителство на жилищни сгради се увеличава с 12%, жилищата в тях - с 32,9%, а РЗП - с 23,6%.
За същия период е започнато строителство на 33 административни сгради с 22 357 кв. м РЗП, като спрямо деветмесечието на 2021 г. се регистрира спад от 21,4% на броя и спад на РЗП от 46,5%. За деветмесечието на 2022 г. е започнато строителство и на 1 845 други сгради с 1 389 636 кв. м РЗП, като спрямо деветмесечието на 2021 г. строителството при тях нараства с 2,9%, а РЗП - с 18,5%.
Започнато строителство на нови сгради по области
Най-активни за деветмесечието на 2022 г. при започнатото строителство на нови сгради са областите:
Жилищни сгради
Пловдив – 679 жилищни сгради с 2 319 жилища в тях;
София (столица) – 636 жилищни сгради с 10 733 жилища в тях;
Варна – 554 жилищни сгради с 3 714 жилища в тях;
София – 428 жилищни сгради с 550 жилища в тях;
Бургас – 352 жилищни сгради с 1 623 жилища в тях.
Други сгради
Стара Загора – 198 сгради;
Пловдив – 197 сгради;
Пазарджик – 144 сгради.
Административни сгради
София (столица) – 9 сгради;
Варна – 4 сгради.
Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища
По предварителни данни на НСИ за деветмесечието на 2022 г. са въведени в експлоатация 3 650 новопостроени жилищни сгради с 13 937 жилища в тях и с общо РЗП 1 387 367 кв. м, като жилищната площ, включително кухни над 4 кв. м, е 1 103 518 кв. м, а спомагателната площ е 283 849 кв. м. Спрямо същия период на 2021 г. въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради нарастват с 36,3%, а жилищата в тях - с 12%, при нарастване на общото РЗП с 14%.
Въведени в експлоатация жилищни сгради и жилища по области
Най-голям брой въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради за деветмесечието на 2022 г. регистрират областите:
Жилищни сгради и жилища
Пловдив – 506 жилищни сгради с 1 430 жилища в тях, РЗП – общо 157 807 кв. м;
София (столица) – 497 жилищни сгради с 3 769 жилища в тях, РЗП – общо 401 893 кв. м;
Бургас – 401 жилищни сгради с 1 613 жилища в тях, РЗП – общо 138 732 кв. м;
Варна – 391 жилищни сгради с 2 618 жилища в тях, РЗП – общо 206 941 кв. м;
София – 336 жилищни сгради с 417 жилища в тях, РЗП – общо 56 917 кв. м.
Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи
Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) за деветмесечието на 2022 г. общо за всички икономически сектори на страната възлизат на 13 761 млн. лв.
За отрасъл „Строителство” разходите за придобиване на ДМА са 729 млн. лв., или дял от 5,3% от общо отчетените за разглеждания период.
Предварителните данни показват, че разходите за придобиване на ДМА в сектор „Строителство” за деветмесечието на 2022 г. намаляват с 54,9% спрямо деветмесечието на 2021 г.
ПАЗАР НА ТРУДА
Наети лица по трудово и служебно правоотношение
По предварителни данни на НСИ наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2022 г. са 2 276,3 хил. бр. общо за икономиката, като спрямо деветмесечието на 2021 г. намаляват с 5,4 хил. бр., или 0,2%.
За строителния сектор наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2022 г. са 121,9 хил. бр., или 5,4% дял от общо наетите за страната. На годишна база данните показват спад от 4,9 хил. бр., или 3,9%.
Заети, наети и самонаети лица
Заетите лица в икономиката за деветмесечието на 2022 г. са 3 542,5 хил. бр., като спрямо същия период на 2021 г. заетостта се увеличава с 1,4%.
Заетите в отрасъл „Строителство” за деветмесечието на 2022 г.:
– Заетите лица са 199,8 хил. бр., ръст от 0,9% на годишна база;
– Наетите лица са 156,7 хил. бр., спад от 0,4% на годишна база;
– Самонаетите лица са 43,0 хил. бр., ръст от 5,4% на годишна база.
Заети лица - включват наетите и самонаетите лица, ангажирани в дадена производствена дейност, попадаща в производствените граници на системата.
