Разминаха ли се България и Европа в приоритетите до 2020 година?

[gallery link="file" order="DESC" orderby="post_date"] Въпрос към радио Ереван: - Какво трябва да се промени, за да могат българските пътища да отговарят на стандартите на Европейския съюз? - Стандартите на Европейския съюз.   След като години хранехме надежди за милиарди евро в нови магистрали и пътища от Европейския съюз вече все по-ясно става, че топ приоритетът на България не е сред тези, за които Европа планира да хвърли пари през новия програмен период 2014 – 2020 г. Отдавна изградила базисната си инфраструктура, Европа залага в стратегията 2020 на устойчива икономика, основана на знанието, по думите на еврокомисаря по регионална политика Томас Хан. Това означава, че пари ще се дават за иновации, енергийна ефективност, мерки срещу климатичните промени, устойчив транспорт Приоритет са железопътните, енергийните и информационните проекти. За изграждането се създава специален фонд, наречен „Свързана Европа”. Целта му е да финансира строителството на липсващите транспортни връзки между отделните държави членки и Европа да бъде свързана в единна мрежа, която да се превърне в кръвоносната система на Стария континент. Реализацията на този мащабен проект е с перспектива до 2050 г. Бюджетът на „Свързана Европа”, който в момента се обсъжда в Брюксел, е 50 млрд. евро до 2020 г. От тях 31,7 млрд. евро са планирани за подобряване на транспортните връзки. Тук се залага основно на свързването на жп магистрали по основните европейски оси. Причината Брюксел да държи на железопътния транспорт е, че той се смята за по-екологичен и безопасен от шосейния. 9,1 млрд. евро са предвидени за свързване на енергийните мрежи и преодоляване на енергийната зависимост от Русия. За изграждането на високоскоростни цифрови мрежи (информационните магистрали) са планирани 9,2 млрд. евро. Средствата са нищожни на фона на заявените искания на 27-те страни членки, които възлизат на 1,5 трилиона евро за следващите 20 години, по думите на еврокомисаря по транспорта Сийм Калас. Засега въпросителните около новия фонд „Свързана Европа” са твърде много. Сигурно е, че бюджетът му ще дойде за сметка на намаляването на средствата от други фондове, и то основно на кохезионния, по който в момента страните членки финансират големите си инфраструктурни проекти. Фондът ще се управлява директно от Брюксел. Така реализацията на един проект между няколко държави ще бъде ново предизвикателство за европейските чиновници. Към момента няма никаква яснота кой ще прави тръжните процедури и какви ще са критериите за допустимост. Не е трудно обаче да се предположи с голяма доза на вероятност, че строителството на тези магистрали ще отиде в ръцете на най-големите европейски компании. Причината е, че нетните донори на ЕС едва ли ще допуснат техните фирми да останат без работа. България ще кандидатства с няколко проекта по фонда „Свързана Европа”. Два обаче имат шансове да получат финансиране. Единият е скоростната жп линия Видин-София, чиято стойност се оценява на над 1,2 млрд. евро. Другият е навигацията по река Дунав. България и новата финансова рамка на ЕС По думите на министъра по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев България отстоява позицията, че парите за изграждането на базисна инфраструктура за новите страни членки не трябва да се намаляват, и настоява поне за запазване на сегашния им размер. На принципа „да искаме повече, пък колкото ни дадат“ страната ни ще претендира за повече пари за транспорт и околна среда през следващия програмен период 2014-2020 г. В сферата на транспорта заявеното искане е поне за 4 млрд. евро. Реалните ни шансове са да вземем малко повече от 2 млрд. евро. По Оперативна програма „Околна среда” положението е по-драматично заради значителното забавяне на усвояването на средства и реализирането на проекти по нея. Затова не е сигурно, че ще успеем да защитим исканите 2 млрд. евро. В същото време ултиматумът, който поставя Европа пред българските власти, е повече пари срещу подкрепа за новия данък за финансовите транзакции и въвеждането на единна ставка за ДДС в целия Европейски съюз. Българската позиция засега е против, но нищо чудно да омекне, ако парите ни бъдат орязани драстично. Лек нюанс на промяна вече е налице. По време на форум за многогодишната финансова рамка на ЕС през април Ирен Русинова, началник на отдел в Дирекция „Икономическа и финансова политика” в Министерството на финансите, каза, че „ако бъде взето решение данъкът върху финансовите транзакции да бъде използван като собствен източник в европейския бюджет, България няма да възрази”. Засега България е поискала 8,5 млрд. евро безвъзмездна помощ от Брюксел за периода 2014- 2020 г. Заедно с националното съфинансиране бюджетът по бъдещите 6 оперативни програми („Техническа помощ“ и „Административен капацитет“ се сливат в една) се очаква да бъде около 10 млрд. евро според министър Дончев. Това е повече с над 2,2 млрд. евро спрямо настоящия програмен период 2007-2013 г. Очакванията са бюджетът на ЕС да бъде около един трилион евро за 2014-2020 г.  

