Камбаните - не само детски спомен

  Едно великолепно място за отдих на столичани и особено за хората от жилищния квартал „Младост” днес е странно притихнало под снежната козирка на Витоша. Красивата и добре поддържана паркова обстановка е безлюдна с изключение на един заблуден пенсионер и един баща с дете, дошли, за да опреснят паметта си за отдавна минали времена и събития. Отдавна ли? Не беше чак толкова далеч времето, когато ООН обяви 1979 г. за Година на детето и неговите проблеми, на детето, което трябва да живее в добри условия, да учи и да се развива. Независимо от цвета на кожата му. Възниква идеята за организиране на международна среща на деца от цял свят. Наред с утвърждаването на движението „Знаме на мира” с неговия девиз „Единство, Творчество, Красота” се заражда и осъществява идеята за построяването на паметник, символизиращ стремежите към по-справедлив свят. Именно движението „Знаме на мира” ражда монумента „Камбаните". Това е историята, чието различно влияние можете да усетите, ако си направите труда да прекосите Околовръстното срещу кино „Арена”, над бизнес парка в „Младост”. Направихме си този труд не само защото пишещият тези редове си спомня за един телевизионен гаф в деня на откриването - 25 август 1979 г. Тогава строителите поставиха в основите на монумента капсула с обръщение на децата към идните поколения. Думите гласят: „Деца на бъдещето, приемете нерушимия огнен зов на безсмъртието - Единство, Творчество, Красота”. Монументът е създаден по идея на Людмила Живкова. Изпълнението е на творчески колектив - скулпторите Крум Дамянов и Михаил Бенчев, архитектите Благой Атанасов и Георги Генчев и инж. Антон Малеев. Строителството е осъществено за 30 денонощия от бригадата на Никола Павлов. В деня на откриването БНТ - единствената телевизия по онова време, е готова за директното предаване, а стартът трябва да стане със слизането от „Чайка”-та на Живкова на около 200 метра от камерите. Поради липса на мобилни телефонни устройства началото на предаването е дадено от един „съгледвач”, който внимателно махва с ръка в сублимния момент. Камерите са включени, няколкото въодушевени слова са казани на драгия зрител, но се оказва, че от колата е слязла друга важна особа - Дража Вълчева, по това време кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, която има същата куполообразна прическа като на Живкова, и нашият съгледвач неволно сбърка - припознал се. Живото предаване нямаше как да се прекъсне и в следващите 10 минути, докато пристигнат официалните лица, коментаторът практически разказа историята на всичките 95 камбани. Нямаше наказани телевизионери, напротив, оценката беше, че откриването на „Камбаните“ е било изключително оригинално и със сериозен опознавателен характер. Затова не ми е трудно да ви запозная и с детайлите от монумента. Архитектурният акцент са четирите вертикални пилона, високи по 37 м, ориентирани към четирите посоки на света, и спираловидна композиция от две полусфери, където са монтирани подарените камбани. В горния край на четирите пилона е оформена сфера, в която са разположени седем камбани, символ на седемте континента. Те са с общо тегло 12 тона, като най-голямата тежи точно 3650 кг. Освен като символ те са предназначени и за акомпаниращи инструменти при концертни изпълнения на основните музикални камбани - 18 на брой, монтирани в основата на пилоните. Ще допълним, че камбаната като символ е позната в Европа още през VII век. Дотук с историята, защото точно 10 години след откриването на монумента държавата ни навлезе в друго историческо време, което освен с всичко останало се характеризираше и с неглижирането на паметниците на културата, независимо коя политическа сила идваше или падаше от власт. И районът на „Камбаните” се превърна в хигиенизираща база на продавачките на плът с тъмен цвят на кожата долу, на шосето. Няколко камбани бяха откраднати - все пак бронзът и медта са добре търгуващи се метали в пунктовете за скрап. Столичани забравиха пътя до местността, а наоколо закипя жилищно-вилно строителство, често с привкуса на мутробарока. Камбаните замлъкнаха за дълго… Слава Богу, че това 19-годишно мълчание отново бе прекъснато с помощта на българските строители. Възстановяването на паметника стана с усилията на „Главболгарстрой”. Пеещите камбани на София отново могат да свирят уникалните си мелодии. „Сменени са изцяло стоманените въжета във високата кула. Бяха ръждясали, износени и имаше риск да се скъсат и някоя от тежките камбани да падне. Това направихме чрез алпинисти, друг начин нямаше”, каза инж. Калин Пешов, изп. директор на строителната компания, която извърши безвъзмездно ремонта. На откриването присъстваха кметът на столицата Йорданка Фандъкова и министърът на културата Вежди Рашидов, който с вълнение си спомни, че той именно е правил българската камбана. На централно място са монтирани и четири паметни плочи. Първата е на „Главболгарстрой”, а на останалите три трудно разчитаме поизбелелите думи: √ „На децата от света” от Амади Махтар М'Боу - генерален директор на ЮНЕСКО, 25 август 1979 г. √ „За художественото творчество на всички деца в света и за „Знаме на мира” от проф. Брайън Алисън - президент на Международната организация за образование чрез изкуство, септември 1984 г. √ По случай срещата на Националните комисии за УНИЦЕФ в София през 1982 г. „За добруването и щастието на всички деца” от Джеймс Грант, изп. директор на УНИЦЕФ. Ще добавим, че околното парково пространство е над 100 декара и през 1980 г. от участниците в Световния парламент на мира, състоял се в София, са донесени от 35 страни и засадени първите растения. По-късно на този парк са подарени общо 346 вида дървета и храсти от 63 страни. А днес „Камбаните” сякаш са призвани да изведат децата от безкрайните компютърни игри. Дали от усещането, че монументът „Знаме на мира” е спомен от едно друго време, или заради рефлекса, че Борисовата градина и Южният парк са по-комуникативни места, не е ясно, но липсата на хора потиска. Скритият зад грамадните сгради на Околовръстното красив и впечатляващ парк трябва отново да се открие от самите граждани. София, децата на столицата, имат нужда от него. Дано и родителите им разберат това.