Емил Христов

Ренета Николова

България има изключително богато културно-историческо наследство. Един от най-впечатляващите обекти у нас е Археологическият комплекс Перперикон, разположен в Източните Родопи на около 20 км от Кърджали. Той е изцяло изсечен в скалите и е сред най-древните монументални мегалитни паметници от времето на траките. Комплексът включва дворец - светилище от VI - V в. пр.н.е., укрепена тракийска крепост, селище и кръгъл храм. Свещеният град предлага неповторимо съчетание от уникалност в архитектурен, исторически, природен и мултирелигиозен аспект.

Първите мащабни археологически проучвания на Перперикон са започнали през 2000 г. За тях отговаря археологът проф. Николай Овчаров. Той и неговият екип извършват редица разкопки, разкриващи магията на мястото. На обекта са реализирани и няколко европейски проекта. Последният, който е четвърти поред, е стартирал през 2019 г., след като община Кърджали решава да продължи облагородяването на комплекса. Местната администрация кандидатства с проект по Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“ и получава одобрение за финансиране. Стойността му е 6,8 млн. лв. без ДДС. Проведена е тръжна процедура за изпълнител на инженеринг (изготвяне на работен проект, изпълнение на СМР, КРР и осъществяване на авторски надзор) за експониране и социализация, консервация, реставрация и архитектурно-строителни работи на археологически комплекс Перперикон. Обществената поръчка е възложена на ДЗЗД „Перперикон 2020“, в което участват „БИАД-С“ ЕООД и „Стройинвестконсулт София“ ЕООД.

Основните дейности по проекта са свързани с консервация и реставрация на част от археологическия комплекс, както и изграждане на туристическа инфраструктура за неговата социализация. Работи се по 13 жилищни антични сгради от Акропола, 4 индивидуални археологически останки в Акропола, Базиликата и Водохранилището в южното подградие, Църквата в източно подножие и т.нар. Храм на тракийския конник. Изграждат се ограда, туристически пътеки и художествено осветление, както и система за видеонаблюдение на целия комплекс.

Вестник „Строител“ потърси Диана Глосова, управител на „БИАД-С“ ЕООД, и проф. Николай Овчаров, ръководител на археологическите проучвания, за да разкажат за напредъка на реставрационните дейности на Археологическия комплекс Перперикон.

Диана Глосова, управител на „БИАД-С“ ЕООД: Вложихме сърце и любов на този уникален обект

Г-жо Глосова, „БИАД-С“ ЕООД изпълнява архитектурно-строителни дейности на Археологически комплекс Перперикон. Разкажете ни как се работи на този значим за страната ни обект?

Сигурна съм, че няма българин, който да не е чувал за свещения град в сърцето на Родопите – Перперикон. Изключително голяма гордост бе за нас, че именно нашата компания бе избрана да изпълни архитектурно-строителните дейности по комплекса.

Всичко започна през 2019 г., когато създадохме ДЗЗД „Перперикон 2020“. Още в началото знаехме, че работата там ще е изключително голямо предизвикателство, предвид сложността на терена и значимостта на обекта. Тъй като проектът е на инженеринг, със започването на дейностите създадохме ясна програма. Въпреки това имаше непредвидени забавяния, които доведоха до това същинската работа на терен да стартира едва преди около 6 месеца. Причината за забавянето не бе от наша страна, а заради бавната работа на държавната администрация.

Дългата процедура по съгласуване, одобрение, промени на собствеността на имотите - всичко това бе в компетенцията на възложителя, а не в наша. Ние нямахме общо с този процес, но той ни прахоса страшно много време и драстично намали срока, който имаме за завършване на проекта. Активно екипът ни работи на терен от юли 2023 г. и за по-малко от 6 месеца успяхме да изпълним СМР, които бяха предвидени да се извършват над 1 година.

Нямаше как да предвидим и метеорологичните условия, които допълнително направиха работата ни по-трудна. Времето беше изключително неблагоприятно и много студено. Специфичното при работата на обекта бе, че използвахме специална технология, която не позволява дейностите да се извършват при минусови температури. Въпреки това нашият екип бе много добре подготвен и благодарение на отличния синхрон с проф. Овчаров и неговия екип успяхме да завършим самите консервационни дейности.

