Европейският бюджет 2014 – 2020 – труден баланс на интереси

Лилия Христова   Турски пазар. На това заприличаха преговорите за европейския бюджет за следващия програмен период 2014 – 2020 г. Сравнението е на шефа на групата на либералите в Европейския парламент Ги Верховстад. Лидерите на 27-те страни - членки на ЕС, не могат да намерят баланса на интереси. Едно със сигурност е ясно – рамката на бюджета от 1,033 трилиона евро, предложен от Европейската комисия, ще претърпи корекция надолу. Всяко следващо предложение е в тази посока, като към момента орязването стигна до 80 млрд. евро, предложено от председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой. Фронтовата линия се движи по оста богати нетни донори и бедни получатели. В хода на преговорите едните станаха популярни като „приятели на по-доброто харчене”, а другите - „приятели на кохезията (сближаването)”. На срещата на върха на 22 и 23 ноември в Брюксел се оказа, че в крайна сметка приятели няма и всеки гони собствения си интерес. Най-твърдата позиция за орязване на бюджета е на Великобритания – с до 200 млрд. евро. Лондон не е склонен на никакъв компромис, а британският премиер Дейвид Камерън дори заплаши с вето, ако останалите лидери не отстъпят. Холандия и Швеция също са за драстични съкращения. Германия и Франция не бяха толкова остри, но също искат по-стегнат бюджет. Аргументите на тези страни са, че не може, докато орязват националните си бюджети, да дават повече пари в европейския. Срещу тях е групата на „приятелите на сближаването”, която се води от Полша. В нея влизат новите страни членки плюс закъсалите Испания, Португалия и Малта. Тяхната битка е да не се орязват средствата по политиките на сближаване. „Това е нашият собствен много закъснял план „Маршал”, благодарение на който ние можем най-сетне да настигнем и да поправим грешките, които претърпяхме след конференцията в Ялта от 1945 г.”, изтъкна полският външен министър Радослав Шикорски. Той публикува специална статия в навечерието на срещата на върха в британския вестник „Гардиън”. На този фон България се опитва да извлече максималното, но засега по-скоро остава в миманса. За страната ни това са първите преговори, в които участваме по формирането на европейския бюджет. През 2006 г. все още бяхме извън ЕС и се задоволихме с това, което ни дадоха – 13,8 млрд. евро. Сега се опитваме да договорим нещо отгоре, защото еврофондовете се превърнаха в наркотик за закъсалата ни икономика по думите на министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев. За 2011 г. 1,5% от ръста на брутния вътрешен продукт се дължи именно на тях, ако се вярва на математическия модел ­СИБИЛА. 65% от публичните инвестиции стават с пари от Брюксел или образно казано, вместо 120 км магистрали щяхме да имаме 40 км. Затова договарянето на всяко евро отгоре означава нови километри магистрали, работни места и машини за бизнеса. С всяко следващо предложение на Брюксел обаче шансовете ни това да се случи изглеждат все по-малки. Първоначалната еуфория от два милиарда евро отгоре вече се изпари. Днес битката е сведена за още 500 млн. евро, по думите на премиера Бойко Борисов. България няма да отстъпи от искането си за повече пари за инфраструктура, за селско стопанство и компенсациите за затваряне на първите четири реактора на АЕЦ „Козлодуй”, посочи Борисов. Все пак, за да се застрахова за всеки случай от евентуално орязване на парите, премиерът предупреди, че България тръгва от много ниска стартова позиция. „България тръгва от две изходни позиции - най-нисък брутен вътрешен продукт и най-бедна държава в ЕС. Вследствие от 100-годишното управление на социалистите, на БКП, България е с най-ниския БВП в Европа. Всички формули, по които се изчисляват парите от европейските държави, тръгват оттук. Следствие от това е, че толкова години са марширували по Червения площад”, заяви Борисов след срещата на върха в Брюксел. По думите му случаят „Батко и Братко” също още ни тежи, както и слабото усвояване на фондовете от тройната коалиция. Анализите на икономисти сочат, че България ще може да разчита на почти същите средства от Европа, които имаше и през този програмен период. Това е средно по около 1 млрд. евро годишно от структурните и Кохезионния фонд. Парите за фермерите със сигурност се увеличават поне с 2 млрд. евро за директните плащания, но формулата им за получаване се сменя тотално. Засега най-голямото свиване на средствата е за затварянето на четирите реактора на АЕЦ „Козлодуй” – почти двойно по-малко от исканото. Орязване на тавана на плащанията Лошата новина за България е, че се орязва таванът на общите кохезионни плащания. Казано просто, той ограничава парите, които