Тема

България има нужда от постоянно действаща програма за саниране на жилищни обекти

Около 60 млрд. евро са необходими за енергийното обновяване на сградния фонд у нас

„Около 60 млрд. евро са необходими за енергийното обновяване на българския сграден фонд. Ако всяка година отделяме по 1 млрд. евро публичен ресурс, ще са необходими 60 години“. Това заяви министърът на околната среда и водите Юлиан Попов по време на XII Национална кръгла маса за финансиране на проекти за устойчива енергия на тема „Енергийната ефективност на сградния фонд: основа на устойчивия енергиен преход“. Събитието се проведе на 30 януари и бе организирано от Министерството на енергетиката и Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект с подкрепата на инициативата „Да обновим България“.

Форума откри изп. директор на ЕнЕфект д-р Драгомир Цанев. Специални гости бяха зам.-министрите на енергетиката Ива Петрова и на регионалното развитие и благоустройството Ангелина Бонева, която е и ръководител на Управляващия орган на Програма „Развитие на регионите“, и Радослав Рибарски, зам.-председател на Комисията по енергетика в Народното събрание. Сред присъстващите бяха арх. Иван Несторов, изп. директор на Камарата на строителите в България, и инж. Йордан Николов, председател на секция „Изолации“ към КСБ и изп. директор на БАИС.

„Имаме две незабавни цели – да се направи всичко възможно вторият етап на програмата за саниране с 20% самоучастие да е успешен и максимално бързо да стартира постоянно действаща програма, която да даде възможност на бизнеса и гражданите да се включат в процеса, без да чакат с години поредния подарък от властта“, изтъкна в началото д-р Драгомир Цанев. Той подчерта

необходимостта от наличието на финансови механизми за подпомагане на гражданите.

„Без атрактивни кредити, които да се изплащат от енергийните спестявания, няма как да очакваме, че хората ще приемат промените“, бе категоричен той. Д-р Цанев отчете, че многофамилните сгради у нас, които се нуждаят от обновяване, са 66 000 хил. „За последните 14 г. сме санирали 4,2%. Резултатите не са задоволителни и държавата трябва да преформулира и преосмисли програмите за обновяване“, заяви изп. директор на ЕнЕфект.

„Беше публично обявено от представители на Министерството на енергетиката, че се подготвят промени в Закона за енергийната ефективност, с които Фондът за енергийна ефективност ще бъде трансформиран в Национален фонд за декарбонизация“, коментира още д-р Драгомир Цанев.

Министър Юлиян Попов потвърди, че за да се реши въпросът с обновяването на сградите, е необходимо да се въведат различни финансови инструменти, и добави, че е

важно да се мобилизира частният ресурс и заедно с публичния да се стимулират иновациите в сектора.

„При обновяването на сградния фонд трябва да се заделя процент за иновации, обучение и внедряване на нови технологии“, изтъкна той и акцентира, че е хубаво, че строителният сектор е сред най-иновационните.

По думите му по отношение на климатичните политики МОСВ цели въглеродна неутралност до 2050 г. „Нужно е да се замислим сериозно как да осигурим необходимите 60 млрд. евро и как да бъдат изхарчени не за 60 години, а за 15 г., за да може цикълът на обновяване на сградния фонд да стане по-бърз от този на разпада му“, посочи Попов. Според него е много важно политиците да се фокусират върху мобилизацията на тези ресурси, с които процесите могат да се ускорят. „Това не е държавен ресурс, не е Националният фонд за декарбонизация, не е Модернизационният фонд, не е и Националният план за възстановяване и устойчивост. Тези фондове трябва да се използват единствено или за иновации, или като „лостове“, които могат да мобилизират частния ресурс“, поясни той.

„Министерството на околната среда и водите е институцията, която поема координацията на политиките за декарбонизация. Инвестиците за обновяване на сградите заемат водещо място в тях, а липсата им води не само до неизпълнение на целите, но и до социални и демографски проблеми, които все повече ще се утежняват“, каза още министър Попов.

