ОП на КСБ – Плевен, официално откри строителния сезон

На 16 април Областното представителство на Камарата на строителите в Плевен официално откри строителния сезон. Домакин на събитието беше инж. Венцислав Недялков, председател на ОП на КСБ – Плевен. В него участваха инж. Розета Маринова, член на Комисията по професионална етика на КСБ, инж. Венцислав Дилков, председател на Контролния съвет на ОП на КСБ – Плевен, представители на фирми членове на местната структура. Сред гостите на проявата бяха инж. Илиян Терзиев, председател на УС на КСБ, арх. Иван Несторов, изп. директор на Камарата, инж. Стефан Лишковски, председател на регионалната структура на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), Ренета Николова, прокурист и главен редактор на в. „Строител“.

След официалната част в. „Строител“ попита представители на строителните фирми от района на Плевен за предизвикателствата, с които те се сблъскват в своята дейност, и за нуждата от индексация на строителните договори, както и за приоритетите и целите им през 2023 г.

Инж. Венцислав Недялков, председател на ОП на КСБ – Плевен: Колегите се надяват да имат повече работа

Станислава Босева, ОП на КСБ - Плевен

Инж. Недялков, какво е състоянието на строителния бранш в Плевен?

Понастоящем фирмите от областта, вписани в ЦПРС, са 122, членовете на КСБ са 90 на брой. Статистически погледнато, в периода от създаване на Централния професионален регистър на строителя до днес област Плевен бележи ръст.

Според Вас кои са основните проблеми и предизвикателства пред бранша в региона?

Трудностите и предизвикателствата са същите като тези, които срещат колегите в цяла България: недостиг на квалифициран персонал, ръст на цените на строителните материали, забавени плащания по обществени поръчки и липса на компенсации за сключени договори на старите цени.

ОП на КСБ – Плевен, официално откри строителния сезон. Какви са очакванията на фирмите? Какво ще им пожелаете?

Колегите се надяват да имат повече работа, нови проекти и успешна реализация на стартираните вече.

Пожелавам им здраве, нестихващо творческо вдъхновение и сили да преминем още два сезона до връчване на наградите „Строителна корона 2023“!

Инж. Венцислав Дилков, председател на КС на ОП на КСБ - Плевен: От началото на 2023 г. фирмите в Плевен са по-ангажирани

Инж. Дилков, какви са основните проблеми, пред които е изправен строителният бранш в област Плевен?

Ако съпоставим първите месеци на тази година със същия период на 2022 г., нещата изглеждат по-оптимистично. От началото на 2023 г. фирмите са по-ангажирани с изпълнение на строително-монтажни дейности в различни сфери и дори се наблюдава много сериозен недостиг на работна ръка. 2022 г. изплаши работниците поради застоя в сектора и много от тях заминаха в чужбина. Опитваме се да се справим с този проблем. Въпреки това в областта има и компании, които нямат сериозни затруднения, много добре стоят на строителния пазар и се развиват успешно.

Как работи браншът в условия на липса на реална индексация на строителните договори?

Приетата Методика за индексация даде възможност за промяна на строителните договори, но специално за Плевен на едни места тя се случва, а на други не. Разписаната формула за изменение на контрактите като че ли даде по-добър старт на строителството през 2023 г., защото през миналата година браншът беше в застой. Сега възложителите успяват да нагодят инвестиционните си програми така, че да могат да ангажират строителните фирми.

Доколкото знам, в някои държавни структури Методиката се прилага успешно. По отношение на общините – те откликват на искания за 5 или 10% от стойността на договорите и това вероятно се дължи на ограничените им средства. Голям проблем е липсата на държавен бюджет, защото общините не могат да приемат собствени и няма как да направят разчети и цялостен план за годината. Ако една администрация има даден проект, за изпълнението на който са необходими 6 или 8 месеца, тя не смее да го възложи, защото не знае дали ще може да го плати. В тези условия как да си направи сметка за индексация?

Според Вас какви трябва да бъдат приоритетите в работата на ръководството на КСБ?

Оценявам положително работата на Камарата не само през миналата, но и в предходната година за създаването на възможност за индексация на строителните договори. Това беше успех за бранша. Лошото е, че тя не се прилага повсеместно. Затова усилията на КСБ в тази насока трябва да продължат.

Като председател на КС на ОП на КСБ - Плевен, какви задачи си поставяте за годината?

Главното е да продължим да си изпълняваме съвестно задълженията.

Четете ли в. „Строител“?

