След като държавата допусна неизгодни договори, сега се опитва да смъкне цените

  Поддържането на пътищата – зимно, текущо и аварийно, се превърна в една от най-горещите теми не само в инфраструктурния бранш, но и в обществото. Това стана, след като в началото на март Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) се престраши и обяви публично на страницата си в интернет единичните цени, на които фирмите се грижат за 20 000 километра републикански пътища в 28-те области плюс трите магистрали – „Хемус”, „Тракия” и „Люлин”. Така това, за което отдавна се говореше - че едни фирми чистят снега няколко пъти по-скъпо от други при сходни условия, се оказа вярно. Сега държавата ще се опита да намали цените чрез преговори с компаниите, поддържащи пътищата на завишени цени. За целта председателят на АПИ инж. Лазар Лазаров е изпратил писма до фирмите. Мотивите за исканото коригиране на цените са икономическата криза и намаленият бюджет на ведомството. Срокът за отговор на фирмите е до 23 март. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова се надява от 26 март пък да започнат преговорите с фирмите, които откликнат на молбата за намаляване на цените. „Имаме неофициални индикации, макар и не много, но достатъчно, за да вярваме, че ще можем да постигнем договореност и ще можем да намалим част от цените в тези региони, в които те са най-високи, като Плевен и Кюстендил”, съобщи Павлова. По думите й преговори ще се водят и с държавното дружество „Автомагистрали”, което чисти магистралите „Тракия” и „Хемус” в Софийска област. Поредният апел към бизнеса за смъкване на цените идва, след като министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов се зае да сваля цените на лекарствата, а неговият колега – министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов – на яйцата, но засега и двамата не могат да се похвалят с успех. Най-вероятно същата ще е съдбата и на пътните договори, ако се съди по намеренията на някои от компаниите. Според тях е абсурдно да се говори за намаляване на цените на фона на растящите парични стойности на горивата и материалите. Само една-единствена фирма допусна вероятност да направи отстъпка от цената, но за конкретно възложен обект. Междувременно опозицията призова Министерството на регионалното развитие и благоустройството незабавно да прекрати договорите за поддържане на пътищата. Социалистите искат още да се направят прозрачни процедури при ясно определени лимитирани диапазони на цените за всички видове работи. „Много трудно може да се развалят договорите, защото дължимите неустойки ще са големи“, отговори инж. Лазаров. Според него едва при следващите тръжни процедури могат да бъдат заложени условия да се плаща за свършената работа. Как се стигна дотук До 2010 г. всяка година се разиграваха 120 търга, колкото са пътните служби в страната, като договорите за поддръжка бяха едногодишни. Често обаче заради обжалвания старите споразумения се удължаваха. Тогавашният министър на регионалното развитие и благоустройството и настоящ президент Росен Плевнелиев реши тази практика да бъде променена. Така договорите се окрупниха до 28, колкото са областите, а срокът им нарасна на четири години с мотив да се даде възможност на фирмите да купят нова техника. „При подготовката на споразуменията не можеше да впишем глобална цена за целия период. Така те автоматично биха се превърнали в необезпечени, защото бюджетът на пътната агенция е за една година“, заяви инж. Лазар Лазаров. Това е причината на търговете да се играе на единични цени и възлагането на дейностите като вид и обем да става в зависимост от бюджета на АПИ. Единственото изключение е зимното поддържане на пътищата. При него не се плаща за обем свършена работа, а за ниво на поддръжка. Така се стига до ситуацията фирмите да печелят, когато пече слънце, и да са на загуба, ако завали сняг. Причината е във въведените коефициенти от държавата. „Тъй като не през целия зимен период ситуацията е еднаква, за целта има коефициенти, които се прибавят към тези цени, за да могат да се нагодят цените спрямо съответните условия. Най-просто казано, когато пече слънце, има коефициент 0,6, по който се умножават цените, и на фирмите се плаща за тяхната мобилизация и бойна готовност - че седят и чакат, следят