„Един пояс, един път” – инициативата, която има амбицията да бъде двигател на свързаността

Инициативата „Един пояс, един път“ (The Belt and Road Initiative - BRI), известна и като „Новият път на коприната“, е един от най-амбициозните инфраструктурни проекти на Китай. Стратегията се заражда преди 10 г., когато през 2013 г. китайският президент Си Дзинпин представя идеята си за свързване на Източна Азия и Европа, включваща инфраструктурно развитие и инвестиции в около 70 страни и международни организации. През десетилетието след това проектът се разширява, като в него влизат страни от Африка, Океания и Латинска Америка. Терминът „пояс“ се отнася за сухопътните маршрути на автомобилния и жп транспорта, докато „път“ се отнася за морските пътища.

Планът на Си Дзинпин е да възроди възникналия през II век пр.н.е. „Път на коприната“,

който представлява древна система от свързани и разклоняващи се пътища, използвани главно за превозване на стоки посредством кервани, движещи се по суша и море. Обхватът му позволява засилени търговски и други връзки между Поднебесната империя и Средиземноморието, както и чрез различни отклонения – с Южна Азия и източноафриканските крайбрежия.

Континенталният път на коприната се разделя на северен и южен, като и двата започват от търговските центрове в Северен Китай. Северният път преминава през тогавашната Волжка България и достига Кримския полуостров, а от там през Черно и Мраморно море или Балканския полуостров до Венеция. Южният път е през Туркестан, Хорасан, Иран и Месопотамия, а от там през Антиохия (сега Антакия, Южна Турция) към Средиземно море или през Египет към Северна Африка.

Този маршрут, свързващ Изтока и Запада, е наречен „Път на коприната“ от географа Фердинанд фон Рихтхофен през 1877 г., тъй като коприната е най-важната от транспортираните стоки по него. За първи път е изминат от китайския пътешественик Джан Циен, който е изпратен на дипломатическа мисия на Запад от династията Хан.

„Новият път на коприната“

включва два нови търговски маршрута, свързващи Китай с останалия свят. Те преминават през трансконтинентален проход, който е връзка на Китай с Югоизточна, Южна и Централна Азия, Русия и Европа по суша – и Морския път на коприната от XXI век, чрез който от крайбрежните региони на Китай се стига до дестинации, като Югоизточна и Южна Азия, Южния Пасифик, Близкия изток и Източна Африка, та чак до Европа.

Според китайските власти сътрудничеството по „Един пояс, един път“ ще донесе големи възможности за развитието на тихоокеанските островни страни. До този момент Китай е инвестирал десетки милиарди долари в Европа в рамките на своята инициатива, като средствата са помогнали за изграждането на нови пътища, железопътни линии и пристанищни съоръжения.

Постигнатият напредък по инициативата „Един пояс, един път“ бе представен на форум в столицата на Китай – Пекин, който се проведе в периода 17-18 октомври. На срещата стана ясно, че до 2023 г.

Китай е сключил над 200 споразумения за сътрудничество с повече от 150 държави.

Участващите страни включват почти 75% от населението на Земята и произвеждат повече от половината от световния БВП. Според официалните данни до момента са инвестирани почти 1 трилион долара в проекти в рамките на BRI по цял свят.

Форумът бе първият след края на пандемията от COVID-19. Той очерта приоритетите на Китай през следващите няколко години. Стана ясно, че страната ще добави 80 млрд. юaнa (приблизително 10,9 млрд. дoлapa), зa дa пoдкpeпи cъвмecтнoтo изгpaждaнe нa пpoeкти пo инициaтивaтa BRI. Отделно Китайската банка за развитие и Експортно-импортната банка на Китай предвиждат да отворят кредитна линия за финансиране в размер на 350 млрд. юана (47,8 млрд. долара), които също да бъдат в подкрепа на строителството на обекти. На форума бе постигнато споразумение за сътрудничество между държавите на обща стойност от 97,2 млрд. долара.

Участието на България

По последни данни в глобалната стратегия се включват 154 държави, сред които е и България. Към момента китайските преки чуждестранни инвестиции в страната ни са все още сравнително малко. Те са основно в енергетиката – централи за възобновяема енергия, в селскостопанския сектор и в автомобилната индустрия, електротехниката, машиностроенето, информационните технологии, телекомуникациите и търговията. Според много експерти България би имала голям интерес от преки инвестиции по проекта „Един пояс, един път“, които да са насочени към пътна инфраструктура. Това бе потвърдено по време на Международната конференция „Европа – КНР. Диалог в името на прогреса. 10 години инициатива „Един пояс, един път”, която се проведе в София в средата на септември.

По време на събитието зам.-министърът на икономиката и индустрията Николай Павлов подчерта, че Китай е на трето място сред търговските партньори на България извън ЕС, а двустранната търговия е отбелязала ръст през миналата година от почти 20% спрямо 2021 г. „Ние разглеждаме развитието на търговско-икономическите отношения между България и Китай в контекста на пълноправното членство на страната ни в Европейския съюз и факта, че Китай е важен партньор за България и ЕС, както и в рамките на Инициативата за сътрудничество между Китай и държавите от Централна и Източна Европа и глобалната стратегия „Един пояс, един път”, каза той и допълни, че

съществуват неизползвани възможности за разширяване на българския износ за Китай,

а родният бизнес има траен интерес и търси нови възможности за увеличаване на експорта към този пазар.

