Кой гостува на страниците на в. „Строител“ през 2024 г.

 През цялата 2024 г. на страниците на в. „Строител“ гостуваха личности с място и значение в европейския и българския дневен ред, хора, чиито решения са важни за развитието на строителния сектор и на българската икономика. За да бъде максимално полезно на бранша и всички свои читатели, при всеки информационен повод изданието на КСБ се среща с представители на европейските институции, на законодателната, изпълнителната и местната власт в страната, на научните среди. И през изминалата година разговорите ни с ръководството на Камарата на строителите в България бяха чести, за да показваме как браншовата организация търси решения на актуалните проблеми в отрасъла. Поддържахме постоянен контакт и с председателите на Областните представителства на КСБ, които информираха какво се случва с бранша в цялата страна. Във фокуса ни бяха и представители на строителните фирми.

В началото на новата година традиционно си припомняме голяма част от личностите, присъствали на страниците на изданието на КСБ през 2024 г., темите, които екипът е коментирал с тях, и запомнящите се фрази на гостите ни. Сред ключовите ни разговори през 2024 г. бяха тези с министъра на регионалното развитие и благоустройството инж. Виолета Коритарова и министъра на младежта и спорта Георги Глушков, с евродепутатите Искра Михайлова, Андрей Новаков, Цветелина Пенкова, Емил Радев. Наши гости бяха Лесе Мелгард, постоянен представител на Световната банка за България, Чешката република и Словакия, Илия Караниколов, член на УС и изп. директор на Българската банка за развитие (ББР), Федерико Лазари, изпълнителен секретар на Build Europe, Maгид Eлабиад, вицепрезидент на Международната пътна федерация. Сред нашите събеседници бяха също Росица Кирова, зам.-председател на 49-ото Народно събрание и член на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Лозко Лозев, председател на Управителния съвет и изп. директор на „Български ВиК холдинг“ ЕАД, инж. Даниел Панов, председател на УС на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и кмет на Велико Търново, Паул Щройрер, директор на общинска компания за жилищно строителство WIGEBA/GESIBA в община Виена. Разбира се, публикувахме интервюта и с председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, със зам.-председателите на УС на КСБ д-р инж. Владимир Вутов и инж. Любомир Качамаков, който е и председател на ОП на КСБ – София, с инж. Любомир Шербетов, член на ИБ и УС на КСБ, член на УС на Фондация „Български строител“, с д-р ик.н. Николай Иванов, председател на УС на Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) и член на Контролния съвет на КСБ.

Всяко едно интервю бе значимо, защото даваше важна информация по актуалните теми, касаещи строителния отрасъл. С някои от събеседниците ни Ви срещахме по-често, а с други – при конкретен повод, но водени от това да представяме първи новините, касаещи сектора, а читателите ни да са винаги добре, обективно и достоверно информирани. Посочените позиции на всички цитирани събеседници на в. „Строител” са към момента на публикуване на интервютата.

Първото интервю за 2024 г. във в. „Строител“ бе с Ангелина Бонева, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, ръководител на Управляващия орган (УО) на „ОПРР 2014-2020“ и „ПРР 2021-2027“. „2024 г. идва със сериозно увеличен обем от инвестиции за регионите, трябва да сме готови да ги реализираме“, заяви тя и добави, че годината ще е ключова за Програма „Развитие на регионите“. „2024 г. трябва да даде реален старт на всички дейности по новата програма“, акцентира Бонева.

„Инфраструктурното развитие е от съществено значение за туризма“, бе категоричен в бр. 2 Ивелин Кичуков, председател на УС на Българската асоциация за туризъм. Той съобщи, че браншът e подготвен за зимния сезон. „Независимо от това сме изправени пред големи предизвикателства, свързани най-вече с инфраструктурата, която не осигурява достатъчно атрактивни условия за скиори и сноубордисти. Необходимо е сериозно обновяване на съоръженията, които са доста амортизирани. Спорът по този въпрос продължава повече 15 години без ясна перспектива за решение. И именно тук е мястото, където държавата трябва да вземе отношение“, коментира Кичуков.

Вторият брой включи и разговор с инж. Иван Делчев, председател на ОП на КСБ – Пазарджик, което бе публикувано в рамките на поредицата от интервюта с председателите на Областните представителства на Камарата, в която изданието представя каква е била изминалата година за бранша и пред какви предизвикателства е бил изправен на местно ниво. Той коментира, че очаква през 2024 г. да има много работа за строителите. „В държавния бюджет има значителен ресурс за изпълнение на общински проекти. За област Пазарджик са предвидени над 180 млн. лв. целево финансиране за инфраструктурни обекти – пътища и ВиК. То е извън капиталовите разходи на общината и средствата от европейските програми“, заяви инж. Делчев.

Д-р Драгомир Цанев, изп. директор на Център за енергийна ефективност ЕнЕфект, ни гостува в следващия брой за годината. Той се спря на енергийното обновяване у нас и изтъкна, че процесът трябва да стане постоянен и устойчив. „Когато има финансови инструменти под формата на безлихвени кредити, за да подпомогнат хората, тогава нещата ще потръгнат“, подчерта д-р Цанев и сподели, че ЕнЕфект си партнира с КСБ по проектите BeSMART и BUILD UP Skills Bulgaria. Изп. директор на Центъра не пропусна и да отбележи доброто сътрудничество с изданието на КСБ. „В. „Строител“ дава гласност на проблемите и възможните решения в бранша, включително и на технологичните иновации“, сподели д-р Драгомир Цанев. Темата за повишаването на енергийната ефективност на сградния фонд коментирахме с изп. директор на Центъра и през август.

В бр. 3 представихме интервю с Пламен Петров, председател на ОП на КСБ – Габрово. „Сред основните ми задачи е да организираме повече срещи с представителите на местната власт и да поддържаме по-тясно сътрудничество с тях. Ние можем да им предложим помощ за минимизиране на грешките и лошите практики при провеждането на обществените поръчки. Друга цел е с общи усилия от двете страни – на ОП Габрово и на местната власт, да работим, за да намалим дела на строителството в сивия сектор“, каза той.

„С Камарата на строителите в България гледаме в една посока, предизвикателствата ни са едни и същи“, изтъкна от страниците на в. „Строител“ Борислав Тодоров, председател на УС на Асоциацията на търговците на едра строителна техника. „Темата с липсата на квалифицирани работници сме я обсъждали нееднократно на страниците на в. „Строител“ и с КСБ. Сред решенията в тази посока е изграждането на обучителни центрове. Високите технологии също могат да помогнат за преодоляването на проблема“, посочи той. В края на годината Тодоров отново гостува на в. „Строител“, като ключов акцент в изказването му бе, че трябва да има предвидимост за строителния бранш.

„Навлизаме в период на изключително активен инвестиционен процес в публична инфраструктура“, съобщи в края на януари Таня Христова, кмет на Габрово. Тя информира, че общината планира през 2024 г. да стартира инвестиции за над 30 млн. лв. в транспортната инфраструктура, и разказа за всички останали амбициозни проекти, по които ще работи местната администрация.

