10-ата годишна конференция „Безопасна пътна инфраструктура“ набеляза мерки за постигане на Визия 0

„За да реализираме Визия 0 – нула жертви при пътнотранспортни произшествия, са необходими съвместни усилия – на институциите, пряко ангажирани с пътната безопасност, неправителствения сектор, медиите и обществеността.“ Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството инж. Виолета Коритарова по време на 10-ата годишна конференция „Безопасна пътна инфраструктура“, която се проведе в Пловдив на 19 и 20 септември. Юбилейното издание бе озаглавено „Визия 0“ – Нула жертви при пътнотранспортни произшествия“. Организатор на събитието е Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ), а вестник „Строител“ традиционно бе медиен партньор.

Официални гости на форума бяха и Любомир Йосифов, зам.-министър на вътрешните работи, инж. Йордан Вълчев, председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), Малина Крумова, председател на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП), инж. Живко Недев, зам.-председател на УС на Камарата на строителите в България (КСБ), Kристоф Никодим, ген. директор на Пътната федерация на Европейския съюз (ERF). Сред участниците бяха инж. Тошо Пашов, зам.-кмет на Пловдив по „Строителство, инвестиции и общинска собственост“, гл. инспектор Йордан Милушев от отдел „Пътна полиция“ при ГД „Национална полиция“, доц. д-р арх. Гичка Кутова, ректор на Университета по архитектура, строителство и геодезия, представители на Министерството на образованието и науката, на бизнеса, на браншови и неправителствени организации, експерти по пътна безопасност.

Началото на конференцията даде председателят на УС на ББАПБ д-р ик.н. Николай Иванов, който е и член на Контролния съвет на КСБ и на Съвета на настоятелите на Фондация „Български строител“.

„Добре дошли на Десетата юбилейна конференция „Безопасна пътна инфраструктура“. През последните години темпът на намаляване на жертвите и тежко пострадалите при пътнотранспортни произшествия е видим, но за съжаление не е толкова бърз, колкото ни се иска на всички“, каза д-р Иванов.

В изказването си д-р ик.н. Николай Иванов подчерта, че ББАПБ продължава да работи усилено за постигането на Визия 0. „Целта на тазгодишната конференция е да набележим конкретни мерки в тази посока и да ускорим процеса, защото нито една смърт на пътя не е приемлива. Аз обещавам, че няма да спрем да се трудим, докато не постигнем търсения резултат“, посочи председателят на УС на ББАПБ.

Министър Виолета Коритарова подчерта, че МРРБ преглежда задълбочено и актуализира нормативната уредба, необходима за гарантиране на пътната безопасност. Тя увери, че АПИ полага усилия за осигуряване на безопасни условия по републиканската пътна инфраструктура. „Намаляването на жертвите по пътищата изисква постоянна работа, а общите комуникационни и мотивиращи кампании, напомнящи за важността на темата, са важна част по пътя към постигане на целта. Статистиката показва, че най-много ПТП са заради неспазване на правилата за движение по пътищата“, добави инж. Коритарова.

Преди началото на форума тя съобщи пред медиите, че служебният кабинет е внесъл изменения в Закона за движение по пътищата, с които се дефинира средната скорост. „Надграждаме информационната система, като ангажимент на МРРБ е тя да бъде готова за правоприлагане на средна скорост до края годината“, изтъкна министърът и уточни, че реалното засичане ще започне, когато бъдат приети и обнародвани промените в Закона за движение по пътищата, тъй като това е основата, на база на която камерите ще могат да правоприлагат средна скорост. Към момента те се сертифицират.

„Следващата година не се очакват промени в цената на винетните такси”, информира още инж. Коритарова.

По време на конференцията зам.-министър Любомир Йосифов изведе основната задача на МВР – да организира засилен контрол и административнонаказателна дейност спрямо нарушителите, така че да се постигне очакваният ефект. Той подчерта, че е разпоредена нулева толерантност към всеки водач, който си позволява да нарушава Закона за движение по пътищата и създава предпоставки за застрашаване на живота и здравето на хората. „Този форум е изключително важен, тъй като тук се обсъждат действия, които съвместно трябва да предприемем по превенция на пътната безопасност, и да се набележат мерки за недопускане на пътнотранспортни произшествия“, бе категоричен Йосифов.

