Водещи икономисти обсъждаха подобряването на конкурентоспособността

България остава единствената страна в Европа с повишен кредитен рейтинг от Moody`s през 2010 и 2011 г.

    Водещи български икономисти се събраха на седмата поред икономическа конференция на тема „Конкурентоспособност на България в региона на Централна и Източна Европа”. Форумът бе организиран от Института за икономическа политика, в сътрудничество с фондация „Ханс Зайдел”. Всички участници представиха анализи или изследвания на институциите, които представляват, за нивото на конкурентоспособността у нас и дадоха своите препоръки за нейното подобряване. Конференцията бе открита от Ясен Георгиев, изп. директор на Института за икономическа политика, и Ивана Нешева, представител на офиса на фондация „Ханс Зайдел” в София. Първият лектор, д-р Евгени Евгениев от Световната банка (СБ), представи темата: „България в Европа през призмата на бизнес регулациите, иновациите и научните изследвания”. Според СБ по отношение на конкурентоспособността и иновациите България е на 59-о място от 183 икономики. Средното място на целия ЕС по този показател е 31-во. Зад нас са дори страни като Полша, Румъния, Гърция и др. Изследване на СБ установило, че в България нивото на отпускани заеми за бизнес е много добро, като дори то е леко над средното за Европейския съюз (ЕС). Сред негативните показатели пък е голямата административна тежест. От проучените от СБ 16 услуги за бизнеса в цялата страна се установило, че няма и една, която да се предоставя по един и същи начин от всяка община. По отношение на производителността на труда у нас Световната банка забелязва положителна тенденция. Ако до 2002 г. България е била на последно място в ЕС, за периода 2002-2008 г. тя е отбелязала 10% ръст на производителността на труда, което е голям скок. Страната ни обаче изостава значително в привличането на чуждестранни инвестиции. В момента тя е дори след Румъния. България изостава и по финансиране на иновациите и научните изследвания. През 2010 г. у нас едва 0,6% от брутния вътрешен продукт (БВП) е отивал за наука, а според стратегията 2020 на ЕС тази цифра трябва да стигне 1,5%. Средно за страните от ЕС тази стойност трябва да е 3%, но реално цифрата е 2,2%. Конкурентоспособността на една страна се мери и по нивото на износа. Според Евгени Евгениев, към момента у нас най-силен е износът на минерални горива и масла, мед и други метали. Расте и износът на електрооборудване. Друг показател, по който се мери конкурентоспособността, е броят на патентите, които се регистрират в една страна. У нас за периода 2001-2010 г. има скок единствено в броя на патентите за компютри и комуникации – над 100. Броят им в останалите сектори е изключително нисък. По показателя „публикации на български учени” България е по-добре от съседите си Румъния и Турция например, но в сравнение със страните от ЕС е много назад. В момента като приоритетни области за българската икономика според Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) са определени фармацията и информационните технологии (ИТ). Според СБ във фармацията у нас се отделят много малко пари за научна и развойна дейност, защото няма стимули за това от държавата. В родния ИТ сектор пък има голям проблем с кадрите. Тези компании имат и най-големи административни пречки пред себе си. Много малко от тях могат да взимат пари от ОП „Конкурентоспособност” и Иновационния фонд. В обобщение д-р Евгени Евгениев представи следните ключови препоръки на Световната банка за повишаване на конкурентоспособността на България: √ да се привличат повече инвестиции в експорта на добавена стойност; √ да се инвестира повече в обучението на кадри; √ да се осъществява по-голямо сътрудничество с научните среди от Европейския съюз; √ да се осъществява конкурентно финансиране на научноизследователската и развойната дейност (НИРД); √ България да съгласува стратегия за иновации до 2020 г.; и на последно място - √ да се обединят фонд „Научни изследвания" и Националния иновационен фонд. Евгени Ангелов, съветник по инвестиции и иновации на президента на Република България, представи усилията на администрацията за подобряване на конкурентоспособността на страната. Той постави фокус върху микрополитиката и заяви, че съвременната успешна икономическа