3200 предприятия са получили подкрепа от Фонд на фондовете през програмен период 2014-2020 г.

Над 1,3 млрд. лева са влезли в икономиката от Фонд на фондовете (ФнФ) през изминалия програмен период 2014-2020 г., като подкрепа са получили 3200 предприятия. Това стана ясно по време на официално отчетно събитие на свършената работа от Фонда, на което бяха представени постигнатите резултати и макроикономическите ефекти от изпълнението на финансовите инструменти за периода 2014-2020 г. и как финансирането е повлияло на икономическото развитие в страната. Обсъдени бяха и бъдещите планове за продължаване на инвестиционната подкрепа през новата многогодишна рамка 2021-2027 г. Форумът се проведе в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В него участие взеха зам.-министърът на иновациите и растежа Красимир Якимов, зам.-ректорът на СУ проф. д-р Стоян Шишков, Йорданка Чобанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия (ЕК) в България, Николай Генчев, председател на Надзорния съвет на ФнФ, председателят на Управителния съвет на ФнФ Бисер Петков, изпълнителните директори и членове на УС на ФнФ Виктория Христова и Павел Лисев.

 „В Министерството на иновациите и растежа успяхме да постигнем една „перфектна буря“ в предприемаческата екосистема в България“. Това обяви зам.-министър Красимир Якимов и добави, че

ФнФ активно разработва нови финансови инструменти в подкрепа на българския бизнес.

„Очакваме през следващите седмици поетапно да започнат да бъдат обявявани процедурите за подбор на финансови посредници за фондовете за градско развитие, за дълговите инструменти за кръгова икономика, дяловия инструмент за иновации в предприятията и дългоочаквания Фонд за технологичен трансфер, който ще изгради стабилен мост между науката и бизнеса“, посочи той и добави, че никога досега в историята на управлението на европейски средства у нас не е имало такъв голям ресурс за бизнеса. „В края на 2022 г. с политическа воля и активен диалог с ЕК България успя да договори ресурс за Министерството на иновациите и растежа в общ размер 5 млрд. лв. Тези пари са по две програми – „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ с общ бюджет от близо 3 млрд. лв. и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ с бюджет малко над 2 млрд. лв.“, припомни Якимов.

„След това в началото на 2023 г. в рекордно кратък срок от този ресурс насочихме около 1,3 млрд. лв. за ефективно управление от ФнФ на дългови и дялови инструменти. Бяха сключени две споразумения между Фонда и Министерството на иновациите и растежа, които позволиха структурирането им“, обясни зам.-министърът.

По думите му по-късно през лятото на 2023 г. финансовият мениджър е сключил споразумение с Управляващия орган на Програма „Развитие на регионите“, за която отговаря Министерството на регионалното развитие и благоустройството, вследствие на което ФнФ е получил мандат да управлява и структурира

фондовете за градско и регионално развитие с общ бюджет от над 460 млн. лв.

В резултат в края на 2023 г. започва и поетапното отключване на ресурсите. Якимов отчете, че първата процедура – за подбор на фонд мениджъри към така наречения Фонд предприемачество с общ бюджет от 100 млн. евро, се радва на изключителен интерес. За три обособени позиции са кандидатствали над 20 екипа. Процедурата е в много напреднал етап и през второто полугодие ще бъдат избрани новите фонд мениджъри, които на свой ред ще структурират дяловите фондове, така че в максимално кратък срок парите да стигнат до бизнеса.

В края на изказването си Красимир Якимов призова предприемачите да бъдат активни в програмен период 2021-2027 г.

„Чрез финансовите инструменти на Европейския съюз повишихме потенциала на предприятията, увеличихме заетостта и помогнахме за развитие на регионите“, каза Йорданка Чобанова. „България има потенциала да управлява над 2 млрд. лв. от кохезионните средства на Евросъюза в настоящия програмен период, като помогне за постигане на широките цели на ЕС – стимулиране на устойчивия растеж и енергийно ефективен преход. Чрез ангажираността на ЕК и съвместното сътрудничество можем да продължим да надграждаме постигнатото“, изтъкна тя.

Чобанова коментира, че управляваният ресурс от Фонда на фондовете по време на изминалия програмен период е достигнал до 3200 бенефициенти – малки и средни предприятия, и им е дал възможност да работят за подобряване на градската инфраструктура, в сферата на екологията, селското стопанство, хранително-вкусовата индустрия и други. „България демонстрира и пое ангажимент да подкрепи предприятията в тежката ковид криза и това беше решаваща помощ за много от тях“, почерта ръководителят на Представителството на Европейската комисия у нас.

„Ако предходният програмен период мина при ниски и нулеви лихви, сега виждаме, че процентите се вдигат и се променя достъпността до капитал“, заяви Николай Генчев. „Ако досега сме управлявали един милиард лева публични средства, то сега ще управляваме два пъти повече – 2 млрд. лв. Към публичните пари се прибавят и тези от частни инвеститори, затова предприятията ще получат много повече финансов ресурс“, каза Генчев.

