Лилия Христова Реформата във ВиК сектора отново е във фокуса на обществото. Темата е актуална от десетилетие. Днес пак е на дневен ред, след като парламента най-после одобри Национална водна стратегия с хоризонт до 2035 г. През следващите седмици предстои да бъдат приети и промените в Закона за водите. Двата документа са само първите от общо 13, които страната трябва да приеме в изпълнение на т.нар. предварителни условия, поставени от Европейската комисия, за да ни бъдат отпуснати пари за сектора след 2014 г. За него са предвидени най-много средства през следващия програмен период - 2,4 млрд. евро. За да ги получим обаче, първо се налага да си напишем домашното. Собствеността на активите, управлението им, нормите за водопотребление, генералните планове са основните въпроси, които трябва да бъдат решени, ако искаме да получим европейски средства. Към момента те са основният източник за финансиране на амортизирания отрасъл, в който чужди инвестиции влизат трудно. Изключение е спорната водна концесия на София. Заради разногласията между държавната и местната власт промените в Закона за водите дълго буксуваха. Спорните момента са два - собствеността на активите и тяхното управление. Наложи се дори намесата на президента Росен Плевнелиев. Той предупреди, че ще върне Закона за водите, ако отпадне изискването един оператор да обслужва една област. Така преди второто четене на законопроекта в пленарната зала се стигна до компромис. Държавата отстъпи пред местната власт и се отказа от искането всички ВиК активи да са държавна собственост. Местната пък трудно преглътна въвеждането на условието един оператор да обслужва една област. Без национализация Внесените за второ четене в парламента промени в Закона за водите предвиждат запазване на сегашното положение по отношение на активите - собствеността на съоръженията остава общинска. Изключение се прави само за активите, които осигуряват услугата на повече от една община. Те ще бъдат държавни. Предложението на правителството беше довеждащите водопроводи да са държавна собственост, а останалите общинска. Предвиждаше се общинските съвети доброволно да прехвърлят собствеността си върху водната инфраструктура - водопроводи, колектори, пречиствателни станции и др., на държавата. Искането обаче срещна съпротивата на местната власт и опозицията, които съзряха опит за национализация на сектора. След разгорещени спорове, включително и заплахи за сезиране на Конституционния съд, заради опита за одържавяване на собствеността управляващите решиха да не рискуват и отстъпиха. Така се запазва статуквото да има изцяло общински, държавни и дружества със смесена собственост. Компромисът беше постигнат срещу условието един воден оператор да управлява една област с една цена на водата за цялата обслужвана територия. Това означава, че от 52-те ВиК дружества в момента след година трябва да останат 28. Аргументите на правителството са, че окрупняването ще доведе до подобряване на услугата, повече инвестиции и съответно намаляване на загубите на вода. Местната власт е на обратното мнение. Според кметове това ще доведе до вдигане на цената на водата и е първата крачка към концесиониране на сектора. Отделно в областите, в които има повече от един оператор, могат да избухнат регионални войни. Те са около десетина, сред които Кюстендил, Благоевград, Плевен, Габрово, Пазарджик, Ловеч. „Как си представяте ВиК Сандански да поеме управлението на Благоевградска област или ВиК Троян на Ловешка?“, риторично питат кметове. Финансовите резултати на двете ВиК дружества към момента са по-добри, отколкото на тези в областния център. Още по-непонятно за кюстендилци е как ВиК в Дупница ще поеме управлението на Кюстендилска област. Конкурентен подбор За да не се стига до регионални войни, управляващите предлагат бъдещият воден оператор да бъде избран на конкурентен принцип. Така всеки оператор в дадена област ще има шанса да стане регионален. „Това означава, че не прилагаме административен подход - от утре ти ставаш регионалният оператор. Напротив, ще има състезателен процес”, обеща зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Добромир Симидчиев. За целта МРРБ подготвя наредба за изискванията към ВиК операторите. Документът трябва да е готов до половин година. В него ще бъдат заложени минималните условия към водните оператори. Те ще са в три категории - технически, финансови и човешки ресурси. Техническите параметри ще посочват какво оборудване е необходимо да имат ВиК дружествата, за да могат да извършват дейността си. Финансовите изисквания са дружествата да не са фалирали, да нямат огромни дългове, основните икономически съотношения да бъдат под или над определени стойности. Изискванията към човешките ресурси са да имат ВиК инженери, които да могат да предоставят услугата. След като наредбата бъде обнародвана в „Държавен вестник”, ВиК операторите ще имат срок от една година, в който да се приведат в съответствие с изискванията. Тези от ВиК дружествата, които желаят да продължат дейността си като оператори, трябва да подадат заявление към Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Регулаторът ще каже кой отговаря и кой не отговаря на тези изисквания. „В тези области, в които има повече от един оператор и не се сдружат доброволно, а всички заявят, че искат да бъдат оператори, тогава местната водна асоциация ще избира кой да бъде той. Това ще стане чрез прозрачен конкурс“, обясни процедурата зам.