Следя вестник „Строител“ и мога да кажа, че изданието на Камарата е добър партньор на ОП на КСБ - Плевен.

Васил Недялков, председател на СД на „ХЕМ“ АД: Строителството в област Плевен се развива с добри темпове

Г-н Недялков, кои са основните предизвикателства пред строителния бранш в областта?

Дружеството, което аз представлявам, не се занимава със строителството на обекти подобно на другите ми колеги. Основно произвеждаме апарати и съоръжения от въглеродна, неръждаема, дуплексна стомана за химическата, нефтопреработвателната, биотехнологичната промишленост, за енергетиката, метални конструкции и строителство и изпълняваме монтажа им. Работим главно в чужбина – в Германия, Франция, Англия, но имаме наблюдение над строителния бранш в България. За съжаление в пандемията изпитвахме сериозни затруднения с доставката на суровини и материали. В резултат на което обемите ни доста намаляха. Цената на металите скочи драстично. Затрудняваше ни това, че навсякъде искаха авансово плащане. Наложи се да взимаме кредити от банки, но се справихме. Сега нещата се подобряват.

Един от основните проблеми в областта е липсата на квалифицирана работа ръка.

Като цяло строителството в област Плевен се развива с добри темпове. За разлика от други райони тук се забелязва плавно покачване на обемите на работа. Има все по-голямо търсене на нови апартаменти, а цените им се покачват, което привлича много инвеститори.

Как работите в условия на липса на реална индексация на строителните договори?

При нас нещата стоят малко по-различно, защото ние, преди да подпишем договори, се опитваме да зададем точната цена. Индексация при нас почти не се налага да има.

Отлично разбирам строителите, защото за тях реалното прилагане на Методиката за индексация е повече от наложително. Цените на материалите, на електроенергията и заплатите постоянно се менят. Всичко това дава отражение на бизнеса и той е много затруднен.

Как работите с Областното представителство на КСБ в Плевен?

Ние сме членове на Камарата от самото й създаване. Винаги сме имали отлични отношения както с ръководствата на местно ниво, така и с това на централно. Отблизо познавам всички трудности, с които се сблъскват колегите. Работим много добре съвместно.

Следите ли в. „Строител“ и полезен ли е за Вас вестникът?

Получавам го редовно и го чета с интерес във всяка свободна минута. Изданието е много полезно и трябва да продължава да се развива. Убеден съм, че за всяка строителна фирма е интересно да се запознае с новостите, които медията представя.

Представители на Общинско предприятие „Инжстрой“ ЕООД  – Плевен – Пламен Петков, съуправител, Марияна Димитрова, гл. счетоводител, Мартин Мичев, ръководител на отдел „Асфалтобаза“: Липсата на държавен бюджет е основание да не се възлагат по-сериозни дейности

Г-жо Димитрова, какви са основните проблеми, пред които е изправен строителният бранш в област Плевен?

Марияна Димитрова: Фирмата ни е създадена преди 59 години и работим предимно по обекти на община Плевен. Като всички останали колеги и ние изпитваме трудности с променящите се цени както на материалите, така и на енергоносителите. Имаме собствена асфалтова база, която работи с природен газ. Разходите ни всеки месец са различни и не може да калкулираме системно цената на асфалта, който произвеждаме, защото не знаем как ще стоят нещата следващия месец.

Печелим договори за 2-3 г. и работим много трудно по сключените контракти, за които няма как да се направи промяна в цената. Стараем се следващите, които поемаме, да подлежат на актуализация на стойността. Нещата малко се нормализираха.

Друг голям проблем е липсата на общински бюджет и че се работи на 1/12 част от финансовата рамка на Плевен през 2022 г. Предходни години по това време сме имали много работа, за съжаление сега не е така. Надявам се скоро да има държавен бюджет и общината да приеме своя, за да се осигурят средства за текущи и основни ремонти на инфраструктурата. В противен случай нещата ще бъдат сложни.

Един от основните проблеми е липсата на реална индексация на договорите, след като държавата даде тази възможност чрез приемане на Методика. Как работите с община Плевен по този въпрос?

М.Д.: Проектите, по които работим в момента, са от 2021 и 2022 г. Преди сме работили и по 5-годишни контракти, но вече се стараем да не бъдат с продължителност повече от 2 г. Категорично има нужда от промяна на договорите.