По време на изказването си зам.-министър Ива Петрова обърна внимание, че в края на миналата година Министерството на енергетиката е представило проект на стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., където енергийната ефективност ясно е записана като основен приоритет. Тя допълни, че МЕ и МОСВ работят по актуализацията на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата, в който амбициите за постигане на ЕЕ трябва да бъдат остойностени. Всяка държава членка е длъжна да представи интегриран план на Европейската комисия.

По време на събитието зам.-министър Ангелина Бонева постави акцент върху

необходимостта от приоритизиране на сградното обновяване в дейността на Националния фонд за декарбонизация,

като подчерта важността на вземането на политически решения, основани на инвестиционните потребности на различните сектори. Тя сподели, че санирането в България върви бавно, защото страната ни е нужно да направи няколко паралелни реформи, които трябва да се случат за кратък период.

Първата и най-важна според нея реформа е тази във финансирането. „От 100% грантово финансиране трябва да се премине към самоучастие и частно финансиране“, заяви Бонева и изтъкна, че само с публични пари нещата няма да се случат. Според нея публичните средства все повече трябва да се насочват към подпомагане на енергийно бедните.

„Втората реформа, която се случва паралелно, е нормативно-административната. Винаги са необходими промени в законите и изграждане на капацитет, който да се разпростре по места в страната, а не да има такъв само в София“, подчерта Ангелина Бонева.

Третата реформа за нея е свързана с културата на притежание, която ще се реализира много трудно. „Собствеността е право на демокрацията и пазарната икономика, но е и отговорност. Колкото повече с времето осъзнаваме това, толкова по-качествен живот ще водим. Правата и отговорностите вървят ръка за ръка и това се вижда в част от сградния фонд и неговото състояние“, посочи Ангелина Бонева.

„Политиката за енергийна ефективност се характеризира с кампанийност“, заяви на свой ред Радослав Рибарски и добави, че въпросът винаги е бил колко пари ще се отделят за саниране. Той подчерта, че хората трябва да осъзнаят, че тяхното благосъстояние и среда е личен ангажимент. „Досега гражданите очакваха държавата да ги води в този процес. Ролята на държавата трябва да бъде в разяснителни кампании и подпомагане на самоучастието на собствениците в програми за енергийна ефективност. Трябва да има по-голямо участие от самите граждани и те да осъзнаят ефектите от ЕЕ“, заяви Рибарски.

Той изрази мнение, че добра стъпка в правилната посока е било преформатирането на Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници в Национален фонд за декарбонизация. „Сега въпросът е как ще се набират там средства и как ще се разходват те“, подчерта той. Според него координацията между изпълнителна и законодателна власт е от основно значение. „Трябва да се заложат ясни цели, които да се следват, независимо кой е в министерствата на околната среда и водите, на енергетиката или на регионалното развитие и благоустройството. Тези цели трябва да станат национални, всички да се ангажираме с тях и те да не търпят промяна“, подчерта Радослав Рибарски.

В конференцията се включиха и представители на финансовия сектор, сред които бяха Асоциацията на банките в България, Фонд на фондовете и Фонд ФЛАГ, които изразиха готовността си да участват в бъдещи програми за обновяване. Беше заявено, че

осигуряването на последователност и непрекъснатост на политиките и атрактивни условия

за всички участници в процеса е от съществено значение за привличането на частни инвестиции. За да се гарантира участието на банковия сектор, е необходимо и осигуряване на качество на проектите, и демонстриране на реални резултати. В пряка връзка с това бе идентифицирана ясна потребност да се инвестира в знания и умения в строителния сектор, който трябва да е готов да осигури качество на всеки един проект в настоящите и бъдещите програми, за да отговори на очакванията на гражданите.

В рамките на XII Национална кръгла маса за финансиране на проекти за устойчива енергия бяха разгледани и въпросите за създаване на институционален капацитет за интегрирано управление на енергийните политики, с което ще се постигне ефективното насочване на публичния ресурс в областите с най-големи инвестиционни потребности и избягване на дублиране на функциите между съществуващите и бъдещи финансови инструменти.

На събитието бяха разгледани в детайл и два от ключовите инструменти за прилагане на политиките – концепцията за интелигентни сгради и свързаните с нея инструменти за сертифициране, които придобиват все по-голямо значение за банковия сектор, както и професионалното управление на сградните фондове, което запазва и повишава икономическата им стойност.