Пътна безопасност

Румяна Милова, зам.-председател на Българската асоциация за паркиране и устойчива градска мобилност: Няма голямо или малко населено място, където да липсват проблеми с паркирането

Г-жо Милова, наскоро БАПУГМ проведе конференция в Кърджали, посветена на мобилността и паркирането в населените места. Какви проблеми разгледахте на нея?

Първо бих искала да представя накратко Българската асоциация по паркиране и устойчива градска мобилност. Организацията беше създадена декември 2021 г. от представители на структурите, които контролират паркирането в три от големите градове в България – София, Пловдив и Бургас. По-късно равноправни участници станаха Габрово и Кърджали. Основните цели, които си поставихме, са да се усъвършенства управлението и контролът в паркирането в общините в България, тъй като всички виждаме какво се случва. Вече няма голямо или малко населено място, където да липсват проблеми с паркирането. Други наши задачи са въвеждане на добри практики, включително европейски, внедряване на иновативни решения, уеднаквяване на наредбите, които регулират в отделните общини управлението на паркирането. Всяка община има специална наредба, гласувана от съответния общински съвет. Правилата са различни и хората се затрудняват, когато пътуват в друг град. Още една много амбициозна цел, която сме си поставили, е да участваме в инициативи за промени на законодателството, касаещо нашата дейност.

В конференцията в Кърджали се включиха представители на над 30 общини и структури, контролиращи паркирането. Имахме възможност да обменим опит. Сред темите, които разгледахме, бяха местата за паркиране на хората с увреждания. Като развито общество ние трябва да се грижим за тези граждани, да им създаваме равноправни условия за живота във всяка една област. Както в цял свят, така и в България се предвижда хората с увреждания да ползват преференции при паркирането, съответно им се издават карти за това. Например в София са издадени 21 000 такива, а паркоместата са 12 000. Това обаче не е най-същественият проблем, а че тези карти се ползват от трети лица, които нямат увреждания.

Не е ли незаконно да се предоставят тези карти?

Да, това е нарушение и законът предвижда санкции. Най-високата глоба за водача, който използва такава карта, е 200 лв. За лицето, което е предоставило картата, санкциите са различни. В София се предвижда при първо установяване на това нарушение картата да се върне на издателя, тоест на общината, и съответно тя я връща на ползвателя с устна забележка. Когато за втори път се регистрира подобно нарушение, картата се изземва, без право да бъде възстановена на ползвателя до срока на нейната валидност. Имаме предложение за създаване на единен регистър на картите за хора с увреждания, до който всяка община да има достъп и съответно да въвежда данни или да нулира тези документи. Структурите, които контролират паркирането, ще имат възможност да правят справки за валидността на картите, тъй като в някои случаи се ползват и такива с изтекъл срок.

Други теми, които коментирахме на конференцията, бяха службите за контрол и електромобилите, които в София паркират безплатно. Във Велико Търново разбрахме, че електромобилите могат да ползват тази преференция до два часа в Синя зона. Разгледахме и специализираните обучения на служителите на структурите, контролиращи паркирането, с цел превенция от насилие. Не са малко случаите на посегателство над служителите и затова трябва непрекъснато да работим и да ги научим как да реагират при подобни обстоятелства.

Какви европейски практики бихме могли да възприемем у нас? В някои страни, за да си купиш автомобил, първо трябва да докажеш, че има къде да бъде паркиран. В някои затворени комплекси в София строителят изисква заедно с апартамента да се закупи и паркомясто или гараж.

През 2015 г. беше променен Законът за устройство на територията и се въведе понятието паркомясто. Преди това то не можеше да бъде обект на сделка. Невинаги обаче новодомците могат да си позволят да си купят и паркомясто, тъй като цените им доста нараснаха. Даже стойностите на паркоместата и гаражите растат с по-висок процент, отколкото на самите жилища. Мисля, че хората вече узряха за това, че когато решат да придобиват автомобил, те трябва да помислят къде да бъде паркиран. Закупуването на паркомясто до голяма степен допринася за намаляване натовареността на улиците в по-старите жилищни квартали, където собствениците нямат паркоместа. Неслучайно има европейска практика, както казахте, за да си купиш автомобил, трябва задължително да докажеш, че имаш къде да го паркираш.