След него думата взе доц. д-р арх. Гичка Кутова. „Това е изключително събитие, което вече 10 години събира водещи експерти по пътна безопасност. Темата на конференцията не би могла да бъде по-навременна. Безопасността по пътищата е въпрос на социална отговорност. Тя отразява колко ценим нашия живот. Ние от УАСГ вярваме, че колаборацията между академичните среди, държавните органи и индустрията е ключът за решаването на проблемите в сферата. На това се дължи и успехът й през годините“, заяви доц. Кутова.

Зам.-кметът на Пловдив инж. Тошо Пашов информира, че в момента на територията на общината са регистрирани 212 000 моторни превозни средства. Ежедневно в града влизат и излизат между 150 000 и 200 000 автомобила. Той цитира информация на общинското предприятие „Организация и контрол на транспорта“, според която в определени часови зони през някои от кръстовищата преминават по около 4000 коли за час, а през последните 3 години се поддържа тенденция, при която средно дневно в Пловдив се регистрират по около 300 автомобила. По думите на Пашов съществуващите пътни артерии не могат да поемат това натоварване. „Необходимо е в спешен порядък да се изградят нови пътни връзки между районите и пътни съоръжения на 2 нива. Община Пловдив има готови проекти за свързване на районите „Тракия“ и „Южен“ – с надлез над жп линиите при ул. „Цар Симеон“ и районите „Западен“ и „Северен“ посредством нов мост на река Марица. Довършването на средния ринг, чрез който да се изнесе транзитното преминаване на превозни средства от централна градска част, е основна цел пред ръководството на местната администрация“, подчерта инж. Пашов. Той добави, че

пътуванията между София и Пловдив са се увеличили.

„Време е да се помисли да се изгради трета лента на АМ „Тракия“, за да се намали травматизмът при катастрофи“, посочи още зам.-кметът.

От името на Камарата на строителите в България инж. Живко Недев поздрави участниците във форума. „Изключително ми е приятно да Ви приветствам от името на УС на Камарата по повод провеждането на юбилейното 10-о издание на най-значимия форум, посветен на безопасността на пътищата в България. Удовлетворен съм, че присъстват експерти на високо ниво, и смятам, че заедно можем да постигнем много неща. „Визия 0“ е трудна задача, но с общи усилия трябва да се опитаме да се доближим до нула жертви на пътищата“, каза инж. Живко Недев и връчи на д-р Николай Иванов

поздравителни адреси от председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев и от СД и екипа на вестник „Строител“.

„България продължава да е на първо място в Европейския съюз по брой загинали на пътя на милион население. Водещите причини за тежки катастрофи с жертви остават несъобразената скорост и отнемането на предимство“, коментира гл. инспектор Йордан Милушев. Той посочи, че през 2023 г. в ЕС средната смъртност по пътищата е 46 фатални случая на 1 млн. жители. Норвегия е лидер по пътна безопасност – в страната са отчетени 20 смъртни случая на пътя на 1 млн. население, а след нея се нарежда Швеция – 22 фатални случая. Най-висока е смъртността в България и Румъния – съответно 82 и 81 смъртни случая по пътищата на 1 млн. жители.

Гл. инспектор Милушев припомни, че през 2023 г. на територията на страната са загинали 525 участници в движението по пътищата, а през предходната година те са били 531, и отчете, че намалението е около 1%. „През 2019 г. ЕС си постави за цел до 2030 г. броят на жертвите по пътищата да спадне с 50%. Анализите показват, че понижението в рамките на Съюза е средно около 10% от 2019 г. до 2023 г., в България процентът е 16. Полша и Кипър са постигнали значително намаление от 35 на сто. Следват Белгия и Дания, съответно с 25% и с 22% по-малко жертви на пътя. Смъртните случаи по пътищата в Малта са запазили нивото си, промяната при тях е 0%. В рамките на разглеждания период има и увеличение на смъртните случаи по пътищата, това се наблюдава в 11 държави“, сподели той.

„АПИ приема подхода за споделена отговорност за преодоляване на пътнотранспортния травматизъм и проявява разбиране за цялостната безопасност и необходимостта от толерантна пътна инфраструктура“, каза инж. Йордан Вълчев. Тоя разясни, че

толерантна пътна инфраструктура означава да се подхожда с разбиране към грешките, които правят водачите, и да се предвиждат.

Затова е необходимо да се поставят нужните системи за сигурност и допълнително да се обезопасяват местата, на които може да възникнат инциденти.

