Германия е първенецът в Европа по устойчиво строителство

Специален пратеник на в. „Строител” в Германия Людмил Митакев В сърцето на Европа се строи устойчиво, качествено, екологично и преди всичко удобно за хората. Пример за това е Германия. В това ни убедиха многобройните обекти, представени пред строители, архитекти и журналисти от 10 държави по време на семинара „Архитектурата в Германия – качество, устойчивост и енергийна ефективност”, организиран от Министерството на външните работи. Страната и сега изпълнява сериозна програма за намаляване на вредното въздействие върху природата. Значителна част е свързана със строителството, защото този сектор на промишлеността консумира 40% от енергията, 50% от добиваните от природата материали, а изхвърля около 60% от твърдите отпадъци. Местните специалисти отдавна се съобразяват със стандартите за устойчиво строителство – например американския LEED или британския BREEM. През 2009 г. Дружеството за устойчиво строителство на Германия създава своя система за оценяване (DGNB). Както ни обясниха от Министерството на транспорта, строителството и благоустройството, тя поставя още по-високи критерии от досега известните. Най-новата система за сертифициране на устойчиви сгради в света е от второ поколение. DGNB сертификатите се издават от съветите за устойчиво строителство в съответната провинция след адаптация съобразно местните условия и законодателство. Всичко това щеше да звучи като реклама на домакините, ако не бяха показани прекрасни примери. Само на три километра от Берлин посещаваме основното училище Нидерхайде в градчето Хоен Ноендорф. По отношение на консумацията то е най-модерното училище в Германия, а може би и в света, твърди д-р Гюнтер Льонерт от архитектурно-инженерното бюро ИБУС – един от авторите на проекта. С обща площ от 7500 кв.м то е дом за 540 ученици. В сградата се консумира 75% по-малко енергия, отколкото е предписано по закон. Чрез собствени фотоволтаични инсталации се произвежда електроенергия за собствени цели, а излишъкът се подава в мрежата за други консуматори. Така всяка година тук се спестяват по 40 хил. евро в сравнение със стандартните училища. Сградата е призната за нулево-енергийна плюс. Постройки с нулева нетна консумация на енергия имат нулево използване на енергия, идваща от общата мрежа, и нулево производство на въглеродни емисии през годината. Проектът на стойност 12 млн. евро демонстрира единство при изпълнението на архитектурните, техническите и енергийните изисквания. Със специално решение парламентът на Германия Бундестага дотира изпълнението му с 900 хил. евро. Училището „Нидерхайде“ е сертифицирано по DGNB и получава най-високата степен – златна. Присъждат се три степени на сертификата според изпълнението на критериите: DGNB златен – 80% от максималния възможен брой точки; DGNB сребърен – 65% от максималния възможен брой точки; DGNB бронзов – 50% от максималния възможен брой точки, обяснява д-р Гюнтер Льонерт. Основните показатели за оценка по системата са обособени в шест групи – екологично качество, икономически показатели, социо-функционално качество, техника, процеси и местоположение. Измеримостта на качеството чрез точни количествени показатели гарантира нейната обективност. Системата дава пълна свобода на проектантите при оформянето на сградата. По своята структура тя съответства на разработваните европейски и международни стандарти в областта на устойчивото строителство. Качествата на сградата се оценяват от гледна точка на трите стълба на устойчивото развитие – екология, икономика, социален интегритет. Тя обхваща фазите на проектиране, изграждане и експлоатация и разрушаване, или т.нар. life cycle подход. Системата е профилирана за различни видове сгради – офисни, индустриални, търговски центрове и други. Всички критерии са измерими и дефинират обективно качеството на сградата. В рамките на сертифицирането трябва да са изпълнени основни цели като енергийна ефективност и качество на въздуха в помещенията. По всеки критерий сградата може да получи съответен брой точки по определена схема. Различни фактори на тежест с цел подчертаване значимостта на критериите присъстват на три нива. Общата оценка се получава в проценти. Достигането на максималния брой точки означава 100% изпълнение на изискванията. В столицата Берлин, където са разположени повечето административни сгради след обединението на Германия, сме изненадани от още един факт. Чрез федерален закон вече е прието всички държавни и обществени постройки да отговарят на критериите за устойчиво строителство и да бъдат сертифицирани по DGNB, пояснява д-р Арес Каландидес – специалист по урбанистика и директор на известната берлинска фирма за градоустройство „Инполис”. Нещо повече – целта е до 2020 г. да се премине към изграждане само на постройки, които не влияят на природата. Това ще доведе до 40% снижение на изхвърляните във въздуха вредни емисии. А голямото постижение – тяхното намаляване до 95%, се очаква да се случи през 2050 г. Пример за устойчиво строителство виждаме и в най-представителната сграда на Берлин Райхстага, където заседава парламентът. Тя е построена през 1894 г. Новият й вид е по проект на британския архитект Сър Норман Фостър. Това е една от най-интересните забележителности в Берлин и е задължителна за посещение. Асансьор ще ви отведе до най-високата част на сградата, където ще намерите огромна тераса със спираща дъха гледка към града. Под нея е стъкленият купол, през който се осигурява светлина и естествена вентилация на огромния комплекс. По-късно специалистът по енергоспестяващи технологии Феликс Айзенхард ни показва на площад Посдамерплац няколко примера за устойчиво строителство. На това място, където преди осем века е възникнал градът, след Втората световна война били останали само две къщи. Сега тук се издигат сградите на „Даймлер – Бенц”,  Дойче банк, „Сони център” и други. Строени по различно време, те са обединени от обща цел - да се намали влиянието на сградите върху околната среда през целия им жизнен цикъл, като същевременно се оптимизира икономическата им стойност, комфорт и безопасност на живущите. Докато ни развежда в сградата на „Даймлер – Бенц”, Феликс Айзенхард ни обяснява, че стандартното строителство се ръководи от краткосрочни икономически цели, а устойчивото е базирано на най-добрите практики, които насърчават дълготрайната икономичност, качество и ефективност. На всеки етап от жизнения цикъл на сградата то повишава комфорта и качеството на живот, докато същевременно намалява негативното влияние върху околната среда и повишава икономическата устойчивост на проекта. Сграда, проектирана по устойчив начин, минимизира използването на вода, първични суровини, енергия през целия си живот. За да не си извадим заключение, че устойчивото строителство се концентрира само в столицата, любезните домакини ни отвеждат в Хамбург. Преди това обаче се наслаждаваме на още едно строително постижение – централната жп гара на Берлин. Открита през 2006 г., тя е най-голямата на две нива в Европа. Сградата е издигната на мястото на старата гара „Лертер”, близо до правителствения квартал. Проектът е на хамбургското студио „Геркан, Марг и партньори”. Строежът започва през 1995 г. с пробиването на гигантския тунел под „Тиргартен”, който е завършен окончателно десет години по-късно. Огромното съоръжение съдържа четири „тръби” за междуградски и регионални жп линии, две за метрото и още един пътен тунел, който минава под гарата и под течащата в непосредствена близост река Шпрее. Заради строежа се налага дори и преместване на коритото на реката. В завършен вид гарата представлява кръстовидно хале с две офис сгради по средата. Коловозите са с дължина от 431 метра, а покривът на халето от запад на изток, дълго 320 метра, представлява конструкция от стъклени плочки. Върху 1700 кв.м от покрива са монтирани соларни клетки, които произвеждат годишно 1,6 млн. квт/ч електричество. Общата площ на гарата е 700 хил. кв.м, а за строежа й са изразходвани 500 хил.куб.м бетон и 85 000 тона стомана. През комплекса минават 1500 км кабели, 2000 м противопожарни инсталации. В гарата има 9000 осветителни тела, 1200 високоговорителя, 54 ескалатора, 49 асансьора. Дневно през нея минават по 1100 влака, а обслужваните пътници са 300 хил. По-късно на среща в централата на „Геркан, Марг и партньори” архитектът Николаус Гьотце ни показва техни примери за устойчиво строителство по цял свят – Китай, Корея, Русия, Казахстан, Бразилия и къде ли не още. Хамбург разполага с уникални доказателства за строителство, ориентирано към бъдещето. Сградата на „Унилевър”, проектирана от известното архитектурно бюро от Щутгард „Бениш”, е издържана по всички принципи на това ориентирано за благото и на следващите поколения строителство. Разположена на брега на река Елба, тя е изложена на силните ветрове от морето. Затова тук е акцентирано върху енергоспестяващите технологии, като се започне от специалния бетон за покрива и стъкления похлупак над атриума. Консумацията на електроенергия е снижена до 100 квт/ч на квадратен метър. Проектът е спечелил наскоро учредената тук награда за екология. Непосредствено до централата на „Унилевър” започва съвсем нов квартал на Хамбург – „Хафен сити”. Интересното е, че той възниква почти върху нищото – части от старото пристанище и запустели промишлени постройки. Голямата цел е „Хафен сити” да се превърне в естествено продължение на намиращия се в непосредствена близост градски център, като в същото време да изпълнява всички условия за устойчиво развитие, пояснява Сузане Бюлер от управата на града. В Международната строителна изложба – уникална местна форма за събиране и развитие на идеи за градоустройството, изпълнителният й директор Ули Нелвег ни разказва за перспективите не само на „Хафен сити”, а на цял един остров, който тепърва ще стане привлекателно място за живеене. Непосредствено до жилищния квартал ще бъде създадена и една от най-големите постоянни изложби за цветя и редки растения. Домакините се надяват тя да допринесе не само за увеличаване на чуждестранните и местните туристи, но и за откриване на нови работни места и ревитализиране на района. От управата на града ни представиха и концепцията си за обновяване на стари сгради. Така се изпълняват социални и интеграционни цели, тъй като Хамбург е един от най-пъстрите немски градове в етническо и социално отношение. Обновяват се предимно социални жилища, които са обитавани най-вече от имигранти. Акцентира се върху енергоспестяващи технологии и разширяване на обитаемата площ, като общината влага средства с идеята, че те ще се възвърнат чрез бъдещо по-ефективно използване. При посещенията ни  в Съюза на архитектите на Германия и във Факултета по архитектура на Техническия университет в Берлин домакините подчертаха, че и в България вече се работи със стандарта DGNB. Българският съвет за устойчиво развитие (BGBC) е извършил адаптация на системата към действащите в страната закони и нормативна уредба и по този начин България се нарежда сред водещите европейски държави, разполагащи със собствена сертификационна система за устойчиво строителство. Неотдавна златен сертификат за устойчиво строителство DGNB Bulgaria получи Sopharma Business Towers по системен вариант „Ново строителство - офисни и административни сгради - версия 2009“. Проектът притежава два сертификата, съответно един за офис сградите и един за търговския център. Адаптирането на DGNB за България се осъществява от Българския съвет за устойчиво развитие (BGBC) по силата на международен договор със Съвета за устойчиво строителство на Германия (DGNB). Според него българската организация има право да прилага, адаптира и доразвива систематиката за устойчивост. Сертифицирането на сградата по системата DGNB Bulgaria има следните предимства: от една страна, служи като доказателство за високото й качество пред собствениците и ползвателите, като повишава шансовете за продажба и наемане на пазара за недвижими имоти, а от друга страна, дава сигурност на инвеститора, че заложените цели в етапа на проектиране ще се реализират при изпълнението. Получаването на сертификата се базира на принципа за жизнения цикъл на сградата, който е задължителен за проекти на публично-частния сектор и също така документира ангажимента на собствениците и инвеститорите в областта на устойчивото развитие. Сертифицирането е средство за имидж, израз на висока корпоративна отговорност и е доказателство за реалните характеристики на сградите, което повишава тяхната пазарна стойност. В следващите броеве: Още примери за устойчиво строителство в Берлин и Хамбург.