ЕВРОПЕЙСКА

ИКОНОМИКА

Брутен вътрешен продукт

По предварителни данни на статистическата служба на Европейския съюз сезонно изгладеният Брутен вътрешен продукт (БВП) през третото тримесечие на 2023 г. намалява с 0,1% в Еврозоната (EA20) и запазва нивата си в ЕС-27 спрямо предходното тримесечие. В сравнение с третото тримесечие на предходната година сезонно изгладеният БВП не се променя както в Еврозоната (EA20), така и в ЕС-27.

Темп на БВП по държави членки

Сред държавите членки на ЕС за третото тримесечие на 2023 г. най-голям ръст на БВП в сравнение с предходното тримесечие регистрират Малта (2,4%), Полша (1,5%) и Кипър (1,1%). Най-голям спад на БВП се наблюдава в Ирландия (-1,9%), Естония (-1,3%) и Финландия (-0,9%). България бележи ръст от 0,4%.

Темпът на БВП за третото тримесечие на 2023 г. спрямо същото тримесечие на 2022 г. показва най-голям ръст в Малта (7,1%), Хърватия (3%) и Румъния (2,9%). Най-голям спад се отчита в Ирландия (-5,6%), Естония (-4,0%) и Люксембург (-1,8%). В България се наблюдава ръст от 1,8% на годишна база.

Заети лица в Еврозоната и ЕС

Броят на заетите лица се увеличава с 0,2% както в Еврозоната, така и в ЕС-27 през третото тримесечие на 2023 г. в сравнение с предходното тримесечие. Спрямо същото тримесечие на предходната година заетостта нараства с 1,3% в Еврозоната и с 1,2% в ЕС-27

Темп на заетостта в държавите членки

През третото тримесечие на 2023 г. най-висок ръст на заетост в сравнение с предходното тримесечие отбелязват Литва и Малта (и двете с 1,4%), Испания (1,3%) и Хърватия (1%). Най-голям спад се регистрира в Естония (-0,9%), Чехия (-0,7%) и Финландия (-0,6%). България бележи спад от -0,3%.

В сравнение с третото тримесечие на 2022 г. най-голям ръст на заетост бележат Малта (5,8%), Ирландия (4%) и Испания (3,6%), а спад се наблюдава във Финландия (-0,8%), България и Румъния (и двете с -0,6%) и Латвия (-0,2%).

Строителна продукция на страните членки на ЕС

По предварителни данни на Евростат за третото тримесечие на 2023 г. строителната продукция намалява с 0,3% в Еврозоната, като понижението за сградното строителство е с 0,4%, а за инженерното – с 0,6%, спрямо предходното тримесечие. В ЕС-27 се наблюдава спад на строителната продукция с 0,1% за третото тримесечие на 2023 г., като при сградното строителство намалява с 0,3%, а при инженерното с 0,7% спрямо предходното тримесечие.

Темп на строителната продукция в държавите членки

Сред страните на ЕС, за които са налични данни, най-голям ръст на строителната продукция през третото тримесечие на 2023 г. в сравнение с предходното тримесечие се наблюдава в Румъния (5,7%), Словакия (4%), Унгария (3,5%) и Полша (2,4%). България бележи спад на строителна продукция от 0,4% спрямо предходното тримесечие. Най-голямо намаление има в Латвия (-2,5%), Финландия (-1,3%) и Франция (-1,1%).

Строителната продукция в Еврозоната, отчетена за третото тримесечие на 2023 г., нараства с 0,5% в сравнение с третото тримесечие на 2022 г. при ръст от 0,4% на сградното строителство и от 3,6% на инженерното строителство. В ЕС-27 повишението на строителната продукция на годишна база е 0,6% при ръст от 0,2% на сградното строителство и от 3,9% на инженерното строителство.