Той изтъкна, че страната ни ще разчита, че все повече китайски компании ще се възползват от предимствата на България като дестинация за бизнес и инвестиции. „Министерство на икономиката и индустрията е готово да окаже подкрепа на китайските фирми, които желаят да инвестират у нас в сектори, осигуряващи висока добавена стойност и повишена конкурентоспособност на икономиката“, подчерта Николай Павлов.

Реализирани проекти

Гръцкото пристанище Пирея, намиращо се близо до Атина, е сред най-големите придобивания на Китай в Европа, реализирано в рамките на BRI. Китайската държавна корабна компания COSCO притежава 67% дял от съоръжението. Благодарение на тази инвестиция то е трансформирано – портът е сред най-модерните, а обемът на обслужваните контейнери се е увеличил пет пъти от 2009 г.

Пекин е финансирал и редица жп проекти в Западните Балкани и Източна Европа, включително железопътни линии, свързващи Китай с ЕС. Повече от 1000 товарни влака се движат между Китай и Европа всеки месец, сочат анализи на китайските държавни медии.

Няколко десетки милиона долара са инвестирани и в Унгария, която се нарежда сред най-големите глобални получатели на BRI средства през последните години. Те са използвани най-вече за изграждането на магистрали и високоскоростна жп връзка от Будапеща до сръбската столица Белград, която трябва да бъде завършена до края на 2025 г. Крайната цел е да има железопътна връзка с Пирея в Гърция.

Реализирани са проекти и в доста страни извън Европа – Китай разглежда BRI като жизнено важна за осигуряването на границите си в континенталната част на Азия. Пример за това е 187 км магистрален участък Пном Пен - Сиануквил, който е изграден в Камбоджа с цел да стимулира туризма в района. Според вицепремиера на Камбоджа Сун Чантхол аутобанът играе решаваща роля за подобряване на ефективността на пътуването, намаляване на задръстванията и съкращаване на времето за придвижване между столицата и дълбоководното международно пристанище на град Сиануквил. „Автомагистралата допринесе значително за стимулирането на икономическия растеж и развитието на туризма в Камбоджа“, е казал Чантхол в речта си по време на честването на първата годишнина на скоростната магистрала. Той е определил аутобана като голямо постижение в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ и е добавил, че международното летище Сием Реап Ангкор, което започна търговски операции миналия месец, също е доказателство за ползотворното сътрудничество между двете страни по BRI.

„Тази скоростна магистрала е ключов стратегически маршрут, тъй като свързва първата икономическа сила на Пном Пен с втората икономическа сила на Сиануквил. Тя осигурява големи възможности за нашето социално-икономическо и туристическо развитие“, е казал министърът на благоустройството и транспорта на Камбоджа Пенг Понеа на събитието.

През последните години Китай инвестира все повече и в Близкия изток, Персийския залив и Африка. До 2016 г. Страната е сред най-големите износители за Африка, осигуряваща 17,5% от вноса на континента, а от средата на 2017 г. повече от 10 000 китайски компании оперират в Африка.

Бъдещето

Основен приоритет в плановете на Китай за развитието на инициативата е да продължи да работи за подобряване на транспортната, енергийната и телекомуникационната инфраструктура, както и създаването на мрежа от пристанища, контролирани от китайски държавни компании. В допълнение ще се интегрират и други сектори, като информационни и комуникационни технологии (като 5G), електронна търговия, финанси, космос, туризъм, образование, култура и пр.

Китайските власти са идентифицирали пет съставни стълба на BRI: координация при разработването на политики, взаимосвързваща инфраструктура, улесняване на търговията, финансова интеграция и човешки ресурси.

Пекин също ще използва BRI като нова платформа за многостранно партньорство с Г-20, Шанхайската организация за сътрудничество, Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и други. Чрез платформата се цели да се дефинират нови международни стандарти в Организацията на обединените нации (например в цифровия и телекомуникационния сектор) и да се предефинират съществуващите правила на международната икономика и политика за глобално управление.

Сред най-големите предизвикателства е създаването на цифровия път на коприната. Страната планира да се съсредоточи върху използването на напреднали технологии за увеличаване на цифровата свързаност, включително разширяване на цифровите финанси и платформи за електронна търговия.

Китай ще работи за укрепване на постигнатите резултати по BRI през следващите 10 години, като внимание ще се обръща на борбата с корупцията, опазването на околната среда и други важни теми. В бъдеще в рамките на BRI ще се включват и по-малки проекти в съответствие с актуалните тенденции. Желанието на Китай е инициативата да бъде двигател на свързаността. Въпреки мненията, че настоящите икономически затруднения, забавящи някога процъфтяващата китайска икономика, могат да провалят BRI, Китай смята, че стратегията „Новият път на коприната“ е устойчива и че има бъдеще.