Тема

Евродепутати и експерти обсъдиха бъдещето на енергийния сектор

България може да има ключова роля в определянето на енергийните политики на ЕС

„Подпомогнахме енергийно бедните домакинства. Променихме целта на Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) – сега тя е борбата с енергийната бедност и за целта ще се отделят целенасочени средства за най-уязвимите домакинства“. Това заяви евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (ЕП) Цветелина Пенкова пред участниците в конференцията „Енергийна сигурност – основа за развитие на европейската индустрия. Ролята на България“, организирана от нея в Брюксел. На форума бе поканен да участва и представител на вестник „Строител“.

Целта на събитието бе да презентира плана за реиндустриализация на Европа и да покаже посоката, в която ще се развива промишлеността на континента. На форума представители на българската индустрия, енергетика и академичния сектор имаха възможност да запознаят европейските си партньори с постиженията на България.

Във форума участие взеха зам. генералният директор на ГД „Енергетика“ в Европейската комисия (ЕК) Масимо Гариба, председателят на Надзорния съвет на „Еврохолд България“ АД Асен Христов, изп. директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев, председателят на Камарата на енергийните одитори Валентина Узунова, председателят на Българския атомен форум Богомил Манчев, председателят на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) Иван Хиновски, Пламена Ненкова, зам. изп. директор „Международна дейност и бизнес развитие“ – „Главболгарстрой Холдинг“ АД, Филип Монтарнал, ядрено аташе на Франция към ЕС, Юха Пойкола от TVO, оператор на АЕЦ „Олкилуото”, Финландия. На конференцията имаше още представители на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската асоциация на металургичната индустрия, Българската асоциация на циментовата индустрия, Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, БЕМФ, Българската минно-геоложка камара, Българската академия на науките.

По отношение на ДЕХС Пенкова разясни, че първоначално законодателството е предвиждало задължение за всеки собственик на жилище в ЕС да определи енергийната ефективност на имота си и в указан срок да извърши ремонти, за да подобри енергийния му клас. „Имаше предвидени глоби за неспазване на срокове. Всичко това е премахнато“, коментира тя и поясни, че е

гарантирано финансиране за най-уязвимите домакинства с програми за саниране, действащи до 2050 г.

Чрез тях собствениците на имоти могат да намалят сметките си с близо 50%. „Успях да договоря и държавите членки да предоставят достъп до безвъзмездни средства за уязвимите домакинства, за да им помогнем да излязат от енергийна бедност, както и възможност за финансиране при преференциални условия“, съобщи евродепутатът.

„България реално може да играе ключова роля в определянето на енергийните политики на ЕС. Участвах в преговорите за важни европейски законодателства. Без българското участие ядрената енергетика нямаше да е призната като стратегическа енергийна технология, както и нямаше да има допълнително финансиране, което гарантира, че новите производства няма да отидат само в големите европейски страни, които могат да си позволят да предоставят държавна помощ“ , изтъкна Цветелина Пенкова.

„Важно е да развием по-добра връзка между българските научни и индустриални среди и браншовите организации, представени в Брюксел“,

призова евродепутатът. Тя изтъкна, че проблемите, които възникват, не се ограничават само в рамките на една държава, а са валидни в целия свят. „Ако искаме да получим истински устойчиви във времето решения, трябва да работим заедно. Именно това е смисълът на европейската интеграция“, подчерта Пенкова.

Тя бе категорична, че България има стратегическо предимство в няколко ключови направления и държавата трябва да поставя силен акцент върху тях. По думите й ядреният сектор на страната ни е признат с едни от най-високите стандарти на безопасност в световен мащаб. Освен това има най-големия капацитет на мощности в региона и това може да направи България основен фактор по отношение на енергийната свързаност. Страната ни е и на 6-о място в ЕС по производство и обработка на цветни метали. Цветелина Пенкова открои факта, че

финалният компромис на Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии включва всички важни приоритети за българската индустрия –

ядрената енергетика вече е част от обхвата на регламента, въпреки че в първоначалното предложение на Европейската комисия това не е било заложено. „Между двете крайни позиции на Германия и Франция България изигра ключовата роля. Така окончателно затвърдихме централното място на ядрената енергетика в бъдещия енергиен микс на Европа“, разясни евродепутатът. Тя допълни, че списъкът с технологии е разширен и са добавени такива за улавяне, пренос и използване на въглероден диоксид, които са приоритет за циментовата ни индустрия.

