Бизнесът иска ясни правила на свободния енергиен пазар

МИЕТ ще работи по условията за продажба на електричество

  Индустрията настоява за ясни правила при провеждането на търговете за електроенергия на свободния пазар от страна на АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица-изток 2” и Националната електрическа компания (НЕК). По тази причина КНСБ заедно с КРИБ, БСК и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) проведе дискусия с представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), търговци на електроенергия и централите. Повод за дебата бяха последните търгове на свободния пазар, проведени от АЕЦ „Козлодуй“, след които индустрията излезе с официални критики за прозрачността и принципите на процедурата. Пламен Димитров, президент на КНСБ, откри дискусията с представяне на проблема от последния месец. Той изрази опасение, че непрозрачните търгове може да доведат до намалена конкурентоспособност и да застрашат работните места в промишлеността. „Заради постъпилите обвинения, че заради износ за свободния пазар съществува недостиг на енергия за вътрешния, се създават сериозни конфликти между производителите на електричество, търговците и индустриалните потребители. Очакваме чрез съвместни усилия да се постигне консенсус за балансирана политика и правила за нейното провеждане, като се дефинира кой носи отговорност за това”, обясни Димитров. Според зам.-председателя на парламентарната комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм Валентин Николов, преди да се изнася от страната, трябва да е задоволено вътрешното потребление както за защитените потребители, така и за индустрията. С промените в Закона за енергетиката ще бъдат дадени допълнителни правомощия на ДКЕВР, за да може регулаторът да получава информация и да следи търговията на електроенергия и на свободния пазар, съобщи още той.  

Божидар Данев, изп. председател на БСК:

Реформата в българската енергетика закъсня

  Реформата в българската енергетика закъсня. Не може, когато си определил квоти за свободния пазар, да ги намаляваш. Кризата се получи именно от разпределянето на тази квота. Ако има държавническо отношение, проблемите ще се решат. БСК предлага да се изготви краткосрочна, средносрочна и дългосрочна пътна карта как ще се увеличават квотите за износ на електроенергия за свободния пазар. Те трябва да растат, за да има прогнозируемост на енергийно употребяващите отрасли и те да могат да решат дали да правят инвестиции, или да закриват производства. В последните 3 години инвестициите са спаднали с 45%. Стопанската камара иска да се мисли и за общ свободен пазар, а не поотделно за всеки производител.  

Антон Петров, член на Съвета на директорите на „Стомана индъстри“:

Фатално е спекулативното увеличаване на цената на тока за индустрията

  Металургията държи 15-20% от стоковия износ на България. Имаме рекорден експорт на ток, но това е за сметка на индустрията. Фаталното е не увеличението на киловат с 3-4 лв., а че се позволи чрез увеличаване на квотите за свободния пазар да се получи спекулативно увеличаване на цената на тока за индустрията. Металургията е индустрия на дългите пари, при която инвестициите се възвръщат след 15-20 години. Как тя при тази несигурност на цените на електроенергията, на цената на газа, на свободния пазар и на влизащите от юли въглеродни квоти ще рискува да инвестира в индустрията, като няма яснота какво ще се случи след половин година. Нека каквото било – било, време е да помислим за българската индустрия и за българската икономика.  

Мартин Тафров, директор на Дирекция „Продажба на електроенергия“ в АЕЦ „Козлодуй”:

Не сме длъжни да осигуряваме 100% от енергията

  Ако не бяхме пуснали допълнителни количества електроенергия на този търг, в момента проблемът щеше да е още по-голям. Направихме го след сериозен натиск от индустрията, от търговците. Имаше дори политически натиск. Наши директни клиенти след тръжна процедура получиха също увеличение на количествата. АЕЦ „Козлодуй“ не е длъжна сама да осигурява 100% от електроенергията за свободния пазар в България. Това не е нормално и адекватно положение. След като централата покрие квотата за регулирания пазар, определена от ДКЕВР, останалата произведена енергия е за свободния пазар. Тази евтина енергия, която НЕК купува под себестойността, би трябвало да отива за защитените битови потребители. Нека НЕК и ЕСО се отчетат дали наистина става така или електроенергията се изнася.  

