Изгубени в цифрите

Автор Лилия Христова Усвояването на еврофондовете е приоритет на второ поредно правителство. Това е единственият сигурен ресурс за строителство на пътища и пречиствателни станции, ремонт на детски градини, училища, университети и болници, както и за модернизиране на производството. Затова не само държавата, но и бизнесът, и хората разчитат за излизане от кризата. 13 млрд. лв. безвъзмездна помощ по 7-те оперативни програми за седемгодишен период не са много пари. Строителният бранш е доказал, че може да усвои и близо два пъти повече, и то само за година. През 2007 г. произведената строителна продукция е 21 млрд. лв. Две години преди края на програмния период обаче България е успяла да използва по-малко от една пета от средствата. Това отрежда на страната незавидното 25-о място. След нас са само изправената пред фалит Италия и Румъния. Докато лидерът Естония има 39% - толкова, колкото ние ще се стремим да постигнем през 2012 г. В бюджета за т.г. са заложени рекордните 3,8 млрд. лева по седемте оперативни програми. Това е с близо милиард повече, отколкото страната е успяла да изплати за изминалите пет години (2,9 млрд. лв.). От тях за строителния бранш са 2,6 млрд. лв. по програмите „Транспорт”, „Околна среда” и „Регионално развитие”. На всички ни се иска да вярваме, че този път планът ще бъде изпълнен и няма да остане само на хартия. Ако се съди от изминалите две години, няма доза за особен оптимизъм, защото от идването си на власт правителството не е изпълнило нито веднъж записаното в бюджета. През 2010 г. по план трябваше да бъдат разплатени близо 1,8 млрд. лв. по седемте оперативни програми. Реално усвоените пари обаче се оказаха малко над 1,1 млрд. лв. Това не попречи на кабинета да завиши целите през 2011 г., когато в бюджета бяха заложени 2,14 млрд. лв. Платената сума обаче е почти същата, както и година по-рано. За единайсетте месеца на 2011 г. са усвоени над 1,1 млрд. лв. Данните за декември на Министерството на финансите все още не са излезли. „Предизвикателна, но и резултатна” – така определи изминалата 2011 г. по отношение на еврофондовете ресорният министър Томислав Дончев. Той отчете преизпълнение на заложената цел при договарянето 65% при планирани 62% и се въздържа от оценка за плащанията. Цифрите обаче показват друго. Въпреки че някои програми направиха значителен скок, нито една от седемте не е изпълнила заложения си план (виж таблицата). „Транспорт”-ът най-после превключи на по-висока скорост На петата година от влизането ни в ЕС програма „Транспорт” най-после тръгна с по-висока скорост, макар и да не е това, което ни се иска. Това стана след смяната на транспортния министър Александър Цветков със заместника му Ивайло Московски. Програмата успя да договори почти всичко в жп сектора, както и по-голямата част от парите за пътища. Средствата от неуспешния проект за драгирането на Дунав бяха спасени, след като Брюксел разреши те да се пренасочат към метрото и ремонта на централната софийска жп гара. Плащанията по програмата също тръгнаха, като бяха усвоени около 600 млн. лв., което е три пъти повече спрямо предишните четири години, взети заедно. Въпреки това не беше изпълнена заложената прогноза от около 1 млрд. лева. Това не пречи за 2012 г. летвата да е вдигната с 50%. Близо 1,5 млрд. лв. са планирани да бъдат разплатени през тази година. Средствата са за модернизацията на жп отсечката Свиленград – турска граница, столичното метро и магистрала „Тракия”. И на трите обекта предстои рязане на ленти през годината. Отделно ще се плаща за строителството на магистралите „Марица” и „Струма”. Програмата е подготвила и порция от девет търга, които трябва да бъдат изиграни. Това са модернизацията на жп отсечката София – Септември, западната дъга на Софийския околовръстен път, Северната скоростна тангента на столицата и магистралата София – Калотина. Планирани са още обходите на Монтана, Видин и Габрово, както и тунелът под