В края на януари Камарата на строителите в България и Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) сключиха Меморандум за сътрудничество. Екип на в. „Строител“ не само отрази събитието, но и представи повече информация за новото партньорство на КСБ в интервю с ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров. „Меморандумът с КСБ ни дава възможност за съвместно участие в изследователски и приложни проекти“, сподели той. „В нашия университет не се изучават специалности, които директно кореспондират с нуждите на строителния бизнес, но има множество, които се използват от фирмите“, добави проф. Димитров. „Организираме различни инициативи в рамките на учебните програми и събития, на които в. „Строител“ би могъл да бъде медиен партньор“, предложи ректорът на УНСС.

В бр. 6 в. „Строител“ стартира съвместната си рубрика с Build Europe – организацията, представляваща в Европейския съюз националните федерации на строителите и предприемачите на жилища, с интервю с Федерико Лазари, изпълнителен секретар на Build Europe. „Партньорството ни с в. „Строител“ ще даде възможност на българските строители и предприемачи да се запознаят с дейността ни в Брюксел. Надяваме се да получим от тях ценна обратна връзка за състоянието на жилищния сектор в България и да разберем как ние можем да ги подкрепим на ниво ЕС. Обменът на данни е жизненоважен за възстановяването на строителния отрасъл след предизвикателствата, през които премина през последните години, и за бъдещата му защита. От съществено значение е гласовете на строителите и предприемачите, обединени в КСБ, да бъдат чути в ЕС и да се използва тяхната експертиза“, каза той и допълни, че през 2024 г. Build Europe ще съсредоточи усилията си темата за достъпността до жилища да стане приоритет за следващите Европейска комисия и Парламент. С Федерико Лазари разговаряхме отново в бр. 30

Специален гост в същия брой бе д-р инж. Димитър Белелиев, председател на СД на „Централна енергоремонтна база“ ЕАД и председател на Контролния съвет на КРИБ. Поводът за разговора бе 75-годишнината на компанията. Той разказа как дружеството е отбелязало своя юбилей и съобщи, че заедно с екипа си работи върху сериозна инвестиция. „Тя е свързана с вкарване на нови съоръжения и разширяване на нашите възможности за сервизиране на трансформатори. Вярвам, че с тях значително ще се увеличи капацитетът на предприятието. Второто благоприятно нещо от внедряването им ще е подобряването на условията на труд при нас“, поясни той.

Последва разговор с д-р инж. Христо Грозданов, управител на Института по транспортна инфраструктура и преподавател в катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ към УАСГ, който представи темите и новостите на предстоящата XVII Национална конференция по транспортна инфраструктура. „За първи път за събитието ще си партнираме с Международната пътна федерация (IRF), която ще проведе конгреса си в България“, съобщи той.

Любопитни бяха и интервюта в бр. 7 в рубриката „Големите обекти“. В нея ни гостуваха Диана Глосова, управител на „­БИАД-С“ ЕООД, и проф. Николай Овчаров, археолог. Те коментираха работата си по проект, свързан с консервация и реставрация на част от археологически комплекс Перперикон, който е включил изграждане на туристическа инфраструктура за неговата социализация. „Вложихме сърце и любов на този уникален обект“, заяви Глосова. „Партнирахме си много добре с изпълнителите на проекта“, бяха думите на проф. Овчаров.

В бр. 8 новият ректор на УАСГ дoц. д-p apx. Гичкa Kyтoвa даде първото си интервю за в. „Строител“, което беше и първото й за медия на новата позиция. „Ние сме част от една верига. Ние сме началото – образованието, колегите от КСБ са практиката, така че партньорството ни трябва все повече и повече да се задълбочава. Ние сме взаимно свързани и взаимно полезни и това трябва да бъде водеща линия в нашите взаимоотношения и за бъдещо сътрудничество на всички нива – образование, наука, практика, реализация“, каза тя. С ректора на УАСГ Ви срещахме често през годината – през есента доц. Кутова участва в рубриката „Визия 0“, а в края на годината направи равносметка за развитието на университета.

Специален гост в този брой бе Мария Башева, областен управител на Габрово. Тя разговаря с екип на в. „Строител“ след среща на КСБ и община Габрово, инициирана от ОП на Камарата в Габрово и в. „Строител“. „Кметът на общината Таня Христова и зам.-кметът на Габрово Деян Дончев подробно представиха инвестиционната програма на местната администрация за 2024 г. – проектите, които включват СМР, обърнаха внимание на обектите от Приложение 3 на държавния бюджет и на програмата за саниране. „През тази година възможностите за строителния сектор ще са много големи, надявам се фирмите от ОП на КСБ – Габрово, да се включат от „първа ръка“ и да участват като изпълнители“, сподели Башева.

Инж. Ивелин Лозев, председател на ОП на КСБ – Силистра, бе следващият ръководител на областна структура на Камарата, който направи равносметка и представи приоритетите си от страниците на изданието. „Основна задача пред нас винаги е била: защита на интересите на потребителите на строителни услуги, като съхраняваме здравето на нашите работници и защитаваме, доколкото можем, накърнения имидж на професията ни. Разбира се, ще продължаваме да отстояваме позициите си за „чистота“ в бранша. Едно от нещата, които ще бъдат във фокуса на нашето внимание, е постигане на коректност към всички възложители и същото отношение от тях към строителите“, посочи той.

На 1 март, месец преди рождения си ден, екипът на вестника стартира специална рубрика „15 години в. „Строител“, за да припомни как е създадено изданието на КСБ, как се е развило, какви успехи е постигнало, с какви предизвикателства се е справило за периода. В нея гостуваха хора с безспорен принос към развитието и утвърждаването на вестника. Първите интервюта в бр. 9 бяха с инж. Светослав Глосов, почетен председател на КСБ, председател на Камарата от 2010 до 2016 г., председател на Съвета на настоятелите на Фондация „Български строител“, инж. Розета Маринова, член на Комисията по професионална етика на КСБ и на УС на Фондация „Български строител“, и Лиляна Павлова, министър на регионалното развитие и благоустройството (2011-2013 и 2014-2017), министър за Българското председателство на Съвета на ЕС (2017-2018), вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка (2019-2023).

„Чрез вестника успяхме да съхраним строителната история на България в последните 15 години. От 3 април 2009 г. всичко значимо и важно, което се е случвало в сферата на строителството в България, е събрано и запазено на страниците на нашия вестник. След 20, 30 или 50 г., когато някой реши да види как се е развивал строителният сектор в страната, какви закони са се приемали, какви обекти са се строили и откривали, кои са били хората в КСБ и в ОП по места, но и в законодателната и изпълнителната власт, които са играли роля за развитието на бранша, тази информация е събрана на страниците на „Строител“. Вестникът е не само Гласът на българския строител, но и паметта на строителния бранш“, сподели инж. Светослав Глосов.

