Тема
Кой гостува на страниците на в. „Строител“ през 2022 г.
През 2022 г. на страниците на в. „Строител“ гостуваха личности с място и значение в европейския и българския дневен ред, хора, чиито решения са важни за развитието на строителния сектор и на българската икономика. За да бъде максимално полезно на бранша и всички свои читатели, при всеки информационен повод изданието на КСБ се среща с представители на европейските институции, на законодателната, изпълнителната и местната власт в страната. И през изминалата година разговорите ни с ръководството на Камарата на строителите в България бяха чести, за да показваме как организацията търси решения на актуалните проблеми в отрасъла като индексацията и в каква посока съсредоточава усилията си за подобряването на бизнес средата и повишаването на конкурентоспособността на фирмите в сферата. Поддържахме постоянен контакт и с председателите на Областните представителства на КСБ, които информираха какво се случва с бранша в цялата страна. Сред ключовите ни разговори през 2022 г. бяха тези с Мария Габриел, еврокомисар по „Иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж“, Юнус Омаржи, председател на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент, евродепутатите Искра Михайлова, Андрей Новаков, Ева Майдел, Цветелина Пенкова, Радан Кънев, министрите на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков и Гроздан Караджов, вицепрезидента на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) Лиляна Павлова. Наши гости бяха кметът на Столичната община (СО) Йорданка Фандъкова, инж. Даниел Панов, председател на УС на Национално сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и кмет на Велико Търново и, разбира се, председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев. Всяко едно интервю бе значимо, защото даваше важна информация по актуалните теми, касаещи строителния отрасъл. С някои от събеседниците ни Ви срещахме по-често, а с други – при конкретен повод, но водени от това да представяме първи новините, касаещи сектора, а читателите ни да са винаги добре, обективно и достоверно информирани.
В първия брой за годината разговаряхме с вицепрезидента на Европейската инвестиционна банка Лиляна Павлова, която заяви от страниците на в. „Строител“, че през 2022 г. ЕИБ ще продължи да предлага целенасочена подкрепа за българската икономика чрез нови продукти. „Нашата финансова и консултантска подкрепа за България се увеличава с всяка изминала година. Поемаме твърд ангажимент да подпомагаме българската икономика, стратегически инфраструктурни проекти, публичния и частния сектор“, каза тя. Павлова коментира ценовия скок на строителните материали в цял свят. „ЕИБ прави всичко възможно да помогне на държавите и на отделните компании за справяне с тези трудности. Нашият Европейски инвестиционен фонд вече сключи гаранционни споразумения с няколко български банки както в рамките на инициативата JEREMIE за микро- и средни предприятия, така и по линия на Европейския гаранционен фонд в подкрепа на бизнеса, включително и на строителния сектор. Това гарантира облекчен достъп до финансов ресурс за целия български бизнес“, информира Павлова.
От бр. 1 стартирахме поредица от интервюта с председателите на Областните представителства на КСБ, в които да направят равносметка за изминалата година и да представят приоритетите си за настоящата. Започнахме с Владимир Кехайов, председател на ОП на КСБ – Смолян. По думите му 2021 г. е била трудна за бранша, но работата по проектите в Смолян е продължила. „В регионален план се надявам да запазим структурата ни сплотена, да привлечем и нововписаните в ЦПРС фирми, да запазим високата представителност в ОП на КСБ – Смолян. Ще продължим диалога с местна власт, партньорските структури и организации. Това е единственият начин да посрещнем съвременните предизвикателства“, очерта приоритетите си Кехайов.
„Намирането на адекватен механизъм за компенсиране на ръстовете в цените на строителните материали и електроенергията е най-важната задача пред нас в краткосрочен аспект.“ Това заяви изп. директор на НСОРБ Силвия Георгиева в бр. 2, като добави, че е приоритетно и успешното приключване на започнатите общински инвестиционни обекти, и изпълняваните европроекти. Тя обърна внимание, че общините отдават все по-голямо значение на естетизацията и модерното развитие на градската среда. „Това е перспектива, която може не само да обедини усилията на КСБ и НСОРБ, но и носи в себе си потенциала за привличане на професионалисти от различни сфери”, бе категорична Георгиева.
В същия брой инж. Красимир Атанасов, председател на ОП на КСБ – Русе, направи равносметка за изпълнените обекти в общината и набеляза бъдещите проекти за строителния бранш. „Предстоят нелеки години. Добрата комуникация между различните участници в строителния процес може да улесни значително ефективната работа”, сподели пред в. „Строител” инж. Атанасов.
„За мен КСБ е ценен партньор, с който да сверявам позиции в Европейския парламент, да представям нови инициативи, да работя за модернизиране на строителния сектор в ЕС и за повишаване на неговата роля в социалния и икономически живот на Съюза” - сподели в първото си за годината интервю Искра Михайлова, евродепутат, зам.-председател на Групата „Обнови Европа“. В него тя коментира инициативата „вълна за реновиране” и повишаването на енергийната ефективност. Обърна внимание на Националния план за възстановяване и устойчивост и на „Нов евопейски Баухаус“. Засегна и темата за драстичното увеличение на цените на строителните материали. „Поемам ангажимента да задам писмен въпрос за цените на строителните материали на вицепрезидента на ЕК Валдис Домбровскис и на еврокомисаря по сближаване и реформи Елиза Ферейра. Ще предоставя отговорите им на вестник „Строител“, за да ги направи достояние на строителния бранш”, обяви тя.
Един от интересните ни гости през януари бе инж. Иван Моллов, изп. директор на „Райкомерс Конструкшън“ ЕАД, член на ИБ и УС на КСБ. Интервюто във в. „Строител” бе с информационен повод - „Райкомерс Конструкшън“ бе отличена в годишните награди на ОП София „Най-добър строител“ в категория „Големи предприятия“. „Този приз е важно признание за целия ни екип не само като оценка за знанията, уменията и опита ни, но и за старанието ни за цялостното развитие на сектора”, изтъкна той. В качеството си на член на ИБ и УС на КСБ инж. Моллов се спря и на основните приоритети на Камарата през 2022 г . Като неотложна задача той опредли осигуряването на справедлив механизъм за индексация в строителството в съответствие с инфлационните процеси и пазарните колебания на суровини и материали, разходите за труд, електроенергия и горива. Продължихме да Ви срещаме с инж. Моллов през цялата година, той даваше коментари по ключови за бранша теми.