Бисер Петков представи постигнатите резултати и макроикономическите ефекти от изпълнението на финансовите инструменти за програмен период 2014-2020 г. Той подчерта някои предимства от предоставянето на подкрепата чрез финансови инструменти. По думите му тя има стимулиращ и дисциплиниращ ефект върху нейните получатели да реализират жизнеспособни проекти, защото средствата са възстановими. На следващо място Петков постави револвиращия ефект, който имат финансовите инструменти – по този начин гарантират дългосрочност и устойчивост на подкрепата. Той изтъкна и ефекта на лоста, т.е.

привличането наред с публичен ресурс на изключителен обем частни ресурси, които мултиплицират ефекта.

Петков проследи хронологията на развитието на ФнФ от създаването му през 2015 г. и основните моменти, през които е преминал. „Важно събитие, част от усилията ни за изминалата година, е подготовката и подписването на споразумения с Управляващите органи за възлагане на рециклирания ресурс“, посочи председателят на Управителния съвет на ФнФ.

Той каза, че държат на обратната връзка от своите партньори и регулярно провеждат проучвания на удовлетвореността, като се радват, че резултатите от тези проучвания са крайно високи – 8,3 по 10-степенната скала. „Надяваме се през настоящия програмен период да продължим да удовлетворяваме очакванията на пазари и партньори“, изрази надежда Петков.

Той припомни, че ФнФ е получил международно признание, което отговаря на целите на УС за разширяване на международното присъствие, и добави, че Фондът полага усилия и по отношение на повишаване на оперативната ефективност, на оптимизиране на разходната структура.

„Според опита за измерване на ефекта от ФнФ

изпълнението на финансови инструменти през програмен период 2014-2020 г. е довело до увеличаване на БВП на страната с 2,8%.

Това е ефектът, измерен с натрупване от 2019 г. до 2023 г. Изводът е, че на база данните от този модел бихме могли да твърдим, че изпълнението на финансовите инструменти през изминалия програмен период спомага за много по-висок икономически растеж на България“, отбеляза Петков.

Той посочи, че вносът на стоки и услуги е нараснал с 2,5% в сравнение с базисния сценарий. Според него значителен ефект показва интервенцията с финансови инструменти върху частните инвестиции, които за периода от 2019 г. до края на 2023 г. кумулативно нарастват със 7,6 процента.

Последният измерен аспект е върху отражението на активното и трудоспособно население на страната. Преките ефекти, които се наблюдават, са откриването на нови работни места, увеличаващи заетостта сред трудоспособното население с 5,4%. Това води до намаляване на коефициента на безработица с 2,6 процента.

По думите на Виктория Христова в

процес на подготовка и преговори са няколко споразумения за финансиране с Управляващи органи

по програми за периода 2021-2027 г: Споразумение за финансиране по Програма „Околна среда“ – 68 млн. лв; Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони – 49 млн. лв.; Програма „Образование“ – 33 млн. лв.; Програма „Морско дело, рибарство и аквакултури“ – 13 млн. лв. Тя обърна внимание, че заложените приоритети на тези европейски програми са насочени към насърчаване на устойчивия растеж и конкурентоспособността на МСП, създаване на работни места, градско и регионално развитие. Ще бъдат подкрепяни най-вече дейности, свързани с

цифровизация и дигитализация, засилване на капацитета за научни изследвания и иновации, въвеждане на модерни технологии.

Значителни средства са предвидени за насърчаване на прехода към кръгова и ресурсоефективна икономика, енергийната ефективност и намалението на емисиите парникови газове.

„Предвидената подкрепа ще продължи да се предоставя чрез дългови и дялови финансови инструменти под формата на гаранции, споделено финансиране, капиталово и квазикапиталово дялово участие“, посочи Христова.

„Активите на ФнФ през новия програмен период ще надхвърлят 1 млрд. лв., а това означава голяма отговорност да структурираме навреме финансови инструменти, които да отговорят на пазарните нужди“, каза Павел Лисев. Според него сега има важни нововъведения. За първи път се залага на възможността от комбиниране на финансови инструменти и безвъзмездна финансова помощ в рамките на една операция. С грантовия инструмент ще може да се плащат неприходогенериращи дейности от даден проект. „Ще има и териториална насоченост на инвестициите – тоест ще се търси регионална конвергенция на районите извън Югозападния и най-вече към по-слабо развитите региони“, каза Лисев.

Той бе категоричен, че основните предимства на финансовите инструменти на ФнФ са, че чрез тях се реализират стратегическите цели и кохезионни политики на ЕС и се постига по-ефективно управление на публичните средства. „Това създава финансова дисциплина и мобилизира допълнителен частен капитал“, изтъкна Павел Лисев.

Той информира, че през Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ се предвижда разпределението на над 645 млн. евро. „Те ще се насочат към разнообразни финансови продукти, свързани най-вече с иновации, цифровизация, енергийна ефективност и развойна дейност. Вече има и дефиниция за иновация – нов или подобрен продукт, процес или услуга или комбинация от тях“, завърши Лисев.