Тема
Европейско презареждане на софийските квартали
Около 400 млн. евро ще бъдат инвестирани в северните части след 2014 г.
Панелни блокове на кръпки, разбити детски площадки, надупчени улици, липсваща канализация, висока престъпност… София приема предизвикателството да превърне такива неугледни квартали с лоша слава в привлекателни, като подобри условията за живот в тях. Това няма да стане изведнъж с магическа пръчка. Процесът ще е дълъг - поне седем години. Средствата ще дойдат от Европейския съюз в периода 2014 – 2020 г. Все още не е ясно колко ще са те, но предварителните разчети показват, че става дума за около 300 – 400
млн. евро.
Сега борбата е колкото се може повече западнали квартали да влязат в трите зони за въздействие – социална, икономическа и обществена, които ще получат европейско финансиране. Определянето им става с изготвянето на интегрирания план за градско възстановяване и развитие на София. На първо четене той получи почти единодушното одобрение на Столичния общински съвет. Сега предстои подреждането на проектите за действие по важност. Планът е изработен от обединение „София ХХI”, в което влизат държавният Национален център за териториално развитие и частните „Урбитат” и
„Инфрапроект консулт”.
Двойно повече зони
Съгласно методическото указание на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) със средства от бъдещата Оперативна програма „Регионално развитие” ще бъдат финансирани по три зони за развитие – социална, икономическа и обществена, във всеки един от 36-те големи града на страната (точният брой на градовете все още е обект на дискусия).
Правилото важи и за София. За по-сигурно обаче всяка една от зоните има и по една резервна. Това е направено, за да бъде подсигурена столицата с разработени проекти. Така в случай на забавяне на реализацията на един проекти или освобождаване на средства столицата да може да извади веднага готов друг проект и да получи финансиране по европейските инструменти. Освен това финансиране за реализирането на проектите може да се търси и от частни инвеститори, както и чрез публично-частно партньорство, обясни главният архитект Петър Диков.
Така в интегрирания план на София са заложени по две зони за въздействие със социален характер, с потенциал за икономически растеж и с голяма обществена значимост. Те обхващат една трета от територията и населението на София – 7074 хектара и над 376 хиляди жители. Всички столичани, както и гостите на София, ще почувстват ефекта от обновлението на града, защото неминуемо ще ползват тези територии.
Северните социални зони
София ще се опита да придаде блясък на западналите северни квартали с включването им в зоната за въздействие със социален характер. Двете социални зони са разделени на С1 – северозапад и С2 – североизток.
Засега със сигурно европейско финансиране е северозападната зона. Тя обхваща кварталите „Надежда”, „Връбница”, „Обеля”, „Толстой”, „Свобода”, „Модерно предградие”, „Захарна фабрика”, „Красна поляна”, „Факултета” и други (виж графиката). Включени са още Западният парк и Северният парк. Това е най-голямата от всички определени зони – 2189 хектара с близо 200 000 население. Това е и причината в индикативния списък да попаднат най-много обекти – 45. При транспортните са заложени изграждането на бул. „Западна тангента”, който трябва да свърже западните с южните квартали на София. Планирано е довършване на реконструкцията на бул. „Ломско шосе” от бул. „Панчо Владигеров” до Околовръстния път. Заложено е и изграждането на бул. „Връх Манчо” с трамвайно трасе, както и разширение на бул. „Вардар”. Ще бъде направен основен ремонт на надлез „Захарна фабрика” на бул. „Сливница”, както и на мостовите съоръжения на река Суходолска над булеварда и над ул. 302. Планирано е и изграждане на транспортна детелина на бул. „Сливница” при спирка „Оряхово” към ул. „Хайдут Сидер”. От Столичната община обещават да ремонтират и всички вътрешноквартални улици, а там, където липсват, най-после да бъдат построени.
Специално внимание е отделено на ромския квартал „Факултета”. Ако плановете за него се реализират, нищо чудно кварталът да стане нещо като „Факултета хилс”. Съгласно заложените проекти в квартала ще бъде подменена водопроводната мрежа. Ще бъде построен главен квартален колектор за отпадните води, ще се ремонтират улиците. 75-о основно училище във „Факултета” пък ще има най-после столова. Отделно ще бъдат инвестирани средства в благоустрояването на квартала с детски площадки. За гарантиране сигурността и спокойствието е планирано откриването и на полицейски участък.
В плана е заложено много и на изграждането на жилища за социално слабите. Планирано е да бъдат обновени над 900 общински апартамента в жк „Надежда”. На свободните общински терени пък ще се строят нови общински жилищни сгради. Ще бъдат построени и две защитени жилища (УПИ II, кв. 130) и още три в кв. „Захарна фабрика” (УПИ II, кв. 8). Планирано е да бъдат санирани и два общински блока.