Пламен Петков: Аз съм начело на компанията заедно Йордан Богословов от 2016 г. Около 38-45% от обема на работа идват от общината. По отношение на променените цени на този етап се справяме самостоятелно, защото процедурата по искане и актуализиране на цените в договорите е сложна. Местните власти нямат право да променят бюджета си, за да могат да осигурят допълнително пари за индексация.

През 2023 г. обемът на работа е малък, засега сме спечелили само търгове за текущи и основни ремонти на община Плевен, но не сме освободили работниците. Капацитетът ни е над 80 души и засега успяваме да се справим да изплащаме редовно заплатите. Лошо е, че процедурите по възлагане на годишните задачи текат бавно. Например за 2023 г. имаме сключени договори – предстои да направим проекти и ще започнем изпълнение на поставените ни задачи в средата на юни. А след октомври времето отново се променя и не е подходящо за изпълнение на СМР, тогава ще работим съгласно договора за зимно почистване на пътната инфраструктура.

Има ли яснота какви обекти ще се изпълняват в Плевен до края на годината?

 П.П.: Общината е планирала проектите си, но заради липсата на държавен бюджет не се възлагат по-сериозни дейности. Почти половин година мина, а ние не сме започнали изпълнение на основните обекти. Надявам се до края на май или до средата на следващия месец да стартират.

М.Д.: Дано максимално бързо се приеме държавен бюджет. Общината има някаква готовност и план какво да задели за основен и текущ ремонт, но за да пристъпи към изпълнение, трябва да приеме финансовата си рамка за годината.

Г-н Мичев, бихте ли представили Вашата работа в отдел „Асфалтобаза“ и как се оперира в условия на променящи се цени?

Мартин Мичев: Към настоящия момент ситуацията е по-спокойна. Имахме период, когато цените се променяха буквално всеки ден и това не позволяваше да определим цената на асфалта, с който работим. Условията за работа сега са малко по-добри и успяваме да постигаме по-високи резултати.

През 2019 г. направихме важна инвестиция в асфалтов смесител с финансиране по европейска програма, за да сме актуални на пазара. От тогава досега сме произвели най-голямото количество асфалт.

През годините на пандемията дейността ни беше затруднена, но сега имаме оптимизъм, че ще постигнем по-добри резултати спрямо 2022 г. Работим по-ритмично и се надяваме, че ни предстоят положителни месеци.

Как успявате да задържате работниците си?

М.Д.: Всичките ни хора работят от много години в предприятието и изпитват уважение към компанията.

М.М.: Вече е много трудно да се намерят квалифицирани служители. Не може да си позволим да съкращаваме работници или да има текучество, защото в дейността ни е нужно да притежаваш определени умения. Затова се стремим да постигаме високи резултати, за да имаме финансова възможност да задържаме хората си.

Марина Велкова, съуправител на „Монолит“ ООД: Недостигът на кадри ще бъде основният проблем на бранша в бъдеще

Г-жо Велкова, какви са основните проблеми, пред които е изправен строителният бранш в област Плевен?

Една от основните ни трудности е липсата на достатъчно кадри – има недостиг не само на работници, но и на среден и ръководен персонал. Причините са няколко. Първо, нашата професия е трудна и не е привлекателна за младите хора, защото е свързана с работа при различни атмосферни условия и, макар че се използва доста механизация, има и тежък физически труд. Това, което забелязваме, е, че за много от тях тази професия не е призвание, а е само временно решение.

На второ място през активния строителен сезон много граждани започват да си правят ремонти и малки строежи „на частно” и част от работниците се ориентират към тези обекти.

Друга причина е, че през пролетно-летния сезон доста хора отиват да работят в чужбина за няколко месеца.

Четвъртият фактор е, че по-голямата част от средния и ръководен потенциален персонал се ориентира за работа в София.

Не на последно място е и подготовката на кадрите. Необходима е и теоретична, и практическа подготовка за работа в нашия бранш. Според мен професионалните строителни гимназии трябва да обърнат повече внимание за направленията, към които има много малък интерес – кофражни, арматурни, бетонови дейности и др.

Наред с проблемите обаче при нас наблюдаваме следното нещо – професията строител се предава в семействата и вече деца на наши дългогодишни работници са част от екипите ни. Ние приемаме и хора, които нямат достатъчна квалификация, и ги обучаваме според нашите изисквания.

В обобщение мога да кажа, че интересът на младите хора се пренасочва в други сфери и недостигът на кадри ще бъде основният проблем на бранша в бъдеще, особено в провинцията.