политика, насърчаваща конкурентоспособността на икономиката, все повече би следвало да се провежда на ниво клъстер, а не на ниво сектор и регионални политики. Като клъстери той дефинира всички участници в сферата на един бизнес. Ангелов очерта три фактора, от които зависи конкурентоспособността – качеството на националната бизнес среда; нивото на развитието на клъстерите и компетентността в дейностите и стратегиите на фирмите. Той също цитира изследването на СБ. Съветникът заяви, че сегашната администрация на президента е фокусирала усилията си България да влезе сред първите 50 страни в тези две категории в света до 2020 г. Според него силно обнадеждаващ е фактът, че по клъстери България вече започва да развива своята компетентност. В заключение той обяви, че скоро ще бъде свикан Национален съвет, на който специалисти ще дискутират проблемите на националната конкурентоспособност. Петко Димитров, мениджър на „Прайс Уотърхаус Купърс“ - България, провокира обсъждане по въпроса дали може да се говори за национална конкурентоспособност в рамките на една обединена Европа. Според него освен подобряване на чисто икономическите фактори, в България трябва да се осъществи и промяна на мисленето, както и развиване на национално индивидуална отговорност, за да можем да създаваме и подобряваме общото благо. Според Димитров по-добрата конкурентоспособност е в индустриалното производство, а тази на услугите е по-мързеливата. Той открои като силно положително развитието на инфраструктурата в страната през последните години и усилията на настоящото правителство в тази посока, както и опитите за по-добра данъчна събираемост. Накрая Петко Димитров направи заключението, че като цяло България върви в правилната посока. Според Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, в момента българската икономика функционира доста под капацитета си. Увеличава се и броят на безработните, като от началото на кризата (2009 г.) у нас има 11% по-ниска заетост, а процентът на хората, заплашени от бедност, се е увеличил от 41% преди кризата на 44% в момента, което може да доведе до тяхното социално изключване. Според Павлов именно бедността и социалното изключване влошават допълнително неблагоприятната демографска ситуация, в която се намираме, и е необходимо създаване на работни места в сектори с нискоквалифициран труд. Ако България не вземе мерки за спиране на тези процеси, има опасност от проблеми по две линии – влошаване на демографската картина – т.е. нова вълна на емиграция, защото страната обикновено напускат хората с по-добра квалификация. Втората е редуциране на вътрешния пазар, което би довело до още по-голяма загуба на чуждестранни инвестиции. Той препоръча следните мерки срещу тези опасности: осъществяване на фискална девалвация чрез увеличаване на ДДС и намаляване на данъците и осигуровките; пренасочване на повече пари от кохезионните фондове през следващия програмен период за програми за заетост и преквалификация на хората; създаване на стимули за бизнеса чрез намаляване на заплатите, а не на заетостта; усилия за трайно намаляване на бедността и не на последно място реални мерки за редуциране на корупцията. Един от основните двигатели за насърчаване на конкурентоспособността на икономика с характеристики като тези на българската са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Данни за обема и структурата на тези потоци през последните години даде Борислав Стефанов, изп. директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ). Те показват, че инвестициите, които водят до реален икономически растеж и реализиране на добавена стойност в икономиката, не са намалели значително, както общия обем на ПЧИ. Стефанов обясни, че това се дължи най-вече на факта, че много филиали на чуждестранни фирми у нас връщат в момента заемите си на компаниите майки, което от статистиката се отчита като намаляване на инвестициите, а всъщност то е белег, че тези фирми вече могат да се справят сами и са увеличили своята конкурентоспособност. В заключение шефът на БАИ подчерта, че България остава единствената страна в Европа с повишен кредитен рейтинг от Moody`s през 2010 и 2011 г. и че в момента тя е страната с най-ниски цени за правене на бизнес в ЕС, страната с най-нисък данък печалба и с най-ниска цена на индустриалния капитал.