Разговорите с областните председатели продължихме с инж. Данка Кирилова, начело на ОП на КСБ – Монтана. „Основните задачи, които стоят пред нас, са да намираме стабилни инвеститори, да имаме работа. Нашата цел е да успеем да задържим работната ръка и да създадем все по-добри възможности за професионална изява”, посочи инж. Кирилова.
„Кадровото обезпечаване и техническата модернизация на ДНСК са най-належащите ни задачи”, заяви пред в. „Строител” инж. Лиляна Петрова, началник на ДНСК, след назначаването й на поста. „Другото важно нещо е техническата модернизация в дирекцията. Трябва да направим така, че всички РДНСК и централното управление да сме свързани на достатъчно високо технологично ниво, за да намалим до минимум използването на хартия в документооборота”, каза още тя. На въпрос дали подкрепя инициативата на Консултативния съвет на браншовите организации в сектор „Строителство“ за създаване на кодекс за устройствено планиране и строителство, Петрова отговори, че е важно да има такъв нормативен акт. „Той ще улесни и нас, и всички останали участници в строителния процес. Нещата ще бъдат по-подредени”, добави началникът на ДНСК.
„Строителната индустрия в България е традиционно здрав стълб на икономиката. Но политиките за декарбонизация и устойчивост, които са в ход, ще са голямо предизвикателство за всеки един бизнес у нас. Нужно е строителният бранш да се подготви за предстоящите регулаторни и инвестиционни промени, за да запази и увеличи конкурентоспособността си“, бяха думите на Ева Майдел, евродепутат от Групата на ЕНП/ГЕРБ, в брой 5. Тя коментира проблема с рязкото повишение на цените на строителните материали, като изтъкна, че в по-дългосрочна перспектива европейските политики по декарбонизация също ще оказват натиск върху стойностите им.
В първите дни на февруари председателят на ОП на КСБ – Търговище, инж. Тошко Райчев представи приоритетите си от страниците на в. „Строител“. „Важна задача за мен, която ще е предизвикателство в продължаващата пандемия, е да проведа среща с всички фирми, които са вписани в ЦПРС и са членове на ОП на КСБ – Търговище. Целта ми е да получа обратна връзка от тях за това как трябва да се развива местната структура и как можем да им бъдем от полза. Друга ключова сфера в дейността на ОП ще бъде свързана с обучения на персонала на фирмите“, сподели инж. Райчев. „Още в началото на 2022 г. като основен проблем за строителния бранш се оформи покачването на цените на строителните материали и нуждата от индексация“, каза още Райчев.
В бр. 6 по темата разговаряхме с инж. Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи. Той отчете, че към началото на февруари себестойността на строителния продукт в сградното строителство се е качила с 27%. Инж. Шопов разказа и за работата си в рамките на Консултативния съвет на браншовите организации в сектор „Строителство“, като подчерта, че тя е основно в областта на законодателството.
„Нещата, към които трябва да се насочи ръководството на КСБ, са ясни: съвместна работа с другите браншови структури за категорично чисто нови закони, касаещи строителната дейност, и справедливото разпределение на публичните финанси в сектор „Строителство”, заяви в същия брой инж. Ивелин Лозев, председател на ОП на КСБ – Силистра.
„КСБ е естествен партньор на МРРБ в оптимизирането на законовата база и осъвременяването на редица наредби“. Това заяви вицепремиерът и министър на регионалното развитие и благоустройството Гроздан Караджов в първото си интервю за в. „Строител“. В него той представи основните цели пред МРРБ в краткосрочен и дългосрочен план. „Трябва да продължим приоритетните обекти, които вече са започнати - магистралите „Хемус“, „Европа“ и „Струма“. Също така да стартираме новото проектиране на АМ „Черно море“, на АМ „Рила“ и изграждането на аутобана „Русе - Велико Търново“. Тунелът под Шипка като финален етап на обхода на Габрово и първи пробив между север и юг през Стара планина - това са основните задачи, по които ще работим“, изтъкна Караджов. Вицепремиерът коментира и редица актуални теми, касаещи строителния сектор, законодателството, подобряването на строително-инвестиционния процес, както и взаимодействието с КСБ.
Последва разговор с вицепремиера по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов, който също представи приоритетите си пред официалното издание на КСБ. Той съобщи, че предстои много интензивна дейност по ОП „Околна среда 2014-2020“ и по Програма „Околна среда 2021-2027“. „Подготовката на новата програма е в своята финална фаза. Приоритетите в нея са пет – подкрепата е насочена към „Води“, „Отпадъци“, „Биоразнообразие“, „Риск и изменение на климата“ и „Въздух“. Средствата вече са определени и са в размер на близо 3,5 млрд. лв.“, информира Сандов. „Пред МОСВ и КСБ стои задачата с обединени усилия да доведем докрай един много важен процес за България – изграждането на базисната екологична инфраструктура в страната, основните съоръжения за пречистване на водите и управление на отпадъците, както и новите тенденции в строителството на жилищни и бизнес обекти, свързани със зелени покриви и нулевоенергийни сгради“, добави вицепремиерът.
Инж. Пламен Михалев, председател на ОП на КСБ – Стара Загора, бе следващ гост в поредицата за ръководителите на местните структури на Камарата. „Още когато поех поста на председател на Областното представителство на КСБ в Стара Загора, заявих, че моята основна задача е фирмите в бранша да бъдат защитени. Това се отнася обаче за компаниите, които реално работят, а не за тези, които отчитат само някаква дейност. Другото нещо, приоритет в моята и на ОП Стара Загора дейност, е да продължим да искаме завишаване на критериите за вписване в ЦПРС“, подчерта инж. Михалев.
