Тема

Енергийните характеристики на сградите са във фокуса на Европейския парламент

Според проучване на европейските институции на сградите се дължат 40% от общото потребление на енергия и съответния дял от общите разходи на домакинствата и 36% от свързаните с енергията емисии на парникови газове в Европейския съюз (ЕС). Анализът сочи, че освен изпълнението на международните ангажименти за опазване на околната среда, сграден фонд с по-висока енергийна ефективност (ЕЕ) ще доведе до подобряване на енергийната сигурност и намаляване на вноса на енергия в ЕС, по-ниски сметки за енергия за потребителите, по-здравословни условия на живот, както и до по-голям растеж, авангардни технологии и работни места, създадени в Европа.

За да подобри ЕЕ на сградите, ЕС създаде законодателна рамка, която включва Директива за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) и Директива за енергийна ефективност (ДЕЕ).

ДЕХС е европейски законодателен акт, който е приет от ЕС през 2002 г.

Целта на директивата е да улесни сравнението между различните сгради по отношение на тяхната енергийна ефективност. Според документа това ще се постигне чрез изискване за изготвяне на сертификат за ЕЕ на всички нови и реновирани сгради, както и на всички, продавани или отдавани под наем. ДЕХС предоставя информация за ЕЕ на обектите и предлага препоръки за подобряване на енергийната й ефективност.

През декември 2021 г. Европейската комисия (ЕК) предложи преразглеждане на ДЕХС. То надгражда съществуващата регулаторна рамка, за да отрази по-високите амбиции и по-належащите нужди в областта на климата и социалните действия, като същевременно предостави на страните от ЕС необходимата гъвкавост, за да вземат предвид разликите в сградния фонд в Европа.

Предложението определя как Европа може да постигне сграден фонд с нулеви емисии и напълно декарбонизиран до 2050 г. Целта е заложените мерки в ДЕХС

да увеличат степента на енергийно обновяване,

особено за сградите в най-лошо състояние във всяка страна. Ревизираната директива ще модернизира сградния фонд, като го направи по-устойчив и достъпен. Той също така ще подпомогне подобряването на качеството на въздуха, цифровизацията на енергийните системи за сгради и разгръщането на инфраструктура за устойчива мобилност. Според Комисията от решаващо значение е, че

преразгледаната директива улеснява по-целенасоченото финансиране на инвестициите в строителния сектор,

като допълва други инструменти на ЕС в подкрепа на уязвимите потребители и борба с енергийната бедност.

Основните мерки в предложението са: постепенно въвеждане на минимални стандарти за енергийни характеристики, за да се задейства обновяване на най-лошите сгради; нов стандарт за нови сгради и по-амбициозна визия за здания с нулеви емисии; национални планове за обновяване на сгради; повишена надеждност, качество и цифровизация на сертификатите за енергийни характеристики; класове на енергийни характеристики, които да се основават на общи критерии; определение за основен ремонт и въвеждане на паспорти за саниране на сгради, модернизация на зданията и техните системи и по-добра интеграция на енергийни системи (за отопление, охлаждане, вентилация, зареждане на електрически превозни средства, възобновяема енергия).

В началото на февруари Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) в Европейския парламент, която е водеща по темата, прие позиция относно предложеното преразглеждане на ДЕХС.

Съгласно приетия текст от ITRE всички нови жилищни сгради трябва да бъдат с нулеви емисии от 2028 г.,

докато за новите сгради, заети, управлявани или притежавани от публични органи, това ще е валидно от 2026 г. (В предложението на ЕК за преразглеждане на ДЕХС от декември 2021 г. годините са съответно 2030 г. и 2027 г.). Всички нови сгради трябва да бъдат оборудвани с фотоволтаични системи до 2028 г., когато това е технически подходящо и икономически осъществимо, докато жилищните обекти, които са в процес на основен ремонт, имат срок до 2032 г. да се съобразят с изискванията.

Жилищните здания ще трябва да постигнат поне клас на енергийни характеристики E до 2030 г. и D до 2033 г. Нежилищните и обществените обекти ще трябва да постигнат същите класове до 2027 г. и 2030 г. (ЕК предложи съответно F и E).

Законодателният проект ще бъде подложен на гласуване по време на пленарната сесия на 13-16 март в Страсбург и ще се превърне в преговорна позиция на ЕП. След това евродепутатите ще започнат преговори със Съвета на ЕС, за да се споразумеят за окончателния вид на законопроекта.


Цветелина Пенкова, евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, член на ITRE: Основното предизвикателство пред енергийното обновяване ще бъде достъпът до финансиране
ДЕХС ще влезе в сила през 2024 г.

Г-жо Пенкова, Вие сте докладчик в сянка по доклада за преразглеждане на Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС), който получи подкрепа в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE). Какви са основните промени в нея?

През последните 6 месеца водихме изключително трудни преговори между парламентарните групи в Европейския парламент (ЕП), за да успеем да постигнем единна позиция. Наясно сме, че в предстоящите преговори със Съвета на ЕС и Европейската комисия (ЕК) ще трябва много добре да защитаваме всяка промяна. ITRE в ЕП е водеща в изготвянето на това законодателно досие. Гласуването в нея с 49 гласа „за“, 18 „против“ и 6 „въздържал се“ показва, че сме успели да намерим баланса между по-амбициозни цели и достатъчно гъвкавост за държавите, за да могат да прилагат ефективно ДЕХС.