Как се справят фирмите в условията на растящи цени на строителните материали, горива, услуги и т.н.? В същото време все още договорите не се индексират.

Нашата фирма работи основно с частни инвеститори. Офертите ни са със срок 30 дни, защото и предложенията от доставчиците ни са със същия срок. Поне така беше в последната една година, възможно е през 2023 г. да има успокояване. Частните инвеститори разбират, че не може една цена да се поеме твърдо за две или повече години напред, и са наясно, че може да се наложи да индексират проектите си на база на официалните статистически данни.

В област Плевен вече се наблюдава дефицит на компании, които могат да изпълнят качествено обектите, които излизат на пазара. Има достатъчно работа. Основното затруднение е с недостига на кадри.

Инж. Стефан Лишковски, председател на РК на КИИП - Плевен: Поскъпването на строителните материали даде отражение и върху нашата работа

Инж. Лишковски, кои са основните въпроси, които са в дневния ред на Регионалната колегия на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (РК на КИИП) в Плевен?

Две са темите, към които е насочено вниманието ни. Първата от тях е чисто оперативна и е свързана с дейността на организацията – поддържане на регистъра на инженерите проектанти, обучение, приемане на нови членове, даване на експертиза в сферата на законотворчеството и в експертните съвети на общините и областните ръководства.

През 2023 г. КИИП навършва 20 г. от основаването си и отбелязването на юбилея също е във фокуса ни, това е втората важна тема за нас. Учредителното събрание е проведено на 27 и 28 септември 2003 г. Предвиждаме проявите по този повод да имат регионален характер, като ще бъдат събития за популяризиране на годишнината в медиите, както и такива, на които колегите проектанти да се съберем и да съпреживеем моменти извън рамките на работата ни. В Плевен сме 226 проектанти, като сме обединени в 8 различни специалности. Всички радушно приемат идеята заедно да отбележим годишнината на организацията ни.

С какви проблеми се сблъсквате във Вашата работа?

Събитията в последните години се променят динамично. Проблемите ни са свързани чисто оперативно със строителството, с проектирането и експлоатацията на съоръженията и мрежите, които се изпълняват, с установяване на комуникация между всички участници в строително-инвестиционния процес. Стараем се всичко да се решава в рамките на добрия тон, в диалог и според нормите на закона.

Един от проблемите в сектор „Строителство“ е необходимостта от индексация на договорите. Той намира ли отражение в работата на проектантите?

Да, дава отражение и на нашата дейност. Във връзка с поскъпването на строителните материали се наложи да се въведат нови организации в започнали вече СМР. Подменят се проектни решения, намират се по-икономични, залагат се нови материали, строителството се разделя на етапи на изпълнение. Всичко това е свързано с дейност от страна на възложители, проектанти и строители. Опитваме се да се справяме, за да имаме принос към целия процес, за да има все пак нещо съзидателно. В противен случай трябва да спрем да работим.

Споменахте, че сред сферите Ви на дейност е предлагането на изменения в законодателството. Необходими ли са промени, с които да се облекчи строително-инвестиционният процес?

Според мен повече изменения не са необходими. Колкото по-малко промени се правят, толкова ще бъде по-високо нивото на сигурност на процеса. Законодателни изменения не, но облекчени процедури да.

Съществува голяма динамика при промяната на законови и подзаконови актове, като е трудно да се каже дали това е необходимо за строителния процес или обслужва нечии интереси. Тази динамика в законодателството доведе до големи затруднения и за проектанти, и за строители. Когато едни изменения станат факт след старта на определено строителство, те неминуемо го затрудняват по някакъв начин.

Трябва да се налагат добри практики и те да се следват. Съответно тези, които затрудняват процеса, да се елиминират.

Четете ли в. „Строител“?

Следя изданието на КСБ и се радвам, че го има. Виждам, че колегите от строителния бранш държат в. „Строител“ в офисите си. Радвам се, че в медийното пространство има орган, който дебатира всички теми, свързани със строителство. Чудесно е, че все още има вестник, който носи журналистика в строителния бранш. Преди време на пазара имаше други подобни издания, но те вече не присъстват.

