Народното събрание прие първия бюджет с детайлно разписана капиталова програма

За пръв път от три години насам 2024-та стартира с редовно приет държавен бюджет. Окончателното му одобрение от Народното събрание се случи малко преди Коледа. Финансовата рамка бе обнародвана в брой 108 на Държавен вестник от 30.12.2023 г. Бюджетът бе гласуван с дефицит от 3% (6,2 млрд. лв.) и данъчни приходи, сметнати при прогноза за растеж на БВП с 3,2%.

Мащабна инвестиционна програма

Това е отличителната характеристика на финансовия план на държавата за новата година. Той е на стойност 10 млрд. лв., което включва пари от Европа, финансирани с национални средства проекти и над 1 млрд. лв. фонд за проекти на общините. Според министъра на финансите Асен Василев различното и новото е, че за първи път капиталовите разходи са разписани детайлно и проект по проект. Това на практика е и първата година, в която гражданите могат авансово да разберат в какво ще се инвестират парите от капиталовата програма – приоритетните за финансиране предложения на министерства и институции, както и общинските са включени като приложения към основния закон, каквито в предишни бюджети нямаше.

Проектите, които са заложени от министерствата, държавните агенции и фондове, са 475 на брой и са на обща стойност 8,7 млрд. лв. Повечето от тях са свързани с пътна и жп инфраструктура (над една трета от сумата), както и с модернизирането на армията (15% от целия бюджет). Има и редица неща, които ще се изпълняват по Националния план за възстановяване и устойчивост в сфери, като енергетика, образование и здравеопазване.

Проектите, подадени от общините, са 765 на обща стойност 2,9 млрд. лв. Включените предложения на местните власти ще може да се изпълняват до края на 2026-а и затова бюджетът им е над заложения в капиталовата програма над 1 млрд. лв. конкретно за 2024 г. За сравнение през 2022 г. капиталовите средства бяха 450 млн. лв., а през 2021 г. бюджетът на Фонда за общински проекти беше едва 180 млн. лв.

261 са общините, които са представили проекти, т.е. само 4 общини не са заявили желание да инвестират в инфраструктура с държавни средства. Прави впечатление, че масово исканията за финансиране са за пътни и ВиК ремонти. Списъкът ще може да се коригира до 1 март с решение на Народното събрание.

Видно от листата в приложенията към бюджета, Благоевград кандидатства с 3 проекта за близо 11 млн. лв. Разлог е сред градовете, които имат изключително амбициозна цел – искат 12,8 млн. лв. за изграждането на многофункционална спортна зала, за която се говори от поне десетилетие и разполага с проект. Малката община е подала и още 4 обекта за 12 млн. лв. Царево също иска да строи спортен комплекс, като проектът им е за 8 млн. лв. В Троян, Плевен и Раковски имат подобни намерения, като инвестициите са съответно 3,9 млн. лв., 5 млн. лв. и 6,5 млн. лв.

Община Бургас, която от години е пример за мащабни инвестиции, е кандидатствала с 5 проекта за 23 млн. лв. В съседно Приморско искат 7 млн. лв. за площад и автогара с многоетажен паркинг и са подали още 4 проекта, включително 3 млн. лв. за реконструкция на крайбрежната улица.

Новият кмет на Варна Благомир Коцев е подал 3 проекта за 15 млн. лв., най-големият е за 10 млн. лв. за основен ремонт на общински път в кв. „Аспарухово“. Враца също иска 10 млн. лв. за ремонт на пътища в кв. „Бистрец“.

Проект за 14 млн. лв. е входиран от община Севлиево за реконструкция на довеждащ водопровод до ПСПВ „Стоките“. Местната администрация е заявила още 6 проекта за около 15 млн. лв. – най-малкият е на стойност 1,6 млн. лв., а най-големият 5 млн. лв.

Кърджали са подали предложение за 16 млн. лв. за основен ремонт на улици в града. Момчилград очаква 6,9 млн. лв. за три проекта – за нова визия на централния площад, за реконструкция и възстановяване на лятно кино и за рехабилитация на път.

Община Ловеч разчита на държавата, за да реализира два важни проекта – преустройство на бившата казарма в градски парк, който е на стойност 12,7 млн. лв., и за СМР за участък от ул. „Кубрат“ за над 1,1 млн. лв.

В Лом очакват 17 млн. лв. Най-много средства са необходими за строителството на гравитачен водопровод, като имат разработка, оценена на 8 млн. лв. По 3 млн. лв. са нужни за други два проекта за изграждане и рехабилитация на водопроводи – в с. Трайково и с. Замфир. Същата сума е необходима за ремонт на общински път.

Перник демонстрира много добра проектна готовност – местната администрация е предложила за финансиране 10 обекта за пътни и ВиК съоръжения за близо 20 млн. лв.

