Тема

Андрей Цеков, министър на регионалното развитие и благоустройството: Следващата седмица ще бъдат обявени новите процедури за текущ ремонт и поддръжка на пътищата

Предстоят сериозни дебати в ресорните комисии и в парламентарната зала по предложените промени в ЗОП

„Следващата седмица ще бъдат обявени новите обществени поръчки за пътно поддържане на републиканската пътна мрежа по критерий „Най-ниска цена“. Ако няма обжалвания, до 2-3 месеца е възможно да има избрани изпълнители за дейността. Специалистите на АПИ трябва да преценят дали срокът на тяхното действие от 4 г. не е прекалено дълъг и по-ефективно ли ще е тяхното сключване да е за срок от 3 г.“ Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков на първата си пресконференция, на която представи екипа си и приоритетите, които новото ръководство на МРРБ ще изпълнява в рамките на управленския мандат. В събитието участваха зам.-министрите на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева, Веселина Терзийска и Николай Найденов. Министърът обясни и причините, които са довели до прекратяване на обявените от служебния кабинет процедури за пътно поддържане за 4-годишен период. По негово нареждане е направена проверка, която е установила нарушения на разпоредби на Закона за обществените поръчки. Заключението на доклада от проверката е, че са „създадени условия за неефективно, неикономично и непрозрачно изразходване на публични средства“. „Осигуряването на прозрачен и ефективен начин на разходване на публичните средства не само за пътната инфраструктура е първият приоритет в работата на новия екип на МРРБ“, заяви министър Цеков. Той изтъкна, че

ведомството разполага годишно с бюджет от 2,5-2,8 млрд. лв.,

които трябва да бъдат разходвани за републиканската мрежа, както и да се подпомагат общините за тяхното благоустройство и водоснабдяване.

„Общините и регионите, независимо от достъпа им до средства по програми на ЕС, са недостатъчно финансирани да постигнат необходимото сближаване със стандарта на живот в Съюза. По тази причина МРРБ е органът, който трябва да дофинансира този недостиг“, заяви министърът. Затова

от началото на 2024 г. предстои да бъде създаден специален фонд към МРРБ,

който ще се захранва с финансиране от държавния бюджет на програмен принцип. В него ще има средства за общинско развитие и за финансиране на довършване на вече стартирали проекти. Друг приоритет в дейността на новото ръководство на МРРБ е изработването на

Стратегия за развитие на пътната инфраструктура.

„Тази инвестиционна програма цели да даде реална оценка за състоянието на съществуващата мрежа, къде и какви пътища да се изграждат, да се приоритизират елементите от републиканската мрежа, инвестициите да се насочат към важните проекти, да се идентифицират участъците, които най-спешно се нуждаят от ремонт, да се проведат поръчки за проектиране, строителство, отчуждителни процедури. Целта е решенията да не се взимат от няколко души в АПИ или от министъра на регионалното развитие, а от МС. По този начин ще се изостави принципът за работата на парче, а ще се работи по стратегически проекти“, бе категоричен Цеков. Той добави, че е създадена работна група за разработване на документа, като целта е до 18 месеца той да е готов. Андрей Цеков подчерта, че България няма магистрална свързаност със съседните държави, с изключение на Турция. По думите му до края на т.г. може да се изградят участъците от скоростния път между Видин и Монтана, както и между Ботевград и Мездра. По отношение на АМ „Струма“ министърът информира, че

МРРБ ще инициира процедура за строителство на трасе по източния склон на Кресненското дефиле,

за да може пътят да бъде завършен преди края на програмния период. „В противен случай може да се стигне до връщане на всички пари от ЕС, получени за строителството на цялата АМ „Струма“, заяви той. Министър Цеков посочи, че трасето през Кресненското дефиле към Гърция с две ленти в една посока е неудачен вариант. Предстои да бъде инициирана нова оценка за въздействие на околната среда, за да се види възможно ли е и второто платно да бъде изнесено по източния склон на дефилето. Цеков коментира, че АМ „Хемус“ е друг проблем, защото при нея инхаусът е възложен против закона, а превъзлагането без ЗОП също е противозаконно. „Моето виждане е, че общественият интерес е да се строи „Хемус“, но законно и прозрачно“, категоричен бе той. На въпрос на в. „Строител“ на какъв етап е работата във ведомството по отношение на индексацията на договорите за строителство във ВиК сектора и ще се търси ли устойчив модел, по който това да се случи, той посочи, че

изпълнителите безспорно имат право да претендират за индексация на договорите.

Андрей Цеков заяви, че Методиката разрешава да се индексират дейности, които са приети след определена дата, като под приемане обикновено се има предвид издаването на сертификат. Бяха посочени примери, при които са подадени искания за индексация за дейности, изпълнявани през 2019-2020 г., но сертификатите са издадени през 2022 г. и на базата на това се иска промяна. „В тази връзка трябва да бъде изменена Методиката“, каза министърът. Според него индексацията на строителните договори на ВиК проектите предполага инвестиция на средства от „Български ВиК холдинг“ ЕАД, които могат да стигнат до оператора по два начина – като заем или като капитал. „Ако дадем заеми на операторите, те ще трябва да ги включат в цената на водата, което означава, че крайният български потребител ще изнесе инфлационната тежест. Вторият начин е, ако влязат като капитал, което би довело до намаляване на дяловото участие на общините, където има смесена капиталова структура. Това е тема, която трябва да обсъдим с общините. Възможност е и средствата да бъдат отпуснати целево от държавния бюджет“, обясни министър Цеков. Запитан от в. „Строител“ каква е целта на проектопромените на ЗОП, с които се предвижда увеличение на гаранциите за изпълнение от 5 на 10%, както и забрана за използване на застраховки, което ще доведе до допълнително увеличение на разходите за строителство, рязко ще ограничи икономическата активност на МСП и те буквално ще бъдат изхвърлени от пазара на обществени поръчки, както и взето ли е мнението на браншовите организации като КСБ по предложените промени, министър Цеков обясни, че става въпрос за задължителност на гаранцията за аванс. „Тя се предоставя само ако се изисква от възложителя. Това са едни пари за нещо, което не е направено, и ние трябва да вярваме, че този, на когото сме го възложили, ще си свърши работата“, каза Цеков. Според него при определянето дали гаранцията за изпълнение да е 5 или 10%, е използвана международната практика. „Що се касае до застраховките – те облекчават възможността на изпълнителите по обществени поръчки лесно да предоставят обезпечения както за аванси, така и за добро изпълнение. Ако мога да си платя застрахователната премия, ще ми продадат застраховка. Това обаче създава стимул за неразумно разрастване на определени икономически оператори, т.е. поемане на повече работа, отколкото са възможностите“, подчерта Андрей Цеков. „Аз смятам, че част от проблемите на много строителни обекти, които имаме в България, се дължат на това, че някои фирми са поели повече работа и нямат ресурс да я изпълняват. Мисля, че е оправдано да има ограничения на застраховките като форма на гаранция, която касае аванс, защото той трябва да бъде обезпечен с ликвиден инструмент. Представете си какво ще стане, ако държавата реши да претендира всички застраховки по раздадени аванси по АМ „Хемус“. Най-вероятно ще доведе до фалит на застрахователни компании. Затова според мен трябва баланс“, добави Андрей Цеков. Той коментира, че настоящите предложения за изменение на ЗОП са на служебното правителство, но в голяма степен преповтарят проекта, който е бил изготвен по време на правителството на Кирил Петков. Цеков подчерта, че предстоят сериозни дебати в ресорните комисии в НС и в пленарната зала по предложените текстове за промени в закона.