Сред държавите членки на ЕС, за които са налични данни, най-голямо годишно увеличение на строителната продукция се наблюдава в Словения с 23,3%, Латвия с 16,1% и Румъния с 14,2%. България отчита спад на строителна продукция от 1,3%. Най-голямо намаление на годишна база отчитат Финландия (-6,6%) и Швеция (-4,8%).

ИКОНОМИКАТА

НА БЪЛГАРИЯ

БВП и БДС - общо и в строителството

Темпът на прираст на брутния вътрешен продукт по сезонно изгладени данни през третото тримесечие на 2023 г. регистрира ръст от 0,4% спрямо предходното тримесечие, а в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. нараства с 1,8%.

По предварителни данни произведеният БВП за страната през третото тримесечие на 2023 г. възлиза на 48 466 млн. лв. по текущи цени, като спрямо същия период на 2022 г. се увеличава с 2 677 млн. лв.

Брутната добавена стойност (БДС) общо за икономиката за третото тримесечие на 2023 г. е 42 278 млн. лв. с относителен дял в БВП от 87,2%. В сравнение със същия период на 2022 г. БДС нараства с 1 795 млн. лв.

За сектор „Строителство“ БДС за третото тримесечие на 2023 г. е 1 937 млн. лв. с относителен дял в БВП от 4%, като се увеличава с 236 млн. лв. спрямо предходното тримесечие и с 8 млн. лв. в сравнение с третото тримесечие на 2022 г.

СТРОИТЕЛСТВОТО

В БЪЛГАРИЯ

Обща строителна активност

Общата строителна активност за деветмесечието на 2023 г. спрямо същия период на предходната година по основни показатели е:

Ø Строителна продукция – 13 015 млн. лв., ръст от 22,4%;

– „Сградно строителство“ – 7 542 млн. лв., увеличение от 24,8%;

– „Инженерно строителство“ – 5 473 млн. лв., ръст от 19,2%;

Ø Издадени разрешения за строеж на нови сгради – 9 610 разрешения, спад от 1,5%;

Ø Започнато строителство на нови сгради – 6 118 сгради, ръст от 0,4%;

Ø Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради – 3 708 сгради, спад от 2,5%;

Ø Обявени обществени поръчки – 3 717 бр. на стойност 10 886,3 млн. лв., ръст от 13,8% на броя и от 8% на стойността;

Ø Сключени договори – 3 502 бр. на стойност 5 347,2 млн. лв., ръст от 48% на броя и от 144,3% на стойността.

Произведена продукция в строителството

По предварителни данни произведената продукция в отрасъл „Строителство“ за деветмесечието на 2023 г. е на обща стойност 13 015 млн. лв., като спрямо деветмесечието на 2022 г. се увеличава с 22,4%.

Произведена продукция по сегменти

„Сградно строителство“, което включва жилищно и нежилищно строителство, формира произведена продукция за деветмесечието на 2023 г. в размер на 7 542 млн. лв., или с дял от 57,9% от общо произведената в сектора за разглеждания период. Произведената продукция в сградното строителство се увеличава с 24,8% в сравнение с януари – септември 2022 г. по предварителни данни на НСИ.

В „Инженерна инфраструктура“ произведената продукция за деветмесечието на 2023 г. възлиза на 5 473 млн. лв. и е с дял от 42,1% от общо произведената в строителството за същия период. По предварителни данни на НСИ произведената продукция в инженерната инфраструктура се увеличава с 19,2% спрямо деветмесечието на 2022 г.

Разходи за труд/отработени човекочаса

За деветмесечието на 2023 г. в строителството са отчетени общо 149,6 млн. отработени човекочаса, като спрямо същия период на предходната година те се увеличават с 5,2%. В сектор „Строителство“ отработените човекочаса от един нает по трудово правоотношение за деветмесечието на 2023 г. са 1 271 при 1 232 отработени човекочаса за същия период на 2022 г., което показва, че на годишна база се увеличават с 3,2%.

