Деветата конференция на ББАПБ обсъди възможностите за повишаване на безопасността на движението

За девета поредна година Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) проведе конференцията „Безопасна пътна инфраструктура“. Събитието се състоя в Пловдив на 19 и 20 септември. На него редица български и чужди експерти, представители на държавната администрация, научната общност, бизнеса и неправителствения сектор дискутираха проблемите на пътната безопасност и потърсиха тяхното решение. Традиционно вестник „Строител“ бе медиен партньор на форума.

Началото на конференцията обяви председателят на УС на ББАПБ д-р ик.н. Николай Иванов, който е и член на КС на Камарата на строителите в България (КСБ). В откриващата част участие взеха министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков, зам.-министърът на образованието и науката Мариета Георгиева, кметът на община Пловдив Здравко Димитров, председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Ясен Йорданов, зам.-председателят на УС на КСБ инж. Живко Недев и председателят на УС на Българска браншова камара „Пътища“ инж. Стефан Чайков.

„След провеждането на осем успешни издания конференцията се утвърди като най-престижното събитие, посветено на пътната безопасност. Отново поставяме въпроси и търсим конкретни решения, за да намалим травматизма по пътищата у нас“, каза д-р Николай Иванов.

„През годините на форума са се раждали много идеи, които са допринасяли за повишаване на пътната безопасност, правени са и законодателни предложения. Надявам се, че и сега ще стигнем до добри идеи“, изтъкна д-р Николай Иванов в началото на събитието.

Председателят на УС на ББАПБ получи поздравителен адрес от президента Румен Радев по повод провеждането на конференцията. Председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев също изпрати поздравителен адрес до д-р Иванов, в който пожелава на него, на членовете на ББАПБ и на участниците в конференцията успешно провеждане на събитието. „Приоритет в дейността на КСБ е подобряването на инфраструктурата, което е ключово за постигането на пътна безопасност. Надявам се и занапред заедно да работим за по-модерна и развита пътна мрежа и за постигането на целите на „Визия Нула“ по отношение на безопасността“, се казва в адреса от инж. Терзиев.

„Един от ключовите приоритети, залегнали в бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) за следващата година, е възлагането на идейни проекти с пълни геоложки проучвания и изработването на подробни устройствени планове за 20 изключително важни първокласни пътни участъка, които да достигнат габарит на скоростни пътища“. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков. Сред трасетата, които ще бъдат разширени, са тези по направлението Русе – Разград – Шумен, Силистра – Шумен, Шумен – Ямбол, Ямбол – Лесово, Бургас – Малко Търново, Свищов – Русе, Враца – Оряхово и др.

„Това са участъци от републиканската пътна мрежа, които са залегнали в националната ни концепция за пространствено развитие и които следва да бъдат двигател на регионалното развитие“, подчерта министърът и допълни, че целта е да се създадат условия за повишаване на пътната безопасност, за намаляване на пътния травматизъм и за подобряване на жизнения стандарт на българските граждани.

„За да има едно добро утре, трябва да започнем от днес, а днес е функция на това, което сме правили вчера“, заяви Андрей Цеков и подчерта, че

е важно да се планира дългосрочно, защото досега държавата е планирала големите цели, но са пропуснати малките.

Той изтъкна и важността на развитие на транспортните оси в посока север-юг и отбеляза, че е неотложно да се изградят още четири – в посока запад-изток. „В този контекст през 2023 г. АПИ ще възложи идейно проектиране на по една допълнителна лента на автомагистрала „Тракия“ поне в участъка между София и Пловдив“, информира министър Цеков. По думите му амбицията на настоящото ръководство на МРРБ е да бъде предложен и механизъм, който да позволи строителството на АМ „Хемус“ да продължи.

„Екипът на министерството и на АПИ е в готовност да започне строителството и на последния етап от магистрала „Струма“, заяви още Цеков.

Той уточни, че това може да стане веднага след като има одобрение от страна на Европейската комисия.

Андрей Цеков коментира и напредъка на скоростния път Видин – Ботевград. Според него вече са преодолени териториално-устройствените и инженерно-техническите въпроси и до края на 2025 г. пътят трябва да бъде завършен. „За съжаление обаче работата по трасето Монтана – Мездра ще трябва да започне отначало“, добави министърът.

Той информира, че

се очаква скоро да стартира строителството на участък от магистралата „Дупница – Гюешево“,

след като тази година е сключен договор за изработка на Подробен устройствен план и технически проект.

Цеков подчерта, че в края на есента се очаква АПИ да обяви обществена поръчка за участъка от Бяла до Велико Търново – част от АМ „Русе – Маказа“. „Магистрала „Черно море“ в момента е във фаза екологична процедура и се очаква проектирането и строителството да започнат в рамките на 2024 г. или началото на по-следващата година“, обясни министър Андрей Цеков.

След него инж. Ясен Йорданов се обърна към участниците в конференцията. „Пътната безопасност е национална кауза и трябва да работим заедно, за да намалим броя на пострадалите и жертвите от пътни инциденти“, каза председателят на УС на АПИ. Той посочи, че

в момента се изпълняват поредица от мерки за повишаване на безопасността и превенцията,

защото когато е установен проблем, трябва час по-скоро да се приложат навременни решения. Като пример за ефективна мярка, която се реализира, той посочи монтирането на гъвкави ограничители в участъци от първокласния път I-5 Русе – Велико Търново и на Прохода на Републиката – II-55. „Определени са 25 отсечки с обща дължина близо 37 км. С поставянето на стълбчета се осигурява физическото разделяне на посоките на движение и се ограничава възможността за неправилно изпреварване в участъците със слаба видимост. Аналогична мярка е приложена и в отсечката от път I-1 през Кресненското дефиле и резултатите са налице - от юни м.г. до момента в 16-километровото трасе през дефилето няма нито един пътен инцидент“, заяви инж. Йорданов.