метеорологията, машините са на стендбай. И наистина по нашите разчети тогава държавата губи, а фирмите печелят – без реално да има почистване”, призна председателят на АПИ. Ефектът за държавата от новите договори е, че за изминалите две години зимното чистене поскъпна с 24 млн. лв. През 2009 г. за зимно поддържане на пътищата са платени 33,7 млн. лв. През 2010 г., когато са сключени първите нови четири годишни договора, сумата набъбва до 44,2 млн. лв. За тази година планираният бюджет е 57 млн. лв. по данни на АПИ. Липсата на конкуренция Липсата на конкуренция е другата причина за високите цени, смята инж. Лазаров. Той посочи, че на определени търгове местните фирми са стояли на вратата с два комплекта документи – висока и ниска оферта, и в зависимост от това дали е имало конкуренция са решавали коя да подадат. От търговете за 28-те области в 11е имало само една оферта, в други 10 те са били две, а в четири области – три. За Софийска област кандидатите са били четирима, а в Бургас - 5, сочи справка в регистъра за обществените поръчки. Според фирми от бранша обаче пътната агенция не е допуснала конкуренция на търговете. Компаниите са били отстранявани по субективни критерии – пропуснат подпис, запетая или друга нередност в документацията. Най-красноречивият пример е Шумен, където държавата се договорила директно с обединението „Североизток груп”. Отстранените шуменски фирми „Барс” АД и „Пътища” АД дори пуснаха платено съобщение в медиите, в което твърдят, че зимната поддръжка в региона е поскъпнала двойно в резултат на новия договор. Подобна е била и ситуацията на търговете за Велико Търново и Бургас. В морския град са били подадени пет оферти, но четирима са кандидатите, недопуснати до отваряне на ценовите предложения. Във Велико Търново са били две, но единият кандидат е отстранен. По тази причина стойността на поддръжката на пътищата в двете области е в горния ценови диапазон. Скандални разминавания в цените Скандални разминавания в цените, на които фирмите поддържат републиканските пътища, показаха публикуваните договори. Разминаване в пъти има при всички дейности - от зимното почистване през пълненето на дупки до косенето на трева. Пет пъти е разликата за чистенето на снега. Най-скъпо пътната агенция плаща за това в областите Плевен – 2586 лв./км и Монтана – 1515 лв./км. Най-евтино е в Благоевград и Пазарджик – 540 лв./км. Цените са за чистене на снега по първокласни пътища в участъци с равен терен и поддържането им на най-високо ниво. Стойностите са разделени на четири категории. Всяка една от тях е за полупланински и равнинен район. Категориите са в зависимост от класа на пътя и нивото на поддържане – магистрала, първокласен, второкласен и третокласен път. Разликата между най-ниската и най-високата цена при ръчното кърпене на дупките със студена асфалтова смес е 26 пъти. В Ловешко кърпят срещу 24,30 лв./тон, докато за дупките в Кюстендилско дават по 650 лв./тон. Според пътни специалисти нормалната цена е около 260 лв./тон. Цената в Ловешко е типичен пример за дъмпинг, смятат фирми. От консорциума, поддържащ пътищата, обясниха, че става въпрос за допусната техническа грешка. Със студена асфалтова смес до края на март ще бъдат запълнени 10 000 кв. м дупки, като за тях АПИ ще плати 250 000 лв. „Въпреки че този кърпеж е нетраен, за нас е важно да гарантираме сигурността на пътя“, обясни министър Лиляна Павлова. Според пътната агенция някои от фирмите са дали нереални цени за кърпеж със студена асфалтова смес, защото знаят, че този вид дейност се възлага инцидентно. Те предпочитат да правят запълването на дупките със студена смес на загуба, но за сметка на това компенсират от други дейности. След затоплянето на времето, от април ще се премине към по-трайно решение на проблема – кърпене на дупките с топла смес. За целта са предвидени 20 млн. лв. от бюджета на АПИ. Планираните ремонти ще обхванат 500 хил. кв. м дупки. За сравнение Столичната община е планирала да даде 26 млн. лв. за запълване на дупки по улиците, при условие че те са около четири пъти по-малко като километри спрямо републиканските. Тъй като пълненето на дупки с топла асфалтова смес е с най-голям бюджет и се възлага всяка година, при този вид дейност няма драстични разминавания в цените. Най-ниски са