Арх. Пламен Братков, „Аедес студио” - член на международното жури на Brick Award 2012

Португалската сграда за мен беше най-тухлена, въпреки че тухли не се виждаха

    Впечатляващо е, че в журито на толкова престижни награди като Brick Awards 2012 има българин. Как стана това и какво е вашето впечатление от провеждането на кон­курса? Това е голямо признание. Беше много интересно. В предишното издание ние бяхме сред претендентите за отличията. Успяхме да влезем в алманаха, но не бяхме сред победителите. Доколкото знам, на ротационен принцип между всички държави - участнички в конкурса, се определят участници и в журито. „Винербергер – България” трябваше да препоръча архитект и за моя изненада те се спряха на мен. Благодарен съм. Бил съм жури и преди, но в университетски конкурси. За пръв път журирам на толкова високо ниво. От офиса се шегувахме, че трябва да оценяваме по-големи светила в професията от нас. Иначе проектите бяха много различни и не сме робували на имена. За мен беше предизвикателство да коментирам архитектурни решения с различни специалисти от Европа и света, представители на доста различни архитектурни бюра. Представителите на Дания и Китай например представляваха големите в бранша - те имат по над 100 души зад тях. Това са т.нар. глобални архитекти. От нашия калибър бяха участниците от Хърватия и Германия. Контактите с колегите бяха любопитни, въпреки че всеки има своите разбирания. Често спорехме по различни казуси и въпроси. Но журирането все пак протече доста бързо за разлика от предишни години, според организаторите. Бяхме конструктивни.     Колко проекта стигнаха до вас за разглеждане? Всяка държава праща по две или три предложения, определени на местно ниво. „Винербергер” пък задава темите. До нас достигнаха близо 100 проекта. Само в една от категориите, която беше с най-масово участие – жилищните сгради, имахме 50 участници. По време на журирането преценихме, че в нея не можем да наградим само един човек. Затова дадохме допълнителна награда. Силно ни впечатли една сграда, която е под земята. Тя беше извън всички категории и затова създадохме специална категория за нея. Важно беше, че още в началото приехме регламент за нашата работа и тя приключи бързо. Финално дискутирахме проектите, които са ни впечатлили най-много, и там беше най-спорният момент. Моят личен фаворит беше португалският проект, но колегите мислеха по различен начин. Той имаше интересна игра с мащаба. Зидарията нямаше видими тухли, но в композицията тухления градеж присъстваше като структура на сградата. Освен това ми хареса философията, обществената насоченост на проекта. Показва, че възрастните хора са достойни и мъдри, че имат своето място в обществото. За разлика от всички други проекти, които ползват материала за декорация, португалската сграда за мен беше най-тухлена, въпреки че тухлите не се виждаха. Опитах се да обясня схващането си и на колегите в журито, но те предпочетоха другия проект. Иначе адмирации за малка страна като Португалия.Те имат цяло поколение млади и талантливи архитекти, които показват големи възможности с обикновени материали, без хай-тек.     Нарекоха конкурса „Оскарите на керамичната архитектура” ... Конкурсът е млад и амбициозен. Факт е участието на сериозни архитекти. Чест прави на „Винербергер”, че няма условия сградата да бъде изградена с техни тухли. Важно е в проектите да е използван материалът керамика. Те се гордеят с това, че с тяхна помощ е изградена цяла Виена едва ли не. Те се големи професионалисти.   Като архитект работите по доста сгради. Какво е предимството на керамиката като материал? Това е позната строителна технология. Нещата са ясни и само може да се надгражда. Хората знаят как се работи с нея. Това, че създава ограничения е предпоставка за добри решения. Ограниченията дават рамки и параметри и човек търси начин да ги заобиколи или да ги подчертае. В България трябва да се научим, че материалът не трябва да спира, а да дава нови възможности. Затова, когато оценявахме проектите, гледахме малките неща. Не сме се водили от това колко е успешна и впечатляваща една сграда. Тухлата е хубав материал. Има и феноменални разработки с керемиди. Обикновено добрите решения с даден материал се получават, когато е третиран по различен начин, отколкото в стандартната му функция. Аз имам една теория, че ако искаш българинът да направи нещо естетично и естествено, накарай го да направи плевня. Ако го накараш да направи къща, той прави прогимназия – прозорците винаги са в средата, има обикновена мозайка. А при плевнята той мисли само за функцията и го прави с лекота.     