„За текущата година с 30% се е увеличил броят на извършени процедури за пътна безопасност, които включват одити и оценки на въздействието върху нея“, съобщи председателят на УС на АПИ. Той посочи, че се работи за изграждането на модерна и интелигентна инфраструктура, осигуряване на площадки за отдих, успокояване на вход/изходите на населени места, където е необходимо, докато не се изведе трафикът от тях с обходни трасета. „Целта ни е до 2030 г. да намалим наполовина броя на пострадалите от ПТП“, бе категоричен инж. Вълчев. Той подчерта, че нормативната база има важна роля за стопанисването на пътната инфраструктура и сигурността на движението. В тази връзка той коментира, че през февруари т.г. екип от Института по пътища и мостове е започнал актуализация на Техническата спецификация на АПИ, тъй като последната е приета преди 10 г. Разработен е проект, който през юли е изпратен до браншови организации за коментари и предложения.

„Привеждането на републиканската пътна мрежа в добро експлоатационно състояние е приоритетна задача за Агенцията и през последните месеци стартирахме основния ремонт на редица участъци и съоръжения, по които не от години, а от построяването им не е извършвана рехабилитация“, посочи инж. Йордан Вълчев.

Сред примерите за ключови съоръжения, по които се реализират СМР след дълга експлоатация, бяха дадени тунелите „Топли дол“ и „Правешки ханове“ на АМ „Хемус“. Прогнозният срок за окончателното завършване на строителните работи по тях е лятото на 2025 г. Инж. Вълчев посочи също и основния ремонт на Дунав мост при Русе, който се реализира с добри темпове. „Напредва и обновяването на най-удобната и пряка връзка между областите Бургас и Варна – третокласния път III-906 през Дюлинския проход. В момента ремонтираме над 34 км. Предстои да стартират и СМР на втория участък от III-906 с дължина 31,5 км, който е изцяло на територията на област Бургас“, каза той.

Председателят на УС на АПИ добави, че от проектите, финансирани със средства от ЕС, до края на декември т.г. се очаква да приключи ремонтът на близо 12 км от път II-53 Поликраище – Елена – Сливен.

„През следващата година

ще се изготвят транспортен и икономически анализ за необходимостта от изграждане на трета лента на АМ „Тракия“ между София и Пловдив.

Другият вариант е да се направи дублиращо трасе на магистралата“, информира инж. Вълчев. Според него многото съоръжения, които са в частта между София и Пловдив до около 70-ия километър, ще са проблем при изграждането на трета лента. „Ако се направи трета лента, няма да има аварийна лента на тези съоръжения и в тунелите“, по          ясни той и допълни, че строителство на нови съоръжения ще е много скъпо. „Анализът ще покаже колко ще струва направата на трета лента и дали си заслужава това, или да се направи алтернативно трасе, успоредно на магистрата“, допълни председателят на УС на АПИ.

„Статистиката в България относно смъртността и тежките наранявания при децата и младежите е изключително неприемлива. Средногодишно имаме 32 загинали деца“, коментира Малина Крумова. „Тежките наранявания при децата се увеличават, като средногодишно те са около 200“, уточни тя и представи видеоклип за подетата от ДАБДП информационна кампания, свързана с безопасността на децата в движението по пътищата. Тя изтъкна, че целта е чрез него да се промени нагласата на хората, че „това не може да се случи на тях“. В допълнение към видеото екипът на ДАБДП е разработил и обучителни материали в дигитален формат, които да дадат насоки на родителите за общуване и въздействие върху децата и израстването им като отговорни граждани.

„Само с координирани действия можем да постигнем стратегическата цел на ЕС до 2030 г. да намалим броя на жертвите по пътищата с 50%“, посочи тя.

Програмата на конференцията продължи с представянето на доклади, дискусии и обмен на научна информация. В нея се включиха над 350 участници от страната и чужбина, които обсъдиха въпроси, свързани с безопасността на пътната инфраструктура, със загубите от ПТП, с експертизите при тежки инциденти, както и с редица други актуални теми. Бяха представени и последните новости в сферата на пътната безопасност, коментирани бяха начините за подобряване на координацията и съвместната работа между пътните администрации, контролните органи и частния сектор.

Събитието завърши с приемането на традиционна заключителна декларация на конференцията, която очертава предложените на форума на ББАПБ решения за намаляване на жертвите по пътищата.