Наети лица - лицата, работещи за дадена институционална единица резидент и получаващи възнаграждение за вложения труд. В наетите лица се включват наетите работещи по трудов, граждански или работещи без договор.
Самонаети лица - лицата, които са еднолични собственици или съсобственици на некорпорирани предприятия, в които те работят.
Безработни лица – общо и в строителството
За деветмесечието на 2022 г. безработните лица общо за страната са 144,5 хил., като намаляват с 34,7 хил., или с 19,4%, спрямо същия период на 2021 г.
Безработните в отрасъл „Строителство” за деветмесечието на 2022 г. са 12,6 хил., или 8,7% от общо регистрираните безработни. Спрямо деветмесечието на 2021 г. данните показват, че безработните лица в сектора намаляват с 3,3 хил., или с 20,8%.
Средна месечна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение
Общо за икономиката:
По предварителни данни на НСИ средната месечна работна заплата за деветмесечието на 2022 г. е 1 693 лв., спрямо деветмесечието на 2021 г. се увеличава със 191 лв., или 12,7%.
За сектор „Строителство”:
Средната месечна работна заплата по предварителни данни на НСИ за деветмесечието на 2022 г. е 1 261 лв., спрямо деветмесечието на 2021 г. се повишава със 120 лв., или 10,5%.
ИНВЕСТИЦИОННА
АКТИВНОСТ
Поток на преки чуждестранни инвестиции в България
ПРЕКИ ИНВЕСТИЦИИ
(януари - септември 2022 г.), млн. евро
По предварителни данни на БНБ към 18.11.2022 г. с отчета за октомври 2022 г. ще бъдат направени ревизии на данните за януари – септември 2022 г. Данните за 2021 г. и 2022 г. подлежат на ревизия с годишните данни на НСИ и допълнително постъпили отчети на предприятията с чуждестранно участие. Данните са съставени съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията, при спазване на методологическите изисквания на 6-ото издание на „Ръководство по платежен баланс и международна инвестиционна позиция“ на МВФ.
Източници: Предприятия с чуждестранно участие, банки, нотариуси, НСИ, Централен депозитар, Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. Положителният знак показва увеличение на активите и пасивите, а отрицателният – намалението им.
По предварителни данни на БНБ преките инвестиции в страната за януари - септември 2022 г. възлизат на 1 468,7 млн. евро, като спрямо деветмесечието на 2021 г. се увеличават с 144,6 млн. евро (10,9%).
Преките инвестиции за деветмесечието на 2022 г. в отрасъл „Строителство” са с отрицателна стойност и възлизат на -58,2 млн. евро, като спрямо деветмесечието на 2021 г. намаляват с 33,7 млн. евро (137,6%).
СЕКТОР „СТРОИТЕЛСТВО”
Обявени обществени
поръчки
По вид строителство
Обявените обществени поръчки в отрасъл „Строителство” за деветмесечието на 2022 г. възлизат на 3 267 бр. с прогнозна обявена стойност 10 077 млн. лв. Тенденцията на годишна база е ръст от 14,7% на броя на обявените поръчки и на стойността от 136,5%.
✓„Инженерна инфраструктура” - 1 298 бр., или дял от 39,7% от общо обявените поръчки за разглеждания период, с прогнозна стойност 7 359 млн. лв., което е 73% от общата стойност за деветмесечието. На годишна база се наблюдава ръст на броя на обявените поръчки от 25,2% и на стойността от 295,6%.
✓„ВиК инфраструктура” - представлява 9,8% от общо обявените поръчки, или 320 бр., с прогнозна стойност 693 млн. лв. (6,9% от общата стойност), като на годишна база се регистрира ръст от 44,8% на броя на обявените поръчки и спад на стойността от 2,9%.
✓„Сградно строителство” представлява 46,6% от общо обявените поръчки, или 1 521 бр., с прогнозна стойност 1 305 млн. лв. (13% от общата стойност). Промяната на годишна база е ръст от 6,3% на броя на обявените поръчки и от 78,5% на стойността.
✓„Енергийна инфраструктура” – представлява 3,9% от общо обявените поръчки, или 128 бр., с прогнозна стойност 720 млн. лв. (7,1% от общата стойност). При наблюдавана тенденция на годишна база: спад при броя обявени поръчки от 19,5% и на прогнозната стойност от 24,7%.