Следващото основно интервю бе с Николай Събев, министър на транспорта и съобщенията. „Основен приоритет в нашата програма е подобряването на транспортната свързаност в посока Север - Юг, от Прибалтика през Румъния и България до Средиземноморието. Тя е от ключово значение за развитието на Северна България. Паралелно с това за нас е важно подобряването на свързаността с всички съседни държави“, каза в интервюто за в. „Строител“ Събев. „Една от темите, по които можем да си сътрудничим с КСБ, е подготовката на законодателни промени, свързани с по-бързото отчуждаване на терени при строителството на важни инфраструктурни проекти“, бе категоричен министърът на транспорта и съобщенията.
Темата за ключовата ролята на транспортната инфраструктура продължихме с проф. д-р инж. Стоян Братоев, изп. директор на „Метрополитен” ЕАД, който представи проектите, свързани с развитието на столичната подземна железница. Той информира, че предстои стартирането на строителството на етап 3 от третата линия на метрото – от жк „Хаджи Димитър“ до жк „Левски“. За последния участък от третия лъч през район „Слатина“ до бул. „Цариградско шосе“ посочи, че се намира в т.нар. административен период – изпълняват се различни съгласувания през съответните институции. „Работим по резервиране на трасе за разширение на подземната железница в район „Лозенец“. Имаме и други две места, за които са запазени трасета в ОУП на София – в жк „Люлин“ и към кв. „Илиенци“. Обсъждаше се и възможност за продължаване на метрото от Бизнес парк София до първата лифтова станция „Симеоново“, сподели проф. Братоев относно бъдещето развитие на подземната железница. С изп. директор на „Метрополитен” ЕАД Ви срещнахме и в бр. 47, в който съобщи, че е започнало същинското строителство на участъка от третата линия на метрото към жк „Левски“.
В края на март председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ Тодор Василев даде първото си интервю за в. „Строител“, в което набеляза приоритетите си. „Основна задача пред целия екип е качествено подобряване на състоянието на републиканските пътища. Има участъци, които не са обновявани повече от 30-40 г. от построяването им. Още по-лошото е, че за тях в предходни години не са изготвяни и проекти за основен ремонт“, посочи той и допълни, че АПИ ще продължи подготовката и изпълнението на стратегическите инфраструктурни обекти. Той изтъкна, че бюджетът на АПИ за 2022 г. е рекорден – над 2 млрд. лв. „За първи път Агенцията има реален бюджет, обезпечаващ дейностите, които трябва да се изпълнят през годината“, каза Василев.
„Необходимостта от въвеждане на механизъм за индексация на проектите вече е неотложна, защото засяга както инвестиционни проекти на общините, така и проекти с европейско финансиране на всички публични институции. От него зависи и завършването и на инфраструктурните обекти, и на социални, културни и спортни проекти с общинско значение.“ Това заяви инж. Даниел Панов, председател на УС на НСОРБ и кмет на Велико Търново, в бр. 14 от 8 април. Той изтъкна, че поради повишаването на цените на строителните материали има отлив от участия в обществени поръчки, и благодари на КСБ, че работи активно съвместно с НСОРБ за индексацията. „Да си пожелаем да постигнем резултат своевременно, защото активният строителен сезон вече започва“, добави инж. Панов. Интервю с председателя на УС на НСОРБ публикувахме и в бр. 46, в което разказа за Годишната среща на местните власти. Той посочи, че през 2022 г. темите са били свързани с перспективите за развитието на общините и проблемите, пред които се изправят местните власти в непрекъснато възникващите кризи.
В навечерието на светлия християнски празник Великден еврокомисарят по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел бе гост на страниците на в. „Строител“. „Светли и благословени великденски празници! За строителния бранш, за в. „Строител“ и неговите читатели отправям най-искрени пожелания за здраве, вяра в доброто, енергия, вдъхновение и нови успехи!“, бе поздравът на еврокомисаря. В интервюто тя коментира развитието на „Нов европейски Баухаус“, Европейски университетски алианси, програмите „Хоризонт Европа“ и „Ускорител“, както и ключови инициативи, свързани с иновациите и младежта. Мария Габриел не пропусна да отбележи и участието си като ключов лектор на форума „Строителството като индустрия на бъдещето - иновации и дигитализация“, организиран от КСБ и в. „Строител“. „Бих искала да благодаря на Камарата на строителите в България и на вестник „Строител“ за поканата да споделя с бранша за работата и инициативите в ресора ми в контекста на предизвикателствата на възстановяването от пандемията, двойния екологичен и цифров преход“, каза тя. Еврокомисар Габриел гостува във в. „Строител“ и в навечерието на Деня на строителя. „По случай професионалния празник – Димитровден, поздравявам от сърце всички строители, архитекти, проектанти, инженери, КСБ, в. „Строител“ и всички, които са ангажирани в сферата на строителството“, бе обръщението й към бранша и изданието на КСБ.
Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) предлага ЕК да предприеме мерки индексацията да стане задължителен елемент от договорите за строителство. Това съобщи в началото на май специално за в. „Строител“ инж. Любомир Качамаков, председател на ОП на КСБ – София, и вицепрезидент на FIEC, след проведен Управителен съвет на Европейската федерация. Той добави, че е взел участие и във форум, организиран от ЕК, на който една от темите е била индексацията. „Аз изразих моето мнение, че считам, че е необходимо намирането на дългосрочно решение по този въпрос, касаещо и бъдещи подобни кризи“, каза инж. Качамаков. „Знаете, че във FIEC отговарям за МСП, и много ми се иска тази политика, която я виждам в западните страни за защита на интересите на малките и средните фирми, да я видя и на българска почва. КСБ винаги е работила да има симбиоза между малки, средни и големи компании. Искам да е ясно, че във всички разговори, които КСБ води с правителството за индексацията, поставяме въпроса и за най-малките фирми, които работят на различните обекти“, сподели още вицепрезидентът на FIEC. Инж. Качамаков също гостува често на страниците на в. „Строител“ през цялата 2022 г. с мнения и позиции по актуалните за бранша теми.