Общо разходите на работодателя за труд в сектор „Строителство“ за деветмесечието на 2023 г. възлизат на 1 896,5 млн. лв., като на годишна база предварителните данни показват увеличаване на разходите с 20,9%. Разходите на работодателя за труд за един отработен човекочас от наетите по трудово правоотношение за деветмесечието на 2023 г. са средно 12,68 лв. при 11,03 лв. за същия период на 2022 г., което показва, че се повишават с 15% на годишна база.

Издадени разрешения за строеж на нови сгради

Издадените разрешения за строеж на нови сгради за деветмесечието на 2023 г. са общо 9 610 бр. с 5 657 450 кв. м разгъната застроена площ (РЗП). От тях 5 890 разрешения за строеж са за жилищни сгради с 30 502 жилища в тях и 3 493 619 кв. м РЗП. В сравнение със същия период на 2022 г. издадените разрешения за строеж на жилищни сгради намаляват с 5,9%, жилищата в тях – с 19,7%, а общата им РЗП – с 22,7%.

За административни сгради са издадени 58 разрешения за строеж със 123 756 кв. м РЗП, които спрямо деветмесечието на 2022 г. се увеличават с 11,5%, а РЗП – с 27,4%. За други сгради – 3 662 разрешения за строеж с 2 040 075 кв. м РЗП, като спрямо деветмесечието на 2022 г. издадените разрешения за строеж се увеличават с 6,2%, а РЗП – с 2,3%.

Издадени разрешения за строеж на нови сгради по области

Най-много разрешения за строеж на нови сгради за деветмесечието на 2023 г. са издадени в областите:

Жилищни сгради

София (столица) – 920 разрешения за жилищни сгради с 13 295 жилища в тях;

Пловдив – 873 разрешения за жилищни сгради с 3 719 жилища в тях;

София – 698 разрешения за жилищни сгради с 1 061 жилища в тях;

Варна – 564 разрешения за жилищни сгради с 3 632 жилища в тях;

Бургас – 470 разрешения за жилищни сгради с 2 554 жилища в тях;

Други сгради

Пловдив – 590 разрешения за строеж;

Стара Загора – 421 разрешения за строеж;

Варна – 224 разрешения за строеж;

Благоевград – 201 разрешения за строеж;

Административни сгради

София (столица) – 22 разрешения за строеж;

Пловдив – 9 разрешения за строеж.

Започнато строителство на нови сгради

За деветмесечието на 2023 г. е започнато строителството на 6 118 нови сгради с 3 975 632 кв. м РЗП. От тях 4 315 са жилищни сгради с 22 309 жилища в тях и 2 569 208 кв. м обща РЗП. Спрямо деветмесечието на 2022 г. започнатото строителство на жилищни сгради се увеличава с 2,3%, жилищата в тях намаляват с 5,8%, а РЗП – с 8,1%.

За същия период е започнато строителство на 48 административни сгради с 37 122 кв. м РЗП, като спрямо деветмесечието на 2022 г. се регистрира ръст от 45,5% на броя и на РЗП от 66%. За деветмесечието на 2023 г. е започнато строителство и на 1 755 други сгради с 1 369 302 кв. м РЗП, като спрямо деветмесечието на 2022 г. строителството при тях намалява с 4,9%, а РЗП – с 1,5%.

Започнато строителство на нови сгради по области

Най-активни за деветмесечието на 2023 г. при започнатото строителство на нови сгради са областите:

Жилищни сгради

София (столица) – 722 жилищни сгради с 8 838 жилища в тях;

Пловдив – 714 жилищни сгради с 2 056 жилища в тях;

Варна – 488 жилищни сгради с 3 574 жилища в тях;

София – 399 жилищни сгради с 591 жилища в тях;

Бургас – 369 жилищни сгради с 2 211 жилища в тях;

Други сгради

Пловдив – 228 сгради;

Стара Загора – 226 сгради;

Пазарджик – 158 сгради;

Административни сгради

София (столица) – 20 сгради;

Пловдив – 8 сгради.

Въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища

Въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилища за деветмесечието на 2023 г. по предварителни данни на НСИ са 3 708 сгради и 14 710 жилища в тях с общо РЗП 1 456 958 кв. м, като жилищната площ, вкл. кухни над 4 кв. м, е 1 150 662 кв. м, а спомагателната площ е 306 296 кв. м. Спрямо деветмесечието на 2022 г. въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради намаляват с 2,5%, а жилищата в тях се увеличават с 0,8% при нарастване на общото РЗП с 0,1%.

Въведени в експлоатация жилищни сгради и жилища по области

Най-голям брой въведени в експлоатация новопостроени жилищни сгради за деветмесечието на 2023 г. регистрират областите:

Жилищни сгради и жилища

София (столица) – 614 жилищни сгради с 4 011 жилища в тях, РЗП – общо 476 639 кв. м;

Пловдив – 512 жилищни сгради с 1 393 жилища в тях, РЗП – общо 168 813 кв. м;

Бургас – 407 жилищни сгради с 2 950 жилища в тях, РЗП – общо 181 808 кв. м;

Варна – 391 жилищни сгради с 1 957 жилища в тях, РЗП – общо 152 554 кв. м;

София – 370 жилищни сгради с 446 жилища в тях, РЗП – общо 67 845 кв. м.

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи

Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) за деветмесечието на 2023 г. общо за всички икономически сектори на страната възлизат на 18 771 млн. лв.

За отрасъл „Строителство“ разходите за придобиване на ДМА са 1 085 млн. лв., или дял от 5,8% от общо отчетените за разглеждания период. Предварителните данни показват, че разходите за придобиване на ДМА в строителния сектор за деветмесечието на 2023 г. намаляват с 32,6% спрямо деветмесечието на 2022 г.

ПАЗАР НА ТРУДА

Наети лица по трудово и служебно правоотношение

Наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2023 г. по предварителни данни на НСИ са 2 298,5 хил. бр. общо за икономиката, като спрямо края на септември 2022 г. се увеличават с 22,2 хил. бр., или с 1%.

За строителния сектор наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на септември 2023 г. са 125,3 хил. бр., или 5,5% дял от общо наетите за страната. На годишна база данните показват ръст от 3,4 хил. бр., или 2,8%.

Заети, наети и самонаети лица

Заетите лица в икономиката за деветмесечието на 2023 г. са 3 511,6 хил. бр., като спрямо деветмесечието на 2022 г. заетостта се увеличава с 0,9%.

Заетите в отрасъл „Строителство“ за деветмесечието на 2023 г.:

– Заетите лица са 194,9 хил. бр., ръст от 1,6% на годишна база;

– Наетите лица са 155,1 хил. бр., ръст от 1,6% на годишна база;

– Самонаетите лица са 39,8 хил. бр., ръст от 1,8% на годишна база;

Безработни лица – общо и в строителството

За деветмесечието на 2023 г. безработните лица общо за страната са 133,6 хил., като се увеличават с 2,5 хил., или с 1,9%, спрямо същия период на 2022 г.

Безработните в отрасъл „Строителство“ за деветмесечието на 2023 г. са 14,5 хил., или 10,9% от общо регистрираните безработни. Спрямо деветмесечието на 2022 г. данните показват, че безработните лица в сектор „Строителство“ се увеличават с 3 хил., или с 26,1%.

Средна месечна работна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение

Средната месечна работна заплата общо за икономиката по предварителни данни на НСИ за деветмесечието на 2023 г. е 1 946 лв. Спрямо същия период на 2022 г. се увеличава с 253 лв., или 14,9%.

За сектор „Строителство“ средната месечна работна заплата по предварителни данни на НСИ за деветмесечието на 2023 г. е 1 492 лв. В сравнение с деветмесечието на 2022 г. се повишава с 231 лв., или 18,3%.