По възложители
За деветмесечието на 2022 г. в сектор „Строителство” обявените тръжни процедури по вид възложител са:
✓ Общини – 2 281 бр., или 69,8% от общо обявените поръчки, като тенденцията е ръст от 15% спрямо деветмесечието на 2021 г.
✓ Комунален и обществен сектор – 117 бр., или 3,6% от всички поръчки, като на годишна база за разглеждания период регистрират ръст от 6,4%.
✓ Болници и учебни заведения – 448 бр., или 13,7% от общо обявените поръчки, като спрямо същия период на 2021 г. се наблюдава ръст от 12,3%.
✓ Министерства и агенции – 408 бр., или 12,5% от всички поръчки. Тенденцията на годишна база при обявените поръчки е ръст от 20%.
✓ Други – 13 бр., или 0,4% от общо обявените поръчки, наблюдава се спад от 13,3% спрямо деветмесечието на 2021 г.
Обявени обществени поръчки – източници на финансиране
Деветмесечие 2022 г.
✓ Държавен бюджет – 2 843 бр.
✓ Механизъм за свързване на Европа – 4 бр.
✓ Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ – 61 бр.
✓ „Програма за развитие на селските райони 2014-2020“ – 170 бр.
✓ Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ – 20 бр.
✓ Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020” - 10 бр.
✓ Оперативна програма „Транспортна свързаност 2021-2027 “ – 1 бр.
✓ Национален доверителен Екофонд – 3 бр.
✓ Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 – 32 бр.
✓ Програма за трансгранично сътрудничество INTERREG V-A „Гърция – България 2014 - 2020” – 3 бр.
✓ Програма за трансгранично сътрудничество INTERREG V-A „Румъния – България 2014-2020” – 6 бр.
✓ Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда – 9 бр.
✓ Проект „Красива България“ – 48 бр.
✓ „Програма за морско дело и рибарство 2014-2020” - 17 бр.
✓ Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“ – 3 бр.
✓ Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020“ – 7 бр.
✓ Фонд „Радиоактивни отпадъци“ – 1 бр.
✓ Норвежки финансов механизъм 2014-2021 – 20 бр.
✓ Програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020-2022 – 2 бр.
✓ „Черноморски басейн 2014-2020” – 1 бр.
✓ Фонд „Социална закрила“ – 2 бр.
✓ Съвет на Европа – 2 бр.
✓ Програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност и енергийна сигурност” – 2 бр.
Сключени договори в сектор „Строителство“
По данни на Агенцията по обществени поръчки (АОП) за деветмесечието на 2022 г. в сектор „Строителство“ са сключени 2 367 договора на обща стойност 2 064,8 млн. лв., което е с 2,1 млн. лв. повече при обявена прогнозна стойност от 2 062,7 млн. лв.
В сравнение със същия период на 2021 г. броят на сключените договори намалява с 15,2% (424 бр.), както и стойността по договорите намалява с 20,1% (520,5 млн. лв.).
Сключени договори в сектор „Строителство” по вид строителство
Деветмесечие 2022 г.
✓ „Инженерна инфраструктура” – 944 бр., или 39,9% от общо сключените договори, на стойност 983,9 млн. лв., или 47,7% от общата стойност.
✓ „Сградно строителство” – 975 бр., или 41,2% от всички сключени договори, на стойност 358,0 млн. лв., или 17,3% от общата.
✓ „Енергийна инфраструктура” – 238 бр., или 10% от общо сключените договори, на стойност 313,8 млн. лв., или 15,2% от стойността.
✓ „ВиК инфраструктура” – 210 бр., или 8,9% от общо сключените договори, на стойност 409,1 млн. лв., или 19,8% от общата стойност.
Данните показват, че най-много договори са сключени в „Сградно строителство”, а най-голяма е стойността на сключените договори в „Инженерна инфраструктура” като дял от общо сключените договори в сектора.
Сключени договори по вид строителство
Деветмесечие 2021 г. - деветмесечие 2022 г.