На 17 май 2022 г. социалните партньори в строителството – КСБ и Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“ – „Подкрепа“ проведоха национална заключителна конференция по проект SUSODCO. Вестник „Строител“ покани инж. Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ и председател на Ф „СИВ“ – „Подкрепа“, да разкаже за постигнатите ползи. „Проектът SUSODCO постави акцент върху изграждането и укрепването на капацитета на националните секторни социални партньори чрез персонализирана методология за изследване на социалния диалог и събития за изграждане на капацитет, които могат да бъдат прехвърлени в други отрасли“, посочи той. По думите му проектът е показал, че трябва да се помисли върху задълбочаващия се проблем с липсата на квалифицирани кадри в сектор „Строителство“.
В. „Строител“ не само отрази двудневното посещение на председателя на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент Юнус Омаржи през май, но и направи интервю с него. „Дойдох в България, за да видя докъде са стигнали нещата по проектите за програмен период 2014-2020 г. Откакто държавата е в ЕС, ние виждаме как Структурните фондове допринесоха за развитието на България. Инвестициите в инфраструктура трябва да продължат, за да се постигнат всички поставени цели за развитие“, бе категоричен той. „Не губете време, а продължете да работите по задачите, защото вече сме към края на програмния период“, добави Омаржи.
Следващият гост на страниците на в. „Строител” бе зам.-министърът на финансите Андрей Цеков, а поводът да гостува на изданието бе кръглата маса „Реформа на обществените поръчки“, на която той направи ключово изказване. Събитието се проведе на 25 май в централния офис на КСБ. То бе организирано съвместно от КСБ, ОП София и в. „Строител“. „Щастлив съм, че имам възможност да участвам в осмата кръгла маса на КСБ, чийто фокус са обществените поръчки. В предишните седем също съм се включвал, но стоейки от различна страна на масата – като част от строителния бранш. Преживявал съм проблемите на българските строители и в момента продължавам да съм съпричастен с тях. Личната ми кауза е да допринеса за постигането на честна и свободна конкуренция в сектора, съчетана с добро финансово управление на публичните ресурси”, бяха думите на зам.-министър Цеков.
В брой 22, специално издание на вестника, интервюто бе с председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев. Той разказа за предстоящото работно посещение на КСБ в Брюксел, в рамките на което бе включено и провеждане на конференция на високо ниво „Дигитални и иновационни предизвикателства пред строителната индустрия в България“. „В делегацията на КСБ са включени зам.-председатели и представители на ръководството на организацията, председатели на Областни представителства, ръководители на ключови дирекции в Камарата, екипът на в. „Строител“, който е ангажиран с организацията и логистиката на мероприятието. Поканили сме и наши колеги от Камарата на архитектите в България“, каза инж. Терзиев и подчерта, че домакин на конференцията е евродепутатът Искра Михайлова, която е и зам.-председател на Групата „Обнови Европа“ в ЕП. „Темата на конференцията е ясен знак за важните перспективи, в които КСБ като представител на българския строителен бранш ще насочи своите усилия”, подчерта председателят на УС на КСБ.
В следващия брой в. „Строител” публикува специално интервю с Искра Михайлова, евродепутат, зам.-председател на Групата „Обнови Европа“, което тя даде по време на работно посещение на КСБ в Брюксел. „Изключително много се радвам, че съвместно с КСБ и в. „Строител“ организирахме конференцията точно сега, и мога да отправя нужните послания към българските строители, за да бъдат готови за предизвикателствата, които ги очакват. Строителният бранш трябва да бъде много внимателен, да инвестира в изследвания, да проучва и следи какво се случва в Европейския парламент”, сподели Михайлова. Тя изтъкна, че КСБ ще играе изключително важна роля в модернизирането на строителната индустрия в България. „Задача номер 1 пред всички страни членки са „вълната на реновиране”, повишаването на енергийната ефективност и санирането на сградите, като се започне с обществените и се продължи с частните”, подчерта Искра Михайлова.
Първият по рода си фестивал „Нов европейски Баухаус“ (НЕБ) се проведе в периода 9-12 юни в Брюксел. Кулминацията на събитието бе награждаването на 18 проекта във второто издание на наградите НЕБ. Част от отличията връчи еврокомисарят по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж Мария Габриел. Екип на в. „Строител” проследи фестивала в белгийската столица и се срещна с еврокомисар Габриел, която даде интервю за изданието на КСБ. „Първият фестивал „Нов европейски Баухаус“ постави специален фокус върху младите хора. За мен лично той ни дава възможност за равносметка, защото преди около година и половина започнахме с една идея, която имаше нужда да бъде запълнена със съдържание. Въпреки всички предизвикателства ние успяхме да създадем общност от хора, които споделят ценности и имат желание да променят нещата и в същия момент са наясно, че решенията трябва да се разглеждат спрямо местните специфики и нужди на хората”, каза Мария Габриел.
„Енергийният и икономически преход поставят строителния сектор в центъра на промените”, каза в бр. 25 Цветелина Пенкова, евродепутат от Групата на „Прогресивния алианс на социалистите и демократите“.„През май т.г. успях да проведа среща с председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев. Тя имаше за цел да установим пряка връзка между нашите екипи, която да спомогне за бъдеща координация за становища, свързани с Директивата за енергийни характеристики на сградите, и за други въпроси, касаещи пряко строителния сектор в страната ни. Допълнителното създаване на връзки с представители на сектора от други държави членки и заинтересовани страни от европейските институции е също в полезрението на екипите, с които работим. С технически становища и мненията на експертите съм убедена, че можем да създадем работеща и приложима законова рамка“, сподели тя. Пенкова даде интервю за в. „Строител“ и в 40 и 51 брой.
