Над 35 милиона сгради в ЕС трябва да бъдат санирани в следващите години

Според Европейската комисия (ЕК) сградите в Съюза са отговорни за 40% от потреблението на енергия и 36% от емисиите на парникови газове. В тази връзка на 14 октомври 2020 г. ЕК представи стратегията Renovation wave. Документът съдържа план за действие с конкретни регулаторни, финансови и благоприятстващи мерки, чиято цел е до 2030 г. годишният процент на енергийно обновяване на зданията най-малко да се удвои и да се стимулира основното саниране в над 35 милиона сгради в ЕС, както и създаването на 160 000 работни места в строителния сектор. Комисията счита, че това налага преразглеждането на законодателството на ЕС в частта му за енергийна ефективност (ЕЕ). На 15 декември 2021 г. Комисията прие законодателно предложение за промяна на Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) като част от пакет „Подготвени за цел 55“.

Над година и половина по-късно след усилена работа и преговори между различните европейски институции Европейският парламент (ЕП) прие проектомерки за увеличаване на процента на саниране, за значително намаляване на емисиите на парникови газове и потреблението на енергия в строителния отрасъл в ЕС до 2030 г., а до 2050 г. секторът трябва да стане неутрален по отношение на климата. С предложените промени в ДЕХС е увеличен процентът на саниране на енергийно неефективните сгради и подобряване на обмена на информация относно енергийните характеристики.

Цели за намаляване на емисиите

От 2028 г. всички нови здания следва да бъдат с нулеви емисии, като крайният срок за ползваните, експлоатираните или притежаваните от публични органи е по-кратък – 2026 г. Всички нови сгради следва да бъдат оборудвани със соларни технологии до 2028 г., когато това е технически подходящо и икономически осъществимо, а срокът за жилищните обекти, в които се извършва основен ремонт, е 2032 г.

Жилищните сгради ще трябва да постигнат най-малко енергиен клас Е до 2030 г. и клас D до 2033 г. — по скала от A до G. Категория G съответства на онези 15% от сградите в националния сграден фонд на държавата членка, които имат най-лоши характеристики към момента на въвеждането на скалата. Нежилищните и обществените обекти ще трябва да постигнат същите класове съответно до 2027 г. и 2030 г.

Създават се национални планове за саниране

Съгласно новите текстове в Директивата страните в ЕС ще определят мерките, необходими за постигането на заложените цели в нея, в свои национални планове за саниране. „Те трябва да заменят дългосрочните стратегии за енергийно обновяване и да се превърнат в още по-силен, напълно оперативен инструмент за планиране за държавите членки с по-силен акцент върху финансирането и осигуряването на подходящо квалифицирани работници за извършване на саниране на сгради, както и върху справянето с енергийната бедност, гарантирането на електрическа и противопожарна безопасност и подобряването на енергийните характеристики на зданията с най-лоши характеристики“, се казва в приетия документ.

Националните планове за саниране на сгради следва да се основават на хармонизиран образец, за да се осигури съпоставимостта им. В тях всяка страна ще заложи собствени цели, съответно ЕК ще направи оценка на проектите им и ще отправи препоръки, ако има такива.

Минимални изисквания за енергийните характеристики

Според ДЕХС държавите членки следва да отговарят за определянето на минимални изисквания за енергийните характеристики на сградите и на сградните компоненти с оглед постигане на оптимален баланс между разходите за необходимите инвестиции и спестените средства за енергия през жизнения цикъл на зданието, без да се засяга правото на страните да определят минимални изисквания за по-голяма ЕЕ от оптималните равнища на енергийна ефективност по отношение на разходите. Необходимо е да се предвиди възможност държавите членки да подлагат на редовен преглед своите минимални изисквания за енергийните характеристики на сградите в светлината на техническия напредък.