Калина Трифонова, КРИБ:

Енергийната борса е най-прозрачният вариант

  Енергийната борса е един от най-прозрачните начини за търговия на електроенергия на свободния пазар. До днес обаче у нас нямаме решение за присъединяване към дадена работеща борса. Така се изправяме пред единствената алтернатива - електроенергия на свободния пазар да се купува само от двете централи – АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“. За мен по-големият проблем е не дали квотата за свободния пазар е голяма или малка, а при какви правила се разпределя тя. Няма яснота и прозрачност как точно се случват и как се печелят енергийните търгове. Иска ми се да излезем с общо становище, така че да няма съмнения за нито един участник на този пазар, че се случва нещо нередно.  

Николай Минков, индустриален клъстер „Средногорие”:

БФИЕК не може да излезе с единна позиция

  Компаниите от клъстера употребяват 25% от електроенергията на свободния пазар. Има системни бъгове в цялостната организация на пазара. Трябва да се помисли дали сегашният формат най-добре обслужва нуждите на индустрията. Дали старият формат с разделени икономика и енергетика не е по-работещ. Лобисткият капацитет на търговците на електроенергия е по-голям от този на индустрията - от последните 4-ма министри в институцията трима са от енергийния сектор. Фактът, че БФИЕК не може да излезе с единна позиция, е показател за това, че промишлените потребители на енергия трябва да работят повече в тази област. БСК, и КНСБ няма как да заемат едностранна позиция по проблема, защото в техните структури има както енергийни, така и промишлени компании.  

Боян Боев, директор на Финансово-икономическа дирекция в ТЕЦ „Марица-изток 2“:

  Искам да кажа на индустрията, че нашите търгове са напълно прозрачни и по правилата. Те са отворени за всички. Защо да идват само търговци, които после да дават по-високи цени, като индустрията също може да заповяда? Бе споделено, че търговците искат да има квота за регулирания пазар. Мисля, че е редно да има квота за българския пазар, но тогава къде ще отиде пазарният принцип на свободно договорени цени? Цената на регулирания пазар се определя на база ясни правила на пазарен принцип и не виждам защо индустрията протестира срещу това. Заради обстановката в момента нашите цени се формират на къси позиции, ако има промяна, ние не можем да работим под себестойност за това, че колегите от индустрията искат да си планират разходите за следващите няколко години. Аз искам също да ги планирам, но не мога.  

Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК):

От износа на ток печелят две дружества, но страдат други

  За миналата година държавата е спечелила около 700 млн. лв. от износ на електроенергия, а само металургията е реализирала износ за 5 млрд. лв. за 2011 г. Според данни на НСИ от 2008 г. до сега индустриалното потребление на енергия е спаднало с 25%. От износа на ток печелят две търговски дружества, но страдат други предприятия в сферата на енергетиката, които трябва да балансират износа с енергия за вътрешния пазар. Не е редно да се създава изкуствен дефицит на националния пазар чрез износ на евтина електроенергия от АЕЦ „Козлодуй”, която ограничи количествата електроенергия за вътрешния пазар. Когато след промените в Закона за енергетиката на свободния пазар на ток излязат малките и средните предприятия, той ще стане двойно по-голям – около 40% от цялата консумация. Не се противопоставяме на енергетиката, просто искаме да се води балансирана енергийна политика и да се направи разумен достъпът на индустрията до продукцията на енергийните производители.  

Делян Добрев, зам.-министър в МИЕТ:

Ще уеднаквим правилата за търговете

  Цените на електроенергията в България в близките години ще се повишават заради въглеродните емисии и зелената енергия и това е неизбежно. По отношение на търговете за електроенергия не знам защо се вини МИЕТ, при условие че нито ние, нито БЕХ участваме в тях - нито в политиката, нито в одобрението на правилата, които централите използват в момента - такива са европейските изисквания. Не се опитвам по някакъв начин да защитя централите, но според сегашните правила, при които те са провели процедурите за търговете си, е възможно да обявиш на търг едно количество енергия и в последствие да продадеш например двойно повече. Иначе централите са уязвими при прекратяване на процедурата, ако на нея са постигнали високи стойности, защото впоследствие може да бъдат постигнати по-ниски. Това, което ще направи министерството, е да формира работна група, която ще уеднакви правилата за търговете. В тях задължително трябва да се коригира това, че не можеш на един търг при предварително заявени количества електроенергия да продадеш повече. Допълнителните трябва да бъдат продадени с нова процедура. Тези общи правила ще бъдат нашите предложения към централите, които се надяваме те да възприемат.