Конкретните промени са насочени в 3 направления – повече стимули и подкрепа за уязвимите домакинства, създаване на повече финансови инструменти за борба с енергийната бедност и насърчаване на т.нар. дълбоки ремонти, които да намалят драстично сметките за ток и отопление и да увеличат себестойността на жилищата. В технически аспект направихме 2 основни подобрения. Качихме с един енергиен клас междинните цели за подобрения на съществуващите жилищни сгради, съответно клас Е до 2030 г. и клас D до 2033 г. Изместихме с 2 г. по-рано целта, че всички новостроящи се здания трябва да не генерират въглеродни емисии – тоест това ще случи след 2028 г.

Страните членки имат различни отправни точки. Затова включихме изключения/дерогации, според които местните власти могат да променят или забавят за определено време тези цели, ако не са налични достатъчно работници, финансиране и/или строителни материали.

Според Вас директивата не поставя ли прекалено амбициозни цели? Какви са предизвикателствата пред постигането им?

Задачата ни е да завишим целите спрямо първоначалното предложение на ЕК. Определянето на енергийните класове на сградите не е еднакво за всички здания в ЕС. Всяка страна членка трябва да разпредели енергийните класове, така че най-слабо ефективните 15% от обектите й да попаднат в най-ниския клас - G. Това означава, че абсолютните стойности на енергийна консумация (kwh/кв. м/година), които определят нивата на отделните класове, неминуемо ще бъдат различни между държавите. Диапазонът, в който попадат сградите от клас D за България, няма да бъде същият, като този, в който влизат сградите от клас D в Дания например. Този подход позволява по-адекватно отчитане на реалностите в различните страни и техните климатични особености. Това предопределя, че и бройката на сградите, които попадат в различните класове, ще бъде различна между държавите. Идеята не е просто да поставим нереалистични цели, а да покажем пътя, по който всеки може осезаемо да намали сметките си чрез целенасочени инвестиции.

Основното предизвикателство пред енергийното обновяване ще бъде достъпът до финансиране. Има отделено целево финансиране от европейските програми, но то трябва да се използва приоритетно за подпомагане на най-уязвимите домакинства, които обитават най-слабо ефективните сгради. Първият транш от средствата за България от Националния план за възстановяване и устойчивост заделя над 400 млн. лв. за подобни ремонти. С опитите за предоговаряне и с невъзможността ни да приемем нужните законови промени рискуваме да загубим последващите траншове. Министерството на регионалното развитие и благоустройството също предвижда над 1,5 млрд. лв. за програма за енергийна ефективност на жилищните сгради, но е нужна по-качествена информационна кампания, за да се възползват колкото се може повече домакинства от нея.

Как може да се ускори процесът на саниране у нас?

С конкретни действия в тази посока – институционален подход, реални стимули и достъпна информационна кампания. Страната ни има вече опит с програми за саниране.

ДЕХС ни предоставя регулаторната рамка и реално задължава страните членки да инвестират, дори и в минимални нива, в енергийна ефективност и т.нар. дълбоки ремонти. Това институционализира и ускорява процеса и по саниране. До момента програмите за подобряване на ЕЕ бяха правени на доброволен принцип от държавите – сега те ще бъдат задължени да постигнат поставените цели.

Другият аспект е чрез реални стимули. Публичният ресурс за обновяване на сградния фонд на ЕС е ограничен. Необходимо е да бъде активно ангажиран и финансовият сектор с тази политика. Финансовите институции с необходимите държавни гаранции могат да дават заеми с по-ниски лихви за ЕЕ. Основният публичен ресурс, национален или европейски, ще бъде насочен към енергийно бедните домакинства. Тези финансови стимули и допълнителни подпомагания са за домакинства, които биха използвали подобни инструменти. Чрез инструменти като „плащаш, докато спестяваш“ (pay-as-you-save), който е част от текста на директивата, ще се гарантира, че разходът за обслужване на заем за ЕЕ на годишна база не надвишава това, което се пести от сметки вследствие на обновленията, направени в жилището.

В информационен аспект ще се развие услугата „обслужване на едно гише“, където гражданите могат да получат техническа помощ от експерти за подобряване на енергийната ефективност на жилищата. Намаляване на бюрократичната тежест също би имало положителен ефект.

Кога се очаква директивата да бъде приета окончателно? Има ли единомислие в ЕП?

Гласуването в пленарна зала на финалната позиция на ЕП ще се проведе на сесията през март т.г. Т.нар. триалози (преговорите между ЕП, ЕК и Съвета на ЕС) ще стартират в периода април – май 2023 г., като се очаква те да приключат преди началото на летния сезон или веднага след неговия край. Директивата ще влезе в сила през 2024 г.

Резултатите от преговорите и общата нагласа на мнозинството от колеги в ЕП ме кара да мисля, че всички искаме да постигнем едни и същи цели – ЕЕ, спестяване на разходи както за собствениците на жилища, така и за бизнеса, борба с енергийната бедност и подпомагане на уязвимите домакинства.