На Пето авеню в Добърско

На 180 км южно от столицата, закътано в припеците на южните склонове на Рила планина, е село Добърско. То съхранява българските традиции и девствената природа на цял един регион. От землището на селото започва защитената територия на Национален парк „Рила”. Вековни дървета, слънчеви планински склонове, безкрайни гледки към планините Пирин и Родопа, китни поляни и столетни пътеки опияняват сърца и мечти. Тук всеки може да се откъсне от забързаното и сиво всекидневие. И не само през пролетта или лятото бихте могли да се насладите на това дивно и красиво място, но и през есента и зимата. Дни преди светлия християнски празник Коледа Добърско ще ви заплени с традиционната българска атмосфера. Всяка събота тук е пазарен ден. Сергиите се разполагат на улица „Пета”. Подобно на Пето авеню в Ню Йорк, САЩ, и тук се събира целият елит от селото. Това е мястото за пазаруване, научаване на селски клюки и размяна на добри идеи. Винаги е оживено в съботния предобед. Хорската глъчка те обгръща отвсякъде. Малко е неразбираема, ама като се заслушате, може и да хванете нещо от нея. Когато започнете да я разбирате, няма да има нужда да четете или да гледате новините по телевизията, тук те идват по-бързо и от скоростта на която и е да е информационна агенция.   На пазара има за всекиго по нещо. Ако ви трябва ютия, хляб, конска юзда, ще ги намерите само в рамките на пет метра. С продавачите можете да направите алъш-вериша без никакъв проблем. Ще ви смъкнат цената, а и бонус ще получите. По българска, а и вече по американска традиция, на Пета улица са разположени най-важните сгради на селището. Тук е построената през 1614 г. църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Тя е изградена около лечебно изворче. Според легендите ослепените след битката от 1014 г. Самуилови войници се насочват към Рилския манастир, но по пътя ги застига зима и те се заселват на това място. Тук намират облекчение от лечебната вода от аязмото и създават прочутата Добърска школа за музика, за да помагат на слепи деца. Школата просъществува до началото на XX век. Църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” е построена от будни и заможни добърчани. Храмът е с малки размери (8,37 x 6,50 x 5,20 м) и както турците по онова време са изисквали - външно не се отличава от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета - мазгали, той прилича повече на малка непристъпна крепост. Но добърчани компенсират това с вътрешната богата украса и благолепие. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го нареждат до най-ценните образци на българското изкуство. Тук е единственото изображение на Исус Христос, чиято божествена светлина е във формата на ракета. Ако намерите път към сърцата на добърските баби, можете да опитате традиционни ястия от региона. Ще хапнете шупла, данкини баници, полайник, боб с чекане и други, чийто вкус ще допълните с червено вино или греяна ракия. В селището се съхранява обичаят феруглица, т.е. сватбено знаме. То се изготвя в четвъртъка преди сватбения ден в дома на младоженеца и се окачва на покрива на къщата му, за да се знае, че той живее там. Шиенето на феруглицата е съпроводено от специални песни и ритуали. Знамето се носи от кума, който води сватбеното хоро. Ако някой успее да открадне флага, младоженецът трябва да заплати, за да си го върне обратно. Интересен е и обичаят, посветен на християнската великомъченица св. Варвара, изпълняван през декември. Става се рано сутрин - около 5 часа, и всеки носи от къщи дръвца и съчки. От тях се палят големи огньове на всяко кръстовище на селото. През това време жените носят варено жито, царевица и питки. Раздават ги и ги хвърлят или „наричат” в огъня за здраве. Обичаят се свързва с преданието за подгонената от иноверците мъченица Варвара. Бягайки от смъртта, тя палела огньове от кръстовище на кръстовище, за да се стопли. Добърци пазят живи своите традиции и фолклор. По стар български обичай млади и стари извиват кръшно хоро на селския мегдан, огласявайки цялата околност с жизнерадостните си песни и възгласи. В местното читалище „Просвета” репетират три самодейни състава за автентичен фолклор. Най-старата група е и най-неуморима - добърските баби - ентусиастки на възраст между 50 и 75 години, не пропускат повод да запеят. Добърско на Пето авеню ще ви хареса. И един съвет - хванете някоя добърска баба и я накарайте да ви говори. Ще научите доста мъдрости от и за живота.