Омуртаг – великият строител на България

роф. Диана Гергова, инж. Симеон Пешов, доц. Христо Смоленов Редактор Яна Атанасова Издялани върху тъмен сиенит, тези думи ни е завещал кан Омуртаг. Владетелят, чието управление с основание се величае като епохата на съзидателното начало - нему принадлежи заслужената слава на първостроител на материалната ни култура през IX в. С името на Омуртаг се свързва възстановяването на опожарената Плиска - от укрепен лагер тя била превърната в истински средновековен град, нямащ аналог в съвременното и византийското строителство. Но с това не се ограничава грандиозната строителна дейност, пронизала царуването на хана. Следи от нея са намерени и в Мадара - едно от важните средища на тогавашната българска държава. За размаха на кана строител обаче най-ясно свидетелства именно горният надпис. Колоната, върху която е изсечен, е открита в църквата „Св. Четиридесет мъченици” в Търново, като се приема, че надписът е направен преди 822 г., а колоната е пренесена в църквата векове по-късно. И до днес историците спорят къде се е намирала първоначално тя, като някои посочват Плиска, а други смятат, че е била поставена върху могила. Търновският надпис на Омуртаг повдига и други интересни въпроси: Къде се намира новият „преславен дом” на хана? Как точно е измерено разстоянието между него и стария му дворец? Какво е сакралното значение на могилата, която е издигнал, къде се намира, каква функция е изпълнявала и какво я прави „всеславна”? Как ханът е „измерил земята”? Значи ли това, че прабългарите от онова време са познавали геометрията, физиката и астрономията и ако да, откъде са придобили тези знания? Важна стъпка към откриване на отговорите им прави прочутият български историк, професор Веселин Бешевлиев. В научния си труд „Прабългарски епиграфски паметници” той изказва мнение, че в търновския надпис със „стар дом” се означава Плиска или по-скоро дворецът на кана там. Следователно строежът е бил извършен, когато Омуртаг е живеел в стария си дворец. Разстоянията са дадени в разтег, на гръцки оргия, която е била равна на 1,78 м. Професорът обаче е категоричен, че в надписа не става дума за атическата оргия, а за по-дълга, наречена царска, равна на 2,134 м, която е била заета от Египет и се употребявала и във Византия. В подкрепа на това твърдение е и фактът, че домът, или по-точно Плиска, е отстоял от Дунава според надписа на 40 000 оргии или разтега. Това разстояние се равнява на 71,2 км, ако се вземе за основа атическата оргия, което е малко вероятно. Ако се вземе обаче за мярка царската оргия или царски лакът, което в случая е по-вероятно, разстоянието ще бъде около 85,360 км. По въздушна линия Плиска се намира от Дунав наистина на 85 км. След вземане на точните GPS координати на няколко ключови могили, разположени в района на Мадарското плато, се оказа, че само две от тях се намират на разстояние от приблизително 42,6 км от първата ни столица. Това са могилите край селата Войвода и Свещари. Последната е една от най-високите могили в Североизточна България. Според професор Диана Гергова, именно голямата Мумджиларска (Свещарска) могила е споменатата в търновския надпис. Сред над стоте тракийски могили в района тя е най-високата и се вижда от огромни разстояния, а при ясно време, казват, че от нея се наблюдава и Дунав. Проучването на могилата, ръководено от професор Гергова, още не е довършено, но около нея вече се натрупват интересни открития. При разкопките около Свещари за пръв път е констатирано, че гетите издигали могилите си в групи като отражение на най-ярките съзвездия. Едни от тях са Голямото куче, Стрелец и др. Любопитното в случая е, че сред тракийските могили е открита и прабългарска - смятана за Омуртаговата, която е в центъра на съзвездието Орион. Професор Гергова изтъква факта, че прабългарите много често използвали по-древни могили за своите погребения като знак или за комуникация. Първият знак, че прабългарите са зачитали по-ранния некропол на гетите, е обстоятелството, че именно от времето на хан Омуртаг между тракийските могили е намерена и една прабългарска, а недалеч, в долината на реката, е открито и раннобългарско имение от времето преди и след приемането на християнството. Зад посочените факти се крият много близките до тези на траките вярвания на прабългарите. Охридският архиепископ Теофилакт съобщава, че българите служили на Слънцето и Месеца и на останалите звезди. Той разказва за взетия в плен от хан Крум Кинамон, който бил разпределен при Омуртаг. Приятелските им отношения били смущавани единствено от факта, че Кинамон бил християнин, и Омуртаг правел всичко, за да го отклони от неговата религия, като изтъквал