-министър Симидчиев. По думите му целта е ВиК дружествата да станат по-силни, а не по-атрактивни за някой друг. Дали да се дадат на концесия, това ще се решава от местната водна асоциация, а не от държавата, поясни той. Окрупняването на ВиК дружествата от 52 на 28 е само първата стъпка в реформата. Личното мнение на зам.-министъра е, че в дългосрочен план водните оператори трябва да се сведат до шест - колкото са регионите за планиране. Във Великобритания например ВиК операторите са десет. Практиката е показала, че големите водни оператори са по-успешни, защото могат да реализират значителни икономии заради мащаба, в който работят, и да привлекат сериозни средства за инвестиции в мрежата, аргументира се Симидчиев. Цената на водата Макар управляващите да не искат да признаят гласно заради предстоящите парламентарни избори, след реформата в сектора цената на водата със сигурност ще се увеличи. Причините са окрупняването, смяната на модела за водоползване и потребление, инвестициите в сектора, премахването на скритото субсидиране. Анализ на Националното сдружение на общините в Република България показва, че след въвеждането на 28 оператора цената на водата в едни общини ще расте, а в други би трябвало да се понижи. Сметките са правени, изхождайки от възможността ВиК дружеството на областния град да поеме територията на цялата област. Така цената на водата ще се увеличи в поне 22 малки общини, които в момента се обслужват от местните ВиК дружества. Например в област Благоевград работят четири ВиК дружества. ВиК Благоевград обслужва областния град и 14 общини и продава водата на цена един лев за кубик. Кресна, Сандански и Петрич пък си имат собствени ВиК дружества и един кубик вода струва съответно 39 ст., 64 ст. и 1,20 лв. Ако за регионален оператор бъде избрано ВиК дружеството в Благоевград, всички би трябвало да плащат сегашната цена от левче. Според зам.-министър Симидчиев в този регион ВиК Сандански има всички шансове да се пребори за регионален оператор и така сметките за вода на жителите могат да намалеят. В Кюстендилска област също има няколко ВиК дружества. Това на областния град продава водата за 1,19 лв., докато тези в Сапарева баня и Дупница - срещу 49 ст. и 69 ст. за кубик. Пак според зам.-министър Симидчиев ВиК дружеството в Дупница има сериозни шансове да се пребори за регионален оператор и тогава стойността на водата би трябвало да се понижи. С поемането на об­ласт­та от един оператор на базата на конкурентен подбор ще излезе наяве и дали кметовете хитруват с цената на водата. В много голяма част в момента общинските ВиК дружества по нареждане на кмета скрито субсидират стойността на водата и населението не плаща нейната истинска цена, твърдят управляващите. Те се кълнат, че не правят същото с държавните ВиК дружества и като аргумент сочат, че част от тях са в лошо финансово здраве, като например ВиК-тата в Добрич и Варна. Субсидирането на общинското ВиК става чрез помощ от общинския бюджет с инвестиционната програма на дружеството или като го дотира чрез местните данъци и такси. Целта е ясна - да се държи ниска цената на водата. Този модел е неустойчив в бъдеще, защото може да доведе до фалит на дружеството, ако общината изпадне в невъзможност да го субсидира и то започне да трупа загуби. Освен това задължително изискване на Брюксел е таксата за услугата да покрива направените разходи. Така с окрупняването на сектора на този модел ще се сложи край, надяват се от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Отделно натиск върху цената на водата ще окажат и нормите за водопотребление. Това също е европейско изискване и се въвежда заради борбата с климатичните промени и мерките за пестеливо разходване на природните ресурси. България планира да се въведат две цени според количеството, което всеки потребява. Идеята е да има лимит за ползване, който се плаща на сегашната цена. При надхвърлянето му стойността се увеличава. Тарифите и месечният лимит на водата ще се определят с наредба, която ще се разработва след приемането на водната стратегия. Документът трябва да е готов до лятото на 2013 г. съгласно одобрения от правителството план за изпълнение на предварителните условия на Брюксел. Количеството по-евтина вода ще се смята на член от домакинството. Симидчиев даде условен пример с двучленно семейство. Лимитът на човек е 4 куб. м на месец, а един кубик вода струва 1 лв. В случай че семейството изразходи 10 куб. м, двата кубика над нормата ще му струват двойно - по 2 лв. за кубик. Според зам.