„Според мен 15 г. е една млада възраст и тепърва екипът на в. „Строител“ има какво да твори. Имаше дискусия за хартиеното и електронното издание. Аз мисля, че отговорът на бранша беше много категоричен и съвпада с моето мнение, което изразих – аз лично подкрепям хартиения вестник. Строителният сектор не е сред високо дигитализираните и да очакваме, че електронният вариант на вестника ще бъде четен от всички, не е сериозно. В потока от информация важните послания, които Камарата иска да достигнат до фирмите и партньорите на бранша, просто ще потънат. Докато печатният вестник се получава и чете от всички - в офисите, на обектите, в министерствата, общините, навсякъде“, бе категорична инж. Розета Маринова.

„Аз имам уникалния късмет да съм свидетел на развитието на вестника от ден 1-ви до тези 15 години. Това е един, бих казала, доста продължителен период. Сега във вече зрялата възраст на изданието мога да кажа, че развитието беше динамично и изключително професионално. Работихте упорито, полагахте много труд, прилагахте професионален подход. Това е нещо, на което никога не изменихте“, заяви Лиляна Павлова.

„През 2023 г. преките чуждестранни инвестиции в страната ни са рекордни – почти 7 млрд. лв.“, съобщи Мила Ненова, изп. директор на Българската агенция за инвестиции. „Вярвам, че България може да се превърне не само в инвестиционен, но и в иновационен хъб. Въпрос е на споделяне на информация и съвместни инициативи с другите държави от региона. Има много точки, по които може да срещнем интересите си със съседите ни, и затова трябва да продължим да работим в тази посока“, каза още тя.

Специален гост в бр. 10 бе Емил Радев, евродепутат от Групата на ЕНП/ГЕРБ. С него разговаряхме за новия европейски орган за борба с прането на пари – AMLA. „Предвижда се бъдещата агенция да заработи във Франкфурт от средата на следващата година. Със своите 400 служители тя ще играе ключова роля в арсенала на ЕС за укрепване на финансовата стабилност и сигурността в региона. Новият орган ще има правомощията да надзирава директно 40 финансови и кредитни институции, включително доставчици на услуги за криптоактиви, които оперират в поне шест държави членки на ЕС и имат висок рисков профил“, уточни той. Емил Радев бе гост на в. „Строител“ и в бр. 35, след като бе избран за нов мандат като евродепутат, в който представи приоритетите си.

Следващата значима личност, която поканихме в рубриката „15 години в. „Строител“, бе инж. Иван Бойков, изп. директор на КСБ от 2007 до 2018 г., член на СД на „Вестник Строител“ ЕАД от 2011 до 2018 г. „Многостранна е дейността на вестника. Не помня в периода, в който бях в ръководството на Камарата, някое мероприятие да не е организирано и отразено от вестника. Ние така си му казваме вестника, приятелски, гальовно, но всъщност това е една много сериозна фирма, която организира чуваемостта на Камарата и дава възможност на хората да разберат какво се случва в един от ключовите икономически сектори, какъвто е строителството. За мен вестникът е един много успешен проект. Говоря в сегашно време, но и в бъдеще ще е така. Изданието не е спряло да се развива и сигурен съм, ще продължи да е така“, подчерта инж. Бойков.

Инж. Даниел Панов, председател на УС на НСОРБ и кмет на община Велико Търново, малко след като бе преизбран за трети мандат начело на Сдружението, представи приоритетите си от страниците на в. „Строител“. „Опитът ме е научил, че за всеки успех са важни ред, дисциплина и стабилност. Ще се постараем да запазим и да развием постигнатото през последните години, но и все повече да се вслушваме в критиките и предложенията. Именно затова една от важните задачи, които си поставям като председател на УС на НСОРБ, е да направим всичко възможно да привлечем вниманието на правителството и институциите към конкретните проблеми на всеки от регионите“, обясни той.

В брой 12 Ви срещнахме с инж. Георги Шопов, председател на УС на Националната асоциация на строителните предприемачи. „Процесът по подаване и одобряване на инвестиционния проект трябва да се осъществява изцяло по електронен път. Можем да се поучим от примера на Сърбия и Македония“, заяви той и сподели и наблюденията си за имотния пазар, като го определи за много стабилен. „По-слаб е от последните две години, реализират се по-малко продажби, но в същото време интересът е голям“, бе категоричен инж. Шопов, който разказа и как НАСП си партнира с КСБ. Развитието на темите с инж. Шопов коментирахме и в бр. 45.

В навечерието на 15-годишнината на в. „Строител“ ни гостува д-р инж. Владимир Вутов, председател на Съвета на директорите на „Геострой“ АД и зам.-председател на УС на КСБ. „Вестник „Строител“ е изключително важен както за КСБ, така и за целия строителен бранш. Изданието събира цялата история на бранша – от секторните политики през добрите практики, необходимостта от законови промени в името на развитието на строителството, проблемите и начините за тяхното преодоляване. Вече 15 години „Строител“ събира всичко значимо на своите страници. Вярвам, че изданието ще продължи успешното си развитие още дълги години. Преминаването от идеята за него до реализацията му беше много добро решение. Доказателство за това е фактът, че ние четем всичко важно за строителството от страниците на изданието вече толкова много години. „Строител“ не е просто вестник. Екипът му издава книги, организира събития по най-актуалните въпроси за бранша и дава възможност за дискусия и търсене на решения. „Строител“ е тренд, история, бъдеще“, сподели д-р инж. Вутов.

В края на март разговаряхме и с Цветелина Пенкова, евродепутат от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП, относно Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС), в качеството й на участник в преговарящия екип по документа. „Приемането на ДЕХС е начинът да се засили процесът на саниране. Тя слага край на несигурността дали строителните дейности за подобряване на енергийната ефективност на жилищните сгради ще продължат в бъдеще – дa, те ще продължат до 2050 г.”, изтъкна Цветелина Пенкова. Тя бе наш гост и в бр. 31, когато бе избрана за президент на Европейския енергиен форум.

„Очакваме в следващите 5 г. над 2,5 млрд. лв. да бъдат инвестирани в отрасъл „ВиК“, прогнозира инж. Лозко Лозев, председател на УС и изп. директор на „Български ВиК холдинг“ ЕАД. „Даваме заявка за устойчива работа за сектора за следващите 5 г. Това са средства, които, най-грубо казано, са на масата, но от нас зависи да си ги изработим и да ги вкараме в отрасъла“, подчерта той. „И МРРБ, и Холдингът работят много активно с КСБ от гледна точка на промени в различните нормативни актове, законови и подзаконови рамки. Знам, че доста сериозно се ползва експертизата и опитът на строителите, тъй като за да има ефективност самата законова уредба, тя трябва да е в динамична среда, трябва да дойде от практиката, трябва да дойде от хората от бранша“, каза още инж. Лозев.

„Международната пътна федерация е водеща глобална организация със седалище във Вашингтон, САЩ. Нейната мисия е развитието на по-безопасна и по-устойчива мобилност по целия свят чрез популяризирането на технологични иновации и международно сътрудничество“, разказа Maгид Eлабиад, вицепрезидент на IRF.