продължава...

За магистрали и воден сектор - 3 млрд. евро От Кохезионния фонд ще дойдат 30% от средствата, което е малко повече от 3 млрд. евро при 1,7 млрд. евро сега. Тези средства ще бъдат насочени за строителство на жп и пътни магистрали и водна инфраструктура, каза министър Дончев. Така поради липсата на достатъчно финансиране пътните проекти бяха свити до 5 плюс резервен, в случай че се спестят пари от тръжните процедури. Приоритетно е довършването на АМ „Струма” през Кресненското дефиле. Участъкът от Благоевград до Сандански е най-дълъг и сложен, като все още няма единно становище как ще се строи – тунел с дължина над 13 км или магистрала на две нива. Според експерти Европа няма да ни разреши да изградим най-дългия шосеен тунел на Стария континент. Причината е, че това съоръжение е прекалено скъпо за изграждане и поддържане. Затова все по-усилено се говори, че в едната посока ще се използва сегашният път, който ще бъде разширен с параметрите на магистрала. В другата аутобанът ще бъде качен на естакади. Другите два приоритетни проекта са „Хемус” от София до Варна и „Калотина” от София до границата със Сърбия. Поради липса на европейско финансиране за цялата част и достатъчно трафик „Хемус” ще бъде магистрала от София до Велико Търново, след което преминава в скоростен път до Шумен и от там отново е магистрала до Варна. Трасето от София до сръбската граница, което беше нулев лот в концесията за магистрала „Тракия”, е понижено до скоростен път. От седемте скоростни пътя, приоритетен след 2014 г. остава единствено този от Русе до Шумен. В добавка е включено изграждането на западната дъга на Софийския околовръстен път от бул. „България” до магистрала „Люлин”. В резерва е сложен скоростният път от Видин до Монтана, който е част от еврокоридор 4, осъществяващ връзката на Западна Европа с пристанището в Солун. Всички тези проекти след 2014 г. ще се финансират по програма „Транспорт”. Като приоритетен за изграждане до 2020 г. с европейски средства е оставен и тунелът под връх Шипка при Габрово. Този проект намери място в пътната карта с влизането във властта на министър Томислав Дончев, който преди това беше кмет на Габрово. Дотогава тунелът не беше сред приоритетните, а правителството на Сергей Станишев залагаше на публично-частно партньорство за изграждането му. Причината е, че в гилдията няма единно становище за него. Според по-голямата част от специалистите това е скъпо съоръжение, още повече че пресичането на Стара планина се удължава с 40 км. По-удачният вариант е разширение на прохода Хаинбоаз, който е най-ниската точка на планината и е предпочитан път от шофьорите. Железопътните приоритети са довършването на скоростната жп линия София-Бургас, която до 2015 г. трябва да бъде изградена в частта си от Септември до Бургас. Трудните планински участъци от София до Септември са приоритет за следващия планов период. Другият жп проект е линията София-Радомир. Всички средства от Кохезионния фонд по ОП „Околна среда” ще бъдат насочени към водния сектор. Съгласно поетите ангажименти към ЕС България трябваше да е изградила пречиствателните си станции в градовете с над 10 000 души до 2010 г., а в тези с население от 2000 до 10 000 души - до 2014 г. Това изискване няма как да бъде изпълнено, затова ще се опитаме да хванем последния влак за строителството им с европейски пари. Средства за нови регионални депа от ЕС обаче няма да има. Пак според поет ангажимент на България към Брюксел страната ни трябваше да е построила 55 регионални депа до лятото на 2009 г., което все още не е факт и дори трудно ще бъде изпълнено до 2015 г. В стратегията Европа 2020 се залага на технологии за намаляване на депонирания боклук, така че ако се заделят някакви пари в бъдещата „Околна среда”, те ще бъдат насочени именно към такива дейности. Но засега не са предвидени средства, защото се залага изцяло на водния сектор. За регионална политика – 5,2 млрд. евро Най-много средства в България след 2014 г. ще дойдат от Европейския фонд за регионално развитие – 52%, което е около 5,2 млрд. евро. Половината от тези пари ще отидат за нисковъглеродна икономика, иновации и за малкия и средния бизнес. Останалите са за мерки за развитие на градовете и регионите, каза министър Дончев. Средствата от този фонд се насочват към четири програми – „Регионално развитие”, „Транспорт”, „Околна среда” и „Конкурентоспособност”. Управляващият орган на „Регионално развитие” се надява по програмата да бъдат отпуснати около 2 млрд. евро при 1,6 млрд. евро сега. Новото е, че „Регионално развитие” става програма на големите общини, които към момента са 36 на брой. Останалите общини ще могат да кандидатстват за финансиране на своите проекти от Програмата за развитие на селските райони, която е с много по-голям бюджет. Другата новост е, че се премахва състезателният принцип при кандидатстване, който действа в момента, и се минава на пряко договаряне с общините. За целта в момента 36-те големи общини разработват интегрирани планове за градско развитие. За това 7-те големи града са получили по 1 млн. лв., а останалите 29 по половин милион лева. С тях трябва да се определят проектите за следващия програмен период на ЕС. Устойчивото и интегрирано градско възстановяване ще е основният фокус на „Регионално развитие” след 2014 г. По това направление ще се вложат около 70% от исканите 2 млрд. евро. Това са пари за възстановяване на паркове, градини, ремонт на образователна и социална инфраструктура, както и енергийна ефективност за всички сгради – публични и частни. Средно по 10% остават за останалите три направления. Едното е секторни политики на държавата в сферата на здравеопазването, образованието и социалните домове. Другото е туризъм – национален и местен, и последното е финансов инженеринг, посочи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Финансовият инженеринг е форма на публично-частно партньорство между местната власт и бизнеса за реализиране на проекти, които носят печалба. От Европейския социален фонд за периода 2014-2020 г. ще дойдат 18%, или около 1,8 млрд. евро. Основната част от тях ще бъде насочена към ОП „Човешки ресурси” - за образование, обучения на работещи и безработни и социално включване. Останалите ще са за новата обединена програма „Административен капацитет и техническа помощ”, която в момента е организирана под формата на две самостоя­телни. Без секторни програми Регионални и секторни програми няма да има, каза министър Дончев. Причината е, че така се усложнява процесът на администриране на средствата, с което България е показала поне засега, че не се справя особено успешно. Така отделна програма за най-бедния регион в Европа – Северозападна България, няма да има. Няма да има и секторни програми като „Пътища”, „Туризъм”, „Образование”, за каквито настояват отделни министерства и бизнесът. Няма да има и европейски пари за ремонт на общински пътища и републикански втори и трети клас. Причината е, че пътните ремонти не влизат в стратегията за развитие на Европа 2020, каза министър Павлова. Все пак има малка надежда част от парите от европейския регионален фонд, които ще отидат към програма „Транспорт”, да бъдат заделени за пътни ремонти, стига да успеем да убедим Брюксел. Исканията ни са за около 1 млрд. лв. През този програмен период България усвои 750 млн. лв. за ремонт на пътища. От тях 250 млн. лв. бяха за общинската мрежа, като това бяха първите реализирани проекти по оперативните програми. Кметовете дори настояваха за отпускане на допълнителни пари, защото редица общински проекти, въпреки че бяха одобрени, не получиха финансиране заради изчерпване на бюджета. Останалите 500 млн. лв. отидоха за ремонт на републиканските пътища. Заради ниските цени, постигнати на търговете по време на първите две фази, спестените 155 млн. лв. отидоха за още две продължения. С едното се финансира разширението на Околовръстното шосе на София до жк „Младост 4”, което предстои да бъде открито през лятото, а с останалата част - още 100 км пътища втори и трети клас.   Автор: Лилия Христова