От думите му стана ясно, че на пътя Русе – Велико Търново гъвкави ограничители ще има на 14 участъка с обща дължина 19,5 км. От тях 4 са в област Русе – между Русе и Бяла, а другите 10 отсечки са на територията на област Велико Търново – между Полски Тръмбеш и Велико Търново. На пътя през Прохода на Републиката разделителни стълбчета ще има на 11 участъка с обща дължина 17,14 км – 8 между Дебелец и с. Лагерите (в обл. Велико Търново) и 3 между с. Лагерите и Гурково (в обл. Стара Загора).

„В отсечките с ограничители се полага непрекъсната пътна маркировка с червена боя и плътни бели линии от двете страни с цел повишаване на вниманието на водачите. Целта ни е републиканската пътна мрежа да бъде по-безопасна за гражданите“, каза председателят на УС на АПИ инж. Йорданов.

„Темата за безопасността на пътя е комплексна и винаги актуална, особено сега. Министерството на образованието и науката е изключително съпричастно към нея“, каза зам.-министърът на образованието и науката Мариета Георгиева. Тя изтъкна, че трите ключови елемента на безопасността на пътя са хората, пътищата и автомобилите. „Ангажимент на МОН е образованието. Това, което ние искаме да постигнем, е

още в ранна детска възраст да има отношение към безопасното движение по пътищата“,

заяви Мариета Георгиева.

„От името на пловдивчани ще Ви помоля да прибавите сред най-важните инфраструктурни проекти още един обект – околовръстния път на града ни. Ние нямаме външен ринг, нито вътрешен. Околовръстното шосе на Пловдив е по-тясно от локалното платно на СОП”, обърна се кметът на Пловдив Здравко Димитров към министър Андрей Цеков. Димитров подчерта, че общината работи за по-добра и безопасна пътна инфраструктура. „Навремето улиците в Пловдив са оразмерени за 40-50 хиляди коли. В момента само от бул. „Асеновградско шосе“ влизат 40 хил. автомобила. По пловдивските улици месечно се движат средно по около 6 милиона превозни средства“, каза той. „Където можеше, направихме светофари с десни завои. Скоро ще са готови подлезът на две нива „Модър-Царевец” и пробивът под Централна гара. Това са важни проекти за вътрешния ринг”, отбеляза кметът Димитров.

Той посочи, че предизвикателствата пред местната власт са много големи,

тъй като има инфраструктурни проекти, които няма как да бъдат направени с бюджета на общините.

Здравко Димитров постави и друг задълбочаващ се проблем. Той обясни, че Пловдив и областта се развиват – има индустриални зони. Работещите в тях генерират по-висок трафик в града. Инфраструктурата се ползва и от гражданите на другите две общини в област Пловдив – „Марица” и „Родопи”. Това води до по-бърза амортизация на пътищата и увеличава средствата за поддръжка.

В края на изказването си кметът Димитров пожела успех на форума и сподели своята убеденост, че когато академичната общност, бизнесът, специалистите, които са на терен, и институциите си подадат ръка, резултатът ще бъде по-видим.

„Конференцията „Безопасна пътна инфраструктура“ събира на едно място науката, изпълнителите, провокаторите на нови идеи, проектантите и всички, които са съпричастни по темата. Изключително щастлив съм, че за девети път участвам в това събитие. Смея да кажа, че в годините на него са се раждали много идеи, които са подобрили безопасността по пътищата у нас“, заяви зам.-председателят на УС на КСБ инж. Живко Недев.

„За поредна година д-р Иванов успява да организира форум, който съм сигурен, че ще допринесе за безопасността по пътищата и подобряване на пътната инфраструктура. На подобни конференции се обменят добри идеи, които навлизат в практиката“, каза от своя страна инж. Стефан Чайков.

В двата дни на събитието бяха обсъдени европейски и световни практики в пътната безопасност, иновативни технологии и начините за намаляване на жертвите по пътищата. Сред множеството интересни лекции се открои тази на проф. д-р Христина Николова, ръководител на катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“ в Университета за национално и световно стопанство, на тема „Обществени разходи/ползи и пътна безопасност – проблеми и предизвикателства“. Според нея

мерките и инвестициите за пътна безопасност са ключови за ограничаване на ПТП

и загубите за обществото. От презентацията й стана ясно, че освен чисто човешкия фактор съществува и силна икономическа логика за инвестиции в пътната безопасност – на 1 лв. във вложения в мероприятия за обезопасяване на инфраструктурата се очакват около 2,50 лв. до 24 лв. икономии от обществени разходи при по-малко пострадали, по-ниски разходи за здравеопазване и по-малко щети в резултат от намаляване броя на ПТП. „Пътната безопасност е част от усилията да се постигне устойчиво развитие на икономиката и обществото“, каза проф. Николова.

Традиционно на финала на конференцията изводите от дискусиите бяха приети в заключителна декларация, която ще публикуваме в следващ брой на в. „Строител“.