ИНВЕСТИЦИОННА

АКТИВНОСТ

Поток на преки чуждестранни инвестиции в България

ПРЕКИ ИНВЕСТИЦИИ

(януари - септември 2023 г.), млн. евро

По предварителни данни на БНБ към 19.12.2023 г. Данните за периода януари – септември 2023 г. са ревизирани. С отчета за ноември 2023 г. ще бъдат направени ревизии на данните за октомври 2023 г. Данните за 2022 г. и 2023 г. подлежат на ревизия с годишните данни на НСИ и допълнително постъпили отчети на предприятията с чуждестранно участие. Данните са съставени съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията при спазване на методологическите изисквания на 6-ото издание на „Ръководство по платежен баланс и международна инвестиционна позиция“ на МВФ.

Източници: Предприятия с чуждестранно участие, банки, нотариуси, НСИ, Централен депозитар, Агенция за приватизация и следприватизационен контрол. Положителният знак показва увеличение на активите и пасивите, а отрицателният – намалението им.

По предварителни данни на БНБ преките инвестиции в страната за деветмесечието на 2023 г. възлизат на 3 199,3 млн. евро, като спрямо деветмесечието на 2022 г. се увеличават с 1 060,7 млн. евро (49,6%).

В отрасъл „Строителство“

Преките инвестиции за деветмесечието на 2023 г. в отрасъл „Строителство“ възлизат на 30,8 млн. евро. Спрямо деветмесечието на 2022 г. се увеличават с 86,2 млн. евро (155,6%).

Обявени обществени поръчки

По вид строителство

Обявените обществени поръчки в сектор „Строителство“ за деветмесечието на 2023 г. възлизат на 3 717 бр. с обявена прогнозна стойност 10 886,3 млн. лв. Тенденцията спрямо същия период на 2022 г. е ръст на обявените поръчки от 13,8% и на стойността от 8%.

– „Инженерна инфраструктура“ – 1 487 обявени обществени поръчки на стойност 8 321,9 млн. лв. На годишна база има ръст от 14,6% на бр. и от 13,1% на стойността;

– „ВиК инфраструктура“ – 255 обявени обществени поръчки на стойност 619,4 млн. лв., спад от 20,3% на бр. и от 10,7% на стойността;

– „Сградно строителство“ – 1 754 обявени обществени поръчки на стойност 1 435 млн. лв., ръст от 15,3% на бр. и от 10% на стойността;

– „Енергийна инфраструктура“ – 221 обявени обществени поръчки на стойност 510 млн. лв., ръст от 72,7% на бр. и спад от 29,1% на стойността.

По възложители

За деветмесечието на 2023 г. обявените обществени поръчки в сектор „Строителство“ по вид възложител са, както следва:

– Общини – 2 672 бр., или 71,9% от общо обявените поръчки, като тенденцията е ръст от 17,1% спрямо деветмесечието на 2022 г.

– Комунален и обществен сектор – 160 бр., или 4,3% от общо обявените поръчки, като на годишна база за разглеждания период регистрират ръст от 36,8%.

– Болници и учебни заведения – 398 бр., или 10,7% от общо обявените поръчки, като спрямо същия период на 2022 г. се наблюдава спад от 11,2%.

– Министерства и агенции – 481 бр., или 12,9% от общо обявените обществени поръчки. Тенденцията на годишна база е ръст от 17,9%.

– Други – 6 бр., или 0,2% от общо обявените поръчки, наблюдава се спад от 53,8% спрямо деветмесечието на 2022 г.

По източници на финансиране

Деветмесечие 2023 г.

– Държавен бюджет – 2 953 бр.

– Механизъм за свързване на Европа – 2 бр.

– Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ – 105 бр.

– Програма „Развитие на регионите 2021-2027“ – 1 бр.

– „Програма за развитие на селските райони 2014-2020“ – 281 бр.

– Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ – 22 бр.

– Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020” - 1 бр.

– Програма „Развитие на човешките ресурси 2021-2027“ – 6 бр.

– Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020“ – 4 бр.

– Програма „Транспортна свързаност 2021–2027“ – 2 бр.

– Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 – 87 бр.

– INTERREG V-A „Гърция – България 2014-2020“ – 2 бр.

– INTERREG V-A „Румъния – България 2014-2020“ – 5 бр.

– Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда – 9 бр.

– Проект „Красива България“ – 42 бр.

– „Програма за морско дело и рибарство 2014-2020“ – 18 бр.

– Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014-2020“ – 10 бр.

– Норвежки финансов механизъм 2014-2021 – 22 бр.

– Програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища 2020-2022 – 4 бр.

– Фонд „Социална закрила“ – 3 бр.

– Оперативна програма „Добро управление“ – 2 бр.

– Фонд „Вътрешна сигурност 2014-2020“ – 3 бр.

– Национален план за възстановяване и устойчивост – 130 бр.

– Програма на УНИЦЕФ за България 2023-2027 – 1 бр.

– Национална програма „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда“ 2023 – 1 бр.

– Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020“ и Програма „Транспортна свързаност 2021-2027“ – 1 бр.

Сключени договори в сектор „Строителство“

По данни на Агенцията по обществени поръчки (АОП) за деветмесечието на 2023 г. са сключени 3 502 договора в сектор „Строителство“ на обща стойност 5 347,2 млн. лв., което е с 316,4 млн. лв. повече при обявена прогнозна стойност от 5 030,8 млн. лв. В сравнение с деветмесечието на 2022 г. броят им се увеличава с 48% (1 135 бр.), а стойността по договорите с 144,3% (3 158,5 млн. лв.) повече.

Сключени договори в сектор „Строителство” по вид строителство

Деветмесечие 2023 г.

– „Инженерна инфраструктура“ – 1 564 бр., или 44,6% от общо сключените договори, на стойност 3 160,9 млн. лв., или 59,1% от общата стойност.

– „Сградно строителство“ – 1 452 бр., или 41,5% от общо сключените договори, на стойност 1 351,8 млн. лв., или 25,3% от общата стойност.

– „Енергийна инфраструктура“ – 262 бр., или 7,5% от общо сключените договори, на стойност 358 млн. лв., или 6,7% от общата стойност.

– „ВиК инфраструктура“ – 224 бр. или 6,4% от общо сключените договори, на стойност 476,5 млн. лв., или 8,9% от общата стойност.

Данните показват, че най-много договори и с най-голяма стойност са сключени в инженерната инфраструктура като дял от общо сключените договори в сектора.

Годишен темп на сключените договори по вид строителство

Деветмесечие 2022 г. - деветмесечие 2023 г.

– „Инженерна инфраструктура“ – регистрира ръст на броя сключени договори с 65,7% и на стойността с 210,4%;

– „Сградно строителство“ – регистрира ръст на броя сключени договори с 48,9% и на стойността с 254,9%;

– „Енергийна инфраструктура“ – регистрира ръст на броя сключени договори с 10,1% и спад на стойността с 0,4%;

– „ВиК инфраструктура“ – ръст на броя сключени договори с 6,7% и ръст на стойността с 10,8%.

Сключени договори в сектор „Строителство“ от фирми и консорциуми

Общият брой на сключените договори за деветмесечието на 2023 г. са 3 502 договора на стойност 5 347,2 млн. лв., от които сключени договори с:

✓ Фирми – 3 135 договора на стойност 2 355,9 млн. лв., от които:

✓ Регистрирани в Централния професионален регистър на строителя (ЦПРС)

– Големи строителни компании (над 250 човека) – 208 договора на стойност 672,3 млн. лв.

– Средни строителни фирми (от 50 до 249 човека) – 1 297 договора на стойност 1 220,5 млн. лв.

– Малки строителни компании (до 49 човека) – 1 569 договора на стойност 457,3 млн. лв.

✓ Нерегистрирани фирми в ЦПРС – 61 договора на стойност 5,8 млн. лв.

