Постигане на климатична неутралност до 2050 г. – ангажиментите на България и ключовата роля на строителната индустрия

Юлия Стефанова,  гл. експерт  „Управление на проекти“, КСБ

В рамките на 23-тото издание на международното изложение Архитектурно-строителна седмица, състояло се под егидата на Камарата на строителите в България (КСБ) и с медийното партньорство на в. „Строител“, се проведе конференцията „Енергийна ефективност и употребата на възобновяеми източници в строителния процес. Възможности за финансиране“. На организирания от КСБ форум се проведоха интересни и ползотворни дискусии, в които фокусът бяха предизвикателствата пред строителния бранш в изпълнение на дейностите за постигане на заложените нормативни изисквания и цели на ЕС в контекста на Зеления пакт (Green Deal) и Общата стратегия за растеж на ЕС (European Growth Model).

Рамката на обсъжданите теми беше зададена от евродепутата Искра Михайлова, която е и зам.-председател на Групата „Обнови Европа“ в ЕП. Тя представи актуалното развитие на европейско ниво на мащабния пакет „Подготвени за цел 55“. Той съдържа 14 законодателни досиета с обосновки за изменение в действащи директиви и въвеждане на нови в посока към 2030 г. страните членки на ЕС да постигнат намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Михайлова подчерта, че тази амбициозна цел е всъщност междинната стъпка преди постигането на крайната цел – дългосрочна климатична неутралност до 2050 г., опазване на биоразнообразието, установяване на кръгова икономика и премахване на замърсяването, като същевременно се повишава конкурентоспособността на европейската индустрия и се гарантира справедлив преход за засегнатите региони и работници. Очер­тани бяха насоките за бъдещите отговорности, които държавите от ЕС поемат, и за големия обем работа, която предстои в постигането на тази цел. Искра Михайлова се спря конкретно на четири директиви, които представляват основната част на пакета и са свързани пряко с

енергийната ефективност (ЕЕ), която вече на ниво ЕС се разглежда като елемент от енергийната сигурност и енергийната независимост на Европа:

1. Директивата за ЕЕ – окончателното гласуване на текстовете на предложените изменения предстои и по най-бърз начин те трябва да намерят отражение в националното законодателство, като достигнат по практичен начин до строителния бранш, който ще трябва да прилага нормативните изисквания. В пряка връзка е и идентифицираната необходимост работещите в бранша да получат нужната квалификация и да преразгледат плановете си за инвестиции в машини и технологии.
2. Директивата за възобновяема енергия – в сегмента сграден фонд се очакват най-бързи и ефективни промени както за ново строителство, така и за реновиране на съществуващия сграден фонд.
3. Директивата за енергийните характеристики на сградите.
4. Директивата за строителните материали.

Всички те са ключови за обхватните процеси по енергийно обновяване. В резюме бяха изтъкнати таргетираните резултати, които ще се изисква да бъдат постигнати съгласно новото европейско законодателство, а именно:

✓ всички нови сгради да бъдат с нулеви емисии и оборудвани със соларни технологии от 2028 г.;

✓ всички нови публични здания да са с нулеви емисии от 2026 г.

✓ поетапно намаляване на енергийното потребление с 15% на първи етап и 25% на втори;

✓ отразяване на изискването в националните програми да бъдат третирани проблемите и да се оказва подкрепа за социално бедните, в случая енергийно бедни граждани на Европа, като се използват възможностите на новия социален фонд за климата и др.

Връзка между предизвикателствата на законодателните промени и факторите за ускоряване на процеса на дълбочинно енергийно обновяване на сградния фонд в България

Направи Драгомир Цанев, изп. директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект. Той акцентира върху факта, че ЕЕ се посочва на първо място във всички европейски документи, които са свързани с призивите и мерките за повишаване качеството на живот и благосъстоянието на гражданите в ЕС, вкл. опазване на тяхното здраве и ценностна система. Цанев обърна внимание, че страната ни изостава по отношение на нормативно заложените в предходните директиви срокове, свързани с ЕЕ, и изтъкна, че само 4,2% от жилищния фонд са обновени за период от 14 г. (2007-2014 г.) с помощта на ОП „Регионално развитие“ и Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Изтъкнато беше, че санирането на сградите е ключово за постигане на нормативно заложените цели, които са включени в Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. и са многократно по-високи от постигнатото до този момент – както като обхват, така и като очаквани енергийни спестявания. За да се случи това, е необходимо санирането да достига до минимум 3% годишно, но реалността в България е далече от този процент.