В празничния брой на в. „Строител“, в който бе отразено тържеството от 15-ата годишнина на изданието на КСБ, ни гостува Евгений Иванов, изп. директор и член на УС на КРИБ. „От ден първи сме абонати на в. „Строител“ – вестникът неизменно е на моето бюро и всеки, който влезе в кабинета ми, може да го види, а неговото електронно издание стои на първа линия в телефона ми. Пожелавам на екипа на медията да продължи все така успешно да отразява дейността на Камарата на строителите в България, на членовете на организацията, както и на партньорите на браншовата организация като Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, за което благодарим“, каза той.

„Програмата на Българската банка за развитие, насочена към строителните фирми, е с опростени правила и намалени изисквания за обезпечение“, информира в бр. 16 Илия Караниколов, член на УС и изп. директор на ББР. „С новата ни програма за оборотно финансиране за строителните фирми ще се ускори изпълнението на проектите за енергийна ефективност на сгради. ББР ще подкрепи реализирането на мерки от Националния план за възстановяване и устойчивост и на проекти по Европейските структурни и инвестиционни фондове. Програмата е насочена към строителите, които имат сключен договор с бенефициенти по проекти за ЕЕ, одобрени за безвъзмездна финансова помощ, с възложител държавни институции и общински администрации. Отнася се и за проектите, свързани с поддържане и възстановяване на културното наследство на селата, които са финансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. По това направление ще се обновяват църкви и манастири“, разясни той.

Изключително интересен бе разговорът с Росица Кирова, зам.-председател на 49-ото Народно събрание, член на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. „Нужна е целенасочена държавна политика към Северозападна България с данъчни облекчения и опростени процедури за инвестиции. При проектите с европейско финансиране трябва да има предимство за базирани и трайно установени бизнеси в целия регион. И категорично държавата спешно трябва да довърши инфраструктурните обекти, които започнаха преди 2021 г. Във вече 5 парламента не спирам да поставям въпроса за специална политика по отношение на Северозападна България. Само с инвестиции може да догоним в развитието си останалите региони. В по-общ план държавата трябва да предвиди възможност за всички икономически изостанали региони за преференциално кандидатстване по програми и механизми с национално и европейско финансиране“, бе мнението на Кирова.

„На 1 май изразяваме своята благодарност към поколенията, които с делата си са допринесли за съвременния стандарт на живот и условия на труд“, каза инж. Иоанис Партениотис, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ и председател на Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване“ – „Подкрепа“, който ни гостува за Деня на труда. „Ние като синдикати продължаваме да се борим да има достойно заплащане на положения труд и да се търсят все повече варианти за повишаване на професионалната компетентност. Навлизащите иновативни технологии, материали и суровини изискват развитие на квалификацията на служителите. Вече сме в период на разкриване на нови професии и респективно на такива, които са със затихващи функции. Определено е необходимо да има надграждане“, добави инж. Партениотис.

„За 3 години имаме само 3% усвояeмост по НПВУ, държавата трябва да поиска удължаване на срока заради форсмажор. В европейските институции често се коментира темата как е възможно България, която е сред най-нуждаещите се държави в ЕС, да е предпоследна по усвояване на евросредствата“, алармира от страниците на в. „Строител“, Андрей Новаков, евродепутат от ЕНП. „Нужно е да развием пътната си мрежа по начин, по който да станем незаобиколим фактор – имаме пристанище на Черно море и най-голямата сухопътна граница в Европа – тази на Капитан Андреево. Портата към Европа е в България. Постигнем ли тази цел, може да се окажем благословени, защото всяка стока, която идва от който и да е край на света, ще минава през страната ни и ще допринася за развитието на нашата икономика. Ще се създават работни места“, коментира още Новаков, който ни гостува и в бр. 33. В следващото си интервю той даде заявка, че негов основен приоритет ще е регионалната и кохезионната политика да запазят своята тежест в идните 5 години.

„Искаме да разширим партньорството си с КСБ, като участваме в срещите на Камарата с общините и строителите по места“, заяви инж. Лиляна Петрова в първото си интервю, което даде за в. „Строител“, след като през 2024 г. пое поста началник на Дирекцията за национален строителен контрол. „Задачите ми са пряко свързани с дейността на Дирекцията и най-вече да следим стриктно за спазване на законодателството в областта на строителството, като основното изискване към екипа на ДНСК е да има предвидимост в работата й. Тоест да сме от помощ на бранша, не да пречим. Да оказваме съдействие, където е нужно. Разбира се, ще работя и по започнати инициативи от предишния си период като началник на ДНСК“, информира инж. Петрова. В края на годината отново потърсихме инж. Петрова, за да ни разкаже какво е успяла да реализира по набелязаните приоритети. „Сред успехите ни през 2024 г. е, че привлякохме млади хора към ДНСК“, отчете тя.

„Предстои много работа за строителната индустрия в Европа“, бе категорична Искра Михайлова, зам.-председател на ДПС и зам.-председател на Групата „Обнови Европа“ в ЕП. Тя също засегна темата, че изпълнението на НПВУ в България е крайно незадоволително и крие рискове страната ни да не се възползва от тези финансови възможности. „Няма движение и по оперативните програми“, подчерта Михайлова. Според нея, ако България увеличи инвестициите чрез инструментите, с които разполага – оперативните програми, националния бюджет, НПВУ, това би трябвало да намали инфлацията, както се случва в много страни от ЕС. „Там тя спада рязко, а ние изоставаме“, допълни Михайлова.

През май след проведен семинар на ОП на КСБ – София, посветен на новото издание на Жълтата книга на FIDIC, поканихме Адриана Спасова, зам.-председател на Комитета по договорите на FIDIC и член на УС на Българското общество по строително право, да разкаже повече за ползите от прилагането на договорите по FIDIC. „Тези стандартни форми са направени така, че да се използват във всякакви държави, където има различно законодателство“, каза тя и добави, че Златните принципи на FIDIC са фокусирани върху това да не се променя разпределението на риска от Общите условия на FIDIC, като подчерта, че КСБ се е ангажирала с преводите на Зелената и Бялата книга. „Много съм щастлива, че БОСП финализира преговорите и подписа договор с КСБ. Това е изключително важна стъпка. Преди години започнах инициатива в рамките на FIDIC да станем пилотна държава с национални условия по Зелената книга, тъй като тя е кратка форма. Новото издание е много добро и практически насочено“, разясни Спасова.

Последва интервю с проф. д-р инж. Стоян Братоев, изп. директор на „Метрополитен“ ЕАД, който ни запозна с напредъка на проектите за разширение на столичната подземна железница. „Метротрасето от жк „Хаджи Димитър“ до кв. „Левски“ е изпълнено на около 50%“, съобщи той и добави, че строителството на трасето в кв. „Слатина“ е в много начален стадий, но се движи по график. Традиционно проф. Братоев не пропусна да отбележи, че си взаимодейства много добре със строителния бранш. „С КСБ работим от дълги години. Винаги сме имали много добър диалог и отлично взаимодействие. Това важи в пълна сила и за вестник „Строител“. Това е издание, с което не просто работим от много години, а сме създали изключителни взаимоотношения. И друг път съм казвал в интервюта, че това е една от медиите, която най-обективно отразява дейността на „Метрополитен“, изтъкна той.