За децата ще се строят нови детски градини в кварталите „Гевгелийски”, „Света Троица”, „Красна поляна”, „Разсадника”, „Надежда”, „Обеля” и други. Ще бъдат изградени и нови детски площадки, а междублоковите пространства ще се обновят.
Резервната североизточна социална зона обхваща кварталите „Хаджи Димитър”, „Сухата река”, „Левски” и „Христо Ботев”. Тя е с площ от 868 хектара и население от 77 354 души. Заложените за реализация проекти са 19.
Планиран е основен ремонт на бул. „Ботевградско шосе” и ул. „Летоструй”. Ще се прави дясното платно на ул. „Витиня” между булевардите „Ботевградско шосе” и „Владимир Вазов”, както и вътрешноквартални улици там, където липсват. Планирано е и продължение на велоалеята от бул. „Дондуков” по моста „Чавдар” до бул. „Владимир Вазов”.
Предвидено е и изграждането на канализация в кв. „Сухата река” и жк „Левски В”. Общината обещава да постави и осветление на улиците, където няма лампи. Заложено е и обновление и развитие на стадион „Георги Аспарухов”. Присъстват и задължителното обновяване на междублоковите пространства и строежът на нови детски площадки. Специално внимание е отделено и на ромския квартал „Христо Ботев”.
„Цариградско шосе” – високотехнологична зона
Две са и зоните с потенциал за икономически растеж. Залага се на развитието на високите технологии на изток по бул. „Цариградско шосе”. Резервна е производствената зона между Централна гара и „Илиянци”.
Източната индустриална зона обхваща 1215 хектара, в които влизат базите на БАН на 4-ти колемтър, както и териториите на 7-и и 11-и километър, местността Къро и кварталите „Слатина” и „Искър”. Лицето на бъдещата високотехнологична зона ще бъде „София хай тек парк”, който трябва да бъде построен до края на 2015 г. с европейски средства по Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Другият обект с национално значение е бъдещият национален стадион.
Акцент се дава на транспортно-комуникационната инфраструктура. Предвидено е изграждане на бул. „Товарна тангента”, както и на нова транспортна връзка между бул. „Брюксел” и Терминал 2 на летище София. Ще се строи и бул. „Универсиада” с трамвайно трасе между жк „Дружба 2” и жк „Младост 1А”. Към зала „Арена Армеец” пък ще бъде изграден надземен паркинг, както и транспортна връзка на залата с бъдещия национален стадион. Булевардите „Ботевградско шосе” и „Мадрид” ще бъдат свързани с велоалея.
Ще се доизгради и инженерно-техническата инфраструктура на зоните „Искър-север” и „Слатина-север”, а тези на „Искър-юг” и „Слатина-юг” ще бъдат обновени. Осветлението в подлезите в район „Подуяне” ще бъде ремонтирано.
Резервната северна икономическа зона обхваща 1116 хектара в района зад Централната жп гара, „Военна рампа” и „Илиянци”. Планирано е изграждането на ново трасе на бул. „Рожен” до бъдещата северна скоростна тангента, както и на транспортна връзка над жп ареала при Централна гара. Бул. „Първа българска армия” ще бъде основно ремонтиран. Ще бъде изграден и пробив на ул. 202 от ул. „Каменоделска” до ул. „Резбарска”. В „Илиянци” е планирано израждане на пречиствателна станция, водопрод и канализация.
Значимият център
Централната градска част заедно с Борисовата градина и Южния парк и „резервният“ Студентски град са двете зони за въздействие с голяма обществена значимост.
Общественозначимият център е с площ 1623 хектара и в него живеят 103 000 столичани. Тук се залага най-после да бъдат изградени пробивите „Ген. Данаил Николаев” и „Пенчо Славейков”, както и транспортният възел при Сточна гара, чиито проекти са от края на 90-те години. Освен това изцяло ще бъдат обновени тротоарите и настилките. Ще се изгради и система от велоалеи. При станциите на метрото пък ще бъдат оформени велопаркинги с колелета под наем, така както е в повечето европейски столици.
Основен акцент за зоната е реставрацията и експонирането на богатото културно-историческо наследство. В плана влизат възстановяването на крепостната стена и западната порта на Сердика, средновековната църква „Св. Спас”, както и триъгълната кула, която се намира в сутерена на бившия магазин „София”. Откритият римски амфитеатър на ул. „Дондуков” е планирано да върне историческия си блясък и да стане „Арена ди Сердика”. Ще се експонират и археологическите останки над метростанция „Сердика” и под бул. ”Тодор Александров”.
Бул. „Витоша” твърдо остава пешеходна зона и се превръща в стъргалото на София, а Женският пазар най-после ще бъде обновен, обещават от Столичната община. Ще се възстановят и знакови градски места като площад „Славейков”, Петте кьошета, зоната около НДК и други.
