Албания – една възможност за строителни изяви

Прочетена: 238

Автор Инж. Стефан Карчев 
гл. експерт в КСБ

 

Коледните празници и интересът за търсене на нови пазари и места за строителна дейност в условията на икономическата криза, както и противоречивата информация и данни за тази страна, ни накараха да предприемем това опознавателно пътуване до Албания. До страната на орлите и на неизследваните възможности за строителен бизнес се минава през Гюешево – Скопие – Охрид – Тирана, като крайната ни цел е Дуръс. Разстоянието от около 550 км пътувахме… 15 часа! Разбираемо е все пак – преминаваме през три граници, посрещат ни педантични гранични и митнически проверки на нашите два автобуса. Но пък времето е достатъчно да отворим енциклопедиите.

Албания има площ от 28 800 кв. км и население около 3 200 000 жители. Преобладаващо е мюсюлманското – около 60%, и около 30% християни – католици и източноправославни. Като култови сгради, джамиите в Албания са значително по-малко, отколкото в съседна Македония, а населението е съсредоточено в по-големите градове – Тирана, Дуръс, Елбасан, Шкодра, Вльора и Корча. Албания е предимно планинска страна, а по билата и върховете често се виждат господарите на небето – планинските орли.
Оттук идва и името 
на страната – Шкипърия 
(в превод Земя на орлите). 
След освобождението си от Османската империя по време на Балканската война през 1912 г. Албания е преминала през почти всички фази на държавен строй, каквато е съдбата на малките държави, за да стане символ и крепост на своеобразния албански комунизъм. От 1945 до 1953 г. държавата е напълно изолирана от останалия свят и ориентирана към СССР (по времето на режима на Сталин). Следва прокитайска ориентация и Мао Дзе Дун. Пет години след смъртта на Енвер Ходжа (1988 г.) – едноличен лидер през целия този период, Албания преживява демократични процеси, за да се превърне днес в парламентарна република с държавен глава – президент, избиран от Народно събрание. Парламентът се избира за 5-годишен мандат и има 155 депутати, а страната се ръководи от Министерски съвет, назначаван от президента. В момента президент е Башир Топи, а министър-председател – Сали Бериша, който се изявява като доста енергичен реформатор.
На път за Дуръс 
(най-голямото пристанище на Албания) 
си припомняме, че в древността този град е бил български под името Драч. Още от границата ни посреща пейзаж, който напомня за арабските страни – Сирия, Тунис, Либия – едноетажни постройки, повечето недовършени, с малки парцели земя и плоски покриви, многобройни магазинчета. Специфично и неповторимо е присъствието на бункерите от времето на Енвер Ходжа. Обикновени бетонови бункери с една или две амбразури, те са навсякъде, ситуирани редом с къщите, в дворовете, покрай селищата, в нивите и градините, по протежение на пътя, на плажа – като гигантски къртичини, всичките изоставени и обрасли с растителност, злокобен спомен от миналия режим!
Бункерите днес заемат съществен дял при сувенирите, които се предлагат на туристите – под формата на пепелник. Иначе местните хора са подчертано добронамерени, дружелюбни, отзовават се на повик за информация, услуга, независимо от езиковата бариера.
Първото впечатление от Дуръс е, че сме попаднали в някой от нашите черноморски курорти – Слънчев бряг например. Огромно по обем курортно строителство – хотели, по-малки, по-големи, завършени, в строеж, откриваме по цялата крайбрежна ивица. Но с една съществена разлика от българската действителност – много по-добри решения по отношение на външния им вид: три-четири сгради в един комплекс, после достатъчно зелена площ и пространства между тях… Няма го безумното максимално застрояване на нашето Черноморие с кичозни и причудливи форми и фасади. Също така отличително е и високото качество на строителството – никъде не видяхме бетон на шупли или подмазани греди и колони след декофрирането им, напукани и подкорущени мазилки, променени цветове на фасадите. Всичко беше изпълнено на високо ниво и с качествени материали. Но доброто впечатление от строителството, за съжаление, е в контраст с околната среда. Навсякъде безразборно са изхвърлени и разпилени