Изграждането на пътната мрежа по оста Север-Юг е ключово за икономическото ни развитие

16-ата Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие събра над 350 експерти от 20 държави. Събитието се проведе в Несебър на 5 и 6 октомври. Традиционно ежегодният форум по транспортна инфраструктура на Балканския полуостров постави най-актуалните проблеми в сектора, а представителите на администрацията, местните власти, науката и бизнеса обмениха знания, опит и ноу-хау. Той бе организиран от катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Институт по транспортна инфраструктура (ИТИ), Националния комитет на България към Световната пътна асоциация (PIARC) – Сдружение „Български форум по транспортна инфраструктура“ (БФТИ). Утвърдени дългогодишни партньори на конференцията са Агенция „Пътна инфраструктура“, Национална компания „Железопътна инфраструктура“, „Метрополитен“ ЕАД, Камарата на строителите в България (КСБ), ББК „Пътища“, ББА „Пътна безопасност“, международни търговски камари и асоциации. Вестник „Строител“ е медиен партньор.

Престижният форум бе открит от проф. д.ик.н. инж. Николай Михайлов, председател на Научния съвет към ИТИ и преподавател в УАСГ. Заедно с него на трибуната бе и проф. д-р инж. Андрей Тоцев, ръководител на катедра „Геотехника” в УАСГ.

„С времето Националната конференция по транспортна инфраструктура се измени. В първите години тя беше изключително фокусирана върху пътната мрежа с професионален тесен профил. Решихме да я направим по-обширна и сега тя включва цялата инфраструктура – пътна, жп, пристанища, метро, водна и т.н. Бяхме приятно изненадани тази година, тъй като през ковид кризата имаше застой, а сега виждаме над 350 участници”, заяви проф. Михайлов.

Събитието продължи с първата дискусионната сесия на тема

„Стратегическо развитие на републиканската пътна мрежа”.

Неин модератор бе политическият анализатор Георги Харизанов, който приветства участниците и даде думата на инж. Десислава Паунова, член на Управителния съвет на АПИ, и д-р Дина Цоневска, главен експерт в АПИ. Те разгледаха стратегическото развитие на републиканската мрежа и икономическия фактор като ключов при планирането на дейностите по РПМ, включително и за безопасността по пътищата.

Участниците в панела коментираха, че България има стратегическо географско положение в центъра на Югоизточна Европа, но досега е развивала транспортните посоки Изток-Запад. Според тях страната ни има изключително модерна пътна мрежа, но в рамките само на тези посоки. Изграждането на инфраструктура по оста Север-Юг е ключово за постигането на икономически растеж. „Север-Юг са посоките, които могат да направят държавата ни по-богата. На север са Полша, Литва, Украйна, а на юг – Гърция. Пътищата създават поминък. Ако се направи икономически анализ, той ще покаже, че трасетата Север-Юг са приоритетни. Те не се ползват, а могат да създадат редица ползи – повече данъци, работни места”, бяха категорични експертите.

Кметът на Силистра д-р Юлиян Найденов и зам.-кметът по „Устройство на територията“ в общината инж. Тихомир Борачев се включиха в двудневните дискусии. Д-р Найденов подчерта дългогодишните усилия на неговата администрация да насочи вниманието на държавата към неизползвания потенциал на българското поречие на р. Дунав. Той припомни, че през 2019 г. по време на председателството на Румъния на Съвета на ЕС заедно с европейския координатор на коридора „Рейн - Дунав“ Карла Пейс са представили в Брюксел план-схема за изграждане на пет мостови съоръжения на р. Дунав. На конференцията бе представена нова схема, която е за строителство на четири моста, един от които е при Силистра - Кълъраш.

Десислава Топалова, търговски директор на БМФ Порт Бургас, разгледа развитието на пристанище Бургас като инфраструктура от стратегическо значение. Инж. Христо Монев – председател на НС на „Дунав мост Видин - Калафат” АД, насочи вниманието към Дунав мост 2, като се спря на историята и настоящите функции на съоръжението.

По време на дискусиите проф. Николай Михайлов съобщи, че се

обмисля на следващата национална конференция да се включи панел за публично-частното партньорство.

„Има реален интерес от големи инвеститори да влагат пари в инфраструктура. Трябва да се разбере необходимостта от ПЧП в изграждането на стратегически обекти. Надявам се, че това правителство мисли истински икономически и прави подобни анализи. Няма логика необходимите средства да се взимат от бюджета“, подчерта проф. Михайлов.