една държава може да получи от фондовете, за да не се окаже изведнъж с повече средства, отколкото може да управлява. Таванът на плащанията се формира като процент от брутния национален доход за периода 2008–2010 г. Първоначалното предложение беше за 3%, но впоследствие падна до 2,36%, като на ноемврийската среща на върха стигна до 2,4%. Ако този процент се запази, това означава по-малко пари за страната ни спрямо този програмен период от структурните и кохезионните фондове, твърдят източници от финансовото министерство. За периода 2007 – 2013 г. безвъзмездната помощ е 6,8 млрд. евро. С тези пари се строят магистралите, жп линиите, водната инфраструктура. Сектори, които са приоритетни за страната ни, и България по-никакъв начин няма да отстъпи от искането за намаляване на тези средства по думите на премиера Борисов. България, заедно с Румъния, работи за вдигането на тавана на плащанията до 2,7% за двете най-бедни страни в ЕС. Засега без особен успех. За разлика от нас балтийските страни вече успяха да извоюват изключение таванът на плащанията да бъде 2,59% от брутния национален доход за държави, приети преди 2013 г., чийто среден икономически растеж за периода 2008 – 2010 г. е бил под 1%. Това обаче е постигнато на базата на сметки, изчисления и доказателства, каквито българската страна не е представила, коментира евродепутатът социалист Ивайло Калфин, който е докладчик на Европейския парламент по бюджетната рамка на ЕС. От Министерството на финансите отказват публично да оповестят колко пари за България означава таван от 2,36%, 2,4% или 2,7%. Според Калфин няма съществена разлика и сумата е приблизително около 7 млрд. евро плюс, минус няколко милиона. Надеждите на България са по примера на балтийските страни ЕС да направи същото изключение и за двете най-бедни държави. Така страната ни се надява да получи още 500 млн. евро, като тези пари ще се насочат основно за ремонт на пътища и възстановяване на културно-исторически паметници по думите на министър Дончев. Другата лоша новина за България е, че допълнително се създава нова категория за т.нар. региони в преход, в които БВП е между 75–90% от средния за съюза. Така пари ще могат да получат по-бедните региони на Франция, Испания и Гърция, които в момента не получават финансиране. За най-бедните региони в ЕС, каквито са българските, това означава повече конкуренция и по-малко пари. Затова страната ни иска този таван да бъде до 80% от средния БВП за ЕС. Ако това се приеме, тогава региони на Франция, Испания, Словения и дори закъсалата Гърция ще изпаднат от финансирането. Допълнителен удар за България е искането за намаляване на авансовите плащания от 7% сега на 3-4% в бъдеще. Богатите нетни донори дори поставят въпроса предварителното финансиране да бъде прекратено въобще. Това за България означава допълнително натоварване и натиск върху бюджета, което едва ли ще му се отрази добре. Освен това се въвеждат осем типа условия, чието неизпълнение ще води до спиране на еврофондовете, включително на плащания по вече приключили проекти. Сред тях са спазване на строга бюджетна дисциплина, реформиране на трудовите пазари, нисък държавен дълг. Грубо казано, пари вече ще се дават само срещу реформи. Според анализатори печелившата тактика за получаване на повече пари от структурните и кохезионните фондове е непрекъснато да се изтъква положителният ефект, който те оказват не само върху родната, но и върху европейската икономика. Този модел беше наложен от Полша, която не спира да тръби, че над две трети от получените средства се връщат в страните донори, защото и много техни фирми печелят големи поръчки за магистрали и водна инфраструктура. Премиерът Бойко Борисов също заложи на този подход. На посещение в България се изредиха председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу, председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой и няколко еврокомисари. Всички те рязаха ленти на различни участъци на гордостта на ЕС – софийското метро. Задължително разглеждаха и културно-историческото ни наследство. При предстоящите преговори през следващата година ще разберем дали българското гостоприемство е успяло да смекчи евробюрократите. Лоши новини за АЕЦ „Козлодуй” Засега няма повод за радост и по отношение на средствата, които страната ни ще получи за извеждане от експлоатация на първите четири реактора на АЕЦ „Козлодуй”. Общо за спирането на атомни реактори за целия ЕС са планирани 585 млн. евро. България иска 450 млн. евро, докато Еврокомисията ни дава 208 млн. евро. Ромпой беше още по-строг и дори намали парите до 185 млн. евро. Последната постигната договорка беше за 260 млн. евро. Ако остане, това е доста далеч