✓ „Инженерна инфраструктура” – регистрира се спад на броя сключени договори с 4% и на стойността с 11,2%;
✓ „Сградно строителство” – отичта се спад на броя сключени договори с 21,8% и на стойността с 23,2%;
✓ „Енергийна инфраструктура” – наблюдава се спад на броя сключени договори с 24,7% и ръст на стойността с 4,9%;
✓ „ВиК инфраструктура” – спад на броя сключени договори с 14,3% и на стойността с 42,5%;
Сключени договори в сектор „Строителство” от фирми и консорциуми
Общият брой на сключените договори за деветмесечието на 2022 г. са 2 367 броя на стойност 2 064,8 млн. лв., от които сключени договори с:
✓ Фирми – 2 118 броя на стойност 1 050,6 млн. лв., като:
✓ Регистрирани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС)
✓Големи строителни компании (над 250 човека) – 123 броя на стойност 211,7 млн. лв.
✓Средни строителни фирми (от 50 до 249 човека) – 807 броя на стойност 539,3 млн. лв.
✓ Малки строителни компании (до 49 човека) – 1 131 броя на стойност 292,6 млн. лв.
✓ Нерегистрирани фирми в ЦПРС към КСБ – 57 броя на стойност 7 млн. лв.
✓ Консорциуми, обединения, сдружения – 249 броя на стойност 1 014,2 млн. лв.
За деветмесечието на 2022 г. фирмите заемат 89,5% дял от общо сключените договори и 50,9% от общата им стойност, а консорциумите – 10,5% от броя на сключените договори и 49,1% от стойността. Водещи както по брой, така и по стойност са фирмите.
За деветмесечието на 2022 г. малките строителни компании заемат 53,4% от броя на сключените договори от фирми и дял от стойността 27,9%. Средните компании са с 38,1% от общия брой и с 51,3% дял от стойността на сключените договори от фирми. Делът на големите компании е 5,8% от броя сключени договори и 20,1% от стойността. Нерегистрирани в ЦПРС фирми – 2,7% от броя и 0,7% от стойността на сключените договори от фирми.
Тенденцията, която се наблюдава спрямо деветмесечието на 2021 г., е, че водещи с най-голям брой сключени договори са малките фирми при спад от 3,2% (37 бр.) на годишна база и понижение на стойността от 7,2% (22,7 млн. лв.). Средните компании са с най-голяма стойност на сключените договори при спад от 27,6% (205,8 млн. лв.) и намаление на броя от 20,6% (210 бр.) в сравнение с деветмесечието на 2021 г. Големите фирми регистрират спад от 0,8% (1 бр.) при броя и понижение от 56,9% (279,1 млн. лв.) при стойността спрямо разглеждания период на предходната година. Компаниите без регистрация в ЦПРС бележат спад в броя от 38% (35 бр.) на сключените договори и намаление на стойността от 22,2% (2 млн. лв.) в сравнение с деветмесечието на 2021 г. При консорциумите годишният темп на сключените договори е спад на броя от 36,2% (141 бр.), както и при стойността от 1,1% (10,9 млн. лв.).
Сключени договори от фирми и консорциуми по вид строителство
✓ „Инженерна инфраструктура” – 944 договора на стойност 983,9 млн. лв., от тях:
– Фирми – 867 договора на стойност 511,3 млн. лв., от които:
– Големи строителни компании – 93 договора на стойност 172,9 млн. лв.
✓ Средни строителни фирми – 395 договора на стойност 235,3 млн. лв.
✓ Малки строителни компании – 364 договора на стойност 101,9 млн. лв.
✓ Нерегистрирани фирми в ЦПРС – 15 договора на стойност 1,2 млн. лв.
✓ Консорциуми, обединения, сдружения – 77 договора на стойност 472,6 млн. лв.
✓ „Сградно строителство” – 975 договора на стойност 358 млн. лв., от тях:
– Фирми – 916 договора на стойност 253,2 млн. лв., от които:
– Големи строителни компании – 11 договора на стойност 4,2 млн. лв.
– Средни строителни фирми – 218 договора на стойност 100,1 млн. лв.
– Малки строителни компании – 664 договора на стойност 147,2 млн. лв.
– Нерегистрирани фирми в ЦПРС – 23 договора на стойност 1,7 млн. лв.
– Консорциуми, обединения, сдружения – 59 договора на стойност 104,8 млн. лв.
✓ „Енергийна инфраструктура” – 238 договора на стойност 313,8 млн. лв., от тях:
– Фирми – 178 договора на стойност 110,2 млн. лв., от които:
– Големи строителни компании – 7 договора на стойност 8,4 млн. лв.