„Поставяйки най-актуалните проблеми, Националната конференция по транспортна инфраструктура с международно участие си извоюва правото да променя дневния ред в сектора.“ Това заяви инж. Георги Златев, изп. директор на „КМВ-Системи за пътна сигурност“. Той представи тенденции в приложението на ограничителните системи в страната. След него инж. Георги Димитров, управител на „PERI-България“, говори за изграждането на мостови конструкции.

Втората сесия на научния форум беше посветена на предизвикателствата при проектирането на обекти от транспортната инфраструктура. В нея участваха преподаватели от УАСГ и от ВТУ „Тодор Каблешков”.

Третата сесия „Свлачища в транспортната инфраструктура” беше организирана в партньорство с Българското дружество по земна механика и геотехническо инженерство и бе ръководена от председателя на БДЗМГИ проф. д-р инж. Чавдар Колев, който е и преподавател във ВТУ „Т. Каблешков”. Темата дискутираха професори от Босфорския университет в Истанбул, от Варшавския технически университет, от МГУ „Св. Иван Рилски”. Проф. Колев направи презентация за строителството на скални изкопи и възможности за по-високата им ефективност. Стана ясно, че

в сферата на изграждането на пътища има проблеми със скалните откоси.

„Ще насоча вниманието Ви върху проблем, който е в сферата на физико-химията. Когато имаме остри ръбове, неравни скали, се получават опънни напрежения. При тях се възбужда статично електричество в кристалната решетка на скалите и силицевият двуокис (кварцът) получава по-високи напрежения, т.е. концентрацията на тези напрежения в ръбовете на скалите води до деградация и ускорено изветряне. Колкото повече гънки има и колкото повече е острият ъгъл, толкова по-голяма е концентрацията на напреженията и оттам и изветрянето на скалата във времето”, поясни той. Проф. Чавдар Колев обърна внимание и на критичната граница между дълбок изкоп и тунел като главен фактор за ефективността на проектните трасета.

Участниците в дискусията с интерес изслушаха презентацията на директора на Националното тол управление д-р Георги Темелков, който се спря на влиянието на тол системата и перспективите й за развитие.

Заключителната сесия беше ръководена от д-р инж. Христо Грозданов, управител на Институт по транспортна инфраструктура. Той съобщи, че тази година за първи път сборникът на Конференцията ще бъде публикуван като отделен том на списание IOP Conference Series: Materials Science and Engineering, индексирано в Web of Science (CPCI) и др. Д-р Грозданов не пропусна да благодари на в. „Строител”, че за поредна година е медиен партньор на конференцията, и добави, че се надява това ползотворно сътрудничество да продължи.

Сред гостите на форума бяха инж. Любка Денева, началник-отдел „Дигитализация в строителството“ в КСБ, Елена Недева, експерт Дирекция „Нормативни документи и анализи“ в КСБ, и Мария Иванова, гл. експерт отдел „Дигитализация в строителството“ в КСБ.

Д-р инж. Христо Грозданов, управител на Институт по транспортна инфраструктура: Стремежът ни е да участват все повече лектори от нашите университети и специалисти от практиката

---

Д-р Грозданов, стана традиция да се срещате с екип на в. „Строител“ всяка година в Несебър, освен това комуникираме с Вас и в аудиториите и лабораториите на УАСГ – във Факултета по транспортно строителство. Разкажете ни за научната Ви дейност.

В науката се занимавам с транспортни системи, проектиране на пътища, с пътна безопасност, с икономика на строителството. През 2018 г. защитих дисертационен труд на тема „Външни разходи при пътнотранспортни произшествия” и от там насетне цялата ми научна дейност продължи в посока на пътната безопасност, където доста широкоспектърно правим и научни, и практически изследвания. Това са аналитични изследвания във връзка със сложната пътна проблематика, отделно се занимаваме с изследвания на маркировки и фактори на пътната безопасност, които представляват сериозен интерес.

На сайта на ИТИ попаднах на следната мисъл: „Науката и иновациите - за развитие, устойчивост и просперитет на обществото”. Как бихте я свързали с конференцията в Несебър?

Трябва да подчертая, че голямата цел на форума е науката да свърже бизнеса и държавната администрация и като реален резултат да подобрим в обозримо бъдеще живота на хората. В крайна сметка науката означава система от истини. Когато имаме научно знание, то по никакъв начин не се поставя под съмнение. И то може само да се развива.

Начините, по които се правят наука и иновации, трябва да гарантират истинността на изследвания процес. Затова ние смятаме, че науката е онзи феномен, чрез който се развива едно общество.

