Подземна улица, лабиринт на изкуствата и площад на забавленията са само част от идеите, които ще се трансформират в европейски проекти   Лилия Христова   Подземна улица, лабиринт на изкуствата, площад на забавленията. Много дишащи зелени площи, велоалеи, нови детски и спортни площадки, пешеходни зони с възстановени чешми, пейки, фонтани и паметници. Стари сгради, които не ни гледат намръщено през олющените си фасади, а ни се усмихват красиво обновени. Жилищните кооперации са станали по-приветливи. Павилионите с бельо, рекламите и билбордовете на всеки метър са останали в миналото. Улиците и парковете са с нова настилка и икономично осветление. Звучи утопично с днешна дата, но амбицията е центърът на София да заприлича на описаната приказна картина до 2020 г. Поне така обещават от Столичната община и вече се готвят за европейската премиера – София - културна столица на Европа през 2019 г. Централната градска част на столицата е определена за обществено значимата зона, която ще получи финансиране за следващия програмен период 2014 – 2020 г. Това е залегнало в интегрирания план за градско възстановяване и развитие. За парите е още рано да се говори, защото дори Европейският съюз не е определил бюджета си. Поучили се от грешките на настоящия програмен период, обачеи за да не останат думите само красиви обещания, общинарите вече започнаха подготовка на конкретни проекти. За разработването им са предвидени 750 хил. лв. от Оперативна програма „Регионално развитие”. Със средствата ще бъдат подготвени работни проекти в пълния им обем. С тях Столичната община ще кандидатства за финансиране по бъдещата оперативна програма веднага с откриването на новия европейски сезон през 2014 г. Обновлението на центъра няма да бъде привилегия за шепа избрани. Напротив всеки един столичанин, който се вълнува от бъдещото на София и иска да промени градската среда, може да се включи в начинанието. Това ще стане с попълването на анкета, която е качена на страницата на направление „Архитектура и градоустройство” в интернет. Освен за градската среда предложения могат да се правят и за подобряване на социалната, образователната и културната инфраструктура. Центърът на София принадлежи не само на неговите обитатели. Той е витрина на цялата нация и илюстрира нейните материални, духовни и морални ценности. Пълната реконструкция на централната градска част е практически невъзможна. Възможно е обаче, ако се подбере правилно територията, тя да стане основата за обновяването на целия градски център, обясни главният архитект Петър Диков пред в. „Строител“. Според него всяка интервенция в тази територия трябва да отговаря на един важен показател - проектът да бъде замислен и изпълнен така, че за бъдещите поколения да остане само грижата за поддържането на обекта. Целта е ценните урбанистични пространства, археологията, историята, културата, религията и парковете да се свържат в една дишаща територия, която да доведе до положителни и полезни за града резултати. Операция в зоната ЦУМ – НДК Зоната, която е определена за операция с европейските фондове, обхваща територия с площ 320 000 кв.м. Тя е оградена в пространството между ЦУМ, НДК и СУ „Св. Климент Охридски“ и включва още Борисовата градина и Южния парк. Обособена е в 10 направления (виж карето), като всяко едно от тях ще има различен акцент. В по-голямата си част зоната се нуждае само от саниране. Точна и ясна представа за реалното състояние на територията, сградите и инженерната инфраструктура ще има след паспортизацията им. Данните от нея ще определят нужната степен на намеса, а оттам и нейната стойност и продължителност за възстановяване, обясни главният архитект. Затова сега е прекалено рано да се каже колко ще струва цялата тази операция, но със сигурност няма да е евтина. Възстановяването на част от територията вече дори е в ход и става със собствени средства на общината. Идеята е да има хармония в градския дизайн, като всяка една от зоните е със свой акцент. Целта е промяната да бъде направена правилно и последователно и да се осигури висок стандарт на обитаването. Задължително условие това да се случи е действията на Столичната община да са координирани с дружества за комунални услуги. Така извършването на генерален ремонт и евентуално изграждане на нови трасета на инженерната инфраструктура ще предхождат рехабилитацията на територията. По този начин ще се избегне често повтарящата се грешка - асфалтираните улици и подменените плочки на тротоара да се разкопават и наново да се правят. За да се мотивират собствениците на имоти сами да обновят фасадите на сградите, Столичната община се готви да отмени високата такса за тротоарно право. Може да звучи парадоксално, но в момента за центъра на София гражданите трябва да платят на общината за монтирането на скелето на тротоара толкова пари, колкото ще им струва самото саниране. Това демотивира хората и често ги кара да се отказват от освежаването на олющената фасада. Реконструкцията и обновлението на обществените сгради ще бъде приоритет на Столичната община. Ще се извърши цялостен ремонт на библиотеки, театри, галерии, читалища, музеи, Операта и други обекти, свързани с културния живот. София ще заложи на развитие на градския и културния туризъм. Ниша, която има огромен потенциал за развитие според оценка на различни стратегии и концепции за развитието на града. Аргументите за това са, че столицата има огромно археологическо наследство. В момента то е само частично разкрито и при добро експониране и реклама може да привлече туристи. Затова една част от средствата ще бъдат насочени към възстановяване на паметници на културата и архитектурата, повечето от които не са в добро състояние, но могат да бъдат спасени. Най-амбициозната и смела идея е възстановяването на софийския амфитеатър и превръщането му в „Арена ди Сердика” с възможности за театрални и оперни постановки по примера на „Арена ди Верона”. За това обаче ще са необходими огромни средства и решаването на деликатния проблем със събарянето на други сгради, които с времето са станали паметници на културата, макар и от по-новата история, като Гьоте институт например. За привличането на туристи София залага още и на съхраняването на своята религиозна толерантност, защото в малко други градове по света могат да се видят храмове на толкова различни религии на едно място. Друг огромен потенциал за развитие е „зелената памет на София”. Съществуващите паркове и градини в момента с малки изключения се използват по примитивен начин. Затова се планира цялостно обновление на Борисовата градина и Южния парк. Обновлението на Южния парк тече вече поетапно от две години. Сега наред е Борисовата градина, където като начало ще се монтира спестяващо осветление. Предстои ремонт и на езерото с лилиите, както и на алеите. Канала – от скоростна магистрала до зелена сцена Едно от големите предизвикателства е вдъхването на нов живот на Перловската река, която е четвъртият по големина приток на Искър и една от дългите маловодни реки, пресичащи София. С годините това знаково за столичани място постепенно доби известност като Канала, превръщайки се във външна канализация по протежението на бул. „Евлоги Георгиев”, събираща отпадъците на жителите на града. Преди години имаше идея коритото на реката да бъде покрито и да се превърне в скоростна градска магистрала, но добре, че бяха „зелените” и спряха това безумие. Андрей Слабаков дори направи филма „Перловец – реката на живота” с надеждата да провокира общественото мнение за бъдещето на Канала, но нещо май не се получи. През лятото на 2012 г. Столичната община заедно с неправителствени организации лансираха идеята за Канала като място за изкуство с фестивал за графитите и опции за плаж. Възможна ли е метаморфозата Перловската река да се превърне в едно „вълшебно място” за столичани с много зеленина, сцени на открито, кътчета за отдих, приятни кафенетата и други екстри, предстои да видим. Засега това е само красива картинка, напомняща ни за брега на Сена край Париж. Идеята е да се направи парк „Перловска река”, който да обедини 6 парка в центъра на София, каза арх. Петър Диков. Според него той може да се превърне в гръбнака на мрежа от пешеходни и велоалеи и това пространство от хиляди декари да добие нов живот, да привлече софиянци, туристи и артисти. Ако ние не можем да стигнем до реката, можем да доведем реката при нас, както и да създадем ново открито корито в продължение на 2220 метра. Технически това е напълно възможно и така ще се обособи зелен град с открити пространства и повече въздух, мечтае арх. Диков. Градският площад Другото голямо предизвикателство е градският площад пред царския дворец, известен днес като площад „Батенберг”, или жълтите павета на София. Това е най-често променящата се част на града. От първите планове се вижда, че в началото пространството е било градина към двореца. Пътят за Цариград е заобикалял градината и е минавал по продължението на ул. „Аксаков”. Съществувал е и площад, но той се е намирал там, където по-късно са изградени градската библиотека и галерия. С реконструкцията на бул. „Цар Освободител” трасето на пътя е изместено пред фасадата на двореца. Там е изградена и една от първите трамвайни линии на София. След построяването на мавзолея площадът служи предимно за политически прояви и манифестации. Нивото на булеварда е понижено и пред входа на двореца са построени стълби за достъп. След премахването на гробницата площадът се превръща в паркинг. Сега амбицията е той да си върне функциите като място за проява на обществения, културния и стопанския живот. В момента София може би е единствената европейска столица, която на практика е лишена от такова площадно пространство, отбеляза арх. Диков. В Европа старите площади са поели значително повече функции от традиционните. На тях има място за всеки. Там се провеждат детски и спортни състезания, изложби на открито, презентации и ревюта, изнасят се концерти и театрални представления. Зимно време се организират ледени пързалки. На големи празници хората се събират. Съвременната техника позволява монтирането на подвижни сцени, декори, кътове за сядане, спортни съоръжения. Всичко това може да се случи и в София. Нашият площад е уникален и няма еквивалент с други градове, защото се слива с малкия парк на Градската градина пред Народния театър, обяснява арх. Диков. За да се освободи пространството от автомобилния трафик, Столичната община планира да построи подземна улица. Отгоре пък мястото ще се превърне в открита сцена за всякакви прояви. Тя ще може динамично да се променя благодарение на възможностите на съвременните технологии. Изграждането на подземната улица не е утопия, а реалност. Това са показали последните проучвания, направени за метрото. Улицата под земята може да мине под бул. „Цар Освободител” от ларгото до Софийския университет или да бъде само в участъка под площада. Към момента предпочитаният вариант е да се изгради улица само под площада. Така той ще се издигне над околния терен с около 2,4 метра и ще има площ от около 9000 кв.м. Това дава възможност за усвояване на допълнително пространство под него за музей и културно-информационен център. Улица „Аксаков” може да се свърже с ул. „Княз Александър Батенберг” и в зоната на преминаването да се покрие. Лабиринт на изкуствата Другата интересна идея е преливането на площад „Славейков” в близките пространства и превръщането им в нещо като „лабиринт на изкуствата”. Категорично площадът няма да остане във вида, в който е днес. Книжната борса ще се свие и трансформира, твърди арх. Диков. Площадът, който днес се нарича „Славейков”, се е оформял постепенно през годините. Началото е поставено през XX век с изграждането на Министерството на обществените сгради, следват сградите на Съюза на популярните банки, Учителската каса и т.н. Мястото и свързаните с него пространства винаги са били обект на обществени дискусии – как да се съхранят, развиват и използват. През 1996 г. на арх. Станислав Константинов е възложен проект за функционално зониране на площад „Славейков” и прилежащите му пространства. Тогава мястото е със статут на групов паметник на културата. След като са направени всички анализи, специалистите стигат до извода, че тук е мястото за софийския лабиринт на изкуствата. Площадът предоставя чудесни възможности за реализирането на тази идея, защото половината от сградите са традиционни културни центрове, а вътрешно­кварталните пространства сякаш са създадени, за да приютят изкуството във всичките му проявления, смята арх. Диков. Градинката около паметника на Патриарх Евтимий и площад „Гарибалди” по ул. „Граф Игнатиев” са естествено продължение на площад „Славейков”. Затова тези места също ще бъдат обновени. Реконструкцията на градинката около паметника на Патриарх Евтимий вече е в ход и трябва да приключи до края на годината. Стъргалото В ход е превръщането на бул. „Витоша” от църквата „Света Неделя” до бул. „Патриарх Евтимий” в българския „Шан-з-Елизе”. Зоната ще бъде изцяло пешеходна. Участъкът от булеварда до ул. „Неофит Рилски” вече беше ремонтиран с 200 000 лв., дадени от общинската фирма „Метрополитен”. През 2013 г. със средства от Оперативна програма „Регионално развитие” ще бъде довършена и останалата част, която ще струва около 3 млн. лева, показват разчетите на Столичната община. Архитектурното оформление на пешеходната зона на бул. „Витоша” от бул. „Патриарх Евитимий” до ул. „Солунска” беше одобрено от общинския съвет. С пускането на метрото трамваите останаха в миналото. Първоначално планираните три нови обществени тоалетни – на пресечките с улиците „Узунджовска”, „Парчевич” и „Хан Аспарух”, отпаднаха заради несъгласието на живеещите в района. Велоалея също няма да има на бул. „Витоша”, за да не се затрудняват пешеходците. Отпадна и стъкленият похлупак, за да има повече въздух и да не се скрива гледката към планината. Подземен паркинг между улиците „Солунска” и „Алабин” също няма да има. Общината се съгласи с мнението на експерти, че е опасно разполагането на такова съоръжение. Сериозен аргумент на специалистите е, че той ще генерира допълнителен трафик, а целта е „Витоша” да бъде пешеходна. Заради това се прави и цялостен план за движението с автомобили в района. Улиците „Хан Аспарух” и „Парчевич” ще бъдат затворени за движение, а трафикът по „Неофит Рилски” и „Уилям Гладстон” ще е еднопосочен. Няма да има кръговите преминавания между бул. „Витоша” с ул. „Гладстон” и с ул. „Неофит Рилски”. Между улиците „Солунска” и „Алабин” няма да има затваряне на други улици с изключение на „Кърниградска”, която и в момента е затворена. Неизяснен засега остана въпросът с пресичането на ул. „Солунска” с бул. „Витоша”. Идеята беше за тунелно преминаване под земята, но общинските съветници не взеха окончателно решение. Между улиците „Узунджовска” и „Солунска” е предвидено да има водно огледало. Шадраван ще има и при пресечката с ул. „Парчевич”. За да не се наводняват мазетата на живеещите в района, ще бъде подменена канализацията между ул. „Неофит Рилски” и „Солунска”. Цветна настилка, много кафенета и настроение след ремонта обещават от общината.