от исканите 450 млн. евро. За сравнение другите две страни - Словакия и Литва, успяха да постигнат почти двойно увеличение на парите на последните преговори в Брюксел. Словашката атомна централа „Бохунице” ще получи 200 млн. евро, докато литовската „Игналина” ще вземе 400 млн. евро. Стана ясно и че ЕС спира плащанията за затварянето на реакторите през 2020 г. България ще се бори те да продължат до 2024 г. Допълнително се планира парите за затварянето на атомните реактори да минат на ръчно управление от Брюксел. Това означава, че Европейската комисия вече ще казва какво трябва да се направи през годината за извеждане на реакторите и след това ще плаща. След 2014 г. пари ще се дават само за преки разходи по извеждането на реакторите. Няма да се финансират и мерките за енергийна ефективност като саниране на училища, предприятия, енергийно ефективно осветление и други. През настоящия програмен период над една трета от средствата по затварянето на реакторите отидоха именно за енергийно обновление на частни домове – подмяна на дограма, поставяне на изолации, икономично отопление, както и за мерки за енергийна ефективност на обществени сгради и за бизнеса. България настоява да има право сама да определя за какво да харчи средствата от затварянето на реакторите на АЕЦ „Козлодуй”. С такава обща позиция са излезли и трите засегнати страни – Словакия, Литва и България, като най-вероятно желанието ни ще бъде удовлетворено, твърдят правителствени източници. Два милиарда евро повече за фермерите, 1 млрд. за инфраструктура в селата Единствената добра новина на този фон е, че се увеличават директните плащания за фермерите с около 2 млрд. евро спрямо настоящия програмен период и те ще достигнат 5,4-5,5 млрд. евро. Това обаче става на базата на тотална смяна на правилата за подпомагане – вместо плащане за единица площ се въвежда нова система – права на плащания. Засега българската администрация все още не е започнала разяснителна кампания сред фермерите какво представлява това чудо и как точно ще става. Отделно не е готова със софтуера и регистрите за този нов вид плащания. Оправданието е, че все още няма европейски бюджет и съответно не е ясно какви ще са парите и новите правила, които окончателно не са одобрени от Брюксел. Заради смяната на правилата на плащане в момента България се бори целият пакет за директни плащания и изравняването на земеделските субсидии да дойде още през 2014 г., а не през 2016 г., както иска ЕК. Битката ще бъде много тежка, защото в договора за присъединяване е заложен този срок, а освен това така се е процедирало с всички новоприети страни членки. Аргументите ни обаче са, че нас ни карат още от 2014 г. да прилагаме една изцяло нова обща селскостопанска политика, което ни поставя в неравностойно положение спрямо другите страни членки, коментира зам.-министърът на земеделието Светлана Боянова. Според министъра на земеделието Мирослав Найденов, ако България се пребори и това стане факт, още от 2014 г. фермерите ще получават с 30% повече пари спрямо сега. За да не отиват почти всички помощи в няколко едри фермери, Европейската комисия въвежда таван на плащанията и за тях. Предложението е до 150 000 евро да се получава пълният размер на субсидията. Ако обаче субсидията надхвърля 150 хил. евро, но е до 200 хил. евро, разликата например от 30 хил. евро ще се намалява с 20%. От 200 до 250 хил. евро намалението на сумата над лимита ще е 40%, от 250 до 300 хил. евро - със 70%. Субсидии над 300 хил. евро няма да се плащат. България настоява тези прагове да се завишат двойно. По отношение на Програмата за развитие на селските райони се очертава страната ни да получи почти същите пари, каквито и през този програмен период – 3,2 млрд. евро. Възможно е дори да има и леко намаление на парите, защото за втора поредна година страната ни губи средства, понеже не може да ги усвои по правилото N+2. По линия на селската програма може да се разчита на около 1 млрд. евро за изграждане на пътища, ВиК, благоустрояване в периода 2014 – 2020 г., посочи зам.