Кое беше най-голямото предизвикателство при изпълнението на проекта?

За мен Перперикон е уникален обект. Не само защото е от национално и световно значение, а защото той би бил изключително значим в кариерата на всеки един български строител. Говорим за специфичен вид работа, която изисква нестандартна организация, съобразена с необичайното местоположение. Възникват редица въпроси, като например как ще се пренасят строителните материали, както и как ще достигат работниците до обекта. Този тип обекти са много трудни, защото не можеш да работиш с механизация, няма ток. Определено логистиката не бе лесна. Перперикон е разположен на 15 км от Кърджали. Също така, за да отиде например техникът от офис базата до някой от подобектите, това отнема между 15 и 40 минути ходене пеша по неравен терен. Екипът постоянно бе в изчакване и на документи, които трябваше да получим, в противен случай нямахме право да направим нито крачка напред като строител.

Много бяха предизвикателствата - някои предвидими, други не, но най-важното е, че успяхме да се справим с всяко едно от тях. Все пак, ако трябва да посоча най-сериозното - това беше бюрократичната тежест. Трябва да се намери начин това да се промени, процедурите да се опростяват, за да вървят процесите по-бързо и да се реализират обектите.

Въпреки изпитанията ние правихме всичко с много желание. Вложихме сърце и любов в този обект. А той наистина е уникален. Когато поседиш малко на Перперикон, започваш да усещаш енергията, историята, заряда, който има това място. Всичко това ти дава мотивация и сили да преодоляваш проблемите.

Какви дейности извършихте по обекта?

За съжаление тази историческа ценност, както много други в България, не беше поддържана през годините. Когато отидох там за първи път 2019 г., за да направим огледите за проектирането, мястото изглеждаше запустяло. Личеше си, че са реализирани различни дейности през годините, но всичко беше обрасло в треви и храсти. Сега вече могат да се видят части от църкви, антични сгради, които са ясно очертани. Всеки момент ще започне и изграждането на художественото осветление.

Ние бяхме избрани да направим консервация на няколко подобекта, както и да извършим облагородяване на площадките, алеите. Направихме и изключително красив детски кът, изградихме и три големи пасарелки със зони за наблюдаване.

Искам да кажа няколко думи и за самата консервация, защото при нея има специфика. Използват се точно определени химии, като след поставяне те отлежават, а след това се полага втори и трети пласт по специална технология. Целта е разкритите неща да не се рушат. Реставрирахме редица антични сгради до проектното ниво, което бе определено, така че да може ясно да се обозначат. Извършихме изключително фина работа, изпълнявайки нещата така, както са работели нашите прадеди.

Изграждането на пасарелките и зоните за наблюдение също бе голямо предизвикателство за нас. Те са от метална конструкция, която преминава през целия парк. Транспортирането на всички елементи ставаше на ръка. На обекта постоянно имаше около 60 човека, които пренасяха буквално на гръб отделните части. Когато дойде времето на античния комплекс да се качат и самите пасарелки, се опитахме да направим отделните елементи максимално олекотени и малки, за да са удобни за транспортиране. Говорим, както казах, за преход от 15 до 40 минути в зависимост от определеното място. Представете си как това се случва, когато по този път трябва да се мине с големи метални конструкции. Имаше елементи, за пренасянето на които бяха необходими 30 човека. Всичко се носеше на ръка. На обекта няма как да се използва механизация. Мислихме да използваме хеликоптер, дори и да пренасяме части с магарета, но и така нямаше как да стане. Върнахме се в А и Б на начините на строителство, както са правили предците ни.

Изпитвате ли удовлетворение от свършената работа?

Изключително съм щастлива! Радвам се също така, че на обекта работиха и работят много млади хора. Използвам трибуната на в. „Строител“, за да благодаря сърдечно на целия екип на „БИАД-С“, както и на проектантите, на техническия ръководител. Всички те вложиха много усилия.