Енергийните характеристики на зданията следва да се изчисляват въз основа на методика, която може да бъде допълвана на национално, регионално и местно ниво. Това включва освен топлинни характеристики и други фактори, които играят все по-важна роля, например отоплителни и климатични инсталации, приложение на енергията от възобновяеми източници, системи за сградна автоматизация и управление, оползотворяване на топлина от отпадни води, вентилация и охлаждане, оползотворяване на енергия, хидравлично балансиране, интелигентни решения, пасивни отоплителни и охлаждащи елементи, засенчване, качество на вътрешната среда, достатъчно естествена светлина и проектиране на сградата. Методиката за изчисляване на енергийните характеристики следва да се основава не само на данните за сезона, в който се използва отопление или климатизация, но и да обхваща целогодишните енергийни характеристики на сградите. Методиката трябва да отговаря и на всички европейски стандарти.

Финансиране

В Директивата е записано, че финансирането играе ключова роля за постигането на целите на ЕС в областта на енергетиката и климата до 2030 г. За да се намали недостигът на инвестиции, както и да се подобри финансирането и да се повиши ЕЕ и внедряването на възобновяеми енергийни източници в сградите, е необходимо икономически по-ефективно използване на съществуващите възможности за осигуряване на средства, както и разработване и въвеждане на иновативни механизми за финансиране за подпомагане на инвестициите в саниране на сгради и за подпомагане на собствениците на жилища като част от националните инициативи.

Според ЕП достъпът до финансиране и достатъчно безвъзмездни средства е от решаващо значение за постигането на целите за енергийна ефективност за 2030 г. и 2050 г., както и за намаляването на броя на хората, живеещи в енергийна бедност. За това са въведени или адаптирани финансови инструменти или други мерки на ЕС. Последните инициативи за увеличаване на възможностите за финансиране на равнището на Съюза включват водещия компонент „Саниране“ на Механизма за възстановяване и устойчивост, Социалния фонд за климата и плана REPowerEU. Няколко други ключови програми на ЕС могат да подкрепят енергийното саниране по Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г., включително фондовете на политиката на сближаване и фонда InvestEU. „Чрез рамковите програми за научни изследвания и иновации Съюзът инвестира в безвъзмездни средства или заеми, за да стимулира най-добрите технологии и да подобри енергийните характеристики на сградите, включително чрез партньорства с промишлеността и държавите членки, като например европейските партньорства за преход към чиста енергия и Built4People“, казват от европейските институции.

Друга основна точка за финансиране на дейностите по саниране са „зелените“ ипотечни кредити и „зелените“ заеми на дребно. Те могат значително да допринесат за трансформирането на икономиката и намаляването на въглеродните емисии. Страните от ЕС ще трябва да коригират приложимото законодателство и да разработят подкрепящи мерки за улесняване на използването на „зелени“ ипотечни кредити и „зелени“ заеми на дребно.

Дерогации

Паметниците са изключени от новите правила на ДЕХС, а страните от ЕС могат да решат да изключат и сгради, защитени заради специфичната им архитектурна или историческа стойност, технически здания, временно използвани обекти, църкви и места за поклонение. Държавите членки могат също да освободят обществените социални жилища от прилагането на правилата, когато санирането би довело до увеличаване на наемите, което не може да бъде компенсирано с икономии от сметки за енергия.

Евродепутатите също позволяват на държавите членки да адаптират новите цели за ограничен дял от сградите в зависимост от икономическата и техническата осъществимост на реновирането и наличието на квалифицирана работна сила.

Предстои Парламентът да започне преговори със Съвета на ЕС, за да се споразумеят за окончателната форма на директивата.

Киран Кийф, евродепутат от Групата на Зелените/ЕСА, докладчик по досието за Директивата за енергийните характеристики на сградите: ДЕХС е стратегия за растеж за Европа, която ще осигури стотици хиляди работни места в строителството

Г-н Кийф, последното изменение на Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) беше направено през 2018 г. Какво наложи тя да бъде променяна отново?

