Тема
Малката АПИ - засега само с началник
Латвиец и инвеститор на Дянков влизат в директорския борд Шумно рекламираната Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” (СИП) ще заработи най-рано от лятото. Повече от година след лансирането на идеята за създаването на т. нар. „малка АПИ“ (Агенция „Пътна инфраструктура“) тя все още няма съдебна регистрация, въпреки че промените в Закона за пътищата бяха приети още през юли. Търси се и място, където да се съберат около двайсетината служители, които предстои да бъдат назначени. Макар 3-членният управителен съвет да е ясен, той не може да се впише, защото се бави легализацията на дипломите на единия от членовете му. Така към момента единственото сигурно нещо в СИП, която трябваше да ускори строителството на автомагистралите „Струма“, „Хемус” и „Черно море”, е нейният директор - Асен Антов. Компанията тръгна с фалстарт и съпротива Новината, че се готви втора държавна структура за републиканските пътища, дойде от Европейската комисия в края на 2010 г. Тогавашният министър на регионалното развитие и благоустройството и настоящ президент Росен Плевнелиев предпочете да лансира идеята си за проектната компания първо в Брюксел. Ефектът беше, че еврочиновниците я преразказаха на журналистите и в крайна сметка се получи развален телефон. Пресата гръмна със заглавия на първа страница, че закриват АПИ и правят нова компания. Така се наложи Плевнелиев да обяснява, че няма да се закрива агенцията, а ще се прави проектна компания, която да ускрои изграждането на магистралите - един от основните приоритети на правителството на ГЕРБ. Заради създаването на новата компания си тръгна тогавашният председател на Управителния съвет на АПИ Божидар Йотов, който се обяви против структурата. Аргументите му бяха, че се дублира дейността на агенцията и ще има напрежение между двете ведомства заради по-високите заплати в новата компания. „Няма да има дублиране на функциите“, обеща Плевнелиев. По-късно същото го повтори и приемникът на поста му - министър Лиляна Павлова. Макар и със забавени темпове и не толкова въодушевено, тя продължи идеята за СИП. Така за АПИ в бъдеще време ще остане само грижата за поддръжката и изграждането на републиканските пътища, които са около 20 000 км. Държавната компания пък ще отговаря за строителството и поддръжката засега на три АМ - „Струма”, „Хемус” и „Черно море”. Copy – paste „Не измисляме нищо ново, а копираме един доказан европейски модел.” С тези думи Росен Плевнелиев защити създаването на новата компания в парламента. По думите му такива обектови дружества има в 24-те от общо 27 страни - членки на ЕС. Гърция например не е имала такава компания. След създаването й за 15 години е успяла да построи всичките си магистрали с помощта на еврофондовете и национално финансиране. В България пък подобни проектови държавни предприятия има в областта на строителството на електропроводите - държавната НЕК. Малка подробност е, че още по времето на социализма беше създадена държавната „Автомагистрали”. Нейната задача беше именно да изгради магистралния пръстен на страната, което обаче не се случи. В момента „Автомагистрали” отговаря за поддържането на построените участъци от „Тракия” и „Хемус”. Наскоро ръководството й беше сменено заради блокирането на „Хемус” при първия паднал сняг за 2012 г. По думите на настоящия министър на регионалното развитие Лиляна Павлова шефовете в дружеството я излъгали за ситуацията. Различното при „Стратегически инфраструктурни проекти” от „Автомагистрали” е, че новата компания ще бъде със статут на държавно предприятие. Тя няма да е търговско дружество и няма да формира и да разпределя печалба. За компанията няма да се открива и процедура по несъстоятелност. Държавната компания ще има право да тегли и заеми. Те обаче трябва да са залегнали в макрорамката на бюджета, е записано в Закона за пътищата. Надеждите към новата компания са свързани и с налагането на нов модел на управление на големи инфраструктурни проекти. Целта е те да се правят качествено и в срок, а цената да не е решаваща за избора на изпълнител. Дали това ще се случи, предстои да видим. Начало с 1 000 000 лв. от бюджета, после европейски пари Засега е ясно, че началото ще бъде поставено с около 1 млн. лв. Толкова е бюджетът на СИП за 2012 г., като средствата се осигуряват поравно от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Министерството на финансите. Това е причината в 3-членния управителен съвет да има и човек на вицеприемиера и министър на финансите Симеон Дянков, който е номинирал професионалния инвеститор Пламен Дерменджиев. Третият в директорския борд е латвиец, чието име все още се пази в тайна. Изискването латвиецът да легализира дипломите си на български е причината регистрацията на компанията да се забави, разказаха запознати с учредяването й. Най-вероятно МРРБ е решило да предприеме тази стъпка като застраховка да не се повтори случаят с бившата шефка на ДФ „Земеделие” Калина Илиева. Иначе при назначението на Клаус Дитер-Щоле за член на Управителния съвет на АПИ Плевнелиев не поиска немският експерт да легализира дипломата си, за да работи за България. Бюджетът от 1 млн. лв. е разчетен да стигне до юли. Плановете са дотогава компанията да е станала бенефициент по ОП „Транспорт”. Така финансирането на компанията ще се поеме от техническата помощ на програмата. Това означава, че до средата на годината трябва да са проведени и конкурсите за назначаването първоначално на 20 служители, а после на поне още десетина до края на годината. Целта е да се привлекат международни експерти с опит. Те естествено няма да дойдат срещу 700 лв., каквато е средната заплата в АПИ. Плевнелиев твърдеше, че средно в новата структура възнагражденията ще са три-четири пъти по-високи, отколкото в АПИ, което означава около 2800 - 3000 лв. Ръководството на регионалното министерство обаче твърди, че няма да има голяма разлика между заплащането в двете структури, за да няма напрежение между тях. „Средното месечно възнаграждение ще е съизмеримо с това на АПИ. Ако е по-високо, то няма да е с много”, каза Асен Антов при представянето му на 26 октомври 2011 г. Макар да се твърди, че малката АПИ няма да източва квалифицираните кадри на голямата, никой не може да спре служителите на агенцията да отидат в новата структура, признават от МРРБ. Засега официално няма обявени такива намерения, но това е, защото все още не са пуснати и конкурсите. Все още не е ясно и къде ще се позиционира новата компания. Най-общо казано - търси се сграда. „Мястото няма да е нито в АПИ на площад „Македония”, нито в министерството на ул. „Кирил и Методий”, каза Антов. План-графикът - три магистрали Макар и без сграда и екип, Асен Антов в момента работи заедно с колегите си от АПИ по реализацията на АМ „Струма”. На дневен ред е лот 2 Дупница - Благоевград. За него вече е пуснат търгът за изработването на идейния проект. Плановете са до края на годината да бъдат пуснати и търговете за строителство и надзор, като победителите ще се избират по нови правила - с конкурс на два етапа, първият от които е преквалификация на участниците. Заедно с АПИ се работи и по лот 3 на „Струма” през Кресненското дефиле, чието изграждане обаче беше оставено за след 2014 г. Въпреки че беше лансирана идеята за строителство на над 13 км тунел, който да пресича дефилето, въпросите около него засега остават много. Единият е, че съоръжението е прекалено скъпо. Освен това прокопаването му е в сеизмичен район. Поддържането на такова съоръжение също изисква огромни разходи - за вентилация и осветление например. При възникване на авария пък тунелът се затваря и тогава тировете отново ще бъдат пренасочени към стария път, което неминуемо ще доведе до задръствания. За да се намерят верните отговори за решаването на тези въпроси, е планирано през тази година да бъдат пуснати търгове за избор на консултант по екологичните въпроси на лот 3 на „Струма”, както и проектов мениджър, който ще отговаря за реализацията на проекта. Работи се и по подготовката на магистрала „Хемус”, чието финансиране също остана за следващия планов период 2014 - 2020 г. Както стана ясно, „Хемус” ще е магистрала само от София до Велико Търново, след което преминава в четрилентов скоростен път до Шумен. По „Черно море” засега нищо не се прави, защото отново има промяна в плановете, след като стана ясно, че за нея няма да получим пари от Европа. А иначе зададеният от Плевнелиев план на малката АПИ през лятото на 2011 г. изглеждаше така: „Струма" готова до 2015 г., „Хемус" - до 2017 г., а „Черно море” - най-късно до 2019 г. Около 20 - 30 млн. евро ще струва само подготовката на „Хемус” за строителство, а самото й изграждане ще глътне още 1,5 млрд. евро, прогнозира Плевнелиев тогава.
Асен Антов, изп. директор на НКСИП
Асен Антов е пътен инженер. Завършил е Университета по архитектура, строителство и геодезия през 2000 г. Година по-късно вече е на работа в Агенция „Пътна инфраструктура” в отдела за изпълнение на проекти по програма ФАР. В периода 2008 - 2009 г. беше зам. изпълнителен директор на АПИ, като отговаряше за изпълнението на обектите, финансирани по Оперативна програма „Транспорт”. С идването на власт на правителството на ГЕРБ Антов беше сменен от премиера Бойко Борисов. Работи в консултантския бранш, като има опит в подготовката на пътни проекти по инструмента „Джаспърс”.