В същото време има и друга практика в Европа, когато имаш паркомясто или гараж, нямаш право да ползваш услугата локално платено паркиране. В някаква степен не е справедливо, но може би ще дойде момент, в който ще трябва да се въведе и у нас, най-вече в София. Домуващите в зоните за почасово платено паркиране смятат, че след като имат жилище, значи общината е задължена да им осигури паркомясто, което не е точно така. Улиците са общинска собственост и те трябва да бъдат отворени за ползване от всички граждани на страната, включително на гости от чужбина. Има европейски практики, в които има определени улици или зони, в които паркират само домуващи.

В София ли са концентрирани всички проблеми, свързани с паркирането?

Лошото е, че възможностите за изграждане на паркинги в града са малко, особено в центъра. В комплексите извън зоните за платено паркиране също има сериозен недостиг. Съответно се спират автомобили в зелени площи и по тротоари. Много пъти гражданите отправят критики, че общината не се грижи за тротоарите. Да, някои тротоари отдавна не са ремонтирани, но много голяма част от тях са разрушени от паркирането на автомобили.

Може би, ако тези нарушители бъдат санкционирани, в някакъв момент ще си научат урока.

Санкциите би трябвало да са по-високи за тези водачи, но това е решение на общинския съвет, а е свързано и със законодателни промени. Надявам се в бъдеще все повече граждани да могат да си закупят паркоместа, така че да се облекчи положението с паркирането. Спомням си 2012 г., когато имаше сериозно разширение на Зелената зона в кв. „Лозенец“, как изведнъж дворове, които бяха обрасли с храсталаци, се разчистиха и хората започнаха да паркират автомобилите си там. Въвеждането на зони за почасово платено паркиране е доказан способ за регулиране на паркирането, но разбира се, не е панацея. Важна роля имат службите за контрол на паркирането, но за да има резултат от техните действия, също е необходимо да се направят някои промени. Например в организацията на движение и паркиране в районите, които са извън зоните за почасово платено паркиране. През последните няколко години районните кметове в София се стремят да направят по-добра организация на движението. Осигуряват и повече места за паркиране. В р-н „Надежда“ беше построен многоетажен паркинг, в други се реновираха междублоковите пространства, където се осигуриха места за престой на автомобили. Тук, засягайки темата за междублоковите пространства, искам да вметна, че са необходими промени в законодателството, за да може контролните органи да санкционират нарушителите, които паркират неправомерно в тези зони. Междублоковите пространства са терени, в които в повечето случаи собствеността или е само общинска, или е смесена, има и процент за озеленяване. Законът предвижда контролният орган да може да санкционира нарушители в паркове и градини, но той няма правомощия да глобява нарушители, паркирали в терени, които са за озеленяване. За съжаление в София има много места, предназначени за озеленяване, които обаче представляват една кална точка. Когато контролният орган отиде, за да санкционира граждани, които паркират в тези зони, те казват: „Ние 30 г. паркираме тук и това не е зелена площ. Това е кал.“ Няма как да бъде друго, когато се паркира върху тях. Водим разговори с районните кметове по възможност такива терени да бъдат ограждани, за да да не се разнася кал и те наистина да бъдат зелени площи.

Преди време в столицата имаше проблем и с паркирани автомобили, които не са в движение?

Все още го има. Тази дейност в София е предоставена на Столичния инспекторат, който работи по изискванията на наредбата за управление на отпадъците. Те поствят стикери на автомобили, които са излезли от употреба, след това издирват собственика и ги репатрират, по-късно се предават на вторични суровини. Ще се върна пак към 2012 г., когато се направи мащабно разширение на зоните за паркиране. Тогава наистина имаше страшно много изоставени автомобили, които бяха репатрирани. Те останаха доста дълго време на наказателни паркинги, но по-късно се намери вариант да бъдат предадени за скрап.

На финала какво бихте посъветвали хората?

Моето послание е да ползват градския транспорт. В София се направи страшно много в това отношение, ние сме и привилегировани, че имаме метро. Освен това се предостави услугата паркирай и пътувай. Ако все пак станцията на метрото е по-далече от дома на хората, те могат да отидат с автомобила си до буферен паркинг, където да го оставят и да ползват метрото. В другите градове също се полагат сериозни усилия за обновяване на парка на градския транспорт. Все пак, когато на хората им се налага да ползват автомобил, нека да сядат зад волана, без да са употребили алкохол, да не говорим за наркотици.

Страницата подготви екип на в. „Строител“