Строителна квалификация” ЕАД и БГЦПО – Плевен, обсъдиха нови възможности за сътрудничество

Отчита се нуждата от подготовка на специалисти в сферата на ВЕИ

Мартина Кръстева,

Началник-отдел

„Професионална

квалификация“, КСБ

В рамките на официалното откриване на строителния сезон от ОП на КСБ – Плевен, се състоя среща между „Строителна квалификация” ЕАД, експерти от Областните представителства на КСБ и ръководството на Българо-германския център за професионално обучение (БГЦПО) - Плевен. Целта на събитието бе да се идентифицират нови възможности за сътрудничество между страните за придобиване и повишаване на квалификацията на кадри, трудово заети в строителния сектор. От обучителния център участие взеха директорът на БГЦПО – Плевен, Анелия Иванова-Нешовска, ръководителят на „Учебен отдел“ инж. Наталия Симеонова и Александра Георгиева, връзки с обществеността.

 КСБ и „Строителна квалификация” ЕАД бяха представлявани от прокуриста на дружеството Борислав Брайков, Мартина Кръстева, началник на отдел „Професионална квалификация”, и експерти от местните структури на КСБ в Плевен, Русе, Стара Загора, Ловеч, Сливен, Велико Търново.

В своето изказване Брайков акцентира върху утвърденото партньорство с БГЦПО за подготовка на квалифицирани кадри за строителния отрасъл и насърчаване на професионалното обучение на възрастни. От създаването си през 2015 г. до момента „Строителна квалификация” ЕАД и БГЦПО - клонове Плевен и Стара Загора, са провели съвместно квалификационни обучения на 132 лица в областта на сухото строителство и заваряването. Общо споделени са принципите за предоставяне на качествено и ефективно обучение с акцент върху придобиването на практически умения, директно приложими в работна среда. Извън традиционните строителни специалности понастоящем изключително актуална е темата за ВЕИ и нуждата от подготовка на значителен брой специалисти за изграждане, монтаж и експлоатация на фотоволтаични системи.

В тази връзка Нешовска сподели с присъстващите, че БГЦПО - клон Стара Загора, отскоро притежава лицензия, даваща право за провеждане на квалификационни обучения в тази област, което открива и нови хоризонти за партньорство.

От своя страна Мартина Кръстева открои спецификите в процеса на обучение по специалностите в областта на ВЕИ и ангажимента, които центровете имат за вписване на издадените удостоверения в Списъка на лицата, придобили квалификация за извършване на дейностите по чл. 21, ал. 1 от ЗЕВИ – монтажници на съоръжения за биомаса, слънчеви фотоволтаични преобразуватели, слънчеви топлинни инсталации, термопомпи и повърхностни геотермални системи, поддържан от Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

Предвид отчетливо засиления интерес на работодателите от строителния сектор да участват в квалификационни дейности по тази тема, потвърден и от присъстващите експерти, представители на ОП на КСБ в дискусионната част на срещата бяха обсъдени възможностите за организиране на курсове, които да гарантират качествен обучителен процес, но и които да съответстват на възможностите за участие на служители на фирми, вписани в ЦПРС, на територията на цялата страна. Споделен бе опитът на „Строителна квалификация” ЕАД в провеждането на обучения в хибридни формати, в които теоретичната част на курса се осъществява дистанционно в онлайн среда, а практическата, водена от преподаватели на обучителните центрове - в предоставени собствени обекти на строителни фирми. Изразено бе удовлетворението от готовността на все по-голям брой работодатели да участват активно в този процес, осмисляйки ролята на фирмите в обученията. И това е възможно благодарение на подкрепата на КСБ и на ангажираността и активността на местния ръководен и експертен екип на Областните представителства.

В края на срещата домакините от БГЦПО – Плевен, организираха обиколка за гостите от „Строителна квалификация” ЕАД и Областните представителства на КСБ в работилниците и местата за практически занятия в центъра, предоставящи възможности за индивидуална работа в среда, близка до реалната работна практика.

Иван Петков, областен управител на Плевен: Имаме идея Плевен да се превърне в учебен център под егидата на БАН

---

Пожелавам на „Строител“ да продължи да бъде максимално актуален и близо до хората

Г-н Петков, как се развива област Плевен през Вашия поглед - какви са проблемите и предизвикателствата?

Проблемите пред област Плевен и пред цялата страна са факт и те са резултат от това, че няма редовно правителство. Всички служебни досега в рамките на своите правомощия са действали по начин, който да отговаря на изискванията на обществото, но това не е достатъчно, защото, както Ви е известно, техните правомощия са ограничени и дори няма утвърден държавен бюджет. Това прави предизвикателствата пред нас изключително много, но истината е, че с екипа ми успяваме да работим и със средствата, които имаме - 1/12 част от макрорамката на 2022 г. Мога да кажа дори, че в тези условия област Плевен се справя много добре.