Проектното предложение за създаване на „Европейски цифров иновационен хъб в сектор строителство“, на който КСБ е основен инициатор и координатор, е одобрено от Европейската комисия. Това съобщи ексклузивно за в. „Строител“ Любомир Пейновски, член на ИБ и УС на КСБ. „Камарата на строителите в България започна работа по тази идея още през 2019 г. КСБ е инициатор и координатор на проекта”, припомни той и изтъкна, че положителната оценка от страна на ЕК е заслужено признание за положените усилия от Камарата на строителите. „Това е първият подобен хъб не само в България, но и за цяла Централна и Източна Европа. На фона на предизвикателствата, пред които отрасълът е поставен, това е светъл лъч и мотивация за бъдещо сътрудничество за всички участници в строителния процес – строители, архитекти, инженери, университети и научни организации“, сподели още Пейновски пред изданието на КСБ.
В края на юни главният архитект на София Здравко Здравков бе сред основните лектори на семинар на ОП на КСБ – София, в кк Боровец, организацията на който бе възложена на в. „Строител”. Изданието на КСБ използва информационния повод и покани арх. Здравков да предстви дейността на Направление „Архитектура и градоустройство” в интервю. Той посочи, че сред важните задачи на НАГ е изменението на Общия устройствен план по отношение на развитието на трасето на метрополитена. Ключов приоритет за екипа на арх. Здравко Здравков е и дигитализирането на услугите, предоставяни от НАГ. Той коментира и предложение за промяна на ЗОП, ограничаващо инженеринга. „Премахването на добра практика като инженеринга ще ни обрече на безкрайно дълги процедури”, бе категоричен главният архитект на София.
В бр. 28 по повод 30-ата годишнина на Национално сдружение Недвижими имоти поканихме Добромир Ганев, председател на УС на организацията, да разкаже за успехите на НСНИ и да предстви бъдещите й приоритети. „НСНИ се наложи като единственото професионално секторно сдружение, което отстоява интересите на бранша, вслушвайки се в мнението на своите членове и на колегията. През времето усилията на много хора в НСНИ доведоха до това професията на брокера да бъде официално призната и да е уважавана”, посочи той и добави, че най-голямата цел пред НСНИ е постигането на справедлива регулация на имотния пазар.
По време на общественото обсъждане на проекта на Програма „Транспортна свързаност 2021-2027“ се свързахме с Мартин Георгиев, и.д. директор на дирекция „Координация на програми и проекти“ в МТС и ръководител на УО на ОПТТИ. Той представи подробно параметрите на „ПТС 2021-2027“ за читателите на в. „Строител“ и направи равносметка за напредъка по изпълнението на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020“. „Надяваме се, че сме на финалната права от преговорите с партньорите ни от ЕК, с които поддържаме тесен диалог и вече доста време изчистваме нюансите на следващия програмен документ, за да отчетем и постоянно изменящата се среда, респективно тенденции на европейско ниво при развитието на транспортната политика“, информира той. За „ОПТТИ 2014-2020“ отчете, че към средата на 2022 г. 92% от финансовия ресурс са предоставени под формата на безвъзмездна помощ, като над 61% от бюджета на програмата вече са разплатени.
След като ЕК прие споразумението за партньорство с България, в. „Строител“ потърси Андрей Новаков, евродепутат от Групата на ЕНП, за да разкаже какви средства може да очаква страната ни от ЕС. „Споразумението за партньорство е формалната рамка, която обединява всички кохезионни програми. Както те не могат да работят без него, така и то не може без тях. Към края на юли сме подали три кохезионни програми за одобрение – една пета от общо 10 национални и 5 трансгранични такива“, поясни Новаков. Той подчерта и важността на Националния план за възстановяване и устойчивост, като изтъкна, че българските общини и строителният сектор трябва да участват в процеса на планиране на процедурите и инвестиционния календар по НПВУ. В бр. 42 Новаков отново коментира напредъка на страната ни по отношение на европейските програми и подчерта, че предстои много работа за строителните компании в България по европейски проекти.
В последния работен ден на 47 НС депутатите гласуваха промяната в Закона за обществените поръчки, даваща възможност на МС да приеме методика за индексация на договорите в строителството. В. „Строител“ коментира с председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев извоювания от Камарата успех след година упорита работа по проблема. „Приемането на индексацията е безспорен успех за КСБ. Радвам се, че огромните усилия, които бяха положени от ръководството на Камарата, администрацията и, разбира се, екипа на в. „Строител”, доведоха до този резултат. Искам да използвам възможността да благодаря на всички колеги от ИБ и УС, които отдадоха своето време, сили и ресурси, за да постигнем трудно - подчертавам - този успех, както и на екипите на КСБ и в. „Строител”. Благодаря и на всички политици, които макар и в последните дни от работата на НС, все пак намериха воля да бъде прието това изключително важно не само за строителния бранш, но и за цялата държава решение“, каза той.
С доц. д-р инж. Георги Линков, председател на Комисията за воденето, поддържането и ползването на ЦПРС, стартирахме специалната рубрика „15 години КСБ“. „Със създаването на ЦПРС бихме могли да кажем, че началото на дигитализацията в строителния бранш е сложено преди 15 г. От 2 години в ЦПРС въведохме и електронните подписи. Голяма част от услугите вече се прилагат безконтактно, казано на жаргон. Аз лично приемам всичко това като един много добър резултат от работата на Регистъра”, сподели доц. Линков. Той обърна внимание и на публичния характер на ЦПРС. „Всеки може да влезе и да види какво е състоянието на българския строителен бранш, какъв му е потенциалът и възможностите“, добави доц. Георги Линков.
„Строителният бранш си заслужи доброто име със сериозна работа“, подчерта Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството в периода 2005-2009 г., който бе следващият гост в рубриката „15 години КСБ“. „Много успехи на всички строители и инвеститори, защото браншът работи с редица държавни структури, с общините, с фондове. Нека всички заедно да направим така, че да преуспява строителният бранш, и по този начин страната ни да има модерна и съвременна инфраструктура“, пожела Гагаузов от страниците на в. „Строител“.