в Хасково и Кърджали - по 92 лв./тон, докато най-скъпо е в Бургас, Кюстендил и Плевен - по 175 лв./т. Според пътни специалисти нормалната цена за кърпеж с гореща смес е 110 – 140 лв./т. Няма драстични разминавания в цената на плътния асфалтобетон, която дават фирмите. Тя варира от 68 лв./т в Пловдив до 132 лв./т в Бургас. Абсурдни разлики Абсурдните разлики в цените на фирмите идват от „екзотични” дейности, които рядко или въобще не се възлагат от пътната агенция, като миене на пътни знаци, косене на трева, засаждане на фиданки, рязане на храсти, борба с вредители и други. Близо 70 пъти по-скъпо струва на държавата засаждането на една фиданка и едногодишната грижа за нея в Плевен, отколкото в Монтана например. Декоративен храст в Плевен с 1-годишна поддръжка струва 350,76 лв., а в София – 2,76 лв. В Плевен дават по 361,29 лв. за засаждане на фиданка и за едногодишната грижа за нея. Същата дейност в Благоевград струва 9,15 лв. В София цената е почти същата – 9,12 лв. В Монтана пък е 5,17 лв. Още по-абсурдни са цените за обработка срещу вредители. В Плевен това струва по 47,69 лв. на дърво, а в Благоевград - по 45 стотинки. Благоевград обаче държи рекорда по засяване с тревно семе – 2000 лв./дка, докато за същото в Сливен плащат 15 лв./дка. Големи разминавания има в цените на косенето, където отново Плевен е първенец. Ръчното косене на декар тревни площи там струва 675 лв., а машинното - 436 лв. В Благоевград един декар се коси на ръка и с машина за 27 лв. Най-евтино излиза в Русе - за ръчното косене фирмата взема по 30 лв., а за машинното - по 14 лв. Цените се отнасят за първокласни пътища в участъци с равен терен. Заплащането на труда - евтино По-голямата част от фирмите оценяват евтино работната ръка, като заплащането за нискоквалифицирания труд се движи от 2,80 до 6 лв. за час. Пътните работници получават най-малко в Ямбол, Сливен, Велико Търново, а най-много – в Габрово и Кюстендил. По-сериозна – 17 пъти, е разликата между отделните компании в заплащането на квалифицирания труд на проектантите. Най-ниското заплащане е 3,5 лв./час в Русе, а най-високото отново в Плевен - 60 лв./час. Трудът на проектантите се цени още в Кюстендил с 50 – 55 лв./час и в Добрич с 50 лв./час. Единствено обединение „Пътно поддържане Русе” не прави разлика между инженерите и работниците и им плаща съответно по 3,5 лв. и 3 лв. на час. Малка е разликата и в Разград, където работникът получава 3,4 лв., а проектантът - 5 лв. за час работа. Изходът – държавна цена за битума и единни по региони Според бизнеса решението на въпроса с високите цени, на които чистят някои фирми, е въвеждането на единни цени по региони, които да отчитат особеностите на релефа, както и въвеждането на държавно регулирана цена на битума. За последните четири години цената на битума е нараснала тройно. През 2008 г. е била 450 лв. за тон, докато през 2011 г. - 1200 лв./т, посочиха от пътни фирми. За тази година фирмите чакат „Лукойл” да обяви цената, която със сигурност ще е по-висока заради рекордното поскъпване на горивата. Така най-големият печеливш от пътните ремонти и строителството на магистрали се оказва „Лукойл” заради монопола върху цените на горивата, аргументират се компаниите. Според тях отделен е въпросът, че битумът на „Лукойл” е с по-лошо качество, защото се произвежда от отпадъчните продукти на горивата. Засега фирмите нямат нагласа да смъкват цени. Компаниите с ниски цени казват, че няма къде повече, защото и сега работят на загуба. Там, където цените са ниски, пътищата не бяха почистени от снега, твърдят фирмите с високи цени. Те също не са склонни да смъкват, защото не се знае какви ще са цените на горивата и материалите след две години, а догодина едва ли АПИ ще се съгласи да вдига цените. „В момента говорим само за смъкване на цените, за повишаване няма основание да говорим. Тези, които са дали дъмпингови цени и сега не могат да поддържат пътищата – това си е за тяхна сметка”, признаха от АПИ. Въпреки това министър Павлова и инж. Лазаров са оптимисти, че ще бъде намерено компромисно решение. Увереността им идва от факта, че държавата вече е имала успех в предоговарянето на цени за зимно поддържане. „Преди две години след разговор с фирмите успяхме да постигнем намаляване на цените“, спомни си Лазаров.