✓ Консорциуми, обединения, сдружения – 367 договора на стойност 2 991,3 млн. лв., от които:

Консорциуми с нерегистрирани фирми в ЦПРС – 2 договора на стойност 0,5 млн. лв.

За деветмесечието на 2023 г. фирмите заемат 89,5% дял от общо сключените договори и 44,1% от общата им стойност, а консорциумите – 10,5% от броя на сключените договори и 55,9% от стойността. Водещи по брой са фирмите, а по стойност – консорциумите.

Дял на сключените договори от фирми и консорциуми – деветмесечие 2023 г.

За деветмесечието на 2023 г. големите строителни компании заемат 6,6% дял от броя на сключените договори от фирми и 28,5% от стойността. Средните компании са 41,4% от общия брой и с 51,8% дял от стойността на сключените договори от фирми. Делът на малките компании е 50,1% от броя сключени договори и с 19,4% дял от стойността. Нерегистрирани в ЦПРС фирми са 1,9% от броя и 0,3% от стойността на сключените договори от компании.

Тенденцията при сключените договори за деветмесечието на 2023 г. спрямо деветмесечието на 2022 г. е:

Големи фирми – ръст на броя от 85 бр. и при стойността от 445,2 млн. лв.;

Средни компании – ръст на броя от 490 бр. и при стойността от 660,2 млн. лв.;

Малки фирми – ръст на броя от 438 бр. и при стойността от 151,4 млн. лв.;

Фирми без регистрация в ЦПРС – ръст на броя от 4 бр. и спад на стойността от 1,3 млн. лв.;

Консорциуми – ръст на броя от 118 бр. и при стойността от 1 903,0 млн. лв.

Сключени договори от фирми и консорциуми по вид строителство

– „Инженерна инфраструктура“ – 1 564 договора за деветмесечието на 2023 г. на стойност 3 160,9 млн. лв., от тях:

✓ Фирми – 1 394 договора, на стойност 1 384,2 млн. лв., от които:

✓ Регистрирани в ЦПРС

– Големи строителни компании – 180 договора на стойност 575,3 млн. лв.

– Средни строителни фирми – 707 договора на стойност 635,9 млн. лв.

– Малки строителни компании – 491 договора на стойност 171,5 млн. лв.

✓ Нерегистрирани фирми в ЦПРС – 16 договора на стойност 1,5 млн. лв.

✓ Консорциуми, обединения, сдружения – 170 договора на стойност 1 776,7 млн. лв.

✓ Сградно строителство – 1 452 договора за деветмесечието на 2023 г. на стойност 1 351,8 млн. лв., от тях:

✓ Фирми – 1 360 договора на стойност 587,8 млн. лв., от които:

✓ Регистрирани в ЦПРС

– Големи строителни компании – 16 договора на стойност 59,4 млн. лв.

– Средни строителни фирми – 368 договора на стойност 296,7 млн. лв.

– Малки строителни компании – 936 договора на стойност 228,5 млн. лв.

✓ Нерегистрирани фирми в ЦПРС – 40 договора на стойност 3,2 млн. лв.

✓ Консорциуми, обединения, сдружения – 92 договора на стойност 764 млн. лв., от които:

Консорциуми с нерегистрирани фирми в ЦПРС – 2 договора на стойност 0,5 млн. лв.

✓ Енергийна инфраструктура – 262 договора за деветмесечието на 2023 г. на стойност 358,0 млн. лв., от тях:

✓ Фирми – 207 договора на стойност 158,6 млн. лв., от които:

✓ Регистрирани в ЦПРС

– Големи строителни компании – 4 договора на стойност 35,1 млн. лв.

– Средни строителни фирми – 123 договора на стойност 84,2 млн. лв.

– Малки строителни компании – 77 договора, на стойност 38,5 млн. лв.

✓ Нерегистрирани фирми в ЦПРС – 3 договора на стойност 0,8 млн. лв.

✓ Консорциуми, обединения, сдружения – 55 договора на стойност 199,4 млн. лв.