-министъра има вариант и за тристепенна схема. При нея, ако се приеме, че средното количество вода, което човек ползва за месец, е между 3 и 5 куб. м, в тези рамки ще се плаща една цена. Още не е изчислено какъв ще е лимитът на водата с по-ниска цена, не е ясно и как ще се определи. В стратегията е записано, че „средномесечното потребление на вода на едно лице в домакинствата варира между 1 и 5 куб. м”. Няма яснота и как ще се процедира с течащата жълта вода от чешмите заради остарялата ВиК мрежа или след обилни дъждове. Според Симидчиев цената на водата трябва да е поносима, тоест до 4% от средномесечния доход на едно домакинство. „В София средномесечният доход е най-голям и би трябвало тук и наказанието да е най-голямо, и стимулът”, каза зам.-министърът. Язовирите - на три министерства Въпреки че първоначалното предложение на правителството беше министърът на икономиката, енергетиката и туризма да поеме контрола за техническото състояние и безопасност на язовирите, последно остава сегашното положение. Това решиха депутатите при обсъждането на второ четене на промените в Закона за водите. Така 50-те големи язовира ще се управляват от три министерства. Най-много - 25, ще са под контрола на МИЕТ. Министерството на земеделието и храните ще отговаря за 15, а на МРРБ остават 10. Депутати решиха, че няма да се сменя контролът по отношение на големите язовири, защото с тях няма проблем и те се поддържат достатъчно добре. Проблемът се оказаха малките от по един-два милиона кубически метра, които има опасност да залеят селата. Затова депутатите от двете парламентарни комисии - по регионална политика и местно самоуправление и по околната среда и водите, приеха всяка община да заяви кои язовири иска да стопанисва, като задължително трябва да предложи и план за действие. Управлението на тези, които не са искани от местната власт, се поема от държавата, като общините ще запазят собствеността си. Всички язовири с неизяснен статут, без книжа и т.н. стават държавна собственост, за да не стане инцидент с тях, така както се получи в с. Бисер през тази година. Предвидени са и санкции, ако язовирите и съоръженията към тях не се поддържат в безопасност - от 1000 до 10 000 лв., а за неизпълнение на предписанията - от 1000 до 20 000 лв. Воден регистър и кадастър Създаването на воден регистър и кадастър предвиждат още промените в Закона за водите. Попълването им ще става поетапно. Ще се започне с големите обекти - язовири, пречиствателни станции. Всички активи ще бъдат включени в него, за да има обща база данни. Регистърът и кадастърът ще се поддържат от МРРБ. За целта там се структурира ново звено - „Водна инфраструктура”. То ще съхранява цялата информация за вод­ната инфраструктура в страната - ВиК мрежата, напоителните системи, язовирите, хидроенергийните съоръжения, предпазването от наводнения и др. Сега документите са разпръснати между няколко министерства и по общините. Генералните планове Министърът на регионалното развитие и благоустройството ще одобрява краткосрочните и средносрочните програми за проучване, проектиране и изграждане на всички ВиК системи, предвиждат още промените в Закона за водите. До края на януари трябва да са готови т.нар. генерални планове за шестте планови региона. Те трябва да дадат индикативния списък от проекти, които ще се реализират през следващия планов период. По първоначални данни са планирани проекти за 6 млрд. евро, каза зам.-министър Симидчиев. Със средствата от Оперативна програма „Околна среда” ще може да се покрие около една трета от нуждите. Сега остава държавата и общините най-после да направят реформата във вод­ния сектор, за да дойдат парите след 2014 г. „ЕС е готов да финансира с над 2,4 млрд. евро бъдещата оперативна програма в подкрепа на водния сектор в България, но това няма да стане без реформа. Ако нямаме жизнеспособни дружества, с достатъчен брой клиенти, няма да получим както еврофондове, така и частни инвестиции под формата на публично-частно партньорство”, каза президентът Росен Плевнелиев. „Ако не постигнем решение по Закона за водите и регламентация на сектора, рискуваме да стигнем до даване на обяснения пред Европейската комисия защо са ни спрени парите по Оперативна програма „Околна среда” за следващия програмен период”, допълни зам.-министър Добромир Симидчиев. Проблемите на ВиК сектора ще бъдат сред темите, които ще разисква конференцията „Предизвикателства при изграждането и експлоатацията на ПСОВ“ на 3 декември 2012 г. в хотел „Шератон“, София.