За мен усещането е изключително. Аз съм много щастлива и горда от изпълненото на този обект. Пак искам да подчертая, че на него работим със сърце и любов, Перперикон не е за всеки. На него не може да се гледа само като на пари и бизнес. Нужно е да вложиш емоция и желание да го направиш. Мисля, че успях да създам тези чувства и в екипа, който е на терен. Колегите положиха неимоверни усилия да се справят с администрацията, с трудностите и природата. Сега се шегуваме в офиса, че трябва да си направим специални значки – „Аз работих на Перперикон!“.

Какво предстои и кога можем да очакваме завършването на обекта?

През декември приключихме и предадохме консервационните дейности. Поставени са преместваемите съоръжения. Осигурили сме и пейки за туристите, монтирали сме и кошчета за отпадъци. През изминалата седмица на обекта премина и държавна приемателна комисия, която нямаше забележки. Сега очакваме разрешения за строеж за електрочастта. Имаме уверение от община Кърджали, че движат документите. Трябва да имаме разрешение в началото на март, защото трябва да предадем обекта до 17 май. Направили сме доста сериозна организация и сме в готовност всеки момент да започнем. Планираме до два месеца да сме напълно готови. Както споменах, предстои да се направи художествено осветление около представителната сграда, както и видеонаблюдение около консервираните и изградени части. Надявам се да Ви поканим през пролетта на едно запомнящо се откриване.

Приканвам след завършването на работите по обекта повече хора да посетят това наистина магично място, за да се запознаят с културното ни наследство, както и да се насладят на свършената от нас работа.

Проф. Николай Овчаров, ръководител на археологическите проучвания: Партнирахме си много добре с изпълнителите на проекта

Проф. Овчаров, Вие сте ръководител на археологическите проучвания и наблюдаващ изпълнението на археологическата част на реставрацията на Перперикон. Разкажете ни за значението на свещения град.

Изключително е всичко, което се случва на Перперикон, защото той е уникален комплекс, който вече 25 г. се разкрива. За изминалия период разкрихме изцяло Акропола. Това се случи през 2016 г. От тогава насам работим в южния квартал, където също излизат невиждани досега постройки, сред които блести Базиликата от VI век. Тя представлява най-голямата християнска църква, която до момента е открита в Родопите. Археологическата дейност е само част от експонирането на даден обект, след нас вървят консерваторите и реставраторите. Това нещо не е толкова лесно, както изглежда на думи, защото първо трябва да бъдат разкрити историческите ценности, после да бъдат спечелени съответните проекти, а накрая да бъде извършена и същинската работа.

В момента реализираме четвъртия поред европейски проект на Перперикон. Предишният бе за изграждането на посетителски център. Буквално в последните месеци на изминалата година се извърши консервация и реставрация на Голямата базилика в южния квартал, Храма на тракийския конник и още 13 сгради.

Първото европейско финансиране получихме през 2014 г., като средствата дадоха възможност да се направи базисна основа за консервация и реставрация на обекта. Следващите два надградиха свършеното и така се стигна до последния проект, който стартира през 2019 г. Той е много важен, като една от заложените цели в него е да се продължи надграждането на системата от пасарелки. Доста амбициозни задачи си поставихме през 2019 г. и съм много доволен, че основните работи по обектите бяха реализирани по най-добрия възможен начин. Базиликата е направена чудесно, спазени са всички показатели, както и системата от пасарелки, които дават възможност за цялостно обхождане на Перперикон.

Разбира се, говорим за исторически обект, където всичко е предпоследно. Докато завършваме този проект, ние вече сме готови за следващите етапи. Говорим за 5-и и 6-и, които ще включват недовършени и новоразкрити участъци от градската структура на античния и средновековен град Перперикон.

Кажете ни как работихте с фирмата строител, обектът се реализира на инженеринг?

