Пътна безопасност

Тодор Тодоров, инструктор на професионални водачи на МПС: При обучението е много важно да има надграждане

Карам бавно, защото много бързам

Опазването на живота и здравето на хората, участващи в пътното движение, е от приоритетно значение за държавите по целия свят. В България се правят стъпки в тази посока, но въпреки това страната ни продължава да е на челните позиции в Европа с най-много жертви на пътя. За да допринесат за постигането на обществено значимата цел – по-малко ПТП и пострадали у нас, вестник „Строител“ и Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) стартираха съвместна рубрика „Пътна безопасност“. В нея се поставят проблемите на пътната безопасност, дава се гласност на актуалните тенденции и добри практики в сферата, разглеждат се загубите, които носят ПТП. Сред ключовите теми е постигането на „Визия 0“ – интегриран подход с основна цел НУЛА жертви при пътнотранспортни произшествия! В рубриката на в. „Строител“ и ББАПБ представяме и интервюта на участници в онлайн предаването „Визия 0“, което се излъчва в Youtube канала на ББА „Пътна безопасност“. Целите разговори могат да бъдат гледани в специален раздел на интернет сайта на www.vestnikstroitel.bg. В настоящия брой Ви срещаме с Тодор Тодоров, инструктор на професионални водачи на МПС.


Г-н Тодоров, Вие обучавате кандидат-водачи за управление на автобуси, товарни автомобили с ремаркета и мотоциклети. Какво е състоянието по нашите пътища и с какви проблеми се сблъсквате в работата си?

Пътищата ни са под всякаква критика, особено по отношение на маркировка, светофари, пътни знаци. Според мен регулирането на движението е абсурдно. Подготовката на младите водачи започва с теоретичното обучение, без теория ние не можем да минем към практика. Доста хората си мислят, че едновременно могат да учат двете или че могат да оставят теорията накрая. Не може един водач да не знае знаците и да иска да кара – той трябва да приложи теорията на практика.

Мислите ли, че знаците трябва да се учат още в детската градина или в училище в часовете по пътна безопасност?

Да, това е правилният подход. Мисля, че беше залегнало подобно обучение в училище. Родителите също трябва да ги учат и да им показват кога да изчакат, за какво да внимават. Някои бързат, пресичат пешеходна пътека с телефона в ръка и не дават добър пример.

Най-страшното е, че има родители, които си позволяват да преминават на червено заедно с децата.

Болшинството правят така.

Може би тези нарушители не си дават сметка, че всъщност обричат детето си на огромен риск, учейки го да пресича на червено.

Това е така, правилата трябва да се спазват стриктно от всички, но има и друго. Всички знаем, че децата не внимават, често се гонят, поради което водачите трябва да са по-особено настроени и да са търпеливи. Някои шофьори не ги изчакват достатъчно и тогава стават белите.

Ще се върна на обучението, при него е много важно да има надграждане. Не може курсист да дойде и още в първия час да го караме да прави маневри наляво, надясно, на заден ход. Той нищо не знае. Нещата трябва да се правят постепенно и в края на обучението да сме го запознали с всичко.

Обучаващите могат ли да предадат целия необходим материал на курсистите? От моя личен опит знам, че не всеки инструктор може да те научи на всичко?

Смятам, че всички преподаватели знаят защо са там – да обучават и да предадат знанията си, а след това всеки си носи отговорност. От повече от половин година се говори, че при обучението трябва да се използват камери. Аз съм за, има смисъл, тъй като и полицията, и институциите ще могат да следят как се обучават курсистите. Не всяка фирма предава часовете както трябва. Рядко ще видите учебен автомобил да се движи извън града, а на автомагистрала да не говорим.

Това нещо се прави някъде по средата на курса, тогава курсистът вече се отпуска, не е притеснен при тръгване, спиране, увеличаване или намаляване на скоростта. Когато излезеш на извънградско, постепенно вдигаш нагоре оборотите. Не е достатъчно да ти се покажат само тънкостите в града. Ако не сте карали на автомагистрала и Ви се наложи да излезете, може да предизвикате ПТП. Много е вероятно да се движите твърде бавно или където не трябва, което ще доведе до това други коли да започнат да Ви изпреварват и отляво, и отдясно.