връх Шипка. Останалите два обекта са продължението на метрото от кв. „Младост” до летище София и ремонтът на Централната жп гара . Това показва публикуваната годишна индикативна програма на страницата на Оперативна програма „Транспорт”. В ход са процедурите за избор на строител на западната дъга на Околовръстния път на столицата, като оферти се подават до 28 януари, както и продължението на метрото. Това са търговете, които спазват заложения график в програмата. Според него в ход трябва да са процедурите и за обходите на Монтана, Видин и Габрово, но в регистъра за обществените поръчки липсват. Няма яснота дали изобщо ще бъдат пуснати през годината. До края на януари е планирано агенция „Пътна инфраструктура” да обяви търга за северната скоростна тангента на София с прогнозен бюджет 300 млн. лева. През февруари пък Националната компания „Железопътна инфраструктура” трябва да пусне поръчката за ремонта на Централната жп гара в София за 70 млн. лв. Търгът за магистралата София – Калотина е планиран през юни, като бюджетът е 200 млн. лева. „Регионално развитие” поряза общините със санкции Представилата се силно през 2010 г. програма „Регионално развитие” вече трябваше да договаря неусвоени пари от „Околна среда” и „Конкурентоспособност”. Така поне се заканваше в края на 2010 г. тогавашният строителен министър Росен Плевнелиев. По думите му през 2011 г. бюджетът на „Регионално развитие” трябваше да бъде изцяло договорен, а целта беше влизане в топ 5 на страните с най-много усвоени средства от Европейския фонд за регионално развитие. Това обаче остана поредното добро намерение, което не се случи. На практика над един милиард лева останаха за договаряне през 2012 г. За пари от други програми новият регионален министър Лиляна Павлова не говори. Плащанията по „Регионално развитие” през 2011 г. дори бяха замразени за няколко месеца заради щателната ревизия на договорите за нередности. Ефектът беше финансови санкции за редица общини. Това от своя страна доведе до забавяне и дори спиране на плащанията към строителите. Дълговете на местната власт към бранша нараснаха до 209 млн. лв. към края на септември 2011 г., по данни на Националното сдружение на общините. Според ръководството му по-голямата част от сумата обаче е дължима към компаниите за комунални услуги – почистващи фирми, електроразпределителните дружества и ВиК компаниите. Така вместо планираните 540 млн. лв. по „Регионално развитие” реално през 2011 г. бяха платени над 220 млн. лв. Това е с около 70 млн. лв. по-малко дори от предходната 2010 г. Целта за 2012 г. е умножена по три спрямо изминалата година, като по програмата е планирано да се платят над 700 млн. лв. Строителите могат да разчитат на поръчки на общините за обновяване на туристически атракции, детски градини и училища, строителство на социални домове, реконструкция на градската инфраструктура. Трябва да бъдат пуснати и търгове за модернизация на около десетина болници, както и на няколко университета. Министерството на културата пък трябва да обяви поръчката за изграждането на българския „Лувър” – превръщането на сградата на бившия Технически университет в центъра на София до паметника на Левски в галерия. „Околна среда” вече пета година не може да отлепи Вече пета година програмата с втори по големина бюджет „Околна среда” не може да заработи на пълни обороти. Причината е известна - липсват подготвени инвестиционни проекти за ВиК сектора и отпадъците. През изминалата 2011 г. бяха подписани договори за около един милиард лева – толкова, колкото общо за изминалите четири години. Плановете са до края на 2012 г. целият ресурс от 3,5 млрд. лв. да бъде договорен. Дотук добре, лошото е, че няма плащания. За 2010 и 2011 г. годишно са разплатени по около 150 млн. лв. Причината е, че се работи по малка част от сключените договори. Строителството се бави основно заради обжалване на обществените поръчки. Изграждането на ВиК мрежата и модернизацията на пречиствателните станции по големите водни проекти на Враца и Габрово, които са за над 100 млн. лв., все още не са започнали. Другите два големи проекта на Пловдив и Добрич пък бяха пратени в началото на годината за одобрение от Брюксел. Предстои постъпването в Еврокомисията и на последния – този на Асеновград. Едва ли ще започне и ремонтът и изграждането на нови пречиствателни станции през 2012 г. по договорите, сключени в последните две години. По-голямата част от тях (14 от общо 18) са за т.нар. проекти на гола поляна, т.е. без нищо. За тях няма инвестиционни планове, а изработването им ще отнеме поне година. Може и повече, ако се съди от досегашния опит. През 2012 г. по тези договори ще работят основно консултантите. В рамките на 6 до 8 месеца те трябва да подготвят проектите, по които ще се правят търгове за избор на изпълнители. По голяма част от проектите консултантите все още не са избрани, показва регистърът на обществените поръчки. Това на практика измества строителството при оптимистичния сценарий за 2013 г., а при реалистичния - за 2014 г. Възможността, която някои строителни компании прилагат, е включването им в консорциумите, участващи в търговете за избор на консултант по управлението на водните проекти. Това става чрез дъщерни дружества. По този начин фирмите си гарантират да са наясно с документацията за бъдещите търгове за строителство. Това обаче крие много рискове за изпълнението и заплаха от бъдещи финансови корекции. Министърът на околната среда и водите Нона Караджова обещава общо 100 нови пречиствателни станции да бъдат изградени с 2,5 млрд. лева по „Околна среда”. Равносметката до момента е 12 завършени обекта за 5 години на стойност 242 млн. лв. Това са по-малко от 10% от парите за сектора, а оставащото време за усвояването им е до края на 2015 г. Още по-зле е сутацията с изграждането на сметищата, където усвоените средства са малко над 6% от бюджет от 717 млн. лв. Единствените обекти, които се строят, са регионалното депо в Ботевград за 12 млн. лв., което трябва да е готово през лятото на 2013 г., както и депото край Яна, което е част от интегрирарния проект за отпадъци на София. Без шанс да започне и през тази година е столичният завод за боклук, където тепърва ще се прави нов търг за избор на изпълнител. През 2012 г. е планирано да започне строителството на депата в общините Перник, Видин и Бургас. Пред отпадане от програмата обаче са регионалните депа на Провадия, Пазарджик и Кочериново, както и станцията за претоварване на боклука в Своге - общо за 87 млн. лв. Проблемът се оказа в определянето на терени за изграждането на площадките. Тези средства ще бъдат пренасочени към рекултивирането на стари сметища, които трябваше да бъдат затворени през 2009 г. Равносметката за пет години по „Околна среда” е усвояване на скромните 380 млн. лв. при бюджет от 3,5 млрд. лева. Плановете през 2012 г. са да са разплатени 460 млн. лв. Така големите плащания по тази програма остават за последния момент - 2014 и 2015 г. Това прави програмата изключително рискова и без шанс за маневри, в случай на провал или забавяне на някой от проектите, а такива индикации вече има. „Конкурентоспособност” разчита на финансови фокуси „Скромен напредък”. Така определи изпълнението по „Конкурентоспособност” министър Дончев. За бизнеса обаче резултатите са катастрофа. През годината бяха договорени скромните 12 млн. лв., а на бизнеса бяха платени по изпълнявани договори около 90 млн. лв. Това е нищо на фона на бюджет от 2,2 млрд. лв., от който за пет години са договорени 777 млн. лв., а са изплатени 530 млн. лв. От тях 390 млн. лв. бяха джиросани на четири фонда, които трябваше да напомпат бизнеса. Досега обаче от тях до фирмите реално са достигнали около 20 млн. лв., по данни на бившия зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма Евгени Ангелов, който вече е икономически съветник на президента. Ангелов въведе модата на финансовия инженеринг в усвояването на европарите. Новият инструмент помогна на програмата в усвояването на средствата по документи, но засега бизнесът не чувства ефекта от него. Това даде повод на депутати от опозицията да го нарекат „финансови фокуси”. „Фокуси, фокуси, но и други програми започнаха да копират нашия пример, а ноу-хауто се засилва и в Брюксел”, отговори им икономическият министър Трайчо Трайков. За да не загуби 300 млн. лв. Програмата за селските райони също направи гаранционен фонд в края на годината, в който джиросва европарите, заплашени от загуба. След като не успя да се справи с грантовите схеми за бизнеса, „Конкурентоспособност” се префокусира към финансовия инженеринг. За 2012 г. е планирано създаването на още два нови фонда. Единият ще бъде за кредитиране, в който ще бъдат вкарани 300 млн. лв. от програмата. Още толкова трябва да дадат банките, които след това ще дават кредити с лихва от 5% на фирмите, по думите на Ангелов. Идеята е да се дават пари за оборотни кредити, точно това, от което има нужда бизнесът. Обаче фондът ще заработи най-рано през септември. Строителният бранш може да разчита по тази програма и по схемата за модернизация на производството. Но той няма такова силно лоби, както ИТ секторът и новите технологии, за които бяха пуснати специални схеми през изминалата година. Другият фонд с капитал от 40 млн. лв, който се кани да пусне „Конкурентоспособност” през 2012 г., е за стартиращи компании. Целта е няколкостотин начинаещи фирми да получат инжекция за започване на бизнес от 50 до 100 хил. лв., уточни Ангелов. Бизнесът не остана особено очарован от фондовото джиросване на европарите. По време на срещата на правителството с него редица компании поискаха грантове и по-бързо обработване на документите, а не всичко да се пренасочва към фондове. „Човешки ресурси” – смяната на ресорния зам.-министър не помогна Смяната на ресорния зам.-министър на труда и социалната политика Красимир Попов с премиерската съветничка Деяна Костадинова не помогна на Оперативна програма „Човешки ресурси” да навакса забавянето с плащанията. Нещо повече, ако през 2010 г. програмата, която се бори с безработицата и трябва да осигури заетост, ударно договори 510 млн. лв., през 2011 г. се отчете със 190 млн. лв. Не беше изпълнен и планът с разплатените средства. Вместо 250 млн. лв. до получателите достигнаха 165 млн. лв. За 2012 г. е планирано да бъдат платени около 590 млн. лв. „Административен капацитет” – намаляващи плащания Някогашният отличник и гордост на тройната коалиция - „Административен капацитет”, днес е абсолютен двойкаджия в изпълнението на целите. Програмата е основната за въвеждането на електронното управление, което е приоритет на правителството. Изпълнението на проекта за 18 млн. лв. обаче беше отложено с година, а схемата за електронно управление на общините нулирана и започната отначало. Договарянето и разплащанията по програмата вървят постоянно надолу. През 2010 г. новите управляващи ревизираха и отмениха сключени договори за 34 млн. лв. заради съмнения за двойно финансиране. През 2011 г. се опитаха да наваксат изоставането, като договориха нови 27 млн. лв., но въпреки това остават с 8 млн. лв. по-малко спрямо договореното от 2009 г. (118 млн. лв. през 2009 г. при 110,5 млн. лв. през 2011 г. според ИСУН). Подобна е ситуацията и с плащанията – при 47 млн. лв., разплатени през 2009 г., през 2010 г. те намаляват на 14 млн. лв., за да стигнат едва 10 млн. лв. през изминалата година. За 2012 г. „Административен капацитет” си поставя амбициозната цел да усвои около 65 млн. лв. Министърът по усвояване на средствата от ЕС Томислав Дончев:  Обречени на удвояване „Ако искаме да приключим този програмен период с добър резултат от над 90-95% усвоени средства, ние сме обречени всяка следваща година да удвояваме не резултата от предишната, ами резултата от всички предишни години от началото на програмния период.” 29 декември 2011 г. пред Дарик радио