В бр. 23 инж. Виолета Коритарова, министър на регионалното развитие и благоустройството, съобщи, че по Инвестиционната програма за общински проекти са подписани 942 споразумения за 2,218 млрд. лв. с 205 местни администрации, които са за строителство на ВиК мрежи, пътища и благоустройствени дейности. Тя коментира и напредъка по големите инфраструктурни обекти, както и какво предстои по европейски програми, управлявани от МРРБ. „Сътрудничеството между МРРБ и Камарата на строителите в България е добро още от създаването й и традиционно разчитаме на професионализма и експертизата на нейните членове. Пред бранша, а и пред нас стоят много неотложни задачи“, заяви инж. Коритарова и припомни, че на среща с ръководството на Камарата са набелязани най-важните теми, по които двете страни да работят.

„Имаме конкретни приоритети, които ще дадат предвидимост и ясна перспектива за бранша“, каза в следващия брой председателят на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев. Той заяви, че те са осем и са обобщени в писмо, изпратено до лидерите на политическите сили, които се очаква да влязат в 50-ото Народно събрание. По думите му сред тях е индексацията, която на практика не се прилага с някои изключения. Камарата настоява индексацията да стане задължителна за всички, а не пожелателна. Важно е и да се осигурят необходимите средства, за да може да бъде приложена по справедлив начин. „Като друг приоритет залагаме законодателни промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за обществените поръчки (ЗОП) и въвеждане на договорите по FIDIC“, поясни инж. Терзиев. „Сред останалите приоритети, които посочваме, са: приемане на постоянна национална програма за обновяване на сградния фонд и дигиталната трансформация на сектора. Считаме също, че е дошъл моментът за започване на работа по изготвяне на дългосрочна стратегия за развитие на отрасъл „Строителство“ с хоризонт 7-10 г.“, добави председателят на УС на КСБ.

Александър Бочев, председател на УС на Национално сдружение Недвижими имоти, очерта приоритетите на организацията в бр. 25. Той посочи, че най-важната цел на НСНИ е консолидирането на бранша около идеята за регулация на сектора със закон. „В законовия регламент, който искаме да създадем, са засегнати повечето трудности, с които се сблъскваме. За мен сериозен казус е професионалната компетентност. В последните години посредствеността и неграмотността се разпространяват навсякъде. Искам в този законопроект да наложим минимални изисквания по отношение на образованието на заетите в сферата на имотите. КСБ е много добър пример за регулация на сектор“, отбеляза той. Бочев ни гостува и в бр. 46 след традиционната годишна конференция на НСНИ Inspire to Higher, която през 2024 г. бе 10-а юбилейна.

Със Силвия Георгиева, изп. директор на НСОРБ, обсъдихме какви са възможностите на общините да изпълняват проекти с държавно и европейско финансиране и с какви трудности се сблъскват местните власти. „За първи път през 2024 г. общините имат на разположение огромен по обем ресурс за капиталови инвестиции – над 4,2 млрд. лв., заложен в рамката на Закона за държавния бюджет. Това осигури прозрачност и равнопоставен достъп на всички кметове до публичния ресурс за инвестиции в базова инфраструктура, която не е обновявана от десетилетия и за която досега разчитахме само на европейски средства“, отчете тя, но и обърна внимание, че плащанията за проекти по НПВУ са единици – за около 1,6% от стойността на безвъзмездната помощ. „Общините като един от най-стабилните големи инвеститори в страната ще продължават да бъдат все така амбициозни в плановете си и настоятелни пред институциите, за да обезпечават необходимия ресурс за развитие“, добави тя.

Важните за местните власти теми продължихме с кмета на Царево Марин Киров. Предстои мандат, изпълнен с инвестиции. „Бюджетът ни за настоящата година е заявка, че общината ще е основен инвеститор в Царево до 2027 г. Предвидили сме 100 млн. лв. за инфраструктурни обекти за този период, като само за т.г. финансовата ни рамка е 67 млн. лв. Бюджет 2024 е рекорден за общината“, похвали се той. „Зарадвах се, когато получих покана за интервю от в. „Строител“. Две години бях зам.-кмет на Царево и съм запознат с партньорството между изданието на КСБ и общината. Отворен съм за надграждането му“, сподели още Киров.

„Най-важната промяна в ЗУТ е въвеждането на електронните услуги за всички административни процедури в устройството на територията“, това заяви Савин Ковачев, директор на Дирекция „Нормативни документи и анализи“ в КСБ. Той даде интервю за в. „Строител“ в бр. 27 по повод „Пътна карта за осъществяване на инвестиционна идея“, на която Ковачев е автор. „Идеята за Пътната карта се зароди на заседание на Управителния съвет на Камарата на строителите в България. Обсъждаше се по какъв начин, използвайки експертния потенциал на КСБ, ние можем да помогнем на нашите членове, предимно малки и средни фирми, както и на всички, които имат интерес към техните услуги. Целта беше да окажем едно методическо съдействие на ползвателите на строителен продукт и обикновения потребител“, обясни авторът. От страниците на в. „Строител“ той обяви, че предстои и издаването на Пътната карта.

В същия брой ни гостува и арх. Здравко Здравков, главен архитект на Столичната община, който представи дейността на Направление „Архитектура и градоустройство“ към СО. Той сподели, че се работи по това предаването на инвестиционните проекти да става в електронна среда. „Решихме да направим тестово в реална електронна среда всички процедури – от изработване на плановете, тяхното физическо окомплектоване, подписване и изпращане в единен електронен облак през разглеждането в нашата администрация до подписването от съответните експерти. Целта ни е този процес да се систематизира и когато в бъдеще започне дискусия в Народното събрание по темата, НАГ да разполага с готов продукт. Да посочим какво в процеса работи и какво не, от какви законови промени има нужда“, разясни той и благодари на КСБ, че се е отзовала на поканата да участва в процеса.

В брой 30 коментирахме с Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България, тенденциите в индустрията. Той определи ситуацията като неособено оптимистична. „Високата натовареност от предишни години и рекордите в износа са вече хубав спомен. В момента има предприятия, в които поръчките са намалели с 40 на сто на годишна база, в други са с 30% по-малко. Като цяло тенденцията е надолу с всички произтичащи от това последствия“, бе категоричен Велев. „Има цяла поредица от фактори, които са сериозно препятствие пред конкурентоспособността на българските промишлени производства. Сред тях е острият недостиг на човешки ресурси. Не просто недостиг на квалифицирани работници и специалисти, а огромна липса на каквато и да е работна сила“, подчерта той.

„Инвестиционната програма за общински проекти е глътка въздух, особено за малките и средните фирми“, изтъкна инж. Стефан Чайков, председател на УС на Българска браншова камара „Пътища“. „През 2024 г. освен изпълнението на лотове 4, 5 и 6 на АМ „Хемус“ и някои нови участъци на трасето Видин – Монтана не очаквам да започне нещо друго. АМ „Струма“ е на фаза работни проекти. Изпълняват се дейности на двата лота на участък Русе – Бяла от АМ „Русе - Велико Търново“. АПИ планира да обяви тръжни процедури за строителство и за надзор на отсечката между Бяла и Велико Търново, която е разделена на три лота. Надяваме се в средата на 2025 г. изпълнението на Бяла – Велико Търново да започне“, прогнозира той относно по-големите пътни проекти.

В края на август екип на в. „Строител“ бе на работно посещение в столицата на Австрия по покана на международния офис на община Виена. В брой 36 изданието стартира поредица от материали, в които представи общинските дружества „Виенски линии“, „Виенска вода“, „Административен отдел 37 – Строителна полиция“, „Виенски мрежи“ и WIGEBA/GESIBA. В темите, посветени на австрийската столица, имаше и интервюта с представители на общинските структури. С екипа на медията разговаряха Франц Вайрер, зам.-директор и ръководител на групата за водоподаване и такси във „Виенска вода“, който разказа за стратегията на компанията до 2050 г. и изграждането на нови преносни мрежи за питейна вода. Ингрид Монсбергер, пресговорител за инфраструктурни проекти на „Виенски линии“, ни запозна с развитието на метрото. Последваха интервюта с Андреа Опиетник, ръководител на програмата Smart Meter, Герхард Чех, ръководител на „Административен отдел 37 – Строителна полиция“, и Паул Щройрер, директор на общинска компания за жилищно строителство WIGEBA/GESIBA във Виена.

В първите дни на септември арх. Богдана Панайотова, вр.и.д. главен архитект на Столичната община, обяви какви са приоритетите й начело на НАГ. „Важна за мен задача е електронното издаване на разрешение за строеж. Много е напреднала работата в тази насока. Заедно с браншовите организации ще подготвим демо версия на процедурата, за да създадем експериментална практика и да установим как би работила тя“, посочи арх. Панайотова. „Подписах няколко писма за уеднаквяване практиката в НАГ и 24-те района на СО – за визите за проектиране, както и за разрешенията за строеж, за търпимост, за въвеждане в експлоатация и др.“, добави тя.

Д-р ик.н. Николай Иванов, председател на УС на ББА „Пътна безопасност“ и член на КС на КСБ, представи основния акцент на десетата юбилейна конференция на ББАПБ. „Тази година мотото е „Визия 0 - нула жертви при пътнотранспортните произшествия“. Или по-конкретно казано, това са действията, свързани с опазване на човешкия живот, здраве и свобода“, каза той. „Наред с предстоящата конференция, на която ще бъдат формулирани конкретни препоръки, ще се включим в националните кампании, свързани с есенно-зимния период, със Световния ден за възпоменание на жертвите от пътнотранспортните произшествия, ще активизираме нашата дейност по отношение предаването „Визия 0“ по YouTube, ще организираме една или две кръгли маси на тема пътна безопасност с цел приобщаване към безопасността на движението на по-широк кръг от млади специалисти“, информира още д-р ик.н. Иванов.

„Усилията ми са насочени към това Югозападният университет да си върне мястото, което заслужава в класациите на висшите училища, включително да бъде включен в списъка на изследователските университети“. Това каза пред в. „Строител“ новият ректор на ЮЗУ „Неофит Рилски“ проф. Николай Марин. „Необходимо е създаване на хибридни специалности за придобиване на по-широка професионална квалификация“, подчерта още той.

„До края на октомври ще бъдат изпратени покани за сключване на договори с одобрените 756 жилищни сгради по Етап I на програмата за ЕЕ по НПВУ“, съобщи в бр. 38 Юра Витанова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, и добави, че сключените договори по Етап I са 49 на обща стойност почти 68 млн. лв. Тя коментира напредъка и по останалите процедури за саниране на публични и производствени сгради. Зам.-министърът съобщи, че по Програма „Развитие на регионите 2021-2027“ за енергийна ефективност и обновяване на жилищни сгради са предвидени 409 млн. лв. „За десетте най-големи градски общини по Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“ има 63 млн. лв. По Приоритет 2 „Подкрепа за интегрирано градско развитие в 40 градски общини“ са налични 150 млн. лв. Същевременно по Фонда за справедлив преход са заделени 196,4 млн. лв., които са целево финансиране за енергийно възстановяване на жилищни сгради в най-силно засегнатите от климатичния преход области – Перник, Кюстендил и Стара Загора, и прилежащите към тях общини“, допълни Витанова.

Лесе Мелгард, постоянен представител на Световната банка за България, Чешката република и Словакия, бе категоричен, че през следващите 5 г. цифровизацията ще е критичен фактор за растеж на икономиките на страните. Той отчете, че за последните 30 г. България е получила от Световната банка 3,3 млрд. долара финансиране за 45 проекта. „София е новият дом на Центъра за споделени услуги на СБ. В момента ние сме най-голямата международна структура в страната Ви. България успя успешно да се справи с конкуренцията на други европейски столици, за да привлече Центъра“, подчерта Мелгард.

В навечерието на Годишната среща на местните власти, която организира Националното сдружение на общините в Република България, в. „Строител“ подготви специално издание на рубриката „Общини – кметовете говорят“. В нея представи интервюта с кметовете на Трявна Денчо Минев, на Русе Пенчо Милков, на Етрополе инж. Владимир Александров, на Свищов д-р Генчо Генчев, на Варна Благомир Коцев и на Горна Оряховица Николай Рашков. Те разказаха за ролята на местните власти в условията на политическа и управленска несигурност, за големите проекти, които се реализират, за смисъла от Инвестиционната програма за общински проекти за развитието на българските населени места, както и за полезността на рубриката „Кметовете говорят“.

Мая Косева, управител на „Научноизследователски строителен институт – НИСИ“ ЕООД, бе гост в бр. 42 по случай 125-годишнината на Института. „В годините НИСИ се е утвърждавал като център на образователна дейност за подготовка и квалификация на кадрите от строителни лаборатории, които са осъществявали непосредствен и текущ контрол в цялостния цикъл на строителството“, отбеляза тя. „Характерно за Института е, че винаги е работил с практическа насоченост към проблемите на строителния бранш. Годишно в нашите лаборатории се извършват между 50-70 000 изпитвания на различни строителни материали, продукти и изделия. По наша преценка като цяло строителните материали, влагани у нас, отговарят на нормативните изисквания“, сподели Косева.

„ПЧП е ключов инструмент за развитието на спортната инфраструктура в България. Бих препоръчал германския модел на работа като пример за успешно развитие на ПЧП в спорта“, бе категоричен Георги Глушков, министър на младежта и спорта. „Със собствени средства министерството продължава активно да изпълнява програми, които вече няколко години подпомагат обновяването и строителството на спортни съоръжения в страната. Те са съобразени с Наредба 4 от 2019 г. за финансовото подпомагане на изграждането и обновяването на спортни обекти“, информира той. „По отношение на училищната спортна инфраструктура работим в сътрудничество с Министерството на образованието и науката, което осигурява финансиране за възстановяването на спортни салони. Всяка година около 10 получават нужните средства“, посочи министър Глушков.

