1,150 млрд. лв. са заложени за общински проекти в държавния бюджет за 2025 г.

Министерството на финансите публикува законопроекта на държавния бюджет за 2025 г. и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза до 2028 г. В законопроекта се предвижда Инвестиционната програма за общински проекти, която стартира през 2024 г., да бъде продължена до 2028 г. Ресурсът, който се планира да бъде разплатен по програмата през 2025 г., е в размер на 1,150 млрд. лв. Приоритетно през следващата година ще се финансират обекти, за които местните власти са подписали споразумения с Министерството на регионалното развитие и благоустройството т.г. и имат сключен договор с изпълнител към 31 декември 2024 г.

След официалното публикуване на проектобюджета членовете на Управителния и Контролния съвет на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) са обсъдили предложението за инвестиции по програмата. Ръководството на НСОРБ е отчело като положително, че Инвестиционната програма продължава. Според тях обаче отделеният ресурс за 2025 г. е крайно недостатъчен за напредналата фаза на изпълнение на обектите, както и за запазване на философията на Програмата – револвиращо допълване на проектите до ежегодния лимит на всяка община. За това от Сдружението обявиха, че

ръководството на НСОРБ ще настоява за увеличение на ресурса до 3 млрд. лв.

В законопроекта за държавния бюджет за 2025 г. се предвижда дефицит от 3%, минимална работна заплата 1077 лв. Заложено е увеличение на максималния осигурителен доход от 3750 лв. на 4130 лв. от 1 януари 2025 г.

За да се повишат приходите в хазната през 2025 г., се предлага въвеждане на нови данъци в редица сектори на икономиката. Сред тях е

данъкът върху добива на подземни богатства.

Това намерение стана причина Българската минно-геоложка камара да излезе със становище, в което се посочва, че минният бранш застава категорично срещу предложението на Министерството на финансите за налагане на нов допълнителен данък върху подземните богатства. „Планираното допълнително данъчно облагане във връзка с добива на подземни богатства е нарушение на основополагащи принципни положения и добри практики в данъчното право, сред които принципът на равнопоставеността и недопускането на дискриминация при въвеждането на данъчни задължения. Подобни предложения биха повлияли негативно върху инвестиционния климат и бизнес средата у нас в период на икономическа несигурност, в период на нарастваща стагнация в регионален и световен мащаб и при необходимост пред страната ни от запазване на стратегически сектори със значителна добавена стойност“, се казва в разпространената позиция и се добавя, че секторът на миннодобивната и преработваща индустрия вече е натоварен с немалка по размер финансова тежест чрез начисляваните концесионни такси.

Предложението за новия налог стана причина за провеждането на протест пред сградата на Министерския съвет от Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ и Синдикална миньорска федерация на КТ „Подкрепа“. Над 2000 миньори се събраха на 11 декември в защита на работните си места и поискаха да не се въвежда нов допълнителен данък.

Пред МС скандираха миньори

от „Елаците-Мед“ АД, „Асарел-Медет“ АД, „Каолин“ ЕАД и други предприятия в сферата. В допълнение три от най-големите добивни компании спряха работа. По същото време в сградата на МС заседаваше Националният съвет за тристранно сътрудничество, но на него не беше постигнато съгласие по текстовете за държавния бюджет.

Американската търговска камара в България също се противопостави

на предложената в проекта на бюджет 2025 г. допълнителна данъчна тежест върху стратегически сектори, каквато е минерално-суровинната индустрия. „Намираме за неприемливо въвеждането на данък върху подземните богатства, който по съществото си демонстрира непропорционално третиране на икономически субекти, опериращи на територията на Европейския съюз, и въвежда дискриминационни положения с двойното им данъчно облагане. Подобни предложения биха повлияли негативно върху инвестиционния климат и бизнес средата у нас в период на икономическа несигурност, в период на нарастваща стагнация в регионален и световен мащаб и при необходимост пред страната ни от запазване на стратегически сектори със значителна добавена стойност“, се казва в позицията.

В проектобюджета за 2025 г. е предложен нов акцизен календар за акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия. Също така се залага

увеличаване на акцизната ставка на алкохола,

включително на бирата. Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки и Националната лозаро-винарска камара изразиха своето безпокойство във връзка с обявеното намерение за повишаване на акцизните ставки върху алкохолните напитки с 10-15% от началото на 2025 г. „Ние сме категорично против мярка от такъв мащаб да бъде въвеждана без внимателно планиране, задълбочен анализ и открит диалог със заинтересованите страни. Индустрията алармира, че подобен ход ще увеличи нелегалното производство, което в момента е близо 50% от консумирания алкохол в страната, ще постави под риск общественото здраве и ще доведе до намалени приходи за държавната хазна с над 60 млн. лв.“, се казва в отворено писмо до медиите от двете организации.

В предложения от МФ бюджет за 2024 г. се залага и т.нар. данъчна ваканция. Мярката цели внасяне на главници по изискуеми към 1 януари 2025 г. публични задължения. Лицата се стимулират да погасят главница по декларирани данъци и задължителни осигурителни вноски, като в този случай е предвидена недължимост на начислените по тези главници лихви. Предлага се също така въвеждането на мерки за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане и др.

Българската народна банка изрази категорична позиция против предложения проект на държавен бюджет за 2025 г.

„Заложените параметри в разходната част на бюджета предполагат значително нарастване на преразпределителната роля на държавата в икономиката през 2025 г. при планирани общи бюджетни разходи по Консолидираната фискална програма в безпрецедентен размер от 46% от БВП, какъвто не е наблюдаван в периода от 1998 г. до сега. Същевременно текущите бюджетни разходи също се предвижда да достигнат изключително високия размер от 38,2% от БВП. Липсата на мерки, водещи до устойчива фискална консолидация, които да са фокусирани върху ограничаване на високия растеж на текущите бюджетни разходи, увеличава значително вероятността от наложително повишаване на данъчно-осигурителната тежест за фирмите и домакинствата“, заявяват от БНБ.

На брифинг в МС вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова защити предложения проектобюджет и заяви, че заложените мерки за намаляване на дефицита няма да имат негативен ефект върху икономическото развитие, инвестициите и инфлацията.

Въпреки многобройните изразени резерви към Бюджет 2025 на редовното си заседание МС прие предложението. Предстои бюджетът да бъде внесен за разглеждане в НС.