– Средни строителни фирми – 90 договора на стойност 73,1 млн. лв.
– Малки строителни компании – 64 договора на стойност 24,9 млн. лв.
– Нерегистрирани фирми в ЦПРС – 17 договора на стойност 3,8 млн. лв.
– Консорциуми, обединения, сдружения – 60 договора на стойност 203,6 млн. лв.
✓ ВиК инфраструктура – 210 бр. на стойност 409,1 млн. лв., от тях:
– Фирми – 157 броя на стойност 175,8 млн. лв., от които:
– Големи строителни компании – 12 договора на стойност 26,3 млн. лв.
– Средни строителни фирми – 104 договора на стойност 130,8 млн. лв.
– Малки строителни компании – 39 договора на стойност 18,4 млн. лв.
– Нерегистрирани фирми в ЦПРС – 2 договора на стойност 0,3 млн. лв.
– Консорциуми, обединения, сдружения – 53 договора на стойност 233,3 млн. лв.
Анализът показва, че при фирмите, сключили договори, малките строителни компании доминират по критерий „брой“ в „Сградно строителство“. Средните строителни фирми са водещи по критерий „стойност“ в „Инженерна инфраструктура“.
При консорциумите най-голям „брой“ договори и с най-голяма „стойност“ са сключени в „Инженерна инфраструктура“.
В „Инженерна инфраструктура“ – спрямо деветмесечието на 2021 г. фирмите отчитат ръст от 2,2%, което е с 19 бр. повече сключени договори и спад при стойността с 35,5%, или 281,1 млн. лв. Консорциумите регистрират намаление на броя с 43%, или 58 бр. по-малко сключени договори, и ръст от 49,7%, или 156,8 млн. лв. при стойността спрямо същия период на предходната година.
В „Сградно строителство“ – в сравнение с януари - септември на 2021 г. фирмите отчитат спад от 18,3%, или с 205 бр. намаляват сключените договори, както и намаление при стойността с 27,3%, или 95,3 млн. лв. При консорциумите се наблюдава спад на броя с 53,2% (67 бр. по-малко) и понижение на стойността с 10,7% (12,6 млн. лв. по-малко) спрямо деветмесечието на 2021 г.
В „Енергийна инфраструктура“ – спрямо деветмесечието на 2021 г. фирмите регистрират спад от 30,7% (79 бр.) при броя и спад от 44,3%, или 87,8 млн. лв., при стойността. При консорциумите тенденцията при броя на сключените договори се запазва, като стойността по договорите се увеличава със 101,2% (102,4 млн. лв.) на годишна база.
При „ВиК инфраструктура“ – фирмите, сключили договор, регистрират спад на броя с 10,3% (18 бр.) и понижение на стойността от 20,6% (45,5 млн. лв.) спрямо деветмесечието на 2021 г. При консорциумите се наблюдава намаление при броя на сключените договори от 24,3%, или 17 бр., и спад с 52,5% (257,4 млн. лв.) при стойността на сключените договори спрямо деветмесечието на 2021 г.
КАМАРА НА
СТРОИТЕЛИТЕ
В БЪЛГАРИЯ
Централен
професионален регистър на строителите
Регистрираните строителни компании в ЦПРС към 05.12.2022 г. са 6 302, от които 6 247 регистрирани български юридически лица и 55 чуждестранни фирми.
Заличени са 422 фирми от Регистъра на строителите по неизпълнение на процедурата чл. 20, ал. 2 ЗКС.
Разпределение на строителите по критерии:
✓ Критерий „Персонал“ (на база 2021 г.)
– 56 големи фирми (над 250 човека), дял от 0,9%;
– 757 средни компании (от 50 до 249 човека), дял от 12,12%;
– 5 434 малки фирми (до 49 човека), дял от 86,98%;
✓ Критерий „Нетни приходи от продажби“ (на база 2021 г.)
– 13 големи фирми (над 97,5 млн. лв., и/или стойност на активите над 97,5 млн. лв.), дял от 0,21%;
– 127 средни компании (до 97,5 млн. лв., и/или стойност на активите до 97,5 млн. лв.), дял от 2,03%;
– 6 107 малки фирми (до 19,5 млн. лв., и/или стойност на активите до 19,5 млн. лв.), дял от 97,76%.