Бизнес направленията, които развивате в ИТИ, са много и разнообразни – проектиране, строителен надзор, консултиране на бизнеси, лабораторно оборудване, производство на бои за пътна маркировка.

Да, всичко това е диверсифициран бизнес в сферата на транспортната инфраструктура. Затова и нашата визия в института е да създаваме най-иновативните, „зелени” и ориентирани към ползвателя решения в транспортния бранш. Например в областта на проектирането за градовете Павликени, Роман, Русе и други направихме генерални планове за организация на безопасността на движението, осъществили сме одити по пътна безопасност на обекти от републиканската мрежа, планове за ремонти по улици и пътища, оценки върху проблемите на пътната безопасност и др.

Произвеждаме и бои за пътна маркировка, дори имаме щанд на Националната конференция в Несебър. Извършваме и много консултантски услуги за общините.

Въпросните бои за маркировките произвеждате в община Първомай.

Взаимодействието ни с администрацията в Първомай е изключително делово и коректно. Ние имаме малко производство там, бутиково до известна степен, но продуктите ни са с много високо качество. За незапознатите може да изглежда странно, че един научен институт произвежда определен продукт, но всичко е свързано. Боите са от ключово значение за пътната безопасност. Самостоятелно като бизнес боите не са от особено значение за института, но те все пак имат някаква добавена стойност. Трябва да се разбере, че потребител на нашия краен продукт е държавата, българските пътища и улиците в населените места, а оттам – и цялото общество. Това е големият смисъл.

В началото на конференцията се спомена Инициативата „Три морета”. Разкажете повече за тази идея?

Тя е създадена преди няколко години от 12 държави, включително и България. Идеята е да направим така, че страните от т.нар. бивш Източен блок на Европа да могат по-бързо да догонят развитите страни от Европейския съюз. Естествено, когато говорим за развитие на икономиката, на градовете, на регионите, имаме предвид преди всичко изграждане на инфраструктура.

В нашето общество битува въпросът: Кое е първо? Инфраструктурата или развитието? По очевидни причини – първо е инфраструктурата. Поради това към тези 12 страни се присъединиха и други държави. Участниците в инициативата структурираха и инвестиционен фонд към „Три морета”, който започва да осигурява средства за развитието на инфраструктурата. Това беше потвърдено на нашия форум от представителите на пристанище Бургас.

Една от най-проблемната по отношение на пътна инфраструктура държава в момента провежда най-големия международен форум за транспортна свързаност на Балканския полуостров. Всяка година избирате Несебър, който променя визията си.

И двете констатации са верни. Самият факт, че тази конференция е 16-а поред и тя се провежда всяка година при ненамаляващ интерес, брой на участниците и на чуждестранните гости от известни научни средища, фирми изложители, е показателен. Показателно е още, че успяваме в това важно за България начинание да вървим далеч напред сред близките ни държави, които провеждат такива форуми през три и повече години.

За Несебър да не говорим, той придава допълнителен цвят на нашата конференция.

Независимо че се включиха известни професори, специалисти или лектори от Турция, Румъния, Гърция, Полша, стремежът ни е да участват все повече лектори от нашите университети и специалисти от практиката.

Какво предстои пред д-р инж. Христо Грозданов?

Проектирането на транспортна инфраструктура, с което сега се занимавам, не ми беше „детска мечта” от студентската банка. Сега тези изключително важни и отговорни процеси са ми особено интересни. Не предполагах също, че ще се занимавам с производство.

Очаквам в началото на следващата година да се хабилитирам и да стана доцент.

Проф. д-р инж. Андрей Тоцев, ръководител на катедра „Геотехника” в УАСГ: Младите хора се включиха активно във форума

16-ата Национална конференция по транспортна инфраструктура събира на едно място държавната администрация, академичните среди и бизнеса. Това е ежегодно събитие с изключително значение, защото съвременните тенденции, които дискутираме на форума, достигат както до институциите, които взимат решения за тяхното имплементиране, така и до изпълнителите като представители на бизнеса.

През 2023 г. за първи път има специална сесия по геотехника, която се организира в партньорство с Българското дружество по земна механика и геотехническо инженерство, което е член на Международното дружество по геотехника – най-голямата организация с над 30 000 членове по света. Тя се занимава с всички най-сложни инженерни предизвикателства в нашата област.

Прави впечатление активното участие на гостите и участниците в конференцията и особено на младите хора. Те започват да възвръщат своя интерес към инженерните науки, което в последните години рязко беше намалял. Зрелостниците избираха различен от инженерния път на развитие за сметка на хуманитарното направление. Сега тенденцията явно се обръща към сложния, но много интересен път на инженерното израстване.