„Увеличихме финансирането по всички оси, свързани с развитието на чиста енергия и чисто производство в ЕС“, каза Цветелина Пенкова и добави, че е договорено държавите да използват неоползотворените средства, които им се полагат по Механизма за възстановяване и устойчивост (от националните си планове), за привличане на инвестиции за изграждане на нови производствени мощности.

Асен Христов насочи вниманието към следващия мандат на ЕП и ЕК. Според него през този период европейските институции трябва да приемат законодателство, което да постави ясно планиране за различните видове ВЕИ – вятър, слънце, както и за ядрената енергетика, като отбеляза, че последната е бъдещето на базовата електроенергия. „Всяка страна се грижи за финансирането и изграждането на нови централи, но това трябва да се промени и да има подпомагане и план за развитие на ниво Европейски съюз“, изтъкна Христов. Той бе категоричен, че на ниво ЕС трябва да се вземе решение за планиране на ядрения сектор, а не той да е съсредоточен само във Франция.

Масимо Гариба изтъкна, че ЕК е заложила в своето предложение за целите за 2040 г. да се използват всички налични ресурси и технологии. Според него е наложително да се инвестира в развитие на човешките ресурси и кадровия потенциал в цяла Европа. Гариба очерта и необходимостта от ядрен алианс за развиване на технологията в Европа, както и за промишлен капацитет.

Богомил Манчев отбеляза, че България е изпуснала възможността да построи нова АЕЦ за 8 мрлд. лв. и че истинската независимост е да притежаваш централи, построени от различни източници, защото ако строиш само с една технология, си зависим от един доставчик. Според Манчев държавата трябва да проведе търг за два нови блока в Белене. Той изтъкна, че

през 2051 г. България трябва да има четири ядрени блока –

два да заместят сегашните от АЕЦ „Козлодуй“ и два да заместят ТЕЦ-овете.

Ангелин Цачев подкрепи тезата, че страната ни трябва да разчита на балансиран енергиен микс. Той изрази мнение, че България има проблем с управлението на променливи източници от ВЕИ. Според него България е стигнала до максимума потребление на ВЕИ, което системата може да поеме в това нейно състояние. Ангелин Цачев постави като проблем и съхраняването на свръхпроизводството на енергията от ВЕИ.

Иван Хиновски идентифицира

четири предизвикателства пред енергетиката.

Сред тях са опростяване и ускоряване на правната рамка по отношение на ядрената енергетика, създаване на общ инвестиционен клуб за обмяна на технологии, справедливо отношение към ядрената енергетика и ВЕИ, намаляване на зависимостта от Русия.

Юха Пойкола обясни, че Финландия е сходна с България, що се отнася до размери и енергиен капацитет. Той представи опита на страната си в изграждането на АЕЦ през последните години. Финландия е направила сериозна инвестиция в централа, която се е изграждала 17 г. Дългият период е довел до значително надхвърляне на предварителните бюджети. „Всички бяха убедени, че трябва да произвеждаме ядрена енергия. Сега имаме нова АЕЦ, която работи от три години“, разказа той. „Произвеждаме чиста енергия, енергийната ни сигурност е повишена значително, а и намалихме цените. Миналата година Финландия беше на второ място сред държавите в Европа по най-ниска цена на електроенергия. Бяха ни необходими много време и средства, но резултатите са положителни. Тази инвестиция ни прави конкурентоспособни. Днес само 6% от финландците са против ядрената енергетика, а преди 20 години, когато започнахме, тази цифра беше 50%. В момента ядрената енергия се смята за устойчива“, сподели Пойкола. „Намерихме решение за отработеното ядрено гориво и се надявам, че други държави ще последват примера ни. Емитирахме зелени облигации, за да можем да финансираме други проекти”, обясни той. Юха Пойкола посъветва винаги преди да се започне строителството на АЕЦ, да се прави по-подробен план.

Филип Монтарнал подчерта, че

проектите за развитие на атомната енергетика са ключови, тъй като могат да осигурят над 150 хил. гигавата капацитет до 2050 г. и да допринесат за декарбонизацията.