За изминалите 15 г. от създаването на Камарата на строителите разговаряхме в бр. 35 с инж. Светослав Глосов, почетен председател на КСБ, председател на УС на КСБ в периода 2010-2016 г. „Имах честта и голямата отговорност да бъда председател на УС на КСБ в един много силен период от развитието на Камарата. Това беше период, в който една млада браншова организация започна процеса на своето утвърждаване, създаваше контакти, позиционираше се в икономическия и обществения живот, градеше своя авторитет. С огромно желание и ентусиазъм сме работили с колегите от УС и през двата ми мандата. Разбира се, и с голямата помощ на в. „Строител“, с който бяхме винаги заедно през целия период“, си припомни инж. Глосов.
В същия брой арх. Иван Шишков, министър на регионалното развитие и благоустройството, даде първото си интервю като министър за печатна медия на в. „Строител“. Той представи приоритетите си и разказа за взаимодействието си с КСБ по темата за индексацията и разплащането с пътностроителните фирми. „Имам отношение към КСБ много отдавна. Искам да пожелая на Камарата дълги години да работи все така успешно, а на целия бранш да се развива и да няма нормативни проблеми. Желая сигурно финансиране и повече проекти!“, не пропусна да отправи поздрав по случай 15-годишнината на КСБ министър Шишков. Той гостува на в. „Строител“ и в празничния брой на изданието, в който бе отразен традиционният Бал по повод Деня на строителя, на който Камарата отбеляза и 15 години от създаването си. „Пожелавам на строителите по-спокойни времена, в които да разгърнат техния професионализъм. Успех на Камарата, на вестник „Строител“ и на всички строители! Честита годишнина на КСБ“, каза той.
Рубриката „15 години КСБ“ продължи с разговор с проф. д-р арх. Иван Данов, бивш министър на инвестиционното проектиране, преподавател в УАСГ. „КСБ в тези 15 г. доказа, че е изключително важен орган за регулиране и управление на процесите в строителния бранш. Тя успя да внедри основните принципи на пазарната икономика в страната, успя да се наложи като компетентен и отговорен партньор на държавното управление и на строителите. Беше в конструктивен диалог с останалите браншови камари. Пожелавам на членовете на КСБ благоденствие в чисто човешки смисъл. На институцията пожелавам да работи за успешно адаптиране спрямо предизвикателствата на времето и да помисли за разширяване на изявите на българските строители и извън пределите на страната – факт, познат от миналото. Успех!“, се обърна към бранша проф. Данов.
За партньорството си с КСБ през изминалите години разказа и Росен Плевнелиев, министър на регионалното развитие и благоустройството 2009-2011 г., президент на Република България 2012-2017 г. „Днес българските строителни фирми са на световно ниво“, бе категоричен той. „Добре е да си спомняме откъде сме тръгнали. За мен е огромна чест да съм част от създаването на КСБ. Спомням си годините, преди да се включа в политиката. Тогава не само бях ръководител на един от най-големите инвестиционни проекти в България, но и бях управител на първата сертифицирана по европейските стандарти ISO 9001 строителна компания. Ние построихме първия мол, първия и най-голям бизнес парк на Балканите, първия и най-голям „Резиденшъл парк“. Имах щастието да работя с невероятни велики български строители, създатели на едни от най-сериозните български компании“, припомни си Росен Плевнелиев.
За Деня на София традиционно поканихме кмета на Столичната община Йорданка Фандъкова. „София е пример за успешно защитени европейски проекти, които промениха качеството на живот в столицата“, каза тя. Честит празник на всички софиянци! Нека да бъдем здрави, вярата и мъдростта да водят делата ни и да обичаме града си, който е наш общ дом. Пожелавам на строителния бранш и на всички читатели на вестник „Строител“ успешно завършени проекти, с които да благоустрояват населените места и да се гордеят с направеното!“, бе поздравът на столичния кмет. Тя анонсира и Деветата фотоизложба по повод Деня на строителя, която е съвместна инициатива на КСБ и в. „Строител“ и се реализира със съдействието на СО. Фандъкова изтъкна, че през 2022 г. тя съвпада с отбелязването на 15 години КСБ и 15 г. България в ЕС.
В бр. 38 публикувахме специално интервю с д-р ик.н. Николай Иванов, председател на УС на ББА „Пътна безопасност“ и член на УС на КСБ. То беше по повод Осмата годишна конференция „Безопасна пътна инфраструктура“ на ББАПБ, на която в. „Строител“ традиционно е медиен партньор. „Много съм горд, че участие взе главният прокурор на Република България Иван Гешев, както и че изпълнителната власт бе представена на високо ниво, тъй като тя има голямо отношение към пътната безопасност. Бяха изнесени 13 доклада, чрез които бе споделен огромен положителен опит, резултати от научни изследвания и конкретни решения за повишаване на качеството на отделните елементи на пътнотранспортната система. Следвайки принципите на интегрирания подход „Безопасна система“ и като израз на споделена отговорност на високите цели на „Визия Нула“, от името на всички участници в конференцията изготвихме заключителна декларация от събитието и чрез в. „Строител“ й даваме публичност“, отчете д-р Иванов.
„Важно е да имаме реално работеща методика за индексация, а не такава на хартия“, заяви през ноември инж. Коста Стоянов, председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление в НС. „При срещата ми с Камарата на строителите в България получих папка с документи, касаещи законодателни инициативи най-вече в сферата на ЗУТ. Някои от предложенията са направени от името на Консултативния съвет на браншовите организации в сектор „Строителство“. Те бяха потвърдени и от другите членуващи в него организации. Колкото повече заинтересовани страни от бранша участват в един законопроект и постигнат предварително съгласие, толкова по-сериозно би се подходило към нуждата от промени и има по-добра възможност те да се гласуват с мнозинство“, сподели още той пред в. „Строител“.