В бр. 43 специален гост бе инж. Милен Димиев, изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. „Две от първостепенните ни задачи са пълно национално покритие с кадастрална карта и успешно пускане на новата информационна система. Разбира се, много е важно да проведем и бързо обучение за работа с нея на всички заинтересовани страни, за да имаме наистина подобряване на обслужването на гражданите. Целта е системата да стане още по-бърза, сигурна и удобна. Т.е. потребителят да получава част от услугите ни директно на смартфона си, а това означава много спестено време, а и средства. Работим и за приемане на национална стратегия за развитието на дейностите по геодезия, картография, кадастър и геоинформатика“, разказа той.

„Отваря се широк фронт за работа пред строителния сектор“. Това каза инж. Виолета Коритарова, министър на регионалното развитие и благоустройството, която поздрави строителите за Димитровден от страниците на изданието на КСБ. „Желая на заетите в строителството успешна и ползотворна дейност. Надявам се кризите, на които станахме свидетели и които доведоха да икономически спадове, да не се повтарят и да няма нови, които да преобърнат с негативен знак нормалния ритъм на работа“, обърна се тя към бранша. „Имах възможността да отчета постигнатото по време на традиционния форум на Камарата на строителите в България. Обобщената ми равносметка е рестарт на всички задачи от ресорите на МРРБ. А те не са никак малко. Възобновихме СМР по големите пътни инфраструктурни проекти и пътното поддържане. Горда съм с работата на екипа ми по Инвестиционната програма за общински проекти. За последните два месеца министерството е обработило значителен обем данни. Вече има реални дейности по нея, а на места изпълнението е на финал. Както вече съм имала възможността да кажа, в интерес на хората е максимално бързо да стартира реализацията на програмата за саниране на жилищни сгради по Етап I на Националния план за възстановяване и устойчивост и в МРРБ продължаваме да полагаме изключително много усилия да преодолеем забавянето. Започнахме работа и по решаване на проблема с безводието в страната“, отчете министър Коритарова.

В следващия брой в. „Строител“ посрещнахме на страниците си инж. Любомир Шербетов, член на ИБ и УС на КСБ, член на УС на Фондация „Български строител“. Поводът беше 70-годишният юбилей на инж. Шербетов. „За мен строителството е съдба, КСБ e кауза“, заяви пред изданието той и добави, че обликът на Камарата без вестник „Строител“ нямаше да е същият. „Чувствам се като човек, извървял с достойнство своя житейски път до момента. Щастлив съм, че съм заобиколен с толкова много приятели и добри познати през годините на съзнателния ми живот. Където и да съм работил, било на професионално ниво в строителството, било на обществени начала в движения и клубове, винаги съм се стремял да изграждам мостове в отношенията с хората, затова са ми ценни всяко едно приятелство, всяко професионално взаимоотношение, защото съм ги постигал с желание и всеотдайност“, сподели инж. Шербетов.

В бр. 49 интервюто бе с инж. Любомир Качамаков, зам.-председател на УС на КСБ и председател на ОП на КСБ – София. „Трябва да повишим авторитета и самочувствието на строителите. Защото нещата, които градим, са видими от всички, но много често те остават неоценени и неглижирани. Това е сред приоритетите, на които трябва да обърнем специално внимание като бранш“, заяви той. „Аз бих определил като успешна цялата дейност на ОП София през годината и на КСБ като цяло, тази консолидация, която се вижда, обединението около общите приоритети и цели. Не ни стигна времето да обясняваме повече на политиците и възложителите за ползите от това да има ред в процедурите и начините на изпълнение и отчитане на строителството и да имаме някакъв реален резултат в това направление“, отчете още инж. Качамаков.

Последва разговор с победителя в конкурса „Инженер на годината 2024“ – инж. Илия Недев, главен инженер на „Битумина ГмбХ – България“ EООД. „Наградата на ББК „Пътища“ е резултат от труда и подкрепата на всички колеги, партньори и доставчици, с които работих по изпълнението на проекта АМ „Европа“ - „Модернизация на път I-8 „Калотина – п.в. Храбърско“. Тя е символ на усилията, които сме вложили, и ни задължава да поддържаме постигнатото високо ниво и в следващите ни начинания“, заяви инж. Недев и добави, че при подготовката и изпълнението на проекта са използвани нови технологии.

В бр. 50 започнаха разговорите в поредицата, в която изданието представя каква е била изминалата година за председателите на Областните представителства на Камарата и за бранша по места. „КСБ трябва да работи целенасочено за подобряване на професионалното образование и за промяна на законодателството, касаещо строително-инвестиционния процес“, препоръча инж. Ивелин Лозев, председател на ОП на КСБ – Силистра. „Както и на други места в страната, затруднение в нашата дейност създава несигурността в управлението на държавата. Политическата нестабилност дава отражение върху разплащанията от страна на институциите към нас, има забавяния“, обърна внимание инж. Красимир Атанасов, председател на ОП на КСБ – Русе. „Затруднението, което изпитват нашите членове, е свързано с липсата на индексация на строителните договори. Инфлацията, повишаването на стойността на труда, както и на влаганите материали са причина за невъзможност от наша страна да прогнозираме правилно разходите си в дългосрочен план“, констатира председателят на ОП на КСБ – Габрово, Пламен Петров. Последваха още интервюта в бр. 51. Едно от тях бе с Венцислав Дончев, председател на ОП на КСБ - Велико Търново, който изрази надежда в управлението на местната структура на Камарата да навлязат по-млади хора. „Сред основните ми задачи е да работя за намаляването на сивия сектор в региона“, посочи инж. Андон Горнаков, председател на ОП на КСБ – Сливен. „Нека да има повече и по-добре подготвени кадри за сектор „Строителство“, си пожела инж. Димитър Костов, председател на ОП на КСБ – Добрич.

„Планираме да обявим търгове за нови скоростни трасета между Велико Търново и ГКПП „Маказа“ и Пловдив – Смолян – ГКПП „Рудозем“, обяви в предпоследния брой на годината инж. Йордан Вълчев, председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. През следващата година активно ще работим и по вече сключените договори за проектиране на нови трасета между Монтана и Враца с тунел под Петрохан, по проекта за автомагистрала „Гюешево – Дупница“, АМ „Черно море“, околовръстния път на Пловдив и други, като в най-скоро време очакваме сключването на договор за разширяването на обхода на Враца. Друг фокус в дейността ни през идващата година ще са и проектите по Програма „Развитие на регионите 2021-2027“. В най-кратки срокове ще се обявят търгове за строителство и строителен надзор за обхода на гр. Оряхово и за основните ремонти на II-11 на територията на област Монтана, на 14 км от път III-213 Айдемир – Силистра, както и на част от II-52 в гр. Свищов“, информира още инж. Вълчев.