Област Плевен държи рекорда по скъпотия

Рекордьор по скъпотия се очертава Плевен. За поддържането на 791 км републикански пътища в областта отговаря обединението „Пътно поддържане Плевен 2010”. В Плевен са най-високите цени за зимно поддържане на първокласните пътища – 2586 лв./км. Това е пет пъти повече спрямо Благоевград и Пазарджик. Плевен е сред първенците и по машинно пълнене на дупки с асфалтова смес с цена от 174 лв./т. По-скъпо, но само с два лева е в Бургас. Общината в Плевен плаща до 100 пъти по-евтино за някои дейности по пътната поддръжка на улиците в града и общинските улици в сравнение с пътната агенция, съобщи кметът на Плевен Димитър Стойков. Така например изкърпването на дупка с дълбочина до 4 см с асфалт струва на общината 25,26 лв./ кв.м. За същото държавата плаща – 41,24 лв. За пълнене на дупките със студен асфалт общината дава 208 лв./т. Докато държавата – 384 лв./т. Десет пъти е разликата за ръчно косене на тревни площи – общината дава 66,87 лв./дка, докато държавата – 675,48 лв./дка. Над 40 пъти е разликата в цената за засаждането и грижите за един храст. Общината дава 8 лв., докато едногодишната държавна поддръжка скача на 350 лв. Подобна е картината и със засаждането на дърво – на общината това струва 39 лв., докато държавата плаща 361 лв. За дезинсекция на дърветата общината плаща по 0,06 лв./кв.м, докато на пътната агенция услугата струва над 47 лв.  

Единичните цени са 247

Компаниите са дали единични цени за 247 вида дейности. Те са разпределени в девет сметки, като всяка има по няколко дейности. Най-много - 59 дейности, има по сметката за поддържане и ремонт на пътни съоръжения. Най-малко – 6 позиции, са по „Организационни мероприятия”, в което влизат дейностите по следене на трафика, отстраняване на незаконни билбордове и реклами, поставяне на знаци и сигнализация при извънредни ситуации, охрана. Останалите сметки са „Земни работи” с 24 позиции като изкопи, почистване на свлачища, подмяна и ремонт на банкети, почистване на водостоци, отводнителни шахти и други. В „Поддържане и ремонт на пътни настилки” са включени 23 дейности, в които и изкърпването на дупките със студена и топла асфалтова смес. В „Поддържане и ремонт на пътни принадлежности” са включени 26 дейности по поддръжка на пътните знаци и маркировка. В „Озеленяване и ландшафтно оформяне” са 17 дейностите по засаждане на трева, дървета, косене, почистване на бурени и т.н. Фирмите са дали и 8 единични цени за труд на работници и специалисти, 31 за ползването на пътните машини и 19 вида материали, които ще се използват.  