Според него обучението и образованието в сферата също са много важни за правилното функциониране на ядрените мощности. „Президентът на Франция Еманюел Макрон изрази своето желание да бъдат построени шест допълнителни нови ядрени реактора. Започва и производството на малки модулни реактори. Очакват се сериозни резултати от плана на Франция, който президентът Макрон представи и който цели намаляване на въглеродните емисии на страната с 50% до 2030 г. Целите му са свързани с разработване на иновационни реактори. Предизвикателство пред нас ще бъде изграждането на нови блокове и масовото производство на малките модулни реактори. Този отрасъл е представен от 5 големи дружества във Франция. Ядрената енергетика продължава да бъде приоритет за нас и сме в активен диалог с всички заинтересовани страни”, коментира той.

Валентина Узунова обясни, че

нивото на подготовка на енергийните одитори в България е изключително високо.

Тя подчерта, че страната ни е сред първите в Европа по изпълнение на енергийните одити. „Енергийните одити са едни от спиращите елементи за корупционни практики. В доклад на Европейската сметна палата се установява, че 87% от проектите, финансирани с европейски средства в ЕС, са били с изготвени енергийни одити, но също така се посочва, че само 23% от енергийните одити са направени след изпълнение на мерките за енергийна ефективност“, каза тя.

По думите й енергийните одити предоставят ясна и независима оценка на собствениците на сгради да се възползват от своя потенциал. Според нея енергийните одитори трябва да имат множество технически умения и практики, както и комплексни познания, за да следят новостите. „Съгласна съм, че не трябва да се ползва само един вид енергия, а трябва да има хибридни системи“, каза още тя. В края на изказването си Валентина Узунова призова за създаване на Европейска камара на енергийните одитори.

В панела, посветен на свързаността на енергийните мрежи и ролята на България в региона, Пламена Ненкова представи портфолиото от изпълнени стратегически енергийни проекти от „Главболгарстрой Холдинг“ АД. ,,Разбираме важността на проектите, които ни се възлагат, и поемаме голяма отговорност да работим бързо в пълно съответствие с всички екологични и административни процедури“, каза тя.

Ненкова акцентира върху стратегията на компанията за внедряване на иновации в строителството чрез проекти като планирания с пилотна водородна технология за българското газохранилище в Чирен, който се случва в рамките на партньорство между българския оператор „Булгартрансгаз“, Solar Turbines, Honeywell и Pietro Fiorentini.

„Правим всичко възможно да следваме най-новите технологични разработки както по-общо в строителния, така и конкретно в енергийния сектор, да участваме в проекти и да внедряваме най-добрите възможни решения, които могат да осигурят енергийна сигурност и баланс на мрежата“, каза Пламена Ненкова. Тя допълни, че енергийната сигурност означава не само наличие на енергия в различни форми, но и наличие на енергия в достатъчни количества и на разумни цени по навременен и устойчив начин.

Като особено важни за „Главболгарстрой Холдинг“ АД Ненкова очерта проектите, които компанията реализира с партньори от научната общност. Тя даде за пример разработването на иновативна изолационна пяна NRG-STORAGE и проект MOBICCON-PRO, включващ изграждането на пилотна мобилна инсталация за производство на висок клас рециклирани строителни материали, които по-късно да бъдат предложени на пазара и да се върнат обратно в строителния процес.

„Това са само част от „зелените” проекти, които компанията ни развива. Амбицията ни е да се ангажираме все повече с разработката и прилагането на практика на иновативни технологии, производствени решения и продуктови иновации, за която цел работим в близко партньорство с академичните среди и европейски/глобални технологични производители“, завърши Пламена Ненкова.


Режисьорът Оливър Стоун:  Трябва ни много ядрена енергия, тя е наш приятел

„Трябва ни много ядрена енергия, тя е наш приятел.“ Това каза американският режисьор, сценарист и продуцент Оливър Стоун, който е носител на 4 награди „Оскар“, на пресконференция непосредствено след форума, организиран от Цветелина Пенкова.

По нейна покана световноизвестният творец представи документалния си филм Nuclear now. На събитието присъстваха над 50 гости от България – от академичните среди, от индустрията и енергетиката, местните власти, журналисти. Оливър Стоун прояви специално отношение към българските гости и прие покана да посети страната ни, за да представи Nuclear now и у нас.

„Дълги години се насаждаше мнението, че един ядрен реактор е равен на атомна бомба. През 70-те години на миналия век това беше виждането и то беше много погрешно. Медиите не направиха нищо, за да разсеят тази заблуда. Това беше целта на документалния ми филм, който ясно посочва какво е погрешно, какво е наистина ядрената енергия и какво можем да направим с нея“, заяви американският режисьор, който е автор на 20 игрални и 9 документални филма.