Имаше обиколка във Виена, в която видяхте стари и красиви сгради, които вече са загубили предназначението си, но са реновирани по прекрасен начин. Хората са им вдъхнали живот, докато в България не успяваме да ги запазим. Как стои този проблем през погледа на един архитект? С много инвеститори сме коментирали това, че в света вече всичко е пробвано, опитано и направено. Всички неща в нашата професия са били цитирани и изучавани. Съобразяването на всичките функции дава възможност за много по-голяма уникалност. Колкото и да е странно, когато смениш функцията на нещо, наложено и доказано, се получава най-добре. За съжаление отношението на българина към паметниците на културата е такова, че винаги възстановяваме едно към едно, без да даваме друг коментар и да търсим различен прочит. Имахме клиент, който искаше реконструкция на стара сграда. Попитах го защо се обърна към нас, тъй като нямахме опит. Той отговори, че е търсил по-различното отношение. За съжаление у нас повечето реновирани сгради, чиято функция е променена, са направени безобразно.     Разкажете накратко за себе си. Какво ви насочи към професията? Какви са най-големите ви успехи и кое е най-голямото предизвикателство? Рисувах добре като малък. Професията не е наследствена, тъй като моите родители са юристи, а тези на жена ми – лекари. Архитектурата беше личен избор. А иначе като биография, първите 5 години от своята практика работих с колеги. Давах всичко от себе си и така бях забелязан, за да започна да правя индивидуални проекти. Строителният бум отпреди няколко години имаше и този положителен ефект, че даде възможност на млади архитекти като нас да проектират. Така се научихме от собствените си грешки. Това пък ни освободи от много неща. Със сигурност сме успели, защото имаме име на хора, които правят по-различни неща. Най-големият ни успех е това, че попаднахме в селекцията за съвременна архитектура на Фондация Мис ван дер Рое, подкрепена от Европейската комисия. Сградата „Жаклин“ беше част от пътуващата изложба, която обикаля Европа в продължение на 2 години. През 2008 г. попаднахме сред 20-те най-добри млади бюра в Европа според класацията на списание А10. Били сме на корицата на една книга, наречена Residential building today. Успех за нас е и участието в Биеналето на архитектурата във Венеция. Тогава арх. Георгий Станишев ни покани, като успя да представи България по различен начин с млади наши архитекти. Сградата „Жаклин” е най-награждавана и вече искаме да избягаме от това и да изпъкнем с друг проект. Журирането на различни конкурси отчитаме като успех и оценка за нас. Ние все пак сме младо бюро и не сме се занимавали с големи и впечатляващи обекти като молове и хотели. Избрали сме по-трудния път.     Да се върнем към наградите Brick Awards 2012. Какво трябва да се направи,че след две години на следващото състезание да има и българско участие с проект, а защо не и победител? Според мен човек не трябва да се интересува от самата награда. Той трябва да си свърши добре работата и да покаже отношение и чувство към това, което прави. Безкрайно много проекти изглеждат уникално на визуализации, но финално нещата са доста по-различни. В България има много трески за дялане от инвестиционна гледна точка. Инвеститорът трябва да се довери на архитекта и да не си говорят за квадратура, а за архитектура. Това е тънък момент, който при нас за съжаление не се получава. Има един виц за архитектите, че са спящи красавици и имат нужда от принц, който да ги целуне. Принцът трябва да е инвеститорът. Обществените поръчки сега дават много нови възможности. При тях сградите остават за обществото. Когато една сграда е с такъв характер, архитектът разсъждава какво желае това общество и предлага адекватен проект. Нека да си свършим добре работата - архитектите, инвеститорите и строителите, за да имаме и български проект сред селектираните през 2014 година.     Без добър строител няма как да стане. Как работите със строителните фирми? Аз лично работя добре със строителите. Коментираме, спорим, разговаряме и си помагаме. Най-лесно е да тръгнем да се обвиняваме, но крайната цел е клиентът като ползвател да е удовлетворен. Той ще ни оцени. Строителството е ясна технология с точни правила. Ние няма какво да се месим в нея.