– ВиК инфраструктура – 224 договора за деветмесечието на 2023 г. на стойност 476,5 млн. лв., от тях:

✓ Фирми – 174 договора на стойност 225,3 млн. лв., от които:

✓ Регистрирани в ЦПРС

– Големи строителни компании – 8 договора на стойност 2,5 млн. лв.

– Средни строителни фирми – 99 договора на стойност 203,7 млн. лв.

– Малки строителни компании – 65 договора на стойност 18,8 млн. лв.

✓ Нерегистрирани фирми в ЦПРС – 2 договора на стойност 0,3 млн. лв.

✓ Консорциуми, обединения, сдружения – 50 договора на стойност 251,2 млн. лв.

Данните за деветмесечието на 2023 г. показват, че при фирмите, сключили договори, малките строителни компании доминират по критерий „брой“ в „Сградно строителство“. Средните строителни фирми са водещи по критерий „стойност“ в „Инженерна инфраструктура“. При консорциумите най-голям „брой“ договори и с най-голяма „стойност“ са сключени в „Инженерна инфраструктура“.

В „Инженерна инфраструктура” спрямо деветмесечието на 2022 г. фирмите отчитат ръст от 60,8%, което е с 527 бр. повече сключени договори и повишение при стойността със 160,3%, или 852,5 млн. лв. Консорциумите регистрират ръст на броя със 120,8%, или 93 бр. повече сключени договори, и увеличение от 265,1%, или 1 290 млн. лв. при стойността на годишна база.

В „Сградно строителство“ спрямо деветмесечието на 2022 г. фирмите отчитат ръст от 48,5%, или с 444 бр. се увеличават сключените договори, както и ръст при стойността със 116,1%, или 315,8 млн. лв. При консорциумите се наблюдава повишение на броя с 55,9% (33 бр. повече) и ръст на стойността с 601,6% (655,1 млн. лв. повече) спрямо деветмесечието на 2022 г.

В „Енергийна инфраструктура“ спрямо деветмесечието на 2022 г. фирмите регистрират ръст от 16,3% (29 бр.) при броя и увеличение от 43%, или 47,7 млн. лв. при стойността. При консорциумите тенденцията е спад и при броя с 8,3% (5 бр.), и при стойността с 19,8% (49,1 млн. лв.) на годишна база.

При „ВиК инфраструктура“ фирмите, сключили договори, регистрират ръст на броя с 10,8% (17 бр.) и на стойността от 21,3% (39,5 млн. лв.) спрямо деветмесечието на 2022 г. При консорциумите се наблюдава спад при броя на сключените договори от 5,7%, или 3 бр., и ръст с 2,9%, или 7 млн. лв., при стойността на сключените договори спрямо деветмесечието на 2022 г.

КАМАРА НА

СТРОИТЕЛИТЕ

В БЪЛГАРИЯ

Централен професионален регистър на строителите

Регистрираните строителни компании в ЦПРС към 06.12.2023 г. са 6 738, от които: 6 684 регистрирани български юридически лица и 54 чуждестранни фирми.

Заличени са 455 фирми от Регистъра по неизпълнение на процедурата по чл. 20 ал. 2 ЗКС.

Разпределение на строителите по критерии

Критерий „Персонал“ (на база 2022 г.)

✓ 58 големи фирми, дял от 0,87%;

✓ 825 средни компании, дял от 12,34%;

✓ 5 801 малки фирми, дял от 86,79%;

Критерий „Нетни приходи от продажби“ (на база 2022 г.)

✓ 20 големи фирми (над 97,5 млн. лв. и/или стойност на активите над 97,5 млн. лв.), дял от 0,30%;

✓ 174 средни компании (до 97,5 млн. лв. и/или стойност на активите до 97,5 млн. лв.), дял от 2,60%;

✓ 6 490 малки фирми (до 19,5 млн. лв. и/или стойност на активите до 19,5 млн. лв.), дял от 97,10%;