Асеновград се надява на малко над 1 млн. лв. за реконструкция на пешеходен мост и на 10,5 млн. лв. за укрепване на река Асеница в рамките на града. Подобен проект имат и в Разград – за доизграждане коритото на р. Бели Лом, което ще струва близо 11,8 млн. лв. Общината е кандидатствала с още два проекта за пътна инфраструктура на обща стойност над 4,1 млн. лв.

Най-скъпият проект е на Пловдив – 42 млн. лв. за строителни дейности на стадион „Локомотив“. Местната администрация търси и още над 33,5 млн. лв. за СМР на стадион „Христо Ботев“. Общината се надява на финансиране и за реконструкцията и разширението на бул. „Голямоконарско шосе“, за което са нужни 19 млн. лв. Проектът беше спряган години наред за предстартов. Пловдив е подал и още два обекта – реконструкция на участък от ул. „Славянска“ за малко над 3,6 млн. лв. и благоустрояване, консервация, реставрация и социализация на Античен форум на Филипопол – Изток и Юг, за което се очакват 1,2 млн. лв.

Столичната община е представила проекти за над 100 млн. лв. С най-висока стойност e ремонтът на ул. „Опълченска“ от бул. „Тодор Александров“ до бул. „Сливница“ – 14 млн. лв. Входирани са и други пътни проекти, а няколко от обектите са за доизграждане на канализационна мрежа. СО иска и 8 млн. лв. за две спортни зали към училища, както и около 10 млн. лв. за разширяване на съществуващи и за нови детски градини.

Немалко проекти е подала и община Сливен – общо 7. Най-много средства – 9,5 млн. лв., са нужни на местната администрация за асфалтиране на улици след изпълнението на водния цикъл на града. За ревитализация на колодрума са поискани 3 млн. лв. Останалите проекти са за благоустрояване на квартали, за текущ ремонт на бул. „Цар Симеон“ и за допълнително водоснабдяване на с. Градско.

9,1 млн. за СМР на общински път искат от Ихтиман. Администрацията е кандидатствала също за изграждане на зала „Арена Ихтиман“ – 3,9 млн. лв., и за реконструкция и рехабилитация на водоснабдителна мрежа – малко над 1,7 млн. лв.

Най-големият проект на Казанлък също е за общинско шосе с велоалея от града до язовир „Копринка“ за над 6,1 млн. лв. Павел баня пък има амбицията да реконструира с 9,2 млн. лв. водопроводната мрежа на с. Тъжа. Местната власт очаква и 4,9 млн. лв. за ремонт на улици на територията на общината.

Стара Загора е подала два проекта за 17 млн. лв., като също иска да строи многофункционална зала за 10 млн. лв., както и подземна и надземна инфраструктура в кв. „Казански“ за 7 млн. лв. Общо 4 проекта за около 18,2 млн. лв. са входирани от Шумен, всички за пътна мрежа.

Правилата за общинските проекти

Според гласуваните текстове министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков ще сключва договори с кметовете за проектиране, строителство и ремонт на нови и съществуващи улици, тротоари и съоръжения, общински пътища, ВиК системи, обществени сгради, спортни обекти, благоустройствени строежи в населените места, в т.ч. площадки, пешеходни и велоалеи, обществени паркинги. Срокът за изпълнение и въвеждане в експлоатация на обектите е до 31 декември 2026 г. Недопустими са разходи, за които има осигурени пари от еврофондовете или заеми.

Таванът за 2024 г. по сключените договори със съответната община се определя в зависимост от категорията й. Праговете са според броя на населението по данни на НСИ от преброяването през 2021 г., като е спазен принципът, заложен за финансиране на енергийното обновяване на жилищните сгради по Националния план за възстановяване и устойчивост. За общини с категория 1 се допускат до 50 млн. лв., категория 2 – до 30 млн. лв., с категория 3 – до 15 млн. лв., категория 4 – до 10 млн. лв., а общините с категория 5 – до 6 млн. лв. За населените места с над 180 000 души общата максимална стойност на сключените споразумения може да бъде до 100 млн. лв., което означава, че от тавана могат да се възползват четири града – София, Пловдив, Варна и Бургас.

Ще се допускат предложения с по-висока стойност от заложените параметри, ако средствата над максимално допустимите се осигуряват като съфинансиране от страна на общината, наличието на възможност за което ще трябва да се докаже.

Авансово плащане в размер до 20% от стойността на проекта може да се прави само при сключен договор с изпълнител и предоставено обезпечение от негова страна към общината, съгласно разпоредбите на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Междинните ще са текущи на база на фактически извършени разходи.