Имали ли сте случай да дойде курсист при Вас, който не подлежи на обучение?

Има и такива хора, но те се нуждаят от лечение на психиката. Наскоро моя курсистка се яви на изпит. Почти през цялото време караше без забележки, но в последните десет минути блокира. Изпитващият й казва - ще завием надясно, а тя продължи направо, последва команда да завием вляво, а тя отново караше напред. По-късно ми каза: аз блокирах. Тоест психиката на курсиста трябва да бъде на ниво.

 

Достатъчни ли са часовете по кормуване?

Който възприема, върви напред. Хората са различни – на един му трябват малко часове, на друг ще му са нужни повече, на трети - още повече. Ако някой усеща, че определените 31 часа не са достатъчни, може да си вземе допълнителни.

Какво повече трябва да знаят професионалните водачи от любителите?

Основата категория е B, всички останали категории я надграждат. Когато някой дойде за C категория, аз няма да го уча как да тръгва и да спира, а ще го запозная с автомобила, с габаритите му, със скоростите. Всяко МПС спрямо дължината си и тонажа си има изисквания, не може леката кола и ТИР да правят по един и същи начин десен завой. Тоест курсистът започва да гради знания за това, което ще кара. Освен това водачи, които идват за по-големите категории, трябва да имат опит. Не е случайно, че за C+E трябва да имаш една година C и чак тогава да може да караш C+E, което е камион с ремарке. Съответно искат се две години, за да караш автобус, което е D.

Автобусът по-трудно ли се управлява?

Разликата е голяма. Кое е по-сериозно – да обърнете камион с картофи, или да обърнете автобус с 50 души в него? D е най-високата категория. Там трябва много да се мисли, там носиш отговорност за 50 човека. Наскоро имаше случай, при който шофьор на автобус внезапно набива спирачка, за да не сгази пешеходец, и пътниците, които не се държат вътре, са паднали и са се наранили. Цялата вина отива в шофьора. Защо е спрял така?

Необходима е дисциплина и надграждане на стажа при професионалните категории. Имах случай - идва курсист, който 20 г. е работил като готвач в Англия. Като малък искал да кара ТИР и се решил да вземе съответната категория. Зададох му въпроса - къде направихте стажа? Стана ясно, че няма, и го върнах.

Ако някой пък реши да си смени попрището и да кара ТИР. Какви са стъпките, които трябва да премине?

Ако има B категория, следва да изкара C категория и след една година може да премине към курсове за C+E.

Има ли дами с интерес да шофират камиони и автобуси?

В градския транспорт имам колежка на 70 години, която кара много добре. Аз лично съм обучили 3-4 жени за D категория, които в момента работят. Те са семейни и заедно със съпрузите си карат ТИР.

Какви са опасностите, които стоят пред професионалния шофьор?

Много са. Той отговаря за товара и как ще бъде укрепен товарът. Ако един камион е натоварен с дъски догоре, примерно 4 м, а камионът е 2,50 м и те не са хванати добре, на първия завой ще се изсипят. Всеки един товар се кара по различен начин. Трябва да съобрази всичко и да го транспортира по-най-безопасния начин.

Кое е най-важното нещо за всеки човек, който сяда зад волана и тръгва нанякъде?

Най-важното е да не бърза. Има една стара поговорка: Карам бавно, защото много бързам. Всички бързаме, а движението става все по-натоварено и има напрежение. Затова стани пет минути по-рано и тръгни спокоен, че имаш време.

Ако от Вас зависи безопасността на движението, коя е първата мярка, която бихте взели?

Дисциплината на водачите. Второто нещо са органите на реда не само по отношение санкционирането, но и също да спазват правилата. Те също са участници в движението като всички останали. Не може да патрулираш и да не спазваш знаци. Така се поражда чувство за безнаказаност.

Направете послание към младите шофьори, какво да спазват за тяхна и за безопасност на всички?

Те трябва да са спокойни и дисциплинирани. Нека да започват курс по кормуване, когато наистина го желаят, а не защото някой има книжка и да не останат по-назад. Щом има желание, ще се учат с удоволствие.