Много добре работихме със строителите. Изпълнението на проекта не беше лесна задача. Имаше абсолютно безсмислени бюрократични трудности. Не може да се чака една година, за да бъде издадено разрешение за ограда. Работата по консервационно-реставрационните дейности по проекта започна в началото на август. Това съвпадна с нашите редовни археологически проучвания на южния квартал и трябваше да съвместяваме и двете дейности. Както се казва, със строителите говорихме на един език. Не само че успяхме да работим заедно, но и си помагахме.

Изключително благодарен съм на община Кърджали, че в последните две години реализирахме дейности на Перперикон с финансиране от тях, след като ни бе отказана държавна помощ. Разполагахме с малко средства, но свършеното с тях бе значително. От строителите също получихме безкористна подкрепа, съдействаха за други неща, свързани с механизацията, и за изхвърляне на пръст. Партнирахме си много добре с изпълнителя, ние също им помагахме с каквото можем.

Освен ръководител на археологическите проучвания съм и наблюдаващ изпълнението на археологическата част. През изминалата седмица обектът беше приет без никакви забележки от държавна комисия. Надявам се да работим с фирмата и в бъдеще.

Разкажете ни малко повече за Перперикон в исторически план.

Много мога да разказвам за това приказно място. За съжаление през последните две години беше спряно финансирането от държавата на реставрацията по необясними причини, но сега в бюджет 2024 г. се отпускат 500 хил. лв. за археологически проучвания. С тези средства ще можем да направим изключително важни разкопки, на всяка цена трябва да успеем да проучим пространството между Акропола и крепостните стени на Перперикон и Голямата базилика. Надявам се до края на лятото да имаме разкрита част и да започнем проектирането на нейната консервация.

Що се отнася до историята на Перперикон, тя е много сложна и тежка. Говорим за място, което е съществувало още преди 7-8 хил. години. В зората на човешката история в края на каменно-медната епоха на скалния хълм, където не е имало никаква растителност, хората създават светилище. От това време ние откриваме доста керамика, идоли и други неща, които ни показват, че е изповядван култ към Слънцето.

В бронзовата епоха, около 2000 г. по-късно, някъде в края на второто хилядолетие преди Хр., Перперикон става едно грандиозно светилище, огромно по размери, с над 20 кв. км обща площ. Центърът на светилището, където се намира самият скален връх, е осеян с олтари, като най-големият от тях всъщност е бил храмът на тракийския Дионис.

Римски автори разказват, че на това място са идвали много велики личности, сред които и физическият баща на Октавиан Август – Октавий, който научава неща за бъдещето си, щом посещава Перперикон. Именно по тази причина в Античността Перперикон е място, което е посещавано от много хора.

По време на римската епоха тук се създава един наистина голям град, изграждат се крепостни стени, а по-късно става византийски център. Това продължава до XIV век, когато през 1361 г. е превзет след много тежка обсада от османските сили.

Много поколения и култури са оставили отпечатъка си на Перперикон, което е голямо предизвикателство за нас, археолозите, за да можем да ги разкрием и съхраним.

Разбрахме, че планирате да издадете втори том с историята на Перперикон. Кога можем да очакваме да излезе тя?

За да се появи първият том, бяха необходими 16 г. работа по обекта. Сега от 8 г. работим по южния квартал, а за да може да излезе вторият том, трябва да разкрием участъците между Акропола и Базиликата. Ако успеем да го направим през тази година, то тогава през есента ще се опитаме да направим и втория том на книгата, който ще включва значителна част от южния квартал с множество римски храмове, централната улица и мавзолеите на богатите римски граждани, както и раннохристиянската Голяма базилика.

Колегите работиха при минусови температури през зимата. Ако нямаше това забавяне от страна на държавата, нещата можеха да се свършат на много по-ранен етап.

Надявам се в бъдеще тази обща работа между археолози, строители, реставратори, проектанти и, разбира се, държавните органи в лицето на Министерството на културата и НИНКН да бъде по-добра и да не се срамуваме от това, че изоставаме от Гърция и Италия по отношение на разкриването, консервирането и реставрирането на паметници.

Всички ние сме големи длъжници на нашето културно-историческо наследство, което не трябва да бъде само обект на национална гордост, но и на икономика, за да развием нашия културно-исторически туризъм.