По повод традиционното за пътния бранш мероприятие „Инженер на годината“ за 2022 г. се срещнахме с председателя на УС на Българска браншова камара „Пътища“ инж. Стефан Чайков. „Две години конкурсът не се провеждаше заради пандемията. Чудесно е, че възстановихме традицията“, каза той и добави, че изборът, кой да бъде „Инженер на годината“, е бил много труден. Той коментира и проблема със забавеното разплащане от държавата повече от година към пътностроителния бранш за извършени СМР по договори за текущ ремонт и поддръжка на републиканската мрежа. Инж. Чайков благодари от страниците на в. „Строител“ за подкрепата на КСБ и на изданието на Камарата, че е следило неотлъчно казуса. „Изминалата година показа, че взаимодействието между ББКП и КСБ може да бъде изключително ефективно. Надявам се да продължим да работим в този дух и да успяваме все така да защитаваме мястото на българските строители в икономиката на страната“, посочи инж. Чайков.
Сред интересните събеседници през 2022 г. бе и Радан Кънев, евродепутат от Групата на ЕНП. „Средствата за енергийна ефективност по НПВУ са твърде недостатъчни и няма изготвен план за следващите стъпки, когато изразходваме ресурса от ЕС. Докато си представяме енергийното обновяване като процес, в който европейският или държавният бюджет покрива сто процента от сметката, ние никога няма да достигнем до реновация на повече от 10% от сградния фонд в страната“, изтъкна Кънев и добави, че трябва да се мисли за финансови инструменти, които да покрият санирането на сградния фонд.
В последния брой за годината поканихме Искра Михайлова, евродепутат, зам.-председател на Групата „Обнови Европа“ в ЕП. „Енергийната ефективност е не само приоритет. Тя е най-прекият път за постигане на целите на „зеления” преход, но и за постигане на енергийна независимост и конкурентоспособност на Европа, на всяка страна, на всяко индустриално производство, на всяко домакинство. Енергийната ефективност на сградния фонд е от ключово значение за общата енергийна картина, за намаляването на вредни за природата емисии, за подобряване на качеството на живот на хората, за поевтиняване на съвременния начин на живот“, убедена е Михайлова. „От сърце пожелавам на всички читатели на в. „Строител“ и на екипа на изданието здраве, светли празници, щастлива, мирна и успешна Нова 2023 година! На в. „Строител“ бих искала да пожелая да продължи все така с увереност, професионализъм и иновативност да работи и през 2023 г.!“, каза на финала на разговора Искра Михайлова.
Ето и други интересни цитати на събеседниците ни през 2022 г:
Поля Занева-Димитрова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството в първото си интервю за печатна медия: „Очакванията са МС да одобри Стратегията за цифрова трансформация на строителния сектор през първото тримесечие на 2023 г.“
Емил Хумчев, областен управител на Смолян: „За нас най-важна е свързаността с Централна България и съседна Гърция. Концентрирали сме се върху развитието на пътните връзки в района, за да подсигурим условия за туризъм и да помагаме на бизнеса като цяло.“
Николай Мелемов, кмет на Смолян: „Диалогът между общините и строителите е много важен.“
Мирослав Янчев, кмет на Златоград: „Според мен в новия програмен период трябва да се даде предимство на благоустрояването и на обекти, които имат добавена стойност, защото това е много важно.“
Румен Пехливанов, кмет на община Рудозем: „Трябва да си дадем ясна сметка, че в строителния сектор всяко нещо струва пари и е време да започнем да ценообразуваме нормално.“
Станислав Владимиров, кмет на Перник: „Без силна икономика с висока добавена стойност няма как да има средства, за да се превърне Перник в проспериращ, развит, зелен и добър град за живеене и работа.”
Калин Каменов, кмет на Враца: „Вярвам, че с изграждането на скоростния път Видин – Ботевград Враца ще бъде на инвестиционната карта и интересът от чуждестранни инвеститори ще продължи да расте.“
Пенчо Милков, кмет на Русе: „В рамките на период 2014-2020 г. общината ни договори и изпълни 30 проекта на стойност близо 144 млн. лв.”
Владимир Георгиев, кмет на Самоков: „Случващото се в общината е благодарение на екипната работа на администрацията и инвеститорите.“
Д-р Цветан Ценков, кмет на Видин: „Реализацията на скоростния път Видин - Ботевград е от ключово значение за бъдещето на целия регион.“
Инж. Георги Лапчев, кмет на Царево: „Крайно време е да говорим не как едно място няма да бъде застроявано, а за това каква ще е инфраструктурата, за да може хората да стигат до там.”
Петър Паунов, кмет на Кюстендил: „Строителите в Кюстендил са изключителни професионалисти.”
Димитър Славов, кмет на Бяла: „Най-важният ни проект е за консервация и реставрация на моста на Кольо Фичето над р. Янтра.“
Инж. Ангел Джоргов, зам.-кмет на Столичната община по „Обществено строителство“: „Столичната община е в постоянен оперативен контакт с КСБ и с ОП София.“
Дончо Барбалов, зам.-кмет на Столичната община по „Финанси и здравеопазване“: „Инвестицията в метрото е много важна, защото то вече превозва 30% от всички пътници в столицата.“
Албена Атанасова, зам.-кмет на Столичната община по направление „Социални дейности и интеграция на хора с увреждания“: „Множеството кризи в страната вече повишиха броя на хората, които се нуждаят от подкрепа.“
Инж. Христо Иванов, зам.-кмет на Варна: „Винаги сме получавали подкрепа от КСБ и тези взаимоотношения ще продължат да се развиват.”