Във връзка с тези обстоятелства се оформя ключов въпрос –

Как България незабавно да увеличи дълбочината, скоростта и мащаба на енергийното обновяване на жилищните сгради?

Цанев направи препоръки и даде практични съвети към строителите в контекста на обхвата и дълбочината на обновителния процес, тъй като той предполага мащабен инвестиционен и строителен обем, а именно:

✓ преминаване от механизъм на 100% безвъзмездно финансиране към постепенно увеличаване на самоучастието на собствениците с цел увеличаване на броя санирани сгради;

✓ възможност за привличане на частен ресурс за подпомагане растежа на местната и национална икономика;

✓ осигуряване на избор между повече и по-гъвкави алтернативи за съфинансиране с активната роля на банките;

✓ осигуряване на техническа подкрепа на място;

✓ мониторинг на резултатите от страна на гражданите;

✓ участие на собствениците във вземането на решения;

✓ актуализиране и стабилизиране на системата за продължаваща професионална квалификация в контекста на законодателните промени и въведените нови изисквания;

✓ осъществяване на интензивна комуникационна кампания на национално и местно равнище.

Беше отправено послание към строителния сектор като основен играч в инвестиционния процес, като се очаква да може да даде гаранция за качеството на всички специализирани услуги, от една страна, и да съдейства за прилагане на устойчив механизъм за съфинансиране в сътрудничество с банките и гражданите, от друга, така че да се увеличат финансовите обеми в тази област. От ключов интерес за сектора е да осигури стабилност, предвидимост и устойчивост на ресурса, който се насочва към обновяването. Без това не може да се разчита на релевантен капацитет и подготвени кадри, за да могат да се използват ефективно средствата, които са налични към момента за тези цели по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и програмите на ЕС.

Изп. директор на Българската асоциация за изо­лации в строителството (БАИС) инж. Йордан Николов, който е и председател на секция „Изолации“ към КСБ, направи преглед на

техническите аспекти на енергийно ефективното обновяване.

Той се спря на двата основни фактора, които са с решаващо въздействие – ограждащите конструкции на сградите (статичен фактор на ЕЕ) и инсталациите (динамичен и променлив във времето фактор). Необходимо е съчетаването им, за да се достигане висок клас на ЕЕ (А и NZEB), като се отчита естеството, техните плюсове и особености. Например ограждащите конструкции на сградите имат предимството на еднократна инвестиция с дълготраен ефект, която не зависи от обитаването и предназначението, като предполага и допълнителни архитектурни мерки, с които да не се губи енергия, докато инсталациите са предмет на бързо технологично развитие, зависими са от конюнктурната промяна на цените на енергоносителите и смяната на предназначението, на режима на обитаване и на нормативите, които касаят най-вече намаляването на емисиите.

Инж. Николов се спря подробно на новите моменти, свързани с ограждащите конструкции на сградите в контекста на Наредбата за техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите. В заключение той очерта основните проблеми, които остават нерешени и биха затруднили изпълнението на дейностите при спазване на актуалните изисквания:

✓ различните гранични стойности за различните конструкции определят различно ниво на топлинните загуби;

✓ различните параметри не позволяват сравнение и избор на вид конструкция;

✓ въздушен слой при покриви, който е по-малък от 30 см, не може да се изпълни, тъй като на практика няма такива конструкции в България;

✓ сградите със стоманобетонови носещи стени остават с почти два пъти по-големи загуби.

Други идентифицирани проблемни моменти от изпълнението на мерките за ЕЕ от страна на строителите са:

✓ липса на работен проект с детайли по отношение на фасадата;

✓ недостатъчна подготвеност на техническите ръководители;

✓ недостатъчна квалификация на изпълнителите;

✓ неспазване на изискванията към изпълнението на отделните операции;

✓ неприлагане на сертифицирани фасадни системи (ETICS);

✓ липса на контрол при приемането на завършени работи, подлежащи на закриване;

✓ неоторизирана промяна на параметрите на заложените топлоизолационни продукти;

✓ неправилни и некачествени компоненти и аксесоари.