-министър Боянова. По думите й средствата са почти същите, както и през този програмен период. Новото е, че Брюксел иска увеличаване на националното съфинансиране по проектите. В момента по Програмата за развитие на селските райони се финансират проекти в 231 общини. Парите по всички общински мерки за инфраструктура и туризъм са близо 700 млн. евро, като целият бюджет вече беше договорен. В края на 2012 г. бяха прехвърлени нови 230 млн. евро за вече одобрени проекти, за които не достигна финансиране. Както и при оперативните програми, така и по земеделската програма за инфраструктура има проблем с обществените поръчки, които непрекъснато се обжалват и изпълнението на проектите се бави. Министерството на земеделието се надява по-голямата част да приключат през 2013 г. и разплащането по тях най-после да тръгне. Освен това през следващия програмен период се очертава още по-голяма конкуренция между общините за този един милиард евро, защото същите пари ще трябва да се разпределят между по-голям брой общини и села. Причината е, че към селската програма минават и селата около големите градове, които в момента са към градските агломерации и получаваха финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие”. Въпросът, на който се търси отговор, е как да стане това. За целта е формирана работна група, в която влизат представители на почти всички министерства, националното сдружение на общините и земеделци. Тя има задача да даде дефиниция какво ще се разбира под селски район. След това трябва да се направи концепция за регионално развитие, на която да се стъпи. Със сигурност може да се каже, че ще се инвестира в базова инфраструктура – пътища, вода, канализация, но новото е, че този път обектите ще бъдат подредени по приоритети и няма да се дават пари за всичко, коментира зам.-министър Боянова. Вноската на България Вноската на България за следващия програмен период остава почти същата – 0,3% от бюджета на страната. Това е около 400 – 450 млн. евро годишно, или около 3 млрд. евро за 7 години. Средно на ден това са по 3 евроцента от джоба на всеки български гражданин при 67 евроцента за целия ЕС. В крайна сметка провалът на преговорите в края на ноември за евробюджета може да се окаже шанс за България да подготви по-добра и аргументирана позиция за преговорите догодина. Да привлече на своя страна още някои от големите страни. Например Великобритания, която държи на средствата за кохезионната политика като стимул за растеж и нови работни места. С Франция може да се действа заедно по отношение на фермерските субсидии. Но колкото и средства да получим и дори те да са по-малко от този програмен период, важното е да ги насочим към сферите, които ще имат дългосрочен ефект за растежа на икономиката, работните места и доходите и да ги усвоим успешно. За това безспорно са ни нужни инвестиции в инфраструктурата, подобрението на публичните услуги и образованието. А също и обединените усилия на институциите и бизнеса за модернизиране на сферата на обществените поръчки.     Как се формира разпределението на парите На всеки седем години Европейският съюз приема т.нар. многогодишна финансова рамка. В нея се залагат лимити за разходи, правила за набиране на приходите и разпределение на средствата по програми. ЕС няма собствени пари. Всички средства в общия европейски бюджет идват от страните членки и се разпределят от тях. Една част внасят повече, отколкото получават, докато други, сред които и България, дават по-малко средства, а получават повече. Отделно някои страни получават част от своята вноска обратно. Това са Великобритания, Швеция, Холандия. В допълнение освен 7-годишния бюджет всяка година се гласуват и годишни бюджети. Всичко това подлежи и на одобрение от всяка една страна членка. Отделно трябва да има и одобрението на Европейския парламент, който в последно време все повече се опитва да прокарва свои политики. Ако не се постигне споразумение за бюджета, се харчи миналогодишният плюс индексация. При преговорите винаги има недоволни. Обикновено се намира някоя страна, която да заплаши с вето. Началото беше поставено от Маргарет Тачър през 80-те години на ХХ век, която си издейства връщането на част от вноската. През годините примерът й беше последван от Швеция и Холандия. Новото тази година е, че много страни заплашиха с вето. Към отбора на Великобритания се присъединиха Австрия, Холандия, Румъния, Франция, Дания, Италия, Латвия, Испания. България засега не е взела по-твърда позиция. Предложенията за бюджета на ЕС варират от 890 млрд. до 1,033 трлн. евро за периода 2014 – 2020 г. Сумата изглежда голяма, но е 45 пъти по-малка от тази на националните бюджети на всички страни членки. Европейският бюджет е в пъти по-малък от този на Германия и се равнява на средствата, които харчи Великобритания за пожарна безопасност, изтъкват защитниците на искането за по-висок бюджет. 94% от средствата се връщат в страните членки. Останалите 6% отиват за издръжка на администрацията – Европейската комисия и парламента, което като сума е над 62 млрд. евро. Около 900 млрд. евро се разпределят по политики. Най-много, около 40% от средствата, отиват за общата селскостопанска политика. Другото голямо перо е за политиката по сближаване на 15-те по-слабо развити страни. За тази цел отиват около една трета от средствата.