строителни отпадъци, хартии и найлонови торбички се носят из въздуха, цигарените опаковки са на всеки метър, битовите отпадъци са буквално до входните врати. Около местата на контейнерите – локви от нечистотия, смрад и разпилени боклуци. Това, заедно с недостатъчните комуникации – водопровод, канализация, пешеходни зони, са може би основните проблеми, с които местните органи на властта трябва да се справят. Водоснабдяването в повечето селища е с нисконапорна мрежа, което предполага изпомпване на водата в резервоари, разположени на покривите на сградите, откъдето се черпи гравитачно от консуматорите. Подобна е системата и в някои арабски страни като Либия, Тунис и др. Но това изисква допълнителни мерки за опазване на органолептичните качества на водата и автоматично я превръща в опасна за питейни нужди. За пречистване на отпадните води, изглежда, е рано да се говори. Страната сега изгражда тези клонове на комуналните услуги.
Освен с природните си дадености – климат, географско разположение, полезни изкопаеми, Албания е с богата история и притежава много археологични и културни паметници, наследство от оживената дейност на предшествениците и дедите им и историческите събития, на които страната е била театър. В гр. Круя – средновековно селище, сгушено високо в скалите, откриваме забележителен замък, който е датиран от пети век като селище на илирите. Известен е още със съпротивата на албанците под ръководството на Скендербег (с истинското име Георги Кастриоти) срещу османската инвазия. Днес замъкът е превърнат в музей с прекрасна сбирка и невероятна панорама към морския бряг. Към него води живописна уличка на занаятите и множество сергии със сувенири. Тук можеш да видиш интересни произведения на албанските занаятчии, да се попазариш за цената и да си купиш сувенир за спомен. А селището Берат ни посреща с типичната албанска архитектура на къщите от минали столетия с множеството прозорци на всички фасади на сградите. Оттук идва и нарицателното име на Берат – „градът на хилядите прозорци”. Селището е обявено за паметник на ЮНЕСКО и в момента върви мащабна реставрация на много от къщите.
И накрая, разбира се, няколко думи за
Тирана – столицата 
на държавата. 
Днес тя има около един милион население. По времето на комунистическия режим на Енвер Ходжа центърът на града е бил затворен за простолюдието в т.нар. квартал на привилегированото съсловие. От това време е останал и мавзолеят на Енвер Ходжа. В града преобладава панелното строителство, а столичната управа полага големи усилия за подобряване на визията му. Преди десетина години например кметът на Тирана е разпоредил повечето фасади на сградите да бъдат боядисани в различни цветове, с което е разчупил основния сив отпечатък на града като цяло. Също така е наредил да се почисти коритото на минаващата през града река Ишми и е направил от това приятна паркова алея на мястото на предишно бунище. По-запомнящи се строителни и културни забележителности са паметникът на Скендербег, Централната джамия, Операта, Католическата черква и Кварталът на министерствата, които са събрани около един площад в общ архитектурен комплекс.
Един поглед към Албания в навечерието на 2012 г. открива все още неексплоатирана строителна дестинация.
Може да се направят проучвания и да се установят контакти по няколко направления: 
– Да се установи какви програми и инвестиции предстои да се реализират в сферата на: курортното строителство, пътното строителство, опазването на околната среда (водоснабдяване и пречистване на отпадните води и депонирането на твърдите отпадъци);
– Какви са схемите и начините на възлагане на строителството: държавен сектор, частен сектор, чужди инвестиции, публично-частно партньорство и др.;
– Пътища и условия за участие на чужди фирми (в т.ч. и български) в тези програми;
– Представяне на българските фирми и техните възможности в по-широк спектър пред албанските заинтересовани среди чрез провеждане на общи конференции, изложби, цикъл лекции, участие в местни прояви с подобна тематика и др.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 20.01.2012. Категория Тема. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: