Минимум 4 кв. м на лишен от свобода изисква ЕС
Необходими са спешни мерки за подобряване на обезпокоителното състояние на затворниците в Европейския съюз (ЕС). Това е записано в резолюция на Европейския парламент, разглеждана през декември миналата година. В нея се настоява за защита на основните права на затворниците и стандарти за условията за задържане във всички страни от ЕС.
Зелената книга на Еврокомисията за прилагането на европейското наказателно законодателство в областта на задържаните лица свидетелства за препълнени затвори, нарастващ брой на затворниците, все повече задържани граждани на трети страни, затворници с умствени и психически отклонения и голям брой смъртни случаи и самоубийства.
За периода 2009-2010 г. общият брой на лишените от свобода в ЕС е
633 909 души. Пренаселването на местата за излежаване на присъди е сериозен проблем в тринайсет държави

членки, сред които Италия, Кипър, Испания и Гърция.

Къде сме ние?
България е начело на класацията. Според годишния доклад на Българския хелзинкски комитет за 2010 г. ( този за 2011 г. ще излезе през март-април т. г.) местата за лишаване от свобода у нас са най-пренаселени във Варна, Стара Загора и Бургас. Причината за това е поредното райониране за изтърпяване на наказанията у нас. Необходимо е изграждането на нови затвори, за да се отговори на европейските и световните изисквания в областта.
Тенденцията към намаляване на общия брой на лишените от свобода, характерна за последните четири години, се промени и през 2010 г. цифрата започна да нараства. Към 31 декември 2010 г. в 12-те затвора и поправителния дом за непълнолетни в град Бойчиновци са настанени
общо 9379 души

След влизането в сила на новия Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) от 1 юни 2009 г. общежитията от преходен тип бяха премахнати. Останаха да функционират само общежития от открит и закрит тип.
През последните десетилетия системата на българските затвори остана настрана от вниманието на управляващите. В резултат на това сградният фонд е силно амортизиран, а битовите условия, особено там, където няма санитарни възли в килиите, са под всякаква критика. От началото на 2010 г. влезе в сила Наредба за определяне на стандарти за годишна бюджетна издръжка на един лишен от свобода. В нея са заложени стандартите за третиране на лишените от свобода.
Поредна инициатива бе приетата на 8 септември 2010 г.
Програма за подобряване на условията
в местата за лишаване от свобода, в която проличават намеренията за провеждане на последователна и цялостна политика в наказателно-изпълнителната област.
В нея е отчетено, че пренаселеността в затворите от закрит тип е два до три пъти по-висока от допустимата по европейските изисквания. Поради това тя е обвързана със задължение за българското правителство в срок от три години да изпълни разпоредбата на член 43, ал. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, която изисква минималната жилищна площ за един лишен от свобода да е
4 кв. м. Програмата съдържа конкретни мерки за подобряване на битовите условия и намаляване на пренаселеността. Заедно с нея правителството прие и план за действие за периода 2011-2013 г., в който са конкретизирани сроковете, отговорните институции и очакваните резултати. Край София се планира изграждането на нова сграда за 2000 осъдени, в която да бъдат преместени лишените от свобода от корпуса и общежитията към Софийския затвор.
Пламен Георгиев, зам.-министър на правосъдието:
Ще строим с публично-частни партньорства
Затворите у нас в бъдеще ще се изграждат чрез публично-частно партньорство (ПЧП). Ще изчакаме приемането на закона за ПЧП, който в момента е в Народното събрание. Същевременно ще търсим и финансиране чрез еврофондове. Друга възможност е и Норвежкият механизъм. Вече водим разговори по темата. Ясно е, че сградният фонд в момента е недостатъчен спрямо европейските и световните изисквания. Няма как да подобрим условията само чрез ремонти на съществуващите постройки. Ние няма да спрем да работим в тази насока, но ни трябват нови сгради.
Най-голям недостиг на места има в София, Бургас, Варна и Плевен. Край столицата ще бъде изграден най-големият затвор. Имотите, между които избираме мястото, са бивши военни поделения, предоставени от Министерството на отбраната. Единият терен е в Суходол, а другият - между селата Яна и Желява. В момента се извършва тяхното обследване.
Проектът е на стойност близо 100 млн. лв. Това е сумата, която е необходима, за да изградим истински европейски затвор. Намирането на средства е най-трудната част. В комплекса ще има болнична част, училище, производствени цехове и други.
Вече са избрани и терени до Варна и Плевен. Около 70-80 млн. лв. ще е стойността на сградите. Те ще побират около 700-800 лишени от свобода. В Бургас вече се изгражда затворническо общежитие от
закрит тип.
Затворите по света
Най-известният затвор е „Алкатрас”, или „Скалата”, разположен на остров близо до Сан Франциско, Калифорния, САЩ. Смятало се е, че от него няма измъкване. През годините той е имал много функции - служил е като фар, след това като военен затвор. До 1963 г. е бил федерален затвор. Сега островът е национален парк, отворен за туристически обиколки.
***
Затворът „Сан Педро”, най-големият в столицата на Боливия - Ла Пас, е „дом” на около 1500 души. Той е различен от останалите по света. Тук има играещи си деца, пазарски щандове, ресторанти, фризьорски салони и дори хотел. Няма охрана, няма нито униформени полицаи, нито метални решетки на прозорците на килиите. Затворниците са наематели, тъй като трябва да плащат за престоя си в килиите.
***
„Леобен” в Австрия може да се сбърка с бизнес център. Килиите са луксозни стаи, има фитнес салон, маса за тенис, библиотека, параклис и мултимедийна зала.
***
Един от най-ужасяващите затвори в света е La Sabaneta, Венецуела. Това не е случайно, предвид, че около една трета от населението в страната живее под прага на бедността. Някои от затворниците са принудени да спят в хамаци, опънати в тесните коридори.