Рязкото покачване на цените на енергията постави акцент върху енергийната ефективност и мерките за пестене на енергия. Подобряването на енергийните характеристики на сградите в Европа ще намали сметките и зависимостта ни от вноса на енергия. С промените в ДЕХС искаме да намалим енергийната бедност и да понижим вредните емисии в околната среда, както и да осигурим по-добра и здравословна среда на обитаване за хората.

Директивата за енергийните характеристики на сградите е стратегия за растеж за Европа, която ще осигури стотици хиляди качествени работни места в строителството, ще обнови сградния фонд и ще внедри възобновяеми енергийни източници, като същевременно ще подобри благосъстоянието на милиони хора, живеещи в ЕС.

Цветелина Пенкова, евродепутат от Групата на Социалистите и демократите в ЕП: Трябва да намерим баланса между реалистични и постижими изисквания

Г-жо Пенкова, оформят се два проблема пред изпълнението на амбициозните цели, заложени в Директивата за енергийните характеристики на сградите - липсата на суровини и недостъпна работна ръка. Как биха могли да се преодолеят?

Отчетохме това, докато финализирахме преговорите по Директивата, и като преговарящ от страна на Социалистите и демократите работих за включването на няколко конкретни изключения, които да позволят на държавите членки да променят част от заложените цели и срокове.

Трябва да намерим баланса между реалистични и постижими изисквания от една страна и насърчаване на страните от ЕС да инвестират в подобряване на енергийната ефективност. Основният принцип, който защитавам, е да осигурим нужните средства и да насочим тези инвестиции към най-уязвимите в нашето общество, за да ги извадим от енергийната бедност.

В приетия от Европейския парламент текст всяка държава може да направи обосновано искане към ЕК, че поради липсата на достатъчно материали, тяхната висока цена или заради недостига на достатъчно работна ръка тя не може да изпълни част от заложените цели и срокове на Директивата. След като Комисията разгледа и одобри искането, всяка страна членка може да коригира минималните стандарти за енергийни характеристики за жилищните сгради, така че да има реалната възможност да направи нужните подобрения.

Преговорите бяха изключително трудни, но за да запазим амбициозния характер на Директивата, тези корекции ще се прилагат за до 22% от общия брой жилищни обекти за всяка държава и ще важат до 1 януари 2037 г.

Тепърва предстоят тристранните преговори между Европейската комисия, Съвета и Парламента, на които трябва да финализираме окончателния текст на Директивата за енергийните характеристики на сградите.

Радан Кънев, евродепутат от Групата на ЕНП: Добре ще е максимално много финансови средства да се канализират към проекти за ЕЕ

Г-н Кънев, пред амбициозните цели, заложени в приетите промени в Директивата за енергийните характеристики на сградите, се появяват два основни проблема – липса на суровини, както и на квалифицирана работна ръка. Как могат да се преодолеят?

Това е тема, която обсъждахме през цялото време на работа по Директивата. Няма как този документ да даде решение на двата проблема. Законодателството не дава отговор на пазарни трудности. В много различни актове на европейско ниво е предвидена възможност да се отделят средства за създаване на фондове за преквалификация. За всяка държава, която има адекватни планове за преквалификация, такива пари има, има и решения на ниво ЕС.

В България имаме остър недостиг на работна ръка. Относно суровините – страната ни е силно зависима от китайския пазар по отношение на батерии, слънчеви панели и много други елементи. Също така около 40% от полупроводниците в света и над 50% от първокласните полупроводници се произвеждат в Тайван. Именно на тези въпроси се опитват да отговорят две предложения на ЕК – за регламент за критичните суровини (Critical Raw Materials Act) и за регламент за въглеродно неутралната индустрия. Те са съвсем на първо четене, но има позитивни знаци и се вижда тенденция на промяна в работата на Комисията – концентрира се върху улесняване на административното отваряне на нови производства. Въпросът е спешен и безкрайно важен, не можем да си затворим очите. Да чакаме, че цените на енергийните суровини ще се върнат на нормални нива, не е реалистична прогноза. Добре ще е максимално много финансови средства да се канализират към проекти за енергийна ефективност.