Надя Данкинова, изп. директор на Фонд ФЛАГ и представляващ Фонд за устойчиви градове: „За 15 г. Фонд ФЛАГ е подкрепил повече от 1300 проекта и е предоставил кредити за над 2 млрд. лв. за инвестиции в размер на близо 7 млрд. лв., които променят българските градове и региони.“
Инж. Цветелина Иванова, председател на Федерацията на независимите строителни синдикати към КНСБ: „Във времена на бурно развитие на новите технологии заедно с Камарата ще изпълним нашата значима роля, свързана със справедливия преход, новите „зелени” работни места и дигитализацията.“
Цветелина Бикарска, зам.-председател на ФНСС към КНСБ: „Сътрудничеството ни с КСБ може да се опише с три думи – професионализъм, отговорност и постоянство.“
Росица Матева, зам.-председател и говорител на ЦИК: „Моят съвет към избирателите е да гласуват спокойно, независимо дали това ще се случи в секция, където се използват машини или хартиени бюлетини.“
Мая Косева, управител на „Научноизследователски строителен институт – НИСИ“ ЕООД: „НИСИ запазва своето стратегическо място в изследователската дейност в строителството.“
Д-р Драгомир Цанев, изп. директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект: „До 2023 г. в България се предвижда да бъдат обновени 19 млн. кв. м жилищна площ.“
Арх. Петър Петров, директор на Националния институт за недвижимо културно наследство: „Пазейки недвижимото наследство, ние пазим времето и неговите културни измерения.“
Инж. Боян Делчев, председател на секция „Транспортна инфраструктура“ при КСБ и изп. директор на „Трейс Груп Холд“ АД: „Необходимо е да има планиране и предвидимост в строителния бранш.”
Савин Ковачев, директор на „Нормативни документи и анализи“ в КСБ: „Между 2,5 и 3 години е реалистичният срок за процедирането на кодекса за териториално, регионално устройствено планиране и строителство.”
Диана Глосова и Апостол Глосов, управители на „БИАД-С“ ООД: „С Vitosha Residence Group искаме да създадем удобство и спокойствие за живот.”
Инж. Диан Георгиев, директор „Строително производство“ на „Планекс“ ЕООД: „Липсата на държавна политика в подготовката и задържане на работна ръка за строителството в България води до все по-голяма криза.“
Захари Попчев, управител на „РАТЕК“ ООД: „Увеличихме най-ценния си капитал – сплотения и отговорен екип.“
Дипл. инж. Деян Инджов, управител на „ИСА 2000“ ЕООД: „Приключването на дейностите на път II-86 Пловдив – Асеновград бе най-големият ни успех за 2021 г.“
Инж. Десислав Герданов, управител на „Интерхолд“ ЕООД: „Пожелавам на строителите да продължаваме да следваме примера и завета на Кольо Фичето.“
Иво Тодоров, управител на „Технобиомед“ ЕООД: „Ще разширим обема на работа и качеството чрез интеграция на иновативни технологии.“
Христо Климентов, управител на „Глобал Меншън“ ЕООД: „Новият сайт на в. „Строител“ отговаря на последните световни стандарти.“
Борислав Тодоров, председател на УС на Асоциацията на търговците на едра строителна техника: „Говорим на един език с Камарата на строителите в България.“
Проф. д-р инж. Фантина Рангелова, председател на Българската асоциация по управление на проекти в строителството и преподавател в УАСГ: „Дигиталната трансформация на строителния сектор в България е от ключово значение.“
Проф. д-р инж. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия: „От 80 години УАСГ подготвя архитекти и строителни инженери.“
Доц. д-р инж. Анита Хандрулева, ректор на ВСУ „Любен Каравелов”: „Все по-често строителни компании се свързват с нас и предлагат стажантски и стипендиантски програми.”
Проф. д-р инж.-икон. Даниела Тодорова, ректор на Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков“: „Всички специалности във ВТУ се характеризират с високо ниво на реализация.“
Проф. д-р инж. Ивайло Копрев, ректор на МГУ „Св. Иван Рилски”: „Нашите учебни програми са разработени съвместно с бизнеса.“
Доц. д-р инж. Венцеслав Стоянов, зам.-ректор на ВСУ „Любен Каравелов”: „Управлението на качеството е начин на мислене и работа.”
Доц. д-р инж. Илиана Стойнова, зам.-ректор на ВСУ „Любен Каравелов”: „Имиджът на една професия в обществото е важен за интереса към нея.“
Доц. д-р инж. Росица Петкова-Слипец, декан на Архитектурния факултет, ВСУ „Черноризец Храбър“ –Варна: „Ще посрещнем новите студенти с обновена и разширена лабораторна база.“
Проф. д-р инж. Димитър Кисляков, ръководител катедра „Хидротехника и хидромелиорации“ в УАСГ и председател на Българското дружество по големите язовири: „Истинското професионално развитие изисква непрекъснато учене.“
Наташа Грунева, директор на СГСАГ „Христо Ботев: „Надявам се след години в традиционната изложба на КСБ и в. „Строител“ да виждаме и фотоси от строежи на наши възпитаници.“
Марияна Биволарова, директор на ПГС „Пеньо Пенев” – Силистра: „Стремим се да предлагаме професии, които отговарят на изискванията на новото време.“
Маргарита Топалова, директор на Професионалната гимназия по дървообработване и строителство „Цар Иван Асен II“ - Хасково: „Архитектите и строителите създават среда, която формира човешката личност.“
Нотариус на 2021 г. Камен Каменов: „Българският нотариус вече 144 години спазва изискването да бъде полезен на обществото.“
Проф. д-р Татяна Червенякова, дмн – изп. директор на СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“: „Превенцията е по-ефективна от лечението.“
Акад. Ячко Иванов на 90 години: „Имах щастието да работя с над 40 университета и изследователски института на петте континента.“
Никита Набатов, строителят на електроцентрали, на 90 г.: „Винаги може да се строи още, защото единственият начин да се усети прогресът е строителството.“
И през 2023 г. ще продължим да срещаме читателите на вестник „Строител“ с интересни и важни за бранша събеседници. Започваме силно годината – интервютата ни в бр. 1 са с министъра на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков и председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев.
Посочените позиции на всички цитирани събеседници на в. „Строител” са към момента на публикуване на интервютата.