Кой къде чисти

„Трейс груп холд” има най-много договори за поддържане на 4525 км републикански пътища. Компании на холдинга участват самостоятелно или в обединения в областите Ловеч, Стара Загора, Смолян, Кърджали, Ямбол и Софийска област. „Холдинг Пътища” – компании от структурата, самостоятелно или в консорциуми отговарят за чистенето на 3824 км пътища в областите Бургас, Монтана, Враца, Видин и Плевен, както и за магистрала „Люлин”. „Интегрирани пътни системи” заедно с други фирми се грижи за 1996 км републикански пътища в областите Пловдив, Смолян и Габрово. „Пътинженерингстрой – Т” и „Пътни строежи” - Велико Търново ( с един собственик „ИГ холдинг”) печелят поръчките за 1965 км републикански пътища в областите Велико Търново, Търговище и Силистра. „Североизток груп” – в регистрираното по Закона за задълженията и договорите дружество влизат варненските фирми „Инжстройинженеринг” ЕООД и „Пътища и мостове” ЕООД, както и „Пътно строителство” Добрич. Обединението спечели търговете за 1542 км републикански пътища в областите Варна и Добрич, отговаря и за 30 км от магистрала „Хемус” от Варна до Белокопитово, Шуменско.   Автор: Лили Христова  

Председателят на секция „Инженерна инфраструктура“ към КСБ инж. Росен Колелиев:

Камарата сигнализира за нередности още миналата година

Търсихме среща със старото ръководство на АПИ, но без резултат

  Автор: Невена Картулева Инж. Колелиев, разкажете за действията, които КСБ е предприела във вързка с проблема с пътното почистване? Още миналата година се опитахме да инициираме среща с ръководството на Агенция „Пътна инфраструктура”. Идеята ни беше да организираме периодични дискусии за различни теми като пътното поддържане, където се срещат нередности при провеждането на тръжни процедури за възлагане, за които сигнализирахме. Други възможни насоки за дискусии са проектирането на пътища и строителството по оперативните програми. С експертната помощ и опита на Камарата искаме да съдействаме за по-ефективното и бързо разрешаване на проблемите. Какво според вас води до нередности в пътното поддържане? Сгрешена е философията на договорите, които бяха сключени от старото ръководство на АПИ. В момента държавата плаща условно. Когато не вали сняг, фирмите получават пари, без да са ги заработили. Когато обаче завали, компаниите харчат милиони. И се получава така, че когато работят – губят. Друг проблем е, че договорите не се индексират, въпреки че се сключват за период от цели четири години. Кой би могъл да гарантира цените на горивата или материалите за такъв срок от време?! Нормалната процедура, която се прилага в цял свят, е да се плаща за свършена работа, а не въз основа на абстрактни коефициенти. Вредно е предметът на дейност да се отделя от възнаграждението, защото няма стимул за работа. Това е позицията, залегнала в отчетните доклади на Секция „Инженерна инфраструктура” към КСБ и Браншова камара „Пътища”. И на тази база инициирахме среща между директорите на дирекции в АПИ и членовете на УС на КСБ. Поискахме да получим цените по вече проведените търгове, тъй като имахме съмнения за нередности. АПИ първоначално отказа и едва сега ги оповести. Последваха още няколко писма от Камарата с искане за следващи срещи, но без резултат. Споменахте, че има редица нередности в търговете. Дайте конкретен пример. На търг в Шумен се явяват две сдружения. На всяко едно от тях комисията намира спорни малки грешки. Офертите са върнати. След това изведнъж комисията решава да покани една от върнатите компании за сключване на договор. Получава се така, че всички фирми се отстраняват за формални пропуски, но след това канят някоя от тях без конкурс. Това е явен пример за нелоялна конкуренция. Същото сдружение, на което бе предложен договор в Шумен, участва на търг и в Разград. Цените, с които спечели там, бяха два пъти по-ниски от предложените в Шумен. Сигнализирахме до АПИ за случая, след това и зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николина Николова обеща, да съдейства за решаване на проблема в Шумен, но така и не го направи. Още по темата - в следващия брой на в. Строител