„През изминалата година общините утвърдиха ролята си на най-стабилното и устойчиво ниво на власт в България“, бе категоричен инж. Даниел Панов, председател на УС на НСОРБ и кмет на община Велико Търново. Той направи равносметка за дейността на НСОРБ и за развитието на община Велико Търново и отправи пожелание за Новата година. „На първо място пожелавам на строителния бранш и на читателите на в. „Строител“ 2025 г. да ни донесе малко повече сигурност и спокойствие. Какво имам предвид – държавата да тръгне напред. Политиците да намерят най-накрая общ език, да влязат в така очаквания от всички нас диалог и държавата да заработи. Нужна е стабилност в тези несигурни и предизвикателни времена. Това ще позволи и на нас – местната власт, а и на строителите да работим по-добре. На второ място пожелавам много успехи – в професионално и лично качество, здраве и благополучие. И най-важното – надявам се 2025 г. да е преломната и да сложи край на разделението, да донесе дух на обединение. Нека всички бъдем по-добри!“, завърши инж. Панов.

Ето и други интересни цитати на събеседниците ни през 2024 г:

Инж. Живко Недев, изп. директор и член на СД на „Хидрострой“ АД и зам.-председател на УС на КСБ: „Вложените пари за пътна безопасност не са разходи, те са печалби.“

Инж. Йордан Николов, председател на секция „Изолации“ към КСБ и изп. директор на БАИС: „Единственият начин да се случи енергийното обновяване на сградите е то да стане бизнес.“

Инж. Валентин Зарев, зам.-председател на УС на АКДИС и председател на секция „Консултантска дейност, проектиране и строителен надзор“ към КСБ: „Най-важното за нас, инженерите, е да създадем такива условия на пътя, че да намалим максимално рисковете от възникване на произшествия.“

Инж. Виктор Шарков, председател на УС на Националния клуб на строителите ветерани: „Трябва да има приемственост и взаимно уважение между поколенията.“

Акад. Ячко Иванов, зам.-председател на УС на Научно-техническия съюз по строителство в България: „93% от сградите в България не са енергийно ефективни.“

Арх. Филип Ел-Хадад, основател на HADDAD Studio: „Създаването на учебния център на ЕЦИХ в сектор „Строителство“ беше голямо предизвикателство.“

Хасан Юмер, основател на Integrated BIM („Интегрирани дизайн студия“ ЕООД): „С дигитализирането на строителния сектор фирмите ще работят още по-бързо и качествено.“

Инж. Иван Белчев, основател на Aerodata Bulgaria LTD: „С LiDAR технологията могат да се създадат точни цифрови модели на пътища, сгради, на всичко, което е около нас.“

Ани Арутюнян, областен управител на Видин: „Над 82 млн. лв. за инфраструктурни проекти в област Видин са предвидени в държавния бюджет.“

Минчо Йорданов, областен управител на Силистра: „Приоритет е да подпомагам изпълнението на инвестиционните програми на общините от областта.“

Захари Сираков, областен управител на Смолян: „Инженерингът пести време и улеснява и възложителя, и изпълнителя.“

Николай Мелемов, кмет на община Смолян: „Заинтригува ни предложението на КСБ проектите да се реализират по договорите на FIDIC.“

Мирослав Янчев, кмет на община Златоград: „Срещите с бранша са изключително ценни, защото се споделят конкретни проблеми и добри практики.“

Инж. Емануил Манолов, кмет на Павликени: „С голям интерес чета рубриката „Кметовете говорят”, винаги има какво да се научи от колегите, а и за дейността на КСБ, която изданието отразява.“

Инж. Ангел Джоргов, кмет на Самоков: „От държавния бюджет получихме над 4 млн. лв. за подмяна на водопроводната мрежа и асфалтиране на улиците.“

Надежда Казакова, кмет на Брацигово: „Водещата идея на „Брацигово – Каменният поток на времето“ е да пази традициите на брациговските първомайстори-строители.“

Иван Алексиев, кмет на община Поморие: „България се нуждае от ново административно-териториално деление.“

Д-р. инж. Иван Табаков, държавен експерт в ДА „Безопасност на движението по пътищата”: „Важно е „Визия 0” и подходът „безопасна система” да намерят място в работата на експертите.“

Д-р Милен Марков, държавен експерт в ДА „Безопасност на движението по пътищата“: „Трябва да реорганизираме транспортно-комуникационните схеми така, че да направим градовете по-безопасни.“

Инж. Алекси Кесяков, експерт по пътна безопасност и почетен член на ­ББАПБ: „Санкциите не повишават познанията на хората, те само ги възпират за някои нарушения.“

Момчил Манчев, журналист и коментатор на Формула 1: „Когато човек е концентриран и с отворени сетива към шофирането, рисковете на пътя намаляват.“

Проф. Емил Маноах, Институт по механика на БАН: „Благодаря на Фондация „Български строител“ за помощта, която ни оказва за организацията на 14-ия Национален конгрес по теоретична и приложна механика на Института по механика на БАН (ИМех), и на в. „Строител“ за медийното партньорство.“

Доц. д-р инж. Анита Хандрулева, ректор на ВСУ „Любен Каравелов“: „Висшето строително училище провежда трудна, но изключително успешна кандидатстудентска кампания.“

Проф. д-р инж. икон. Даниела Тодорова, ректор на ВТУ „Тодор Каблешков“: „Завършилите Висшето транспортно училище са истинските строители на бъдещето.“

Доц. д-р инж. Дария Михалева, ръководител катедра „Строителство на сгради и съоръжения“ на Архитектурния факултет на ВСУ „Черноризец Храбър“: „В юбилейното издание на Varna Spaghetti Engineering участват 13 ученически отбора от цялата страна.“

Доц. д-р инж. Петър Николов, ръководител катедра „Пътища и транспортни съоръжения” в УАСГ: „През 2024 г. планираме да организираме Седмия симпозиум по мостове и „Вечер на мостовете.“

Инж. Атанаска Вълканова, директор на ПГАСГ „Арх. Камен Петков“ – Пловдив: „Всичките ни специалности са търсени на пазара на труда.“

Мария Петрова, директор на ПГСАГ „Васил Левски“ – Варна: „Увеличаваме специалностите, за да сме адекватни на нуждите на строителния бранш.“

Цветелина Борисова, директор на ПГТС „Арх. Йордан Миланов“ в Перник: „Контактите ни с ОП на КСБ – Перник, помагат за формирането на бъдещата смяна в строителния бранш.“

Боряна Стоева, директор на ПГС „Христо Смирненски“ – Кърджали: „Нашите възпитаници са със самочувствие и възможност да ръководят и изграждат.“

Андрей Арнаудов, съосновател на платформата Bulgaria Wants You: „Близо 30% от българите по света обмислят прибирането си в страната.“

Инж. Людмил Лазаров, управител на „Ратек“ ООД: „Наградата на ОП на КСБ – София, ни мотивира да се развиваме още по-устремено и целенасочено.“

Инж. Росен Колелиев, управител на „Пътища и мостове“ ЕООД: „Пътят трябва да предразполага водачът сам да преценява с каква скорост да се движи.“

И през 2025 г. ще продължим да срещаме читателите на вестник „Строител“ с интересни и важни за бранша събеседници. Започнахме годината силно с интервю с председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев, който в първия брой направи равносметка за 2024 г. и представи приоритетите на Камарата за настъпващата година. В настоящия бр. 2 наш гост е проф. д-р инж. Стоян Братоев, изп. директор на „Метрополитен“ ЕАД.