Цялата документация, включително фактурите, ще се подават в ИСУН 2020, като платформата ще бъде използвана и за наблюдение на изпълнението. Преценката за това, кои са приоритетните за дадена община проекти, ще зависи от кмета, посочват от Министерството на финансите.

Тъй като проектите ще се реализират през следващите три години, е заложено максималният разходен таван за периода 2024-2026 г. да бъде 4,6 млрд. лв. На практика Министерството на финансите трябва да отчете това при разработването на следващите бюджети, в които очаквано трябва да се работи по същите правила. Причината е, че общините трябва да имат сигурност, че като започнат един голям проект – например подмяната на ВиК мрежа, за който са необходими няколко години, той ще бъде завършен.

Все още не е ясен моделът, по който ще се оценяват предложенията. „Амбицията ми е да има правила, регламент и критерии за оценка“, коментира министър Андрей Цеков по време на дебатите за бюджета извън залата на НС. Премиерът Николай Денков обеща пред местната власт, че „няма да има деление на общините по партиен или друг признак“.

Финансовият министър обясни, че целта на извеждането на капиталовите разходи по отделните бюджети на първостепенните разпоредители за периода 2024-2026 г. в обособен ресурс е постигане на по-добро планиране и разходване, както и по-висока ефективност и прозрачност при изпълнението на инвестиционните програми. Според него предложеният подход ще даде възможност за своевременно насочване на средства от централния бюджет за разходи по проекти и програми на министерствата и ведомствата, за които е налице готовност за тяхната незабавна реализация. По този начин ще се преодолее дългогодишната практика капиталовите разходи в края на годината да се пренасочват към друг вид разходи или да остават нереализирани по бюджетите на ведомствата, с което не се постигат ежегодно поставените цели за ниво на инвестициите в публичния сектор.

Индексация на строителните договори по ЗОП

Приемането на държавния бюджет засяга не само общините, но и строителния бранш. В преходните и заключителни разпоредби депутатите записаха, че договорите по обществени поръчки със строителни фирми могат да се индексират в резултат на инфлация, при която съществено са увеличени цените на основни стоки, материали и услуги. Общото увеличение е ограничено до 50% по основния договор или рамково споразумение.

С преходните и заключителни разпоредби в Закона за държавния бюджет се урежда и индексацията на ин хаус договорите за строителството на магистрала „Хемус“. По думите на регионалния министър Андрей Цеков те ще поскъпнат с до 30%. Както е известно, наскоро правителството одобри и промените в Методиката за индексация на строителните договори с възможност тя да се прави на всяко тримесечие.

Политики и още приоритети

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2024 г. е 4,5 млрд. лв. Максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. не може да надвишава 48 млрд. лв., а таванът на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 11,7 млрд. лв.

Парламентът реши още университетите да могат да поемат дълг в общ размер до 20 млн. лв. за финансиране на проекти чрез финансови инструменти. Той ще се поема съгласувано с министъра на образованието след преценка от негова страна на възможностите на съответното висше училище да обслужва плащането по дълга. Тук също ще има средства за строителство.

Според финансовия министър Асен Василев приоритет в бюджета за 2024-та е и политиката по доходите. За целта минималната работна заплата се вдига на 933 лв., а пенсиите – с 11% от 1 юли. Детските градини, училищата, църквите и молитвените домове занапред ще плащат т.нар. битов ток, който е по-евтин, решиха още народните предствители.

Правителството предвижда увеличаване на максималния осигурителен доход за 2024 г. от 3400 лв. на 3750 лв., а през 2025 г. и 2026 г. размерът съответно ще стигне до 4130 лв. и до 4430 лв.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица също се вдига от 1 януари до нивото на минималната заплата от 933 лв. Минималните осигурителни доходи по основните икономически дейности и квалификационни групи професии се увеличават също до нивото на минималната работна заплата за 2024 г. – 933 лв., като се извършва корекция само по отношение на позициите, които са под определения размер на МРЗ.

За 2024 г. са разчетени повече средства за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

За преодоляване на диспропорциите във възнагражденията на персонала в бюджетните организации (за изглаждане на наблюдавани значителни дисбаланси/неравенства в нивото на заплащане на едни и същи длъжности в различни административни звена и структури в секторите, предоставящи публични услуги), включително и за увеличаване на възнагражденията на персонала за 2024 г., са предвидени допълнителни средства в общ размер на 375 млн. лв., в т.ч. 32 млн. лв. за общинска администрация.

В рамките на определения общ ресурс за увеличаване на възнагражденията на персонала за 2024 г. са предвидени и средства за увеличаване на възнагражденията на академичния състав, в т.ч. 39 млн. лв. за държавните висши училища, 8 млн. лв. за Българската академия на науките и 3 млн. лв. за Селскостопанската академия.