КСБ и БАИС са със съществен принос за решаване на идентифицираните проблеми с издадения практически наръчник „Ръководство за проектиране и изпълнение на ТИС на ограждащите елементи на сгради“.

Инж. Тодор Андонов, член на ИБ и УС на КСБ, сподели своя пряк опит в обновяването на многофамилни сгради, като подробно се спря на четирите етапа на санирането на даден обект с публично финансиране:

✓ подготовка на документи от сдружението на собствениците, необходими за сключване на партньорско споразумение с общината, която е отговорна за администрирането и финансирането на съответните дейности по обновяване;

✓ технически проект;

✓ изпълнение – СМР, отчитане и въвеждане на сградата в експлоатация;

✓ енергиен одит след минимум 12 месеца, който да потвърди постигането на резултатите вследствие осъществяването на заложените мерки за ЕЕ – мин. клас на енергопотребление „В“ и спестяване на потреблението на първична енергия от 30%.

Той подчерта, че в случай че не са постигнати заложените резултати, се изисква възстановяване на публичните средства, но няма яснота от кого ще са изискуеми те, като тук уязвим би бил изпълнителят. В тази връзка инж. Андонов акцентира върху друг проблем – качеството на документацията, която се предоставя на изпълнителя и която често се изготвя прибързано поради заложени кратки срокове за подаване на предложенията.

Ивайло Алексиев, изп. директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), даде отговор на някои от поставените въпроси, свързани с политиките в изпълнение на поетите ангажименти на европейско и международно ниво в областта на ЕЕ и използването на възобновяема енергия, както и представи актуални възможности за постигането на заложените цели за ЕЕ.

Алексиев посочи, че основните инвестиции са предвидени по НПВУ, съдържащ четири основни стълба „Иновативна България“, „Зелена България“, „Справедлива България“ и „Свързана България“. Фокусът на „Зелена България“ са ВЕИ и ЕЕ – мерки и инициативи за обновяване на жилищни и нежилищни сгради, изграждане на ВЕИ в домакинствата и промишлеността, инициативи за създаване на енергийни централи в комбинация с батерии и др. Предстои обявяване на процедура „Национална схема за подпомагане на домакинствата в областта на енергията от възобновяеми източници“, която ще включва замяна на неефективни източници на топлинна енергия със слънчеви инсталации за битово горещо водоснабдяване и фотоволтаични системи до 10 kWp. Стартирана е Програмата за икономическа трансформация по НПВУ, която ще се финансира от Фонд „Зелен преход и кръгова икономика“, като е предвидена подкрепа с безвъзмездни средства за изграждане на нови ВЕИ за собствено потребление в комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия в предприятията и подкрепа чрез гаранционен инструмент за ЕЕ и възобновяема енергия. Беше обърнато внимание на трайната тенденция за намаляване на процента безвъзмездна помощ, като в новите процедури на Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ се увеличава делът на финансовите инструменти (ФИ). По този начин ще се осигури дългосрочно устойчиво финансиране, като се минимизира неефективният подход на „старт-стоп“ процедурите.

Темата за финансиране на мерки за ЕЕ продължи Камен Славов, изп. директор и член на УС на Фонд мениджър на финансови инструменти в България, изпълняващ функциите на Фонд на фондовете (ФнФ). Той презентира устойчиви механизми за финансиране на строителни проекти, като се спря на финансовите инструменти за програмен период 2021-2027 г. Управляваните средства възлизат на 1025,04 млн. евро за финансови инструменти и БФП, комбинирани с ФИ в единична операция и фондовете за градско развитие (2014-2020 г.) с общ ресурс 200,3 млн. евро, използвани за инфраструктура (общински и екологични инфраструктурни дългови фондове). Изпълнението на проектите, финансирани чрез продуктите на ФнФ и съответните финансови посредници към фондовете за градско развитие, вкл. тези за общински инфраструктурни проекти, проекти, свързани с градската среда, проекти във ВиК сектора, енергийна ефективност и ВЕИ и др., се осъществява от строителните фирми.

В заключение Йосиф Станчев от „Веро-Дигитал“ ООД представи софтуерни решения за управление на проекти в строителството за оптимизация на строителния процес в PLM (Product/Process Lifecycle Management – управление на жизнения цикъл на продукта/процеса) среда.

В подкрепа на дейностите, свързани с ролята на строителния сектор за постигане целите за ЕЕ и обновяване на сгради, ЕнЕфект в сътрудничество с КСБ и други партньори от България и ЕС изпълнява два проекта по програма „Хоризонт 2020“ –

nZEB Roadshow и BeSmart - Българския форум за финансиране на проекти за енергийна ефективност.

По проект nZEB Roadshow, който е в своя финален етап, на изложението беше представена и първата нулевоенергийна каравана в България. Целта на инициативата е да повиши интереса на обществеността, медиите и професионалните среди към ползите и предимствата на ЕЕ. Стремежът е чрез проекти като нулевоенергийната каравана да се създадат възможно най-разбираемите и интуитивни инструменти, чрез които хората да могат да видят, докоснат и почувстват предимствата на нулевоенергийните обекти. В нулевоенергийната каравана са постигнати параметрите на златния стандарт за ЕЕ – пасивна къща. Мобилната каравана използва отлична топлоизолация, троен стъклопакет, херметични мембрани и ленти, вентилация с рекуперация, термопомпа и фотоволтаична система за осигуряване на оптимални енергийни характеристики. Те са доказани чрез тестове за херметичност, които демонстрират всички необходими параметри на пасивната къща. В рамките на проекта в България се проведоха и 7 събития - обучение на тема „Енергийна ефективност“, в изпълнение на основната цел на проекта – стимулиране търсенето на квалифицирани строителни работници и специалисти за строителство на почти нулевоенергийни сгради (ПНЕС). За осъществяването на дейностите се залага на изцяло нов подход за популяризиране на обученията, свързани с ПНЕС, като се разчита не само на предлагането на качествени образователни и обучителни услуги, но и на засилване на самото пазарно търсене на сгради с оптимални енергийни характеристики.

Като добавена стойност проектът даде възможност за успешно функциониране на мрежа от учебни центрове и партньори от 5 държави – България, Румъния, Хърватия, Италия и Гърция. По този начин се изгради активна професионална и потребителска общност, с помощта на която да се покажат икономическите и естетични качества на енергийно ефективни сгради, които не само спестяват разходи, но и издигат комфорта и здравословните условия на живот на ново, по-високо равнище. Предвидено е нулевоенергийната каравана - инициатива nZEB Roadshow, да бъде представена в различни интерактивни образователни събития, вкл. и такива, с които ще се запознаят и вдъхновят децата, младежите и техните родители, за постигането на едно по-„зелено” бъдеще чрез използване на основните принципи на ЕЕ в различни аспекти и сфери на живота.

По проект BeSmart вече повече от година се изпълняват дейности, свързани със създадения постоянен дискусионен форум за съвместно разработване на политики и структурирането на новаторски финансови схеми, стимулиращи инвестициите в ЕЕ. С различните форуми, вкл. и събитията, организирани в рамките на Архитектурно-строителна седмица, партньорите по проекта успяват да ангажират заинтересованите страни в открит диалог, да дадат възможност за разпространение на добрите практики, инициативи и инструменти с широко медийно отразяване и конкретни препоръки за разработване на финансови инструменти в подкрепа на енергийната ефективност. Благодарение на това спомагаме за разработване и прилагане на политики и финансови механизми в подкрепа на инвестициите в ЕЕ и подкрепяме изпълнението на европейските инициативи за устойчиво енергийно развитие на национално и местно равнище.

Резултатите от изпълнението на дейностите по проект BeSmart са:

✓ активираме участието на институциите, отговорни за администрирането на новите финансови схеми за ЕЕ в процеса по предоставяне на актуална информация и консултации за предоставените възможности;

✓ допринасяме за повишаване на потенциала за разработване и управление на проекти за дълбоко енергийно ефективно обновяване на сградите;

✓ оказваме косвена подкрепа за местните планове за устойчива енергия и изменение на климата до 2030 г. и на стратегиите за обновяване на сградите;

✓ подкрепяме движението за по-привлекателна и достъпна градска среда, намалена енергийна бедност и по-добро качество на въздуха.