Да паркираш на инат...

Градската сауна с 30-те градуса не попречи на отдавнашното ни намерение да обиколим трасето на столичното метро и да се опитаме да паркираме служебната кола, предполагайки, че сутрин това е намерението на мнозина. Намерението на мнозина, веднага го казваме, е „мисия невъзможна”,
защото...

Сутрин в 8.30 скарата на близкото капанче за „традиционна балканска скара” на метроспирката в кв. „Обеля” пуши съблазнително, но само няколко от снощните събратя на Бакхус отпиват на големи глътки от студената бира. Останалите, моторизираните „пришълци” от селата около столицата, работниците и служителите в големия град, търсят своето паркомясто. Търсят, търсят и отрано влизат в първия конфликт с живеещите наоколо. Защото и гл. архитект на София Петър Диков признава очевидната истина. Проблемите с паркирането край метрото са очевидни и за... специалистите. Те твърдят, че повечето от станциите сегашната столична управа ги е заварила завършени и практически нищо не е могла да направи за паркоместа наоколо, защото общинските терени практически са малко.
Затова в работното начало на деня кв. „Обеля” изглежда като пред евакуация – автобуси, таксита, паркирани коли на принципа „кой както може”. Наблюдателното око обаче открива, че с малки преустройства, ей така, просто от въздуха, паркоместа може да се осигурят. Същото е и на сп. „Сливница”, където, да се чуди човек няма ли КАТ наоколо, та едното платно на скоростното трасе за Западна Европа, независимо че не е със статут на магистрала, е заето от паркирани около метростанцията коли.
Тук, на булеварда, и ние оставяме редакционния автомобил, за да продължим на „тежка сянка” с метрополитена.
Рахат работа! Прохлада, невъзможни скорости, почти пълен комфорт, ако не се брои блъсканицата в този час на деня.
Жк „Люлин” си е един огромен град и метрото явно е неговото спасение. Но моделът Park-and-Ride - паркирай и се качвай на метрото, който е много развит на запад от река Тимок, поне тук, в „Люлин”, явно не сработва... Неслучайно Камен, фоторепортерът на нашия вестник, вече има за бюджетна „фира” две от гумите на колата си. Срязани, по най-класическия начин, със сериозен домашен нож от марката Solingen, другите не ставали... Гневни живеещи в блоковете около метрото показват явната си непримиримост към „нашествениците”, независимо че и те са „люлинци”. В трудни разговори с нашия екип те напомнят, че в медийното пространство отдавна битуват разни идеи за излизане от „тупика” на столичното паркиране – от екзотиката на подземни паркинги под училищните дворове до висящи паркинги над пресичащите от юг на север града канали на реките.
Арх. Петър Диков твърди, че има повече от 25 паркинга, които са разработени на ниво градоустройство, но оттук нататък Общинският съвет носи отговорност за придвижването на проектите към крайната фаза. За модела Park-and-Ride след „Люлин” не може да се говори, защото градският транспорт е достатъчно развит и не може да се твърди със сигурност дали някой идва до спирката на „Красна поляна”, за да се качи за „Младост” например. Но за този модел може наистина да се говори на спирките на „Изгрев” и на последната засега метрогара в „Младост”. „Младост” е другият огромен столичен град и наистина при заварената от метропроектантите инфраструктура места за паркиране практически няма.
Слава богу, че продължението на метрото от
„ Младост” към бул. „Цариградско шосе” ще се сдобие с 1200 паркоместа! Ура! Революция... Вторият метродиаметър, на „Кръста”, също е със сериозна разработка – в близост до станцията ще има площадка за 600 автомобила. Но това е в бъдеще време. В относително далечно от днешния ни ден време, когато столицата ще нарасне още повече...
Дотогава?
Дотогава Park-and-Ride ще остане само добра европейска практика, която обаче е изключително развита и във Виена, и в Брюксел например. А тези градове нито са страховито по-големи по територия от нашата столица, нито колите им са по-малко. Но намират колая.
Е, и аз намерих колая този път – паркирах на една детска площадка. Паркирах на инат. На себе си.