Тема

София - европейска столица на културата. Авангардна идея?

Последните седмици бяха бурни - ядрени, газови и други. Доколкото всичко това е работа на политици и анализатори с висша инженерна компетенция и стои сякаш на втори план в съзнанието на хората, много по-разбираема е идеята за кандидатурата на София за европейска столица на културата. Макар че и евтината електроенергия, особено в обозримо бъдеще, ще запълва и делниците, и празниците ни със своята неумолима цена и невъзможност да я понасяме. Но засега има време и по-лесното е да станем европейци в собствените си очи. Собствените ми очи - на софиянец трето поколение, виждат далеч извън официалните документи и маркират териториалната визия и пространственото планиране в промишлената зона на Гара Искър. Представете си един разкрепостен творец, по подобие на чешкия художник Давид Черни, който изобрази България в инсталацията „Ентропа” като... тоалетна, да хареса поречието на река Искър зад ТЕЦ-а. Какво ще види? Дали ще му дойде наум, че някъде в светлите кабинети в сградите покрай жълтите павета някои са разработвали политики в областта на културата, свързани с градската визия? И дали образованието, културната дейност и изследванията на живота на малокултурното столично население има нещо общо с модернизирането на гражданските културни проекти? Твърдим, че няма. И не само това. От пространствената стратегия, която формира културата на един град, зависи много. Особено когато градската управа има подчертани европейски амбиции. Амбициите на един град обаче са нещо повече. Продължавам обиколката си из промишлената зона. Стърчащите никому ненужни комини на бившата Кожухарска фабрика, която с вагони транспортираше кожено облекло за бившия голям „брат” на север, сега може да бъде фон на екранизации на Спилбърг. И не само той. Стърчат комините на бившата нишестена фабрика, порутените корпуси на гиганта на тежката химия, Комбината за полуцелулоза и картон, недостроените халета, железопътните релси, които водят до… никъде. Не знам дали представителите на бивши и вече избрани столици на културата като Истанбул (2010), Рур (2010), Марсилия (2013) имат опит в решаването на подобни казуси, когато са развивали своята програма за достойно носене на титлата „Европейска столица на културата”, но гледката в нашите крайни квартали е отчайваща. Отчайващ впрочем е и един от модерните със своята визия столичен квартал. И днес „Манастирски ливади” се свързва не със строителните бижута, които го формират като предпочитано място за живеене под Витоша. Кварталът определя своята визия с бетонната грамада на никому ненужната и невъзможна за реконструкция или модернизация сграда на българите в чужбина. Замисълът в стил „соцбарок а ла Людмила Живкова” сега е най-потискащата гледка от прозорците на живеещите в изискания квартал. И няма сила, която да натисне копчето за… взривяване на тази безсмислена грамада. Така, както ще стане със сградата на ИПК „Родина”. Точно тук можем да приветстваме различни организационни иновации и ролята на партньорството между частния и обществения сектор. Наистина има още много какво да се направи, ако искаме София да се представи достойно като европейска столица на културата през 2019 г. Това твърди и общинският съветник Георги Кадиев. Според него всички проблеми в столицата са свързани - културата е тясно обвързана с града, инфраструктурата, образованието, дори с кучетата по улиците. По тази причина според него подобряването на културната среда е следствие от комплексното решаване на проблемите в столицата. Ние ще добавим, че големите квартали на София са замислени като отделни „градове в града” и имат потенциал в тях да се обособят и развиват малки културни центрове. Така е и в Гара Искър. Културният дом в жк „Дружба” и двете езера зад него са именно онова пространствено решение, с което всеки град би могъл да се гордее. Да не забравяме и двете църкви, врязани в езерото, които придават допълнителен колорит на района. Художници, скулптори, поети и музиканти могат да доказват възможности през целия ден… А за вярващите беседите на отец Владимир са мехлем за душите. Има какво да се търси при представянето на кандидатурата на София за европейска столица на културата. Разбира се, нашият град няма дворците на Централна и Западна Европа, нито мултикултурните общества на Берлин, Париж или Лондон. В момента София е недружелюбен и агресивно настроен град, белязан от културен упадък и разпад на ценностите. Спомнете си само духовната немара в Студентския град. За да защитим европейската визия на столицата, ние преди всичко трябва да решим веднъж завинаги проблема с обитаващите кварталите „Факултета”, „Хр. Ботев“, „Баталова во­деница” и някои други струпвания на ромско население. Така както приютът на отец Иван от с. Нови хан ще получи 80 декара в село Бузяковци, община Ихтиман, както съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. По думите на свещеника там ще бъдат настанени възрастни хора, а децата ще могат да ходят през лятото на лагер за 15-20 дни. Теренът е заграден и охраняем, може да се развива селско стопанство и животновъдство. Територията е била собственост на Главно управление „Строителство и възстановяване” и вече е прехвърлена на администрацията на Софийска област. Зад наименованието на управлението са „закодирани” бивши казарми на бившите Строителни войски. Странното е, че отец Иван успява да „отглежда” своите над 160 питомци, да ги изхранва, да им намира работа, отопление и подслон, а държавата не може постепенно да засели подобни огромни сгради, които обитаваха бившите трудоваци, с ромско население от проблемните райони. Такива казарми има например в с. Бусманци, редом с общежитието за временно настаняване на чужденци. И не само там. Кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова вече представи Инициативния комитет в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата. Това са известни имена в сферата на културата, образованието, бизнеса, медиите, спорта и неправителствения сектор. Дейността им ще бъде организирана в тематични дискусионни форуми, които ще бъдат основният генератор на идеи и инициативи в полза на кандидатурата на столицата ни и изработване на творческата й визия. Допълваме, че всяка година се избират две европейски столици на културата. Чрез жребий за 2019 г. са определени България и Италия. Надпреварата между българските градове - кандидати за европейска столица на културата, ще започне през 2013 г., а победителят ще бъде официално обявен през 2015 г. от Съвета на министрите на ЕС. Какво остава? Освен търпелива, къртовска работа за решаване на жизнените проблеми на големия град да се вслушаме и в призива на софийския кмет Йорданка Фандъкова за повече толерантност в съревнованието с другите кандидатури от България. Само тогава изглеждащата днес много авангардна идея София да стане европейска столица на културата може да се реализира.