Нашата дейност е насочена и към подобряване на социалните услуги, на аптечната карта, както и по Стратегията за развитие на областната администрация и действията за обновяване на войнишките паметници. Това са неща, които трябва да отработим. Продължаваме да сме сериозен стожер на държавността. Областната администрация контролира и решенията на общинските съвети - 11 на брой.

Каква е Вашата оценка за развитието на ВиК инфраструктурата на територията на област Плевен?

Преди известно време беше проведена среща между областните управители и представители на ВиК Холдинга, като бяха взети определени решения. Развитието на подземната инфраструктура е проблем, но има положителни наченки за решаването му. Нека сме наясно, че не може да се действа еднакво във всички области, тъй като по един начин се добива и доставя водата в Добрич, а по друг при нас. Според мен ВиК Холдингът има бъдеще и той ще спомогне за развитието на сектора. Например в област Плевен трябва да се мисли сериозно за подновяване на съществуващата инфраструктура и за изграждането на нови съоръжения. Първи стъпки в тази посока бяха направени успешно в Плевен и Долна Митрополия. Това са усилия, които трябва да продължат.

В нашата област от всички общини единствено Троян не членува във ВиК Холдинга.

АМ „Хемус“ е един от големите инфраструктурни обекти в страната и преминава през област Плевен. Как се очак­ва довършването й да повлияе на развитието тук?

Разбира се, че имаме очаквания, защото когато са изградени добри инфраструктурни връзки, това със сигурност има позитивно влияние върху икономиката. Въпросът е, че като гледаме как се развива проектът, си задаваме въпроса дали не можеше да се изпълни по-бързо.

Каква е Вашата оценка за развитието на останалата част от инфраструктурата в областта?

Всяка община има своя програма, по която работи. Друг е въпросът, че на мен като на областен ръководител много ми се иска местните власти да бъдат по-активни и разгърнати при изпълнението на европейските проекти и програми. Наскоро се проведе среща с електроразпределителното дружество, което оперира на нашата територия - „Електрохолд“, и изпълнителният директор Карел Крал сподели, че Плевен е областта, която е много иновативна и в която най-бързо се развиват проекти за фотоволтаици в сравнение с останалите. Имаме дадености, но и желание от страна на хората това да се случва.

Може ли да разкажете за идеята Плевен да се превърне в учебен център?

На територията ни има структури на Медицинския университет, тук са Висшето военно училище в Долна Митрополия, Педагогическият колеж на Великотърновския университет. Установихме, че младите, след като завършат, в по-голямата си част остават в населеното място, където са се обучавали. Идеята е на територията на Плевен да се оформи кампус, който да е под егидата на БАН. Тук трябва да се разкрият над 20 факултета, които сега са разпръснати из цялата страна. Като се има предвид, че на наша територия вече има 3 института - за царевицата, за виното и за фуражите, смятаме, че е добре да се използва този създаден капацитет. Може да се обучават младежи от цяла Северозападна България - от Видин до Ловеч. Работи се по осигуряването на терен, където да се създаде този кампус. Има обекти на Министерствто на отбраната, които вече са с отпаднала необходимост. Ще се кандидатства за финансиране по линия на европейските програми. Това е нещо, което се надявам да се случи, независимо кой е на поста областен управител на Плевен, защото вярвам, че в тази посока е бъдещето. Първите стъпки вече са налице и много ми се иска през следващата учебна година - 2024-2025, кампусът да стане факт.

Как работите с ОП на КСБ - Плевен?

Имаме отлични контакти. Представителите на строителния бранш на местно ниво са много интелигентни и работещи хора. Поздравявам ги за всичко, което правят за обществото. Според мен няма да е далеч времето, когато ОП на КСБ – Плевен, ще е една от най-иновативните организации в „ковачницата“ на кадри за бранша. Това е проблем на национално ниво. Подрастващото население намалява, образователният ценз също. Тук има строително училище и по-близките връзки между двете организации ще доведат до подготовката на втори и трети ешелон работници за бранша. Радвам се на чудесните ни взаимоотношения, които са създадени и развити във времето.

Четете ли вестник „Строител“?

Да, и бих Ви пожелал да бъдете максимално актуални и да продължите да бъдете близо до хората, които се вълнуват не само от злободневните проблеми, но и от развитието на строителния бранш. Инфраструктурата е от ключово значение за добрия начин на живот както в малкото населено място, така и в големия град. Успехи Ви желая!