тези, които почитали за богове Слънцето и Месеца. Не само този разказ, но и седмолъчният амулет от Плиска са знак за свързаните с Космоса и астрономията вярвания на прабългарите. Според Диана Гергова именно в астрономическите познания на прабългарите трябва да се търси и обяснението как Омуртаг е успял да измери с такава точност разстоянията по въздух. Може да допуснем, че общото познание и вярвания на тракийското племе гети и прабългарите, изглежда, се дължали не само на по-ранното им общуване в просторите над Понта, но и в наследеното древно познание на същите земи. Те еднакво владеели и небето, и стратегическите точки на земята. Любопитен е фактът, че макар и неспоменат в търновския надпис на Омуртаг, Велики Преслав също се намира на точно 20 000 разтега от Плиска (виж картата). Този факт заедно със съобщението за измерване на разстоянието между могилата и двата дома е много важен. Той свидетелства за землемери у прабългарите в IX в., за това, че те са правили измервания на земни площи, както и за развитата им техническа култура. Ако нанесем това разстояние от 20 000 разтега от смятаната за Омуртагова могила край село Свещари в посока Дунава, изчисленията показват, че едно от възможните места, където великият Омуртаг може да е изградил своя нов дворец, е районът на село Бръшлян. Там има забележително и знаково струпване на антични и средновековни обекти. Макар и непроучвани чрез археологически разкопки, те позволяват да се приложи хипотезата за локализирането на двореца на хана именно на това място. Над високия бряг на Дунава се е намирала античната Апиария. Днес изцяло изравнена под площадките на някогашната напоителна система, тя е оставила огромно количество керамични фрагменти, сред които и ранносредновековни - знак за нейното вероятно значение и през тази епоха. Още по-интересно е наличието именно в този район на участъци не само от прабългарски вал, който започвал именно тук, но и, изглежда, на една раннобългарска крепост - дворец, подобна на тази, изградена на Тича, за която Омуртаг ни съобщава в Чаталарския надпис, както и на тази при село Кладенци. Точните мерни единици, които са използвали прабългарите, като че ли ни дават основание да проследим не само пътя на Омуртаг, но и неговата логика на строител и звездоброец, да се опитаме да потърсим на още едно възможно място неговия дворец, а бъдещи проучвания биха могли да ни подскажат така ли е. Прави впечатление и още една закономерност, свързана с 20 000 разтега на Омуртаг. Ако разделим това разстояние на числото p, умножено по квадрата на прочутото златно сечение j, се получава, че то е равно на 10 000 царски лакътя - свещената мярка на Древен Египет, основната мерна единица, вложена в пирамидата, както и във всички по-важни архитектурни постижения на Старото царство. В същото време според историка и математик доц. Христо Смоленов трябва да се вземе предвид и фактът, че разстоянието от Варненския некропол, където е намерено най-старото златно съкровище*, до могилата в Свещари, разделено на разстоянието от некропола до Плиска, е равно точно на златното сечение j. С предишни свои трудове Смоленов доказва, че златните фигурки на бичета, открити във Варненския некропол, не само са най-старото обработено злато в света, но са и еталонна мярка за дължина. Те са не просто декорация, но и носител на информация. Нещо повече - първата система от знания, първият опит за стандартизиране в световната практика е свързан именно с това най-старо златно съкровище, което доказва, че в периода 4200 години пр.Хр по тези земи е имало цивилизация. За това и може да се говори, че още в древната култура на Варна са познавали прочутото златно сечение, изразено с числото j, както и другото легендарно съотношение - между обиколката и диаметъра на всяка окръжност - числото p. Всичко това дава основание на изследователите да твърдят, че по нашите земи е възникнала една от най-древните световни цивилизации. И Египетската и Шумерската култури са от по-късни дати като част от постиженията им се базират на математически изчисления и пропорции, известни по нашите земи поне 1000 години по-рано. Трудно е да приемем за случаен и факта, че тези „златни” константи на математиката и хармонията откриваме и при определянето на местата на „всеславните” строежи на Омуртаг. Напротив, те явно са означавали нещо - измерването е било свещен ритуал и за прабългарите, а също и принципна основа на познанието. За това и може да допуснем, че това знание, този логически подход към осмисляне на действителността, базиран на система от мерни единици и стандартни пропорции е в следствие на по-ранен досег на прабългарите с Варненската цивилизация.