Усвояването на еврофондовете – в очакване на чудото

[gallery link="file" order="DESC" columns="4" orderby="post_date"]

За половин година България е успяла да разплати около една пета от план 2012

  Ако през 2009 г. бяхме твърдо повтарящи, а през 2010 г. преминахме със задоволителен резултат, през 2011 г. темпът на усвояването на средствата беше добър, а и през настоящата година продължава да се подобрява. Такава оценка си постави министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев при прегледа на изпълнението на седемте оперативни програми. Ако изпълни обаче амбициозната цел, заложена в бюджет 2012 г. - разплатени 3,8 млрд. лв., на министър Дончев ще трябва да му напишем не шестица, а шест плюс. Сумата се равнява на всички средства, платени от влизането на България в ЕС през 2007 до 1 юли 2012 г. Въпреки че и седемте оперативни програми отчитат ускоряване на разплащанията през първото полугодие на 2012 г., изпълнението е малко над една пета от плана. Близо 810 млн. лв. са плащанията на полугодието при 490 млн. лв. за същия период на 2011 г., показват данните на Министерството на финансите. Дори да отчетем факта, че обикновено в края на годината са големите плащания, трудно е с днешна дата да си представим, че правителството ще успее да разплати близо 3 млрд. лв. до декември. „Целта е до края на годината да достигнем усвояване на 39% от над 15,6 милиарда лева”, каза министър Дончев. Този резултат беше постигнат от лидера в усвояването на структурните и Кохезионния фонд Естония още в края на 2011 г. В същото време България продължава да крета на опашката с малко над 24% на полугодието на 2012 г. След нас е само Румъния, за която има риск в края на годината да й бъдат отписани около един милиард евро поради невъзможност да ги разплати. Страната ни е с равни показатели с Италия и Чехия със средно 16 – 18% сертифицирани разходи от Брюксел. Според министър Дончев по-слабото усвояване на средства през първото полугодие на годината се дължи на факта, че не сме си поставяли прекалено амбициозна цел. За това той даде много добра оценка, защото „общото изпълнение на ЛОТАР прогнозата за полугодие е близо 90% за всичките седем програми”. ЛОТАР прогнозата са данните за верифицирани и сертифицирани средства, които се следят от Европейската комисия. Според Дончев причината за първи път да сме толкова близко до изпълнението на прогнозните данни е, че управляващите органи най-после са се научили да правят реалистични прогнози, а не да завишават цифрите в таблиците. Числата сочат, че за да не загуби нито едно евро за тази година (по правилото n+2), България трябва да разплати до края на 2012 г. още 900 млн. лева., което е напълно постижимо. Като отличници на първия полусезон се открояват програмите за администрацията, които отбелязват двоен и троен ръст на плащанията на годишна база и невероятното 100% изпълнение на ЛОТАР прогнозите. Това са „Административен капацитет” и „Техническа помощ”, които са с малки бюджети и не са определящи за усвояването на европейските средствата. В същото време инфраструктурните програми и за бизнеса бележат скромен ръст, като най-голямата изненада е „Регионално развитие”, която продължава да задържа плащанията заради щателна проверка за грешки в договорите. За разлика от усвояването, където все още сме на опашката на Европа, като след нас са само Румъния и Италия, с договарянето на средствата България се справя значително по-добре и се движи в златната среда. От 15,6 млрд. лв. – европейско и национално финансиране, вече са договорени 14,4 млрд. Оперативна програма „Транспорт” дори премина към наддоговаряне на бюджета, за да не загуби нито лев. Управляващите органи на ОП „Регионално развитие” и „Околна среда” обещават да договорят всички средства до края на годината. Най-чувствителното забавяне тук е при „Конкурентоспособност”, която е успяла да контрактува по-малко от половината от бюджета си - около 45%.   ОП „Транспорт” - от двойкаджия до отличник   През последните години програма „Транспорт” успя от двойкаджия да стане отличникът на седемте оперативни програми. Сумата на договорените и разплатени средства е нараснала над 80 пъти за последните три години, отчете министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. Програмата с най-голям бюджет днес е лидер в плащанията с близо 1,3 млрд. лв., което е 33% от бюджета й от 4 млрд. лв. Единствена от всички „Транспорт” вече договаря повече пари, отколкото има. Сключените договори надхвърлят 5 млрд. лв. към 1 юли според системата за управление на еврофондовете ИСУН. За 2012 г. по план трябва да бъдат разплатени около 1,5 млрд. лв., като за полугодието са платени близо 333 млн. лв. Въпреки че изпълнението е по-малко от една трета от предвиденото, „Транспорт” има шанс да изпълни поставената цел. Причината е, че големите плащания тепърва предстоят, след като вече бяха пуснати двата лота на АМ „Тракия”, а предстои и завършването на част от жп отсечката Пловдив - Свиленград - турската граница. Най-късно в началото на септември ще е готов и вторият метродиаметър от жк „Надежда” до бул. „Черни връх”. Отделно ще има плащания за строителството на магистралите „Марица” и „Струма”, на пътя Кърджали - Маказа, връзката на Софийския околовръстен път с АМ „Хемус”. Плащания ще вървят и по железопътната „Тракия”. Предстоят аванси за западната дъга на Софийския околовръстен път, както и за обходите на Монтана и Враца, чиито търгове вече приключиха. Риск да не тръгне има единствено обходът на Монтана, където процедурата се обжалва от сдружение „Монтана Ринг 2012”. В същото време са планирани още три пътни търга. Намеренията на Агенция „Пътна инфраструктура” са до края на годината да е ясен изпълнителят на втория лот на магистрала „Струма” от Дупница до Благоевград. Късата листа с осем­те кандидата, които продължават напред, се забави заради проблеми с проектирането на пътния възел край Дупница. Бави се и търгът за магистралата от София до Калотина с бюджет от 200 млн. лв., която междувременно беше понижена до скоростен път. Последният пътен търг, който трябва да бъде обявен до края на годината, е северната скоростна тангента на София с бюджет от 300 млн. лв. Софийското метро, което спечели най-много от липсата на жп проекти и провалилото се драгиране на река Дунав при Оряхово - Бекет, продължава разширението си. През есен­та ще започне изграждането на отсечката от бул. „Цариградско шосе” до летището. Отделно вече е в ход търгът за отсечката от „Цариградско шосе” до Бизнес парка. Това, което продължава да куца, са жп проектите. Единственият, с който няма проблем, е модернизацията на линията Пловдив - Бургас, като над 35% от трасето вече е готово. В същото време се бави стартът на ремонта на жп линията от Септември до Пловдив заради обжалване на процедурата. Въпреки че по план в края на февруари трябваше да тръгне поръчката за модернизацията на Централната жп гара в София, този търг все още не е обявен. Причината за това са разногласия между Национална компания „Железопътна инфраструктура” и Столичната община. Плановете са най-късно през септември търгът да бъде обявен, за да имаме модерна гара през 2014 г., по думите на министър Московски. Отделно са предвидени и търгове за модернизацията на жп гарите в Бургас и Пазарджик.   „Околна среда” - опитва да обърне резултата   Оперативна програма „Околна среда” към момента остава най-рисковата. Вече шеста година програмата не успява да обърне резултата и ако в договарянето с промяна на подхода от конкурентен подбор към пряко договаряне постигна успех и до края на годината може и да сключи споразумения за целия обем от 3,5 млрд. лв., с плащанията положението продължава да е сложно. Основната причина този път не е в управляващия орган, а в бавенето на старта на тръжните процедури от общините, което води до отлагане на строителството. Другият проблем, за който все още няма решение, е, че няма процедура по „Околна среда”, която да не се оспорва от фирмите. Това води до работа по малка част от сключените договори. Така, въпреки че са договорени над 2,7 млрд. лв., плащанията към 1 юли 2012 г. възлизат на 465 млн. лв. От тях през първото полугодие на годината са платени скромните 40 млн. лв., което е ръст от 8 млн. лв. спрямо миналата година. В същото време заложените за усвояване средства за 2012 г. възлизат на 460 млн. лв. - почти толкова, колкото е платено за пет години и половина досега. От големите ВиК проекти за над 100 млн. лв. едва в средата на юли беше направена първа копка на мрежата в Габрово. Другият за Враца е на път да бъде прекратен, ако строителството не започне до края на годината. В момента вървят тръжните процедури за проектите на Пловдив и Добрич, а тези за Асеновград все още не са стартирали. Новите договори, които бяха сключени през тази година за ВиК проекти, са с общините Велики Преслав, Свищов, Благоевград, Бяла Слатина, Бяла, Исперих, Провадия, Хисаря, Бургас, Стара Загора, Варна, Кнежа, Ловеч, Раковски и Кричим. Министърът на околната среда и водите Нона Караджова обещава общо 100 нови пречиствателни станции да бъдат изградени с 2,5 млрд. лв. по „Околна среда”. Равносметката до момента е 12 завършени обекта за 5 години и половина на обща стойност 250 млн. лв. Това са по-малко от 10% от парите за сектора, а оставащото време за усвояването им е 3 години и половина. Още по-зле е положението с модерните депа, където усвоените средства са малко над 6% при бюджет от 717 млн. лв. Единствените обекти, които се строят, са регионалното депо в Ботевград за 12 млн. лв., което ще бъде готово предсрочно, и депото край Яна, което е част от интегрирания проект за отпадъци на София. Без шанс да започне и през тази година е столичният завод за боклук, където в момента тече търгът за избор на изпълнител, а дълго чаканото одобрение на проекта от Европейската комисия все още не е дошло. През тази година е планиран старт на строителството на депата в общините Перник, Видин и Бургас, но в дунавския град това е малко вероятно да се случи. Причината е във финансовите проблеми на общината. В същото време за първите два месеца на годината бяха сключени нови договори за изграждане на депа с общините Луковит и Разлог на обща стойност 28 млн. лв. Близо година в процес на оценка са още 12 договора за регионални депа.   „Регионално развитие” – с най-много плащания до края на годината   След като през миналата година ОП „Регионално развитие” се беше съсредоточила повече върху преглед на договорите за нередности и дори беше замразила за няколко месеца плащанията, тази тенденция продължава и през тази година. Въпреки че е вдигнала скоростта близо два пъти, изненадващо „Регионално развитие” се оказа програмата с най-много задължителни плащания до края на годината, за да няма отписване на средства от Брюксел – около 200 млн. лв. На полугодието по програмата са разплатени 154 млн. лв. при 88 млн. лв. за същия период на 2011 г. Въпреки ръста това е около една пета от планираните 728 млн. лв. за тази година. По програмата се задържат плащанията по няколко сертификата за щателна проверка на договорите за нередности, посочи министър Дончев. Досега наложените финансови корекции по „Регионално развитие” възлизат на над 22 млн. лева при договорени над 2 милиарда лева, каза Деница Николова, ръководител на управляващия орган на оперативната програма. Общините са основните потърпевши от наложените санкции, като причината при над 90% от случаите е нередности при възлагането на обществените поръчки. Бави се и договарянето на средствата по „Регионално развитие”. Макар че обещанията още в края на 2011 г. бяха да са договорени всички средства, към момента остават още около 1 млрд. лв. по данни на ИСУН. За първите шест месеца на годината са сключени договори почти за същата сума, каквато е била платена - около 150 млн. лв. Плановете са до декември да бъде договорен целият бюджет, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Новите договори, които бяха сключени, са за градския транспорт на Пловдив, Плевен, Варна, Русе и Стара Загора. Тази година се очаква да тръгнат и двата фонда за градско възстановяване за седемте големи града с ресурс над 150 млн. лв. Строителството на обектите ще започне през 2013 г. Със спестените около 100 млн. лв. от проведените досега тръжни процедури по различните схеми ще бъде пусната нова за зелена и достъпна градска среда, обеща още министър Павлова. Общо сключените договори по програмата са за над 2,1 млрд. лв. 163 проекта са приключили успешно, отчете Деница Николова, директор на управляващия орган на оперативната програма.   „Човешки ресурси” - около 130 млн. лв. под риск от загуба   След като през миналата година „Човешки ресурси” изостана значително с плащанията и двама зам.-министри, отговарящи за програмата, бяха сменени, сега се наблюдава троен ръст на разплатените средства. Близо 144 млн. лв. са платени за първите шест месеца на 2012 г. при 53 млн. лв. за същия период година по-рано. Въпреки това рискът от загуба на средства остава по правилото n+2, призна зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова. Според правилата на ЕС страната заявява какви средства ще оползотвори за всяка от 7-те години на програмния бюджет. Така към края на 2012 г. сертифицираните плащания по програмата трябва да са 380 млн. лв., като към момента те са около 250 млн. лв., уточни Русинова. Според нея по-бавният темп на разплащане по програмата се дължи на факта, че мерките са много, а сумите малки и обработката на документите отнема повече време. Русинова се надява да наваксат забавянето с плащанията през втората половина на годината. Най-зле е положението с подкрепата на мерки в образованието. Въпреки че е договорен почти изцяло бюджетът от 475 млн. лв., плащанията са едва 12%, или близо 60 млн. лв. Русинова се надява тази ос на програмата да напредне с реализацията на проекта за 180 млн. лв. за целодневно обучение на децата в над 1000 училища, която стартира от есента. От началото на програмата досега над 650 хил. души са били подпомогнати по един или друг начин по „Човешки ресурси”, отчете Русинова. От тях 250 000 безработни и работещи са минали през обучение. Помощ са получили и 430 000 ученици и 2000 докторанти. 25 000 безработни са намерили работа по мерките за субсидирана заетост, а 57 000 души са получили социални услуги в семейна среда. От 2,4 млрд. лв. бюджет на програмата са договорени 76%, което е над 1,5 млрд. лв. Целта за тази година е да се договорят 90% от средствата, а през 2013 г. - целият обем.   Катастрофа с „Конкурентоспособност”   Най-катастрофално е положението с програмата за бизнеса „Конкурентоспособност”. По нея са договорени по-малко от половината от над 2,2 млрд. лв. бюджет, като от тях реално до бизнеса са стигнали едва 180 млн. лв., или под 10% от бюджета. Това означава, че за година и половина ще трябва да се справим с договарянето на ресурс, какъвто е бил контрактуван за петте изминали години, коментира министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. За разлика от предшественика си Трайчо Трайков той не взе предвид парите по JEREMIE, с които процентът на усвояването на средствата скача на близо 25, защото тези средства реално все още не са стигнали до бизнеса. Заради разногласия в кабинета обаче се бави схемата за 300 млн. лв. за енергийна ефективност на предприятията, която трябваше да бъде отворена още в средата на май. За да тръгне програмата най-после, с поста си се раздели Жулиета Хубенова, а за ръководител беше назначен кадър на МРРБ - Кирил Гератлиев. За да не се бави обработката на документите, Агенцията за малките и средните предприятия беше премахната като междинно звено по най-атрактивните схеми за модернизация на производството. Министър Добрев уволни 12 души заради корупция и обеща „за всеки, който се чуе, че е корумпиран, моментално да бъде уволнен”.   Административен капацитет - с троен ръст на плащанията   Някогашният отличник и гордост на тройната коалиция „Административен капацитет”, която по времето на ГЕРБ се превърна в двойкаджия, през първото полугодие на годината се опитва да върне старата си слава, отбелязвайки троен ръст на плащанията. Ускоряването е свързано с въвеждането на електронното управление, което се превърна в един от топприоритетите на правителството. Близо 70% от 300 млн. лв. по програмата са договорени, като разплатените средства са над 111 млн. лв. „Административен капацитет” си е поставила амбициозната цел през тази година да разплати около 65 млн. лв., а за полугодието са платени близо 14 млн. лв. Обречени на удвояване Ако България обаче иска да постигне добър резултат в усвояването на европейските средства от 90-95%, всяка следваща година трябва не просто да се удвоява резултатът от предишната, а постижението от всички години преди това, взети заедно. Засега тази задача се оказва с повишена трудност, след като две поредни години правителството не успя да изпълни заложените цели. През 2010 г. при план 1,8 млрд. лв. бяха усвоени 1,1 млрд., а през 2011 г. при 2,14 млрд. лв. достигнахме само 1,36 млрд. лв. Така с голяма доза вероятност може да се прогнозира, че от 15,6 млрд. лв. реално ще може да оползотворим около 70-75%. Такъв резултат вече показахме по предприсъединителните САПАРД и ИСПА. Дали ще имаме сили да го надскочим, предстои да видим.   Автор Лилия Христова