Малко на пожар с цел да се удовлетворят и обществените настроения в интегрирания план като резервна обществена зона беше включен и Студентският град. Първоначално той отсъстваше, защото не отговаря на заложените критерии – не е свързан с нито една от определените зони, малка е територията му - 327 хектара, обхваща малък брой жители – около 26 000 души. По думите на главния архитект на София Петър Диков зоната е включена, за да се спре с деградацията на Студентския град. Заради вкарването му по време на обсъжданията в Столичния общински съвет за Студентския град все още няма подготвен индикативен списък с проекти. Ако получи европейски средства, те ще отидат за обновяване на университетите и общежитията, уточни арх. Диков.
Понеже планът залага на интегрирания подход, предлага се отделните зони да бъдат свързани с изграждането на т.нар. източна и западна тангента на София, както и с разширението на бул. „Тодор Каблешков”.
„Забравените” квартали
Богатите южни квартали, както и районите „Младост” и „Люлин” и ромският „Филиповци” не са включени в плана за интегрирано градско развитие. Това беше забелязано както от опозицията в общинския съвет, така и от част от управляващите от ГЕРБ.
„Ако използвам терминологията в плана, излиза, че т.нар. баровски южни квартали остават зона на бездействие, а там няма канализация и улици”, отбеляза Любка Качакова от НДСВ. Тя не споделя и мнението, че улиците и парковете са проблем на Студентския град и затова трябва да получи европейско финансиране. Според Качакова проблемът е в качеството на образованието и сигурността. Според колегата й Любомир Дацов, бивш финансов министър, включването на Студентския град като резервна зона с обществено значение е политическо решение, защото отговаря само на един от общо пет заложени критерия.
„Ромският квартал „Филиповци” също отсъства, а там проблемите тепърва предстоят, защото се намира на възлово комуникативно място – началото на магистрала „Люлин” и разширението на Околовръстния път”, отбеляза Росен Малинов от БСП.
„Те не са включени, защото не отговарят на заложените изисквания на МРРБ, а пък и няма как за един планов период да бъдат решени всички проблеми на София. Това обаче не означава, че те са забравени. За тяхното развитие ще се кандидатства по други европейски програми като „Околна среда” и „Транспорт”, като ще се разчита също и на средства от общинския бюджет“, увери арх. Диков.
Дефицит на публичност
Интегрираният план за градско възстановяване на София събра критики основно заради липсата на публичност и информираност, с което се съгласиха дори от управляващата общината партия ГЕРБ. Причината е, че съветниците научили за извънредното заседание и за съществуването на такъв план от медиите по думите на Владимир Кисьов от СДС. Георги Кадиев от БСП посочи, че са получили доклада три дни преди сесията на 20 септември и от съветниците се очаквало да гласуват „като машинки”, защото документът е от изключителна важност за бъдещото развитие на града.
„Има дефицит на знание и информираност не само на съветниците, но и на населението”, каза Любка Качакова. Тя се усъмни в представителността на социологическото проучване, направено сред 400 столичани, които подкрепяли плана. Разговарях с няколко големи бизнесмени, които дават много работни места, и никой от тях не беше чул за него, посочи Качакова.
Споделям критиката, че докладът беше внесен преди няколко дни, но за сметка на това е свършена огромна работа, защити управляващите Орлин Иванов, председател на водещата Комисия по устройство на територията и архитектура.
Направени са две социологически проучвания за плана. Едното е сред 300 столичани, а при другото са участвали 450 души, което е представителна извадка, обясни проф. арх. Веселина Троева, един от ръководителите на обединението, изготвило плана. Освен това в общественото обсъждане участие са взели още около 250 столичани, допълни арх. Троева.
Гл. арх. Петър Диков обеща да се поправи относно пропуска с информираността на гражданите. Така вече на всеки два месеца ръководителите на проекта ще представят подробна справка за развитието на публикувания в интернет план на адрес www.sofianni.eu.
Приоритизиране
на обектите
Втората част от работата по плана е приоритизиране за всяка от зоните на обектите, които ще се изпълняват в периода 2014 – 2020 г.
В първоначалния индикативен списък с проекти в зоните е попаднало всичко, което не е успяло да се реализира през годините, обясни арх. Диков. Списъкът е ориентир, като сега предстои да се види кои от всички тези проекти имат готовност да бъдат реализирани веднага след 2014 г. Те ще бъдат подредени по важност за града и готовност за реализация. Това трябва да стане факт до края на годината. Втората фаза от плана с разписаните проекти и приблизително нужното финансиране трябва да бъде одобрена от Столичния общински съвет най-късно до 15 май 2013 г. Тя вече ще бъде основата, на която